Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 41, 30 май 2019 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на тридесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 532 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Искът е с правно основание чл.108 от ЗС. Ищец в производството е А.Г.Г., а ответници
са К.С.К., Х.С.К. и Р.М.К.. Ищецът твърди, че е собственик
на недвижим имот с пл. № 363, кв.3 в село Градец, община
Котел, за който е отреден УПИ № VІ-363, с неуредени сметки, в който е построена масивна жилищна сграда на един
етаж със застроена площ 77 кв.м., състоящ от три стаи
и избено помещение, при граници на
имота : имот пл. № 353; имот
пл. № 354; УПИ № Х-362; от две страни
улици. Ищецът бил придобил собствеността
на основание договор за покупко
– продажба, сключен на 12.03.2015 г., обективиран в нотариален акт № 26, том І, нотариално дело № 27/2015 г. на нотариус Милен Височков, рег. №
365 на Нотариалната камара, тогава с район на действие
този на РС Котел.
Ищецът твърди, че тримата
ответници владеят имота без правно
основание и отказват да го напуснат,
като препятстват достъпа на ищеца
до имота.
Моли съда да признае
за установено в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на имота на основание
сделка и ответниците да бъдат осъдени
да му предадат
владението. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците са подали отговор
срещу исковата молба, в който предявеният иск се оспорва. Противопоставя се възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент 1996 г. Твърдят, че оттогава владеят
имота като собствен. Владението били получили от
С. Х.Б. и М.С. Б.,
на които ответниците били заплатили парична сума като цена
по сделката за покупко-продажба, без сделката да
е била оформена с нотариален акт, тъй като прехвърлителите
не разполагали с акт за собственост
към него момент. Твърди се, че през 2010 г. С. Б. се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и впоследствие прехвърлил имота на ищеца с описания
в исковата молба нотариален акт. Твърди се, че и двата
нотариални акта били недействителни. Молят съдът, след като
отхвърли предявения иск, да обезсили
нотариалните актове.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение от 06.11.2018г. съдът заличи Р.М.К.
като ответник по делото поради смърт и конституира на основание чл.227 от ГПК в
позицията на ответници нейните наследници Р.С.М., З.С.К.,
К.С.К., С.С.К., Х.С.К., Д.Я.С.,
С.Я.К., Н.Я.К., М.Я.К., И.Н.Д. и М.Н.Д..
Със същото определение съдът прекратил на основание
чл.233 от ГПК производството
по отношение на ответниците Р.С.М., З.С.К., С.С.К.,
Д.Я.С., С.Я.К., Н.Я.К., М.Я.К., И.Н.Д. и М.Н.Д., поради отказ
от предявения срещу тях иск.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез адв. К.Я. *** поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Поддържа и претенцията за разноски,
съобразно представен списък.
Ответниците се представляват от адв. Е.М. ***, който
поддържа отговора и направените в него възражения и оспорвания, както и
претенцията за разноски.
И от
двете страни са постъпили писмени защити в срока по чл.149, ал.3 от ГПК.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По разписен списък към плана от 1983г. имот с пл.
№ 363, кв.3 в село Градец, община Котел, за
който е отреден УПИ №
VІ-363, с неуредени сметки, е записан на наследниците на Х. Г. Б., починал през 1984г. В този имот имало построена стара
къща, където живели до смъртта си Х. Б. и съпругата му В. Б., починала през
1992г. Заедно с тях в същата къща живеел техният си С. Б. със семейството си.
Съпруга на С. Б. е св. М. Б., негов син е св. Х. Б., а негова снаха и съпруга
на св. Х. Б. е св. Д. Б..
През
90-те години св. Х. Б. и баща му С. Б. съборили старата къща и построили на
нейно място тухлена къща на два етажа – първият за семейството на С. Б.,
вторият – за семейството на св. Х. Б..
Междувременно,
към края на 90-те години, св. Х. Б.купил къща в центъра на селото и всички,
вкл. и родителите му, се преместили в нея. Св. Х. Б. определящ се като
собственик на втория етаж на новата къща, го разрушил и взел строителните материали.
Така къщата останала без покрив.
Около
2000г. С. Б. постигнал договорка с ответниците и
тяхната майка Р.К. да живеят в къщата и когато успеят да съберат пари, да я
купят. Ответниците се нанесли в къщата и предприели
ремонти, с цел да я приведат в състояние, годно за обитаване. Наели св. Н. Б.
да изгради покрив, сложили врати и прозорци, направили тоалетна и чешма.
Спорният
имот е с административен адрес кв. Изток 447. Отв. К.К. заявил там постоянния си адрес на 15.11.2001г. Отв. Х.К. е заявил постоянния си адрес на 27.03.2002г., а
настоящия – на 16.10.2009г.
С нотариален акт № 132/17.06.2010г., том І,
нотариално дело № 124/2010г. на съдията по вписванията при РС Котел, С. Х. Б.
бил признат за собственик на процесния имот, вкл.
земя и масивна жилищна сграда, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
С нотариален акт №
26/12.03.2015г., том І, нотариално дело № 27/2015г. на нотариус Милен Височков, тогава с район действие този на РС Котел, бил
оформен договор за покупко – продажба, по силата на
който С. Б. и св. М. Б. са прехвърлили в полза на ищеца А.Г. собствеността
върху имота.
От около 2015г. С. Б. и новият
собственик започнали да правят опити да отстранят ответниците
от имота, вкл. и чрез търсене на съдействие от полицията.
Стигнало си до бой, в който
пострадала св. Д. Б., след което ответниците
напуснали селото, страхувайки се от отмъщение.
И към момента имотът се владее
от ответниците, които, макар и да не го обитават
постоянно, осъществяват фактическата власт върху него, заключили са го,
отблъскват ищеца, който желае да го
завладее и отказват за го напуснат.
Горните
фактически положения съдът установи след анализ и преценка на доказателствения материал, събран по инициатива на
страните. Като цяло, липсват съществени противоречия между показанията на
разпитаните свидетели – М. Б., Д. Б., Б. А. и Х. Б.
(четиримата допуснати по искане на ищеца), Н. Б. и К. М. (последните двама
допуснати по искане на ответниците). Разминаванията в
показанията са във връзка с времето, когато ответниците
са се нанесли в имота. Свидетелите, ангажирани по искане на ищеца, твърдят, че
това се е случило около 2000г., а тези, ангажирани от ответниците
– около 1996г. Съдът, обсъждайки свидетелските показания в контекста на
писмените доказателства (удостоверенията за постоянен и настоящ адрес),
прецени, че следва да даде вяра на тези свидетели, които твърдят, че ответниците са заживели в имота през 2000г. Св. Б. сочи
един необяснимо голям времеви диапазон – че е правил ремонт или през 1990г.,
или през 1998г., като впоследстие уточни, че това се
било случило след пенсионирането му през 1996г., но съдът не приема за
достоверни твърденията му, че ремонтът се е случил точно през 1998г., щом
допуска, че може да се е случил и през 1990г. В тази връзка съдът дължи да
уточни, че неточното възпроизвеждане на фактите може се дължи не непременно на
умишлено им изопачаване, а е логично и обяснимо от гледна точка на нормално
развита човешка психика, на която е присъщ процесът на забравяне на събития,
случили отдавна назад във времето. Показанията на св. К. М. – че ответниците били купили къщата през 1996-1997г., са неточни
относно времето, а освен това се конфортират с
показанията на свидетелите М. Б., Д. Б. и Х. Б., които еднозначно твърдят, че
уговорката между С. Б. и ответниците била последните
да живеят в имота и да го купят, когато съберат пари. Св. М. обясни, че
казвайки „купили“, има предвид обичайния смисъл, който се влага в това понятие
– с плащане на пари и установяване на фактическа власт, без оформяне на
документи. Св. М. отрече да знае каква е сумата, която ответниците
са платили за имота и уточни, че за „сделката“ бил разбрал от ответниците, които се похвалили из селото, че са си купили
имот, което означава, че този свидетел пресъздава изявления на ответниците, направени пред него, респ. слуховете из
селото.
Писмените
доказателства съдът кредитира, съобразно доказателствената
сила, която им придава ГПК.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищецът доказа, че е придобил
собствеността върху процесния имот, а ответниците, които владеят имота, не успяха да докажат, че
го владеят на правно основание.
Ответниците противопоставиха възражение, че ищецът не е придобил собствеността
върху имота, тъй като неговият праводател не е бил
собственик, поради това, че ответниците са придобили
собствеността на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност с начален момент 1996г. Тъй като праводателят
на ищеца се е легитимирал с издаден в негова полза констативен нотариален акт,
то ответниците носят тежестта да докажат посредством
пълно обратно доказване, че С. Б.не е бил собственик на имота, респ. че е
изгубил собствеността, тъй като те (ответниците) са я
придобили и съответно не е могъл да прехвърли в полза на ищеца права, които не
е притежавал (ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. по тълкувателно дело № 11/2012г.
на ВКС, ОСГК). Такова доказване не беше проведено от ответниците
и съответно тяхното оспорване остана недоказано. Вярно е, че през 2000г. ответниците са установили фактическа власт върху имота, но
по делото липсват доказани такива обективни факти, от които да се направи
извод, че ответниците са владели имота с намерение да
го своят. Напротив, от показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на
ищеца, се установява съществуваща между С. Б. и ответниците
уговорка за продажба на имота тогава, когато ответниците
имат възможност да платят. Тази уговорка няма характер на предварителен договор,
тъй като не е сключена в писмена форма, но тя изключва субективния елемент на
владението – имотът да се държи като собствен. Съдът приема, че ответниците са били държатели на имота, тъй като неговият
собственик С. Б. го е владеел чрез тях. По делото се установи, че ответниците били предприели редица ремонти – направили
покрива, изградили тоалетна, чешма, сложили прозорци и врати. Извършените
ремонти са били наложителни, предвид данните за състоянието на имота, в който е
бил предаден на ответниците. Св. Х. Б. разрушил
втория етаж и къщата останала без покрив. За да ползват имота за жилищни нужди,
е било наложително ответниците да предприемат такива
ремонтни дейности, които да го направят годен за обитаване – да имат вода, да
имат тоалетна, да имат врати, прозорци и покрив. Описаните ремонти, обсъдени от
гледна точка на състоянието на имота преди ремонтите, не са от такова естество,
че да са единствено присъщи на владелеца, който владее за себе си, още повече
че ответниците са правили ремонтите с ясното
съзнание, че ще купят този имот в един бъдещ момент.
Промяната
на субективния елемент и превръщането на държането във владение може да се
отнесе към 2016г., когато ответниците вече ясно и
открито са демонстирали спрямо ищеца собственически
права, отказвайки да напуснат имота по негово искане. Изтеклият обаче оттогава
до подаване на исковата молба срок не е достатъчен, за да бъде зачетена
изтеклата в тяхна полза придобивна давност. Доколкото
липсват данни за установено добросъвестно владение, следва да се съобразят
разпоредбите за недобросъвестното владение, което е правнорелевантно
тогава, когато владелецът е владял десет години. Безспорно е в контекста на
горните разсъждения, че в полза на ответниците не е
изтекъл срок с посочената продължителност.
Предвид
изложеното дотук, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Основателна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените от него разноски,
изброени в списъка по чл.80 от ГПК -
1000.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 50.00 лева платени за
държавна такса за образуване на делото и 15.00 лева платени за държавна такса
за издаване на съдебни удостоверения. За всички претендирани
суми има данни по делото, че са платени.
Неоснователно
е възражението на адв. М. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7,
ал.5 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, при искове за собственост
върху недвижим имот, минималното възнаграждение е 600.00 лева, а според ал.8,
когато по делото са проведени повече от две заседания, се плаща по 100.00 лева
за всяко следващо заседание. По делото са проведени четири открити съдебни
заседания, което означава, че минимумът, до който може да се редуцира
възнаграждението, е 800.00 лева. С оглед фактическата сложност на делото и
активната процесуална роля на пълномощника на ищеца, съдът преценява, че
възнаграждението следва да се присъди в размера, в който е било уговорено и
платено.
В
обобщение в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 1065.00
лева, платими по равно от ответниците.
Претенцията
на ответниците за присъждане на разноски подлежи на
отхвърляне, предвид уважаването на предявения срещу тях иск.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.108 от ЗС по иска, предявен от А.Г.Г., ЕГН **********,***, против К.С.К., ЕГН **********, и Х.С.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, че ищецът А.Г.Г.
е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 26/12.03.2015 г., том
І, рег. № 159, нотариално дело № 27/2015 г. на нотариус Милен Височков, рег. № 365 на НК, тогава с район на действие този
на РС Котел, на недвижим имот с площ 206 кв.м., образуващо имот с пл.
№ 363, кв.3 в село Градец, община Котел, за
който е отреден УПИ №
VІ-363, с неуредени сметки,
в който е построена масивна жилищна сграда на един
етаж със застроена площ 77 кв.м., състоящ от три стаи
и избено помещение, при граници на
имота : имот пл. № 353; имот
пл. № 354; УПИ № Х-362; от две страни
улици.
ОСЪЖДА К.С.К.,
ЕГН **********, и Х.С.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА ПРЕДАДАТ на А.Г.Г., ЕГН **********,***, владението върху описания в
предходния пункт недвижим имот.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК К.С.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата 532.50 (петстотин тридесет и
два лева и петдесет стот), представляващи направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.С.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата 532.50 (петстотин тридесет и
два лева и петдесет стот), представляващи направени
по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията, заявена от ответниците К.С.К. и Х.С.К.,
за присъждане на направените от тях разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, че е изготвено.
С Ъ Д И Я :