Р Е Ш Е Н И Е
№ 395, 05.02.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 21.01.2020 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12335 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ЗД “БУЛИНС”” АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление – район Лозенец, ул. „Джейчд Баучер” № 87, представляван
от пълномощника му ..... М.Г., твърди, че на 10.04.2013 г. на кръстовището на
ул. „С. *** е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което МПС марка
„Фолксваген”, модел ......, рег. № ........., собственост на ................-
.......и управляван от А.А. попаднал в необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което се повредила лявата му задна гума. По силата на сключен със
собственика на увредения автомобил договор за имуществена застраховка
„Автокаско” във формата на Застрахователна полица № .............. ищецът завел
щета № ............, по която след направена оценка на щетата на собственика на
автомобила е заплатено обезщетение в размер на 375.06 лева, за определянето на
което са направени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Въз основа на
така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди Община Пловдив
да му заплати горните суми ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.12.2017 г., до окончателното им изплащане, а също и
обезщетение за забавеното им плащане в размер на 114.51 лева за периода
04.12.2014 г. – 04.12.2017 г. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 213,
ал. 1 Кодекс за застраховането, отменен с § 34 от ПЗР на Кодекс за
застраховането, обн. в ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., но приложим при разрешаване
на настоящия спор на основание § 22 от ПЗР на действащия Кодекс за
застраховането, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията
и договорите.
Ответникът Община Пловдив с адрес
– гр. Пловдив, пл. “С. Стамболов” № 1, представлявана от пълномощника й главен ......
И.П., оспорва предявените искове, като твърди, че : че няма валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил; на посочената в исковата молба дата не е била налице необезопасена
Продължение на
решение по гр. д. 0 12335/18 г. на РСПд – стр. 2/7
и необозначена дупка на пътното платно,
съответно не е настъпило описаното в исковата молба пътнотранспортно
произшествие, както и не са произтекли описаните в исковата молба щети; не е
налице причинно-следствена връзка; оспорен е и механизмът на пътнотранспортно
произшествие, като се твърди, че, вредите, за които е платено обезщетение, не
са възникнали в резултат на описаното в исковата молба ПТП, а също и че водачът
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат; направено е и
правопогасяващо възражение, като по изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира присъждане на възнаграждение за защита от
юрисконсулт, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
По делото е прието като доказателство заверено копие
на Протокол за ПТП № ....... /лист 9 от гр. д. № .....от 2017 г. на .../, съставен
на 11.04.2013 г. от И.К.- .............при ..........“ – ....../понастоящем ........–
....../, във връзка с пътнотранспортно произшествие, произтекло на 10.04.2013
г., в 21.50 ч., в гр. ......., на кръстовището на ул. „С. ***, в който са
посочени следните обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП : участник
2 – МПС марка „Фолксваген“, модел ......, рег. № .........., собственост на
........... – ....../свидетелство за регистрация Част ІІ – лист 11 от гр. д. № .....от
2017 г. на .../ и управляван от св. А.И.А., при движение по неосветен участък
попада в необезопасена дупка на платното за движение, като допуска ПТП със
следните видими щети : деформирана задна лява гума и др.
Като свидетел по делото бе разпитан и водачът на
автомобила св. А.А., според показанията на който : автомобилът, който управлявал
е служебен, собственост на ...........; по спомените му времето било сухо, а
той управлявал автомобила със съобразена за градските условия скорост;
автомобилът минал през дупка, чул се доста силен шум, поради което спрял след
няколко метра; при огледа констатирал, че задната гума /няма спомен дали това
била дясната или лявата гума/ се била издула странично; за пътнотранспортното
произшествие бил съставен протокол, като било уведомено и „ЗД „Булинс“ АД;
нямало обозначителни и предупредителни знаци за наличие на препятствие на пътя.
По делото липсват данни във връзка със случилото се да
е бил съставен акт за административно нарушение.
В хода на производството бе представено и приетото
като доказателство заверено копие на Застрахователна полица Автокаско,
злополука на местата в МПС № ............/07.12.2012 г. /лист 61 от делото/, в
която като страни са посочени - ........................, от една страна, в
качеството му на застрахован и от друга – „ЗД
Продължение на
решение по гр. д. 0 12335/18 г. на РСПд – стр. 3/7
„Булинс““ АД, имащ за предмет поемане от страна на застрахователното
дружество да застрахова описани в Приложение № 2 на полицата моторни превозни
средства по застраховка „Автокаско“, считано от 00.00 ч. на 01.01.2013 г. до
24.00 ч. на 31.12.2014 г. срещу платена от застрахования застрахователна премия
– обстоятелство изрично посочено в застрахователната полица, като в унисон с
твърдението на ответника се констатира, че полицата не е подписана от една от
страните – от застрахования. По силата на този договор въз основа на
Уведомление за щета на МПС, заверен препис на което е приет като доказателство
по делото /лист 8 от гр. д. № .....от 2017 г. на .../, в което е описано
процесното ПТП, в ищцовото дружество е образувана Щета № ............/11.04.2013
г., по която след оглед на увредения автомобил, извършен на 11.04.2013 г.,
констатациите от който са отразени в приетите като доказателства заверени
преписи на Опис заключение на щета по МПС и на Опис на претенция /листове 13 и
14 от гр. д. № .....от 2017 г. на .../, е установена повреда по лява задна
гума, репарирането на която е възложено от ищеца и извършена от доверен
автосервиз, собственост на третото лице ............., за което на последното
застрахователното дружество е заплатило на 06.11.2013 г. /заверени преписи на
платежно нареждане за кредитен превод и на уведомление за плащане, намиращи се на
листове 23 и 24 от гр. д. № .....от 2017 г. на .../ сумата от 375.06 лв. по
фактура № .........от 03.09.2013 г. /заверен препис на същата се съдържа в
кориците на гр. д. № .....от 2017 г. на ... – лист 15/.
Според неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза описаната в протокола
за ПТП повреда на лява задна гума на МПС .......... рег. № .......... е
възможно да възникне по описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като
пазарната стойност на причинените имуществени вреди по автомобила към датата на
ПТП възлиза на 375.06 лв.
Протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ
документ, тъй като е съставен от длъжностно лице по определени в закона -
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК той
съставлява доказателство за изявленията пред лицето, което го е съставило и за
извършените от него и пред него действия. Ето защо въз основа на същия, показанията на свидетеля и заключението на
автоексперта настоящият състав приема, че на 10.04.2013 г. в ........., на
кръстовището на ул. „С. *** по време на движение МПС марка „Фолксваген“, модел ......,
рег. № .........., собственост на ........- ...... е преминал през дупка на
пътното платно, непосредствено след което е настъпила повреда на лявата му
задна гума – поява на издутина странично на гумата, а от тук и че увреждането е
настъпило именно вследствие
Продължение на
решение по гр. д. 0 12335/18 г. на РСПд – стр. 4/7
на преминаването на задната лява гума на автомобила през дупка на
пътното платно.
Констатира се по-горе в
настоящото изложение, че процесният договор за имуществена застраховка не е
подписан от застрахования – .........................., с оглед на което ответникът е
оспорил съществуването на валидно застрахователно правоотношение между последното
и ищеца.
Въз основа на събраните и
коментирани в предходното изложение доказателства настоящият състав приема за
установено, че застрахованият по договора за имуществена застраховка и
собственик на увредения автомобил е подал уведомление за щета след настъпване на процесното ПТП, както и че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение за репариране на повредата по автомобила в размер
на 375.06 лв.
Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка по
смисъла на чл. 1, ал. 1 Търговски закон ТЗ/, за действителността на която
законът – чл. 184, ал. 1 КЗ /отм./, изисква писмена форма, поради което по отношение на него намира
приложение разпоредбата на чл. 293 ТЗ, съобразно алинеи 1 и 3
на която, когато за действителостта на търговска сделка в закона е предвидена
писмена или друга форма, страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. Следователно неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност на същата и това е едно от различията между
търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката изисква съобразно чл. 293, ал.
3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката и то от
страна по същата, а
не от трето лице. В случая, договорът за имуществена застраховка не е нищожен в отношенията между ищеца и третото лице - собственик на увредения автомобил,
макар и полицата
да не е подписана от последното, тъй като с оглед на поведението
на страните
по договора – в последния изрично е отбелязано, че застрахователната премия „е
платена“, след пътнотранспортното произшествие собственикът на увредения
автомобил е подал уведомление за щета, а ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за репариране на повредата по автомобила, може да се направи извод,
че и двете страни не са оспорили действителността му, а напротив -
демонстрирали зачитане на действието на
изявленията по сделката. Ето защо настоящият състав приема, че сделката е санирана с конклудентни
действия от страните по нея по смисъла
на чл.
293, ал. 3 ТЗ, а от тук следва да се счете и
по отношение на всички трети лица, че същата е валидно възникнала и породила желаните от страните правни
последици.
Неоснователно е и твърдението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Според
показанията на св. А. той управлявал автомобила със скорост съобразена за
градските условия, като нямало знак, предупреждаващ за наличие на неравност на
пътя, с
Продължение на
решение по гр. д. 0 12335/18 г. на РСПд – стр. 5/7
оглед на което и предвид липсата на доказателства, които да оборват
тези показания, настоящият състав в разрез с твърдението на ответника приема,
че водачът е управлявал автомобила със скорост в рамките на допустимата от чл.
21, ал. 1 ЗДвП такава за движение на пътни превозни средства в населени места,
а от тук и предвид липсата на доказателства в момента на ПТП дупката да е била
сигнализирана - че водачът на автомобила няма вина за произтеклото ПТП.
Улиците, на които е произтекло пътнотранспортното
произшествие са на територията на гр. Пловдив, поради което съобразно § 7, т. 4
Закон за местното самоуправление и местната администрация, са собственост на
Община Пловдив. А като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците
съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, последната по
силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
"Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Следователно дупката на пътя съставлява препятствие на пътя, създаващо опасност
за движението, поради което е следвало да бъде обозначено със съответния знак,
а такъв не се установи да е имало поставен в деня на ПТП.
Въз основа на така установената фактическа и правна
обстановка настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД : противоправно неизпълнение на задължението
на Община Пловдив, регламентирано в чл. 3, ал. 1 ЗДвП; увреждане; причинна
връзка между бездействието на служителите на Община Пловдив и вредоносния
резултат. И тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
репариране на произтеклите от застрахователното събитие щети, размерът на което
съответства на пазарната стойност на вредата, то в съответствие с чл. 213, ал.
1 Кодекс за застраховането /отм./ последният е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Неоснователно е и правопогасяващото
възражение на ответника. Суброгационното право възниква по силата на закона към
момента на плащане застрахователното обезщетение в полза на правоимащото лице.
Ето защо доколкото негов източник не е застрахователният договор, приложима по
отношение на него е не специалната тригодишна давност от датата на настъпване
на застрахователното събитие предвидена в чл. 197 от КЗ /отм./, а общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД започва да тече от датата на възникване на вземането - в
случая от настъпване на последния елемент от фактическия състав на
суброгационното право, който е факта на плащане на застрахователното
обезщетение в полза на застрахования
Продължение на
решение по гр. д. 0 12335/18 г. на РСПд – стр. 6/7
или друго правоимащо лице. Тъй като както се
установи вече по-горе в настоящото изложение в процесния случай плащането на
застрахователното обезщетение е направено на 06.11.2013 г., то към датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.12.2017 г., 5-годишният давностен срок
не е изтекъл.
Предвид гореизложеното предявеният суброгаторен иск
следва да бъде уважен в пълния предявен с исковата молба размер от 375.06 лв.
До датата на приключване на съдебното дирене ищецът не
ангажира доказателствени средства относно установяване на твърдението си, че по
образуваната във връзка с процесното застрахователно събитие щета е направил
разноски, поради което предявеният иск за заплащане на такива в размер на 15
лв. като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Не се установи за плащане на заплатеното
застрахователно обезщетение ответникът да е поканен в момент, предхождащ датата
на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2017 г., тъй като Регресна покана,
заверен препис на която е приет като доказателство по делото /лист 5 от гр. д.
№ .....от 2017 г. на .../, няма данни да е връчена на Община Пловдив, с оглед
на което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 423.68 лв. разноски по производството
съразмерно на уважения иск /100 лв. държавна такса + 170 лв. депозитни разноски
+ 300 лв. адвокатско възнаграждение х 74.33%/.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер
на 25.67 лв. съразмерно на отхвърлените искове, определено на база минималния
дължим размер на възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането
на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна
сложност /100 лв. х 25.67%/.
По изложените мотивите съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив
с адрес – гр. Пловдив, пл. “С. Стамболов” № 1, да заплати на “ЗД “БУЛИНС”” АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район Лозенец,
ул. „Джейчд Баучер” № 87, представляван от пълномощника му ..... М.Г., сумата от
375.06 лв., представляваща изплатено от последното по щета № ............ и по
договор за имуществена застраховка сключен във формата Застрахователна полица
автокаско, злополука на местата в МПС № ............/07.12.2012 г.
застрахователно обезщетение за ремонт на МПС марка „Фолксваген”, модел …….,
peг. № …….., собственост на ................., който на 10.04.2013 г. по време
на движение в ........., на кръстовището на ул. „С. *** преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с лява
Продължение на
решение по гр. д. 0 12335/18 г. на РСПд – стр. 7/7
задна гума, вследствие на което последната се повредила, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.12.2017
г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 Кодекс за застраховането за заплащане на сумата от 15
лв. – ликвидационни разноски по щета № ............, а също и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 114.51 лв. - обезщетение
за забава за периода 04.12.2014 г. – 04.12.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Община Пловдив
с адрес – гр. Пловдив, пл. “С. Стамболов” № 1, да заплати на “ЗД “БУЛИНС”” АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район Лозенец,
ул. „Джейчд Баучер” № 87, представляван от пълномощника му ..... М.Г., сумата от
423.68 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА “ЗД “БУЛИНС””
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район
Лозенец, ул. „Джейчд Баучер” № 87, представляван от пълномощника му ..... М.Г.,
да заплати на Община Пловдив с адрес – гр. Пловдив, пл. “С. Стамболов” № 1,
сумата от 25.67 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на
отхвърлените искове.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ