МОТИВИ

към присъда по НОХД № 26/2012 г. на РС Панагюрище

            Съдебното производство е по реда на Глава двадесет и седма НПК, като решението за предварително изслушване на страните е взето служебно от съда. Образувано е по внесен от Районна прокуратура Панагюрище обвинителен акт от 26.11.2012 г., с който е повдигнала обвинение против А.А.М. *** - за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 НК, и против М.Ц.Ц., от гр. Пирдоп - за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4,  вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл.20, ал. 2  и с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” НК. Представения в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК - съдържа подробно описание на времето, мястото и начина на извършване на деянията от подсъдимите, отразени с правната им квалификация и в диспозитивната му част. Посочени са и условията за прилагане на чл. 53 НК. В хода на производството се установи наличието на условия за съкратено съдебно следствие и за двамата подсъдими.

            В съдебното заседание на 19.02.2013 г. прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимите така, както е внесено за разглеждане, с посочената правна квалификация на деянията им. Претендира съдът да признае същите за виновни и спрямо тях да бъде произнесена осъдителна присъда, като при определяне вида и размера на наказанието е на становище, по отношение на подсъдимия М., да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок от три години. По отношение на подсъдимия Ц., пледира да се приложи чл. 58а, ал. 1 НК, като след редукция, да му са наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

Подсъдимият А.А.М. се признава за виновен  по така повдигнатото му обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази категорично съгласие да не се събират доказателства за тях. Моли съда да му наложи минимално наказание.

Подсъдимият М.Ц.Ц. се признава за виновен  по така повдигнатото му обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тях. Моли съда да му наложи минимално наказание.

Защитникът на подсъдимите застъпва становище, че признанието им се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Пледира да се постанови присъда, с която съдът да ги признае за виновни по повдигнатите обвинения за всеки един от тях, като им наложи съответно наказания в законово определения минимум. Излага подробни съображения в тази насока.

Настоящият съдебен състав, като съобрази направеното от подсъдимите самопризнание, и като обсъди поотделно и в съвкупност приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, приема за безспорно установена следната фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт :

Свидетелят О А Г представлява „Елшица -99” АД, с ЕИК *********, съгласно Удостоверение на АВп (л.12-14) и пълномощно с рег. № 14892 от 19.11.2012 г. на нотариус рег. № 558 на Нот.К. В това си качество, Ганев изпълнявал функциите на МОЛ по отношение на активите на дружеството в предприятието му (Баластриера) в с. Левски, обл. Пазарджик. Тя се намирала на около 3 километра източно от с. Попинци и е собственост на «Елшица 99» АД, гр. София. Дружеството било собственик и на въздушен електропровод 20 КВ от подстанцията в с. Попинци, в посока мина «Радка» до рудник «Цар Асен». Този електропровод към месец ноември 2012 г. бил с действаща част до мина Радка и до баластриерата на р. «Луда Яна». След баластриерата, електропроводът бил ограбен и не бил под напрежение. В  местността „Кюк дере”, в землището на с. Левски, електропроводът бил изграден от метални стълбове тип «жере» и железобетонни стълбове - всичките без жици.

На 16.11.2012 г. работници от предприятието се обадили на свидетеля Ганев и му съобщили, че чуват звуци от удари по метал, носещи се от местността «Кюк Дере». Понеже стълбовете от електропровода на дружеството постоянно били обект на кражби, Ганев се обадил на районният инспектор О, отговарящ за този район. Съобщил му местонахождението на идващите звуци. Полицай О, заедно с полицай Г се насочили незабавно към посоченото им място, за да извършат проверка.

Наближавайки посочената от свидетеля Г местност, двамата полицаи чули удари от твърд предмет и стържене по метал. О слязъл от служебния автомобил и продължил пеша, а колегата му  Г продължил с колата по пътя. Наближавайки мястото, О видял и разпознал три лица, които живеели  в с. Левски, а именно - Христо А.А., А.А.М. и М.Ц.Ц.. О се притаил на около 20 метра от тях, в гората, и ги наблюдавал известно време, като видял как М. и Ц. демонтират парчета метал от повален метален стълб. Виждайки  колата на полицай Гугов, тримата побягнали в посока към гората. В следващия момент, тримата променили посоката и побягнали на юг към с. Левски.  Растителността, в която навлезли била гъста и О ги изгубил от поглед. Той прекратил преследването им за момент и се насочил към мястото, където установил прерязан и повален метален електрически стълб тип «жере». От него били отделени няколко парчета метал. По стълба имало видими следи от удари и от рязане. На мястото бил установен и тежък чук тип «вария». В близост, на около 50 метра източно от стълба,  бил установен паркиран червен лек автомобил «Ауди 80», за който О знаел, че се ползва от А.М.. До автомобила била установена /един/ брой ножовка за метал с боядисан в синьо лък с дължина 45 см. След около 10 /десет/ минути тримата се върнали при паркирания автомобил, като А.М. и М.Ц. признали пред двамата полицаи, че те са направили опит да нарежат стълба, за да го предадат на вторични суровини. О  се обадил на дежурния полицай, за да дойде оперативна група, която да направи оглед, като той и полицай Гугов запазили местопроизшествието до пристигането й.

Непосредствено след това, О се обадил и на свидетеля Ганев, като му съобщил,че има повален метален електропреносен стълб тип «жере». Свидетелят Ганев отишъл на мястото и установил, че металният стълб е собственост на представляваната от него фирма. Същият бил повален на земята, като част от него била унищожена чрез демонтирането на  метални елементи – винкели - от него. Стълбът бил негоден за използване по неговото предназначение, и работници на дружеството – собственик го прибрали в кариерата, заедно с демонтираните елементи.

Следствено-оперативна група от РУП – гр. Панагюрище посетила местопроизшествието и извършила оглед. При огледа били установени  и иззети 1 /един/ брой метален чук с дървена дръжка с дължина 80 см. и 1 /един/ брой ножовка за метал с боядисан в синьо лък, с дължина 45см. Вещите били предадени за съхранение в РУП – гр. Панагюрище срещу разписка (л.16).

На основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, подсъдимият М.Ц.Ц. бил задържан за срок от 24-часа в РУП – гр. Панагюрище със Заповед № 125 от 16.11.12 г. на оперативния дежурен (л.18).

На основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, подсъдимият А.А.М. бил задържан за срок от 24-часа в РУП – гр. Панагюрище със Заповед № 124 от 16.11.12 г. на оперативния дежурен (л.19).

Видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза по делото (л.21-23),  стойността на метален електрически стълб тип „жере – ЪМ 20 градуса 951 + 2м” възлиза на сумата от 1669,00 лева.

Установена е собствеността на лекия автомобил, открит на местопроизшествието - „Ауди 80”, с ДКН РА 68-47 АК. Съгласно приложената на л. 17 справка от ЦБ-КАТ, същият принадлежи на Л Т К от с. Калугерово, обл. Пазарджик.

            Описаната фактическа обстановка се потвърждава безпротиворечиво от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Маньо Николов О, О А Г и Христо А.А., от заключението на съдебно-оценъчната експертиза, от протокола за оглед на местопроизшествие, както и от останалите писмени доказателства, приложени по БП № 344/2012 г. по описа на РУП – гр. Панагюрище. Подсъдимите признават извършеното от тях деяние и не оспорват фактите по обвинението. Самопризнанието им изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство, и приобщени по настоящото дело, доказателства.

При така установените факти, като обсъди въпросите по чл. 301 НПК по отношение на подсъдимия А.А.М., настоящият съдебен състав прие от правна страна, че обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин, поради което същият бе признат за виновен в извършването на деяние, изпълващо всички признаци на престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 4. , вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 НК.

От обективна страна беше установено, че на 16.11.2012 г., в местността „Кюк дере” в землището на с. Левски, общ. Панагюрище, обл. Пазарджик, като извършител, в съучастие с М.Ц.Ц. ***, чрез използване на МПС – лек автомобил „Ауди 80”, с ДКН РА 68-47 АК, собственост на Л Т К от с. Калугерово, и технически средства – чук и ножовка за метал, е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи – метален електрически стълб тип „Жере – ЪМ 20градуса 951 + 2м”, на стойност 1669 лева, от владението на „Елшица-99”АД, град София, без съгласието на МОЛ О А Г, с намерение противозаконно да го присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини.

От субективна страна се установи, че подсъдимия М. е действал с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК - съзнавал е обществено–опасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, а именно – да отнеме предмета на престъплението от владението на „Елшица-99” АД, без съгласието на МОЛ, с намерение противозаконно да го присвои.

За да определи размера на наказанието на подсъдимия М., съдът отчете степента на осъществяване на намерението му, както и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства - признанието на деянието, изразеното съжаление, съзнаването на вината, младата му възраст, тежкото семейно положение, чистото му съдебно минало и оказано съдействие на разследващите органи, над отегчаващите отговорността му негативни характеристични данни. Като взе предвид и ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, и подбудите му за извършване на престъплението, съдът прие, че справедлива и адекватна санкция на извършеното е определяне на наказание на М. в предвидения от закона минимум, а именно – лишаване от свобода за срок от една година.

По реда на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като наложи на А.А.М. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко – за поправянето на осъдения М. - не е наложително ефективното му изтърпяване, поради което, и като констатира наличието на предпоставките за това, на основание чл. 66, ал. 1 НК, отложи за срок от три години изпълнението на наложеното наказание.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият А.А.М. беше осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски.

С оглед на събраните по делото доказателства, като обсъди въпросите по чл. 301 НПК по отношение на подсъдимия М.Ц.Ц., настоящият съдебен състав прие от правна страна, че обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин, поради което същият бе признат за виновен в извършването на деяние, изпълващо всички признаци на престъпния състав по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2  и с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК. Ц. е осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода за повече от една година ефективно. Осъждан е и повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по някои от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК. От изтърпяване на наказанията по предишните присъди до инкриминираната дата - 16.11.2012 г. - не са изтекли пет години, поради което извършеното от Ц. престъпление следва да се санкционира като опасен рецидив.

От обективна страна беше установено, че на 16.11.2012 г., в местността „Кюк дере” в землището на с. Левски, общ. Панагюрище, обл. Пазарджик, като извършител, в съучастие с А.А.М. ***, чрез използване на МПС – лек автомобил „Ауди 80”, с ДКН РА 68-47 АК, собственост на Л Т К от с. Калугерово, и технически средства – чук и ножовка за метал, е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи – метален електрически стълб тип „Жере – ЪМ 20градуса 951 + 2м”, на стойност в размер на 1669 лева, от владението на „Елшица-99”АД, град София, без съгласието на МОЛ О А Г, с намерение противозаконно да го присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини.

От субективна страна се установи, че подсъдимия Ц. е действал с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК - съзнавал е обществено–опасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, а именно – да отнеме предмета на престъплението от владението на „Елшица-99” АД, без съгласието на МОЛ, с намерение противозаконно да го присвои.

За индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ц., съдът отчете степента на довършеност на престъплението, баланса на смекчаващите отговорността обстоятелства - признанието на деянието, изразеното съжаление, съзнаването на вината и оказаното съдействие на разследващите органи, с отегчаващите отговорността му – негативните характеристични данни и многократните му предишни осъждания за кражба. Като съобрази и ниската степен на обществена опасност на деянието, високата степен на обществена опасност на дееца, както и подбудите му за извършване на престъплението, за постигане целите на закона за частна и генерална превенция, съдът определи наказание на Ц. в предвидения от закона минимум, а именно – лишаване от свобода за срок от три години, което намира за справедливо и адекватно на извършеното престъпление.

По реда на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като наложи на М.Ц.Ц. наказание лишаване от свобода за срок от две години. Наложеното наказание, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, следва да се изтърпи от него в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК,  времето, през което М.Ц.Ц. е бил задържан по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР в РУП – гр. Панагюрище със Заповед за задържане рег. № 125/16.11.2012 г., съдът зачете за един ден лишаване от свобода, като го приспада от изпълнението на така наложеното наказание.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият М.Ц.Ц. беше осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски.

На основание чл. 53, ал.,1, б. „а” НК, съдът постанови да се отнемат в полза на Държавата вещите на подсъдимите, които са послужили за извършване на престъпленията - 1 /един/ бр. метален чук с дървена дръжка с дължина 80 см и 1 /един/ бр. ножовка за метал, с боядисан в синьо лък с дължина 45 см, на съхранение в РУП-гр. Панагюрище, и след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат унищожени като малоценни вещи.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: