Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.06.2021 г. гр.
Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на
двадесет и осми
май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
407 по описа за 2021 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 411 от КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД.
Ищецът “ЗД Евроинс” АД твърди, че на 11.11.2016
г. в Пловдив, на бул.“Източен“, ответникът К.Д.Г., управлявайки л.а.
„Фолксваген поло“ с рег.№ РВ 3023 СА, нарушавайки правила за движение по
пътищата е реализирал ПТП, като е блъснал л.а „Рано клио“ с рег.№ РВ 4455 ВС, и
е причинил значителни имуществени вреди на блъснатия автомобил. За настъпилото
ПТП е бил съставен констативен протокол, в които е отразен механизма на ПТП и констатирана
вина на ответника, управлявал л.а.„Фолксваген поло“ с рег.№ РВ 3023 СА. Увредения от ПТП автомобил, към датата на
събитието е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, по застрахователна
полица от 22.08.2016 г. със срок на валидност през процесния период.
Застрахователят е образувал щета, съставен е бил ликвидационен акт. На
15.11.2016 г. ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил
обезщетение по щетата в размер на 508.21 лева. От направената справка е установено, че при настъпване на пътно-транспортното
произшествие управлявания от ответника автомобил е нямал сключена застраховка „ГО“, а
застрахователното дружество претендира от ответника сумата, която е заплатена
като обезщетение на пострадалия. Ищецът е изпратил регресна покана до ответника,
които е бил уведомен че при неплащане на претендираната сума в посочения в нея
15-дневен срок, той е изпаднал в забава. Ето защо моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 508.21 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното й
изплащане. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника К.Д.Г., които твърди че е налице разминаване в
твърденията за застрахования автомобил и ангажираните доказателства за това. По
отношение искането за назначаване на СТЕ ще вземе становище в първо с.з. Моли
да им бъде дадена възможност за извънсъдебно решаване на спора. Не ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетия като писмено доказателство, протокол
за ПТП с материални щети от 11.11.2016 г. се установява, че на същата дата в
12.10 ч. в град Пловдив, на бул.“Източен“, е реализирано пътно – транспортно произшествие с участието на водача К.Г.,
които е управлявайки лек автомобил л.а. „Фолксваген поло“ с рег.№ РВ 3023 СА е причинил материални щети на л.а.Рано клио“ с рег.№ РВ 4455 ВС, управляван от М.А.В..
Протоколът за произшествието съдържа отбелязване
на компетентното длъжностно лице, полицай П.Д.– автоконтрольор В „ПП и КАТ“
Пловдив, както че водачът на лек автомобил .„Фолксваген поло“ с рег.№ РВ
3023 СА е нарушил
правила за движение и управлявал същия автомобил без валидна застраховка ГО. Протоколът
носи подпис на полицейския служител, както и подписи на участниците в
произшествието.
С оглед представения документ съдът приема, че
ответникът К.Г., е бил участник в пътно – транспортно произшествие на
посочената дата и място, обстоятелства, които не са оспорени и са удостоверени
в съставения протокол за ПТП от компетентно длъжностно лице, след проверка,
както на документите, касаещи собствеността на превозните средства, така и на
свидетелства за управление на МПС. Като съобрази, че протоколът, съставен от
компетентно длъжностно лице съдържа удостоверителното изявление на К.Г. за
неизгоден за него факт, а именно, че с поведението си, е нарушил правилата за
движение по пътищата, съдът приема, че същият е причинил щети на л.а. „Рано клио“ с рег.№ РВ 4455
ВС, управляван от М.А.В. – собственост на Т.В..
За л.а „Рано клио“ с рег.№ РВ 4455 ВС е имало сключена
застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, собственикът на увредения автомобил е
завел щета, извършени са огледи на автомобила и определено обезщетение в размер
на 508.21 лв. – което е изплатена на собственика на увредения автомобил чрез
банков превод на 15.11.2016 г. (видно от представеното платежна нареждане)
От приетата по делото е неоспорена СТЕ на
вещото лице инж.С.М. се установява, че съгласно протокола за ПТП, механизма на
произшествието е както следва: л.а. „Фолксваген поло“ с рег.№ РВ 3023 СА, при
движение по бул.“Източен“ в град Пловдив,, не спазва дистанция и удря движещия
се пред него л.а. „Рано клио“ с рег.№ РВ 4455 ВС.
При механизма на произшествието, за които има данни по делото, а именно: удар
на л.а. „Рано клио“ с рег.№ РВ 4455 ВС
от движещ се зад него л.а. „Фолксваген поло“ с рег.№ РВ
3023 СА, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени съответните
детайли в посочената степан. Пазарната стойност на причинените имуществени
вреди по л.а. „Рано клио“ с рег.№ РВ 4455 ВС
към датата на ПТП-то е 696.43 лева.
Фактът, че сумата 508.21 лева по преводното нареждане, е постъпила по
сметка на правоимащото лице – собственика на увредения автомобил не се оспорва
от ответната страна, не се оспорва и размера на изплатеното обезщетение.
По делото се установи, че ответникът е
управлявал МПС без сключена застраховка „гражданска
отговорност”, която би покрила причинените от него вреди на трети лица. В тази насока, по делото е представена
Справка, от която е видно, че управляваният от ответника лек автомобил
„Фолксваген поло“ с рег.№ РВ 3023 СА, към датата на настъпването на ПТП 11.11.2016
г. няма застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Настоящият съдебен състав приема, че при
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, по делото
не са налице доказателства за направеното от него възражение, че към датата на
ПТП е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
В тази насока, следва да се посочи, че
документът – Справка, изготвена въз основа на данните от Информационния център
към ГФ, създаден съгл. чл. 292 от КЗ/отм./, до доказване на противното,
удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на
покритието…, съгласно разпоредбата на чл. 295 ал. 7 от КЗ/отм./., т.е.
документът, в случая издадената Справка от ГФ, въз основа на данни от ИЦ, има
формална и материална доказателствена сила на официален документ, придадена от
закона, по смисъла на чл. 178 ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се
приеме, че ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „гражданска
отговорност”, която би покрила причинените от него вреди на трети лица. Ищецът/застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил. Налице са
предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл.411 от КЗ /отм./, съгласно които с плащане на застрахователното
обезщетение „ЗД Евроинс“ АД, като застраховател по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ и като увреден, има право на регрес спрямо ответника, тъй като
същия е виновен за настъпване на ПТП, като същевременно за управляваното от
него МПС е нямало действаща задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите
към датата на ПТП-то. Тъй като след
изплащане на посоченото обезщетение ищецът встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното, то ответникът дължи на „ЗД Евроинс“ АД, заплатеното от
него на увреденото лице обезщетение за имуществени вреди в размер на 508.21
лева.
В хода на производството е представена молба от
ответника, с приложено нареждане за сумата 508.21 лв. внесена по сметка на
ищеца „Евроинс“ АД.
Ищецът не оспорва обстоятелството,
че претендираната сума 508.21 лева е постъпила по неговата сметка. Съгласно чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема в предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Ето защо и с оглед погасяване на задълженията, искът ще следва да
се отхвърли.
Съдът,
като взе предвид, че ответникът е станал повод за завеждане на иска (задължението
е платено на 27.05.2021 г, а ИМ е подадена на 27.01.2020 г.), намира че
същият следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, направени по
производството общо в размер на 500 лв., от които: 50 лв. внесена ДТ, 150 лв.
хонорар за СТЕ и 300 лв. юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “ЗД Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представляван от Изпълнителните директори Р.Б.и
Й.Ц., против К.Д.Г., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 508.21 лева
(петстотин и осем лева и двадесет и една стотинки), представляваща платено
обезщетение за нанесени имуществени вреди на л.а. „Рано клио“ с рег.№ РВ 4455 ВС,
при реализирано ПТП на 11.11.2016 г. в град Пловдив, вследствие на виновно и
противоправно деяние на ответника, поради плащане на сумата в процеса на
производството.
ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “ЗД Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представляван от Изпълнителните директори Р.Б.и
Й.Ц., сумата 500 лева /петстотин/
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив,
в двуседмичен срок от връчване на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: