РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Враца, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав,
в публично заседание на 13.02.2020 г.
/тринадесети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
адм. дело № 904 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на П.Б.А. *** против Заповед № ЗСП/Д-ВР-М/174/07.11.2019г.
на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Мездра, потвърдена с Решение № 06-РД06-0086/03.12.2019г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Враца. С оспорената заповед на основание чл.12, ал. 6
ППЗСП на жалбоподателката е прекратена месечната
социална помощ по чл.9 ППЗСП за периода
от 01.10.2019 г. до 30.09.2021г.
В жалбата се сочи, че издадената заповед е
незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на
закона. Изложени са доводи, че административният
орган не е изпълнил задължението си по АПК да я уведоми за започналото
производство по издаване на оспорената заповед, с което е била лишена от възможността
да изложи своите обяснения, възражения, както и да представя доказателства. Иска
се отмяната ѝ и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез упълномощения процесуален
представител * С.К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Твърди се,
че от събраните по делото доказателства не се установяват основанията за
прекратяване на помощта извършено със заповедта и не е налице отказ за полагане
на обществено полезен труд и такъв е
положен в рамките на 14 дни. Иска се
постановяване на решение, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират
се разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Мездра в
представено писмено становище счита, че жалбата е неоснователна и иска същата
да бъде отхвърлена. Развива съображения, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила,
точно прилагане на материалния закон и в съответствие с целите на ЗСП и ППЗСП.
По делото са приети писмени и гласни доказателства.
Представено е заверено копие от образуваната пред административния орган
преписка и са разпитани свидетелите И.Н.Й. и В.Б.М..
Административният съд, след като обсъди
и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление-декларация с вх.
№ЗСП/Д-ВР-М-174/23.01.2019 г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Мездра,
жалбоподателката е поискала отпускане на месечна
по чл. 9 ППЗСП, с мотиви „за издръжка“. В заявлението е декларирала, че не е ***. Попълнила е и подписала
декларация, че е запозната със задължението ежемесечно да полага общественополезен
труд по организирани от Общината
програми на основание чл. 12, ал. 1
ППЗСП, като условие за получаване на месечната помощ. Декларирала е
също, че не страда от заболявания, които да са противопоказни за извършването
на определена работа. В анкетна карта, Приложение №2 към чл.27, ал.1 ППЗСП представляваща
и социален доклад изготвен и подписан от
социален работник е посочено, че декларираното от жалбоподателката в
заявлението отговаря на действителното положение. В т.7 от Доклада – „други констатирани
обстоятелства“ е посочено, че до м.април 2018г. оспорващата е била назначена
като ***, била освободена и се регистрирала в Бюрото по труда. Няма доходи за
самоиздръжка и среща трудности при задоволяване на ежедневните си жизнени
потребности – закупуване на храна, дрехи и др. Няма възможност да заплаща
текущите си разходи, свързани със задоволяване на жизнените си потребности. При
преценка на нуждите от социално подпомагане социалния работник е направил мотивирано предложение за отпускане на месечна
помощ по чл.9 ППЗСП за издръжка, като
въз основа на диференцирания минимален доход, размера на месечната парична
помощ за жалбоподателката е определен на 54,75 лева. На основание подаденото
заявление и изготвения социален доклад, със Заповед № ЗСП/Д-ВР-М/174/04.02.2019
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Мездра, на П.А. е
отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП в размер на 54,75 лева, считано от
01.01.2019 г.
Въз основа на сключен договор за
сътрудничество от 7.01.2019г. между ДСП – Мездра и Община Роман във вр. с
прилагането на чл.12, ал.1 ППЗСП, ежемесечно до 10-то число ДСП – Мездра
предоставя на Община Роман списък на лицата задължени да полагат общественополезен
труд, а до 5-то число на следващия месец, Община Роман връща информация за броя
отработени дни от лицата поименно посочени в списъка. В изпълнение на това
споразумение от Община Роман е
предоставен график за положен обществено
полезен труд от безработни лица, получаващи месечни помощи по чл.9 ППЗСП за
м.октомври 2019г. за населено място ***, като под номер ** фигурира П.А. и за
същата е отразено периода на отработване - 14 дни по 4 часа от 14.10 - 31.10.2019г./стр.40/. Приложено е и
насочващо писмо до ДСП-Мездра, с което е
уведомена ДСП-Мездра, че П.А. е положила
10 дни за периода от 14.10.-25.10.2019г.
Тъй като е установено, с оглед
писмото, че А. за втори път през последните 5 години не е положила необходимите
14 дни ОПТ е издадена Заповед № ЗСП/Д-ВР-М/174/07.11.2019г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Мездра, с която е прекратена месечната ѝ помощ по чл. 9
ППЗСП на основание чл.12, ал.6 от същия правилник за
периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2021
г.
Със заповедта оспорващата е запозната
на 13.11.2019 г., видно от приложеното известие за доставяне /л.29/. В срока по
чл. 84, ал. 1 АПК с жалба вх. №06-94П-00-1943/26.11.2019г./л.32/ заповедта е
оспорена по административен ред пред Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Враца и с негово решение №06-РД06-0086/03.12.2019г., жалбата е
отхвърлена и е потвърдена заповедта, като законосъобразна. В решението са
изложени подробни мотиви, въз основа на които е прието, че са налице
предпоставките за прекратяване на помощта и заповедта е законосъобразно
издадена.
Налице са и издадени служебни бележки
от Директора на ОУ“ ***“ *** в уверение на това, че посочените в нея лица вкл.
и П.А. са положили ОПТ в училището за периода от 14.10.2019г. -25.10.2019г., изразяващ се в цепенето и
прибирането на дърва за огрев. Служебна бележка е издадена и от Кметство *** от
*** на жалбоподателката в уверение на
това, че същата е полагала ОПТ в рамките на 4 дни по 4 часа, считано от
28.10.2019г. до 31.10.2019г. вкл. на обект „**“-почистване на парка и детска
площадка.
Приложена е по делото и Заповед
№ЗСП/Д-ВР-М/198/10.04.2017 г., с която на оспорващата е спряна отпуснатата
месечна помощ по чл. 9 ППЗСП за срок от два месеца, поради
отказ от полагане на обществено полезен труд.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен
субект с право на обжалване по чл.147,
ал.1 АПК, пред компетентния за разглеждането ѝ съд и в преклузивния
срок по чл.149,
ал. 3 във вр. с ал.1
АПК. Със заповедта е отречено правото на П.А. да получи месечна социална
помощ, като жалбата срещу нея е подадена след като е изчерпан задължителния
административен ред за оспорване по чл.13, ал.5 ЗСП.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени в жалбата.
Оспорената заповед е издадена от
директора на съответната дирекция "Социално подпомагане", който е
натоварен с този вид правомощия съгласно изричната разпоредба на чл.
32, ал. 1 ППЗСП, с оглед на което
следва да се приеме, че е издадена от компетентен орган и в съответната писмена
форма, с посочване, макар и в пестелив вид на фактическите и правни основания
послужили за издаването й.
Заповедта с която е прекратена
месечната помощ по чл.
9 ППЗСП представлява индивидуален административен акт, поради което за
издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая е
допуснато нарушение на изискванията на чл.26,
ал.1 АПК за уведомяване на
засегнатото лице за започване на административно производство, което е
започнало по инициатива на административния орган и на изискванията по чл.
34, ал. 1 и 3 от АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в
административното производство, както и да изрази становище да направи искания
и възражения. Допуснато е съществено нарушение на процесуалното правило по чл.35 АПК според което ИАА се издава след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 АПК
за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от
административния орган. Допуснатите
нарушение са съществени, т.к. изцяло са повлияли върху съдържанието на акта.
При положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални
правила би достигнал до друг извод от фактическа и правна страна и
затова нарушението на административно производствените правила в случая е
достатъчно основание за отмяна на заповедта. Ако административният орган беше
извършил проверка на спорните
обстоятелства, например на място от разговор с лицата осъществяващи ОПТ, би
установил, че жалбоподателката А., в рамките на 4 дни по 4 часа, считано от
28.10.2019 г. до 31.10.2019 г. е
положила остатъка до 14 дни ОПТ, почиствайки селския парк и детската площадка.
Също така следва да се посочи, че в представения от Община Роман график за
м.10.2019г. е вписано, че А. е отработила 14 дни от 14.10. - 31.10.2019г.,
който факт изобщо не е взет предвид от органа, а същия се е позовал само на
насочващото писмо, в което е отразено че са отработени 10 дни през м. октомври.
Налице е противоречие между отразените
факти в графика и насочващото писмо, което противоречие не е изяснено от
адм.орган преди издаване на заповедта.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и с оглед установените релевантни за
спора факти, съдът намира, че наличието на основание за прекратяване на
месечната помощ не е доказано по несъмнен начин от административния орган. По
делото се установи, че жалбоподателката е регистрирана в Дирекция "Бюро по
труда" като безработно лице и не е била включена в програмите за заетост
по чл. 12б от Закона за социално подпомагане,
утвърдени от министъра на труда и социалната политика, поради което за нея са
приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ППЗСП. Съгласно тези норми
безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по
чл.9 ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл.12б ЗСП, задължително полагат
общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно по организирани програми
за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за
благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за
общественополезни дейности. Съгласно чл.12, ал.5 и ал.6 ППЗСП,
при отказ на посочените лица за полагане на общественополезен труд месечната
помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е
направен отказът, а при повторен отказ за полагане на общественополезен труд,
независимо кога е направен отказът през последните 5 години, месечната помощ на
лицата се прекратява за срок две години. В конкретния случай е приложена
разпоредбата на чл.12, ал.6 ППЗСП, която
съдържа в хипотезата си в условията на кумулативност два релевантни факта, а
именно: лицето, на което е отпусната помощта да е отказало да полага обществено
полезен труд и този негов отказ да е втори по ред.
Настоящият съдебен състав намира, че
по делото не бе доказано от административния орган, че жалбоподателката
двукратно е отказала ежемесечно полагане
на обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. Действително такъв
първи отказ от полагане на обществено полезен труд е безспорно установен, видно от приложената по делото Заповед
№ЗСП/Д-ВР-М/198/10.04.2017 г., с която на оспорващата е спряна отпуснатата
месечна помощ по чл.9 ППЗСП за срок от два месеца, поради
отказ от полагане на обществено полезен труд. Посочената заповед е влязла в
законна сила и е породила своето правно действие. Съдът намира обаче, че при
постановяване на оспорената заповед административният орган не е изяснил всички
факти и обстоятелства от значение за случая, от които да се направи обоснован
извод, че е налице повторен отказ от полагане на обществено полезен труд.
От свидетелските показания на св. Й. и
св. М., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви се установява,
че за времето от 14.10.2019 г. до 25.10.2019 г. А. е прибирала дърва в
училището, а от 28.10.2019 г. до 31.10.2019 г. е била преместена в обект „**“,
където е работила заедно с друга жена.
Свидетелката Й. лично е проверявала всеки ден работещите и категорично заявява,
че жалбоподателката е била една от най-съвестните и е работила по
четири часа от 08.00 ч. до 12.00 ч. за времето от 28.10.2019 г. до 31.10.2019 г. За този факт е издадена
сл. бележка и е подадена информация до
временно изпълняващия длъжността кмет,
който подписва писмата за отработените дни и ги изпраща в общината.
Като доказателства за това пред
административния орган, както и в кориците на делото е представена тази служебна
бележка, издадена от *** /л.34/. Същата не е оспорена от страните по отношение
на нейната автентичност или съдържание, поради което съдът я възприема като
годно доказателствено средство, удостоверяваща обстоятелството за положения
труд. Също така следва да се има предвид
и изготвения от Община Роман график за положен
обществено полезен труд от безработни лица, получаващи месечни помощи по чл.9
ППЗСП за м.октомври 2019г. за населено място с.Каменно поле, като под номер 27
фигурира П.А. и за същата е отразено периода на отработване на 14 дни по 4 часа
от 14.10-31.10.2019г. Същия не е оспорен
от страните, поради което съдът приема отразените в него факти за
достоверни. В действителност в
насочващото писмо до ДСП-Мездра е отразено, че А. е
отработила 10 дни, но същото не се подкрепя от другите доказателства по
делото/график, сл.бележки и св.показания/.
Не на последно място следва да се има
предвид, че в свидетелските показания се изнасят данни за тенденциозно
отношение на временно изпълняващия длъжността кмет към жалбоподателката по политически
причини, в какъвто смисъл са и твърденията на последната.
Всички горепосочени обстоятелства,
преценени в съвкупност, според настоящия състав не обосновават категорично
отказ за полагане на ОПТ, респ. за наличието на втората кумулативно изискуема
предпоставка по чл.12, ал.6 ППЗСП, както неправилно е
прието от административния орган.
Заповедта е издадена и в
несъответствие с целта на закона, доколкото прокламираната в чл.1, ал. 2 ЗСП цел е именно подпомагане на гражданите,
които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени
потребности, както и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни
житейски ситуации. Въпреки, че в социалния доклад е посочено, че оспорващата е
лишена от доходи за самоиздръжка и среща трудности при задоволяване на
ежедневните жизнени потребности – закупуване на храна, дрехи и др., няма
възможност да заплаща текущите си разходи, свързани с битовите си потребности и
тези обстоятелства не са променени, АО при неизяснена в достатъчна степен
фактическа и правна обстановка е прекратил жизнено важната за жалбоподателката месечната
помощ с оспорената заповед.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта на Директора на „ДСП“
– Мездра, с която е прекратена месечната социално помощ по чл.9 ППЗСП на П.А. е незаконосъобразна, поради съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването ѝ, противоречие
с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона и следва да
бъде отменена.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, жалбоподателката има право на разноски. От представения договор
за правна защита и съдействие е видно, че същата е договорила и заплатила в
брой при сключване на договора сумата от 350.00 лв. за процесуално
представителство по делото.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката сумата от 360. 00 лева, от които 350. 00 лева за адвокатско
възнаграждение и 10.00 лева държавна такса за завеждане на делото.
Водим от
горното и но основание чл. 172, ал. 2
АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-ВР-М/174/07.11.2019г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Мездра, потвърдена с Решение
№06-РД06-0086/03.12.2019г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ - Враца.
ОСЪЖДА
Дирекция „Социално подпомагане“ – Мездра ДА
ЗАПЛАТИ на П.Б.А. *** разноски по делото в общ размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.13, ал.6 ЗСП.
АДМ. СЪДИЯ: