Мотиви
към присъда №13 по ЧХНД № 251/2013г. по описа на РС –
Кубрат
Делото е образувано по тъжба на З.С.М. ***, подадена
срещу Р.Н.М. ***8, с ЕГН -**********.
Р.Н.М. е обвинен в това , че на 16.10.2013г. в гр.
Кубрат, в съдебно заседание по НОХД № 179/2013г. по описа на РС – Кубрат,
публично, в качеството на длъжностно лице - повереник на К.Р. М., при и по повод изпълнение на службата
си, обидил тъжителя като изрекъл в
негово присъствие унизителни за достойнство и честта му думи -
че „бил осъждан” - престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 и т.4, във вр. с чл.146, ал. 1 от НК. Наред с тъжбата З.С.М. предявява срещу подсъдимия и граждански иск на
стойност 2000.00 лева - за репариране на
причинени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деликта до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание тъжителят поддържа
повдигнатото обвинение, ангажира писмени доказателства. Твърди, че с деянието
си Р.М. е засегнал честта и достойнството му, накарал го
е да изпита негативни емоции, да се почувства недостоен гражданин. Счита, че с
представения протокол от проведеното на 16.10.2013г съдебно заседание извършеното
престъпление е безспорно установено. Въпреки това тъжителят не оспорва, че е
осъждан за извършени престъпления, но сочи , че към 16.10.2013г. е бил
реабилитиран по всички осъждания. Желае на подсъдимия да се наложи предвиденото
от закона наказание в максимален размер.
Подсъдимият Р.Н.М. редовно призован не
се яви в съдебно заседание. Вместо това депозира писмено становище, видно от
което оспорва подадената тъжба. Твърди,
че не е осъществявал вмененото му престъпление. В качеството си на процесуален
представител на гражданския ищец по НОХД№179/2013г. цитирал свидетелството за
съдимост на подсъдимия, по същото дело, З.М. /тъжител по настоящото/ , в
което били упоменати предходните му
осъждания. Това направи с оглед събиране на характеристични данни за личността му, имайки предвид процесуалното му качество.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събрания
доказателствен материал, приема за установено следното от фактическа страна:
Р.Н.М. е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, неосъждан, ***, ЕГН -**********.
На 16.10.2013г. в РС – гр.Кубрат се е провело съдебно
заседание по НОХД № 179/2013г. по описа на
съда. Предмет на разглеждане по цитираното
дело е повдигнато на З.С.М. обвинение за осъществяване на престъпление
от общ характер. В съдебното заседание присъствали З.С.М., в качеството на
подсъдимо лице, К.Р. М., в качеството му на свидетел и пострадало лице, и Р.Н.М.,
като повереник на пострадалия. Видно от
приетия като доказателство протокол от проведеното съдебно заседание, в хода на
съдебните прения Р.М., повереник на пострадалото лице, споменава, че тъжителят
е „бил осъждан с влезли в сила съдебни актове”. В последствие изброява осъжданията
на З.М. като цитира приложената по делото справка за съдимост.
Съобразно така изложените факти и обстоятелства от
правна страна съдът намира за установено следното:
Обидата е резултатно престъпление, което се преследва
по частен ред. Засяга обществените отношения, които гарантират неприкосновеността на личното достойнство на едно лице,
положителната му оценка за собствената му личност и обществената му значимост.
Изпълнителното деяние може да бъде осъществено чрез казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на лицето. При обидата с думи те
следва да дават отрицателна оценка за личността на адресата . Тези думи следва да са унизителни от гледна точка
на господстващия морал, епитети отразяващи отрицателни качества, ругатни,
унизителни съждения за качеството на жертвата. Те следва да са изречени в присъствието
на подстрадалия , който следва да ги е
възприел.
Съдът в настоящия си състав счита, че с
поведението си подсъдимият не е осъществил състава на вмененото му
престъпление. Употребените думи и изрази следва да са обидни от гледна точка на
господстващия морал, да са употребено обидни епитети или ругатни. Между
страните е безспорно , че в миналото тъжителят е осъждан. Поради това според настоящия
съдебен състав изнасянето на верни данни относно съдебния статус на едно лице
не може да се възприеме за обида. За тъжителя може да е настъпила реабилитация
за предишните му осъждания, но тя касае единствено възможността държавата да
реализира наказателната му отговорно като го третира като осъждано лице.
Реабилитацията обаче, не заличава самия факт на осъждането.
Поради това, настоящия съдебен състав счете , че
извършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно и го призна за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
С оглед липсата на деликт бе отхвърлен като
неоснователен и недоказан и предявения от З.М. граждански иск за сумата от
2000,00 лева. На тъжителя се възложи
заплащане на дължимата за гражданския иск държавна такса.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/П/