№……….
Гр.Варна………………2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 391
по описа на Административен съд гр.Варна за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, чрез младши експерт Ст.,
служител с юридическа правоспособност против Решение № 130/02.12.22г. по НАХД
№271/2022г. на ДРС, ІV състав, с което е отменено наказателно постановление
№23-0000367/23.06.2022г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на Т.С.Й. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000лв.
Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е възприел фактическата обстановка
и неправилно е приложил материалния закон. Твърди, че необосновани са изводите
на ДРС, че не ставало ясно дали водачът е санкциониран за това, че е управлявал
ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават законоустановените
норми или за това, че е извършвал обществен превоз на товари като е управлявал
ППС с над максимално допустимото натоварване на ос без разрешение от АПИ.
Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е
представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на
вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения
ред за движение, в който смисъл е и константна практика на АС Варна.
Посочването на факта, че липсва издадена квитанция от АПИ за претоварване
допълва обстоятелствата установени по нарушението. Това изписване е необходимо
с оглед превенция от допълнително и последващо след съставяне на АУАН
представяне на такава квитанция от страна на нарушителите с цел отпадане на
тяхната отговорност. Твърди и че в случая е налице вмененото нарушение по чл.139,
ал.1, т.2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ, която въвежда изискванията за допустимата максимална маса на ППС за
движение по пътищата отворени за обществено ползване. Нормата от максимално
допустимо натоварване е дадена в максимални стойности до 24 тона, тоест всяко
натоварване извън тази законово определена рамка, дори със 100 килограма, би
могло да окаже сериозно влияние върху конструкцията на МПС, върху спирачния
механизъм, което от своя страна би могло да бъде предпоставка за настъпване на
сериозни и тежки последици за участниците в движението, като видно от АУАН и НП
претоварването в случая е значително - близо 5000кг., което автоматично
изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Твърди и че с оглед разпоредбата на
чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба № 7/27.04.2018г., присъствието на водача е задължително
при товарене на съответния товар, с оглед на което същият следва при всяко
натоварване да следи за правомерното му осъществяване, което в случая не е
сторил. Счита и че наложената глоба в размер на 2000лв. е определена в
пропорционален максимален размер предвид допуснатото претоварване. Моли
решението на ДРС да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да
бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Т.С.Й., чрез процесуалния си
представител адв. Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна и
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила. Моли за присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Т.С.Й.
против наказателно постановление №23-0000367/23.06.2022г. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр.
чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание чл.177,
ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
2 000лв.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че на 04.03.2022г. в около 11,20 часа въззивникът Й. осъществявал
движение като водач на ППС - влекач марка „МАН“ от кат. №3 с peг. № ****с
прикачено полуремарке с peг. № В 21 89 ЕН по път III – 2008, с натоварен
контейнер в посока гр. Девня, като на 50 м. преди разклона за Пристанище „Варна
- запад“, бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ – Варна. При извършено
замерване на управляваното от въззивника ППС било установено пневматично
окачване с 3 оси на полуремаркето, междуосово разстояние над 1,3 метра и
натоварване на трите оси 28 415 кг., което надвишавало максимално допустимата
норма от 24 000 кг., съгласно чл.7 ал.1 т.3 б. „б” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, т.е. установено е претоварване на оста с 4 415 кг. За констатираното
на водача бил съставен АУАН за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр. 3 от ЗДвП вр.
чл.7 ал.1 т.3 б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г., който го подписал без
възражения. В законоустановения срок постъпило възражение пред АНО, което било
прието за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, при
съставянето на АУАН и НП са спазени процедурата и сроковете, предвидени в ЗАНН,
но в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обуславя отмяна на обжалвания акт. ДРС е счел,
че при описанието на нарушението и на нарушената правна норма, както актосъставителя,
така и административнонаказващия орган са допуснали нарушение, водещо до
невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната
квалификация на констатираното нарушение за приложимата санкционна норма, което
е съществено нарушение на закона, довело до неяснота и невъзможност да се
разбере каква точно е била волята на наказващия орган - за какво нарушение е
санкциониран въззивникът. Въззивният съд е приел, че в описанието на
нарушението в АУАН и в НП освен обстоятелствата, свързани с установеното
отклонение от допустимото осово натоварване на полуремаркето, е посочено, че
водачът не представя квитанция от АПИ, като така посочените факти, в тяхната
съвкупност, изпълват от обективна страна състава на друго нарушение - това по
чл.26 ал.2 т.1 б. „а“, вр. чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Допълнението
на фактите с твърдението, че водачът е „осъществявал обществен превоз на
товари” и че „не представя квитанция от АПИ” създава неяснота относно
действителната воля на административнонаказващия орган, доколкото защитата
срещу констатациите в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените факти. ДРС е
приел, че този порок не може да бъде саниран, тъй като води до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление - включително относно
компетентността на органите, съставили АУАН и издали НП и приложението на
материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
за разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
Неправилни
са изводите на ДРС, че описанието на нарушението в АУАН и НП създава неяснота
относно действителната воля на административнонаказващия орган.
С
НП №23-0000367/23.06.2022г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна е наложено на Й. административно наказание глоба в размер
на 2 000лв. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП за извършено от него
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от
ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Нарушението, видно от АУАН и НП, е описано със
съставомерните му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при
които е осъществено, както и мястото, където е извършено. Описанието на
нарушението безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се
изразява извършеното от него нарушение. Индивидуализирано е и мястото на
нарушението. Посоченото в НП, че не е представена квитанция от АПИ не променя
горните изводи. Това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на
вмененото с НП нарушение.
В НП е посочено, че при извършената проверка водачът /наказаното
лице/ извършва превоз с полуремарке с рег.№ В 2189ЕН с пневматично окачване с
три оси и междуосие над 1.3м., като при извършено замерване сумата от
натоварване на трите оси е 28 415 кг., което надвишавало максимално допустимата
норма от 24 000 кг.
Така установените натоварвания на осите квалифицират управляваното
от Й. превозно средство като „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване, е допустимо само след издаване на разрешение и заплащане
на съответната такса – чл.8, ал.2, чл.14, ал.3 от Наредбата. Контролът за
спазване на горните правила във вътрешността на страната, целящ
предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура, е възложен на Агенция „Пътна инфраструктура“ – чл.37, ал.1 от
Наредбата, чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, буква а/ от Закона за
пътищата.
За осигуряване безопасността на участниците в
движението, разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ЗДвП въвежда
задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл.5 – чл.7 от
Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на което се санкционира по чл.177,
ал.3, пр.2 ЗДвП.
Управлението на автомобил, чието натоварване на осите надвишава
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството е
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП вр. чл. 7 ал.1 т.3 б. „б” от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както е и квалифицирано установеното при
проверката деяние.
По арг. от чл.189, ал.1 и чл.166, ал.2, т.8 ЗДвП,
компетентни да установяват и санкционират нарушения по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП са длъжностните лица при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Касае се за две различни административни нарушения –
по чл.177, ал.3, вр.чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП и по чл.53, ал.1, т.2,
вр.чл.26, ал.2, т.1, буква а/ от ЗП, които се установяват от различни
компетентни органи и при различни условия. Административнонаказателната
разпоредба по чл.177, ал.3 ЗДвП защитава различни обществени отношения от тези,
предмет на защита по ЗП. Разпоредбата на чл.177, ал.3 ЗДвП е свързана с целта
по чл.1, ал.2 ЗДвП – да се опазват животът и здравето на участниците в
движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото /собствеността/
на физическите и юридическите лица, както и околната среда от замърсяването от
МПС. Разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 ЗП цели предотвратяването на повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура като в тази връзка на
администрацията, управляваща пътя се възлагат правомощия да извършва проверки и
преценка доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко
ППС по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните
неблагоприятни последици за поддръжката му в последствие.
По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
наказаното лице, доколкото вмененото нарушение, квалифицирано по чл.139, ал.1,
т.2, пр.3 ЗДвП, е индивидуализирано със съставомерните му белези.
В обжалваното решение липсват мотиви конкретно какво е
установил ДРС относно вмененото нарушение и доказано ли е то. Не са обсъдени
обстоятелствата, посочени от АНО в НП, при които е извършено вмененото
нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Не са обсъдени и
възраженията на жалбоподателя до ДРС.
Предвид изложените съображения, съставът на съда, като
касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се
отмени и делото да се върне на ДРС за разглеждане от друг състав, като при
новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да извърши проверка и
преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе,
както и за съставомерността на деянието и законосъобразността
на оспорения пред нея акт, и относно разноските.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 130/02.12.22г. по НАХД №271/2022г. на ДРС,
ІV състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда
съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.