Решение по гр. дело №4017/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6317
Дата: 22 октомври 2025 г. (в сила от 22 октомври 2025 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20251100104017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6317
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100104017 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Р. Х., с
ЕГН:**********, чрез адв. Г. Й., САК, и съдебен адрес:гр. София, бул. „Е********, срещу ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул. „********, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП
от 20.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2022 г. до окончателното
заплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на 20.11.2021г., около 08:50 часа, в гр. София, на кръстовището
образувано от бул. „Тодор Каблешков" и бул. „България”, е настъпил пътен инцидент, за
който е съставен Протокол за ПТП № 1824387, по описа на СДВР, Пътна полиция. Видно от
същия протокол на процесното кръстовище, л.а. марка „Опел”, модел „Астра“, с рег. №
********, движейки но бул. “Тодор Каблешков”, с посока от ул. “Ст. Тошев”, към бул.
“България”, поради недостатъчно внимание и неспазване на дистанция застига и блъска
отзад л.а. марка “Ауди”, с рег. № ********, управляван от ищеца, който към момента на
удара е изчаквал на светофар, за да потегли.
След процесното ПТП ищецът е откаран по спешност в УМБАЛ “Света Анна” АД,
където постъпил с оплаквания за болки в тилната област и шията. След проведени
необходими изследвания било установено, че вследствие на пътния инцидент, пострадалият
е получил:
- Повърхностни травма на окосмената част на главата;
- Мозъчно сътресение придружено със замаяност;
- Дисторзио коли (навяхване на шията).
Съгласно Протокола, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. марка
„Опел"’, модел „Астра“, е рег. № ********, с чиито свои виновни и протИ.правни действия е
причинил процесния пътен инцидент.
В законоустановения срок ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска
1
отхвърлянето му като неоснователен.
Оспорва наличието на виновно и протИ.правно поведение на водача, както и
наличието на другите елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД.
Оспорва както автентичността, така и съществуването на валиден протокол,
съставен по надлежния ред от органите на МВР. Липсата на доказателства за законно
съставен документ, отразяващ инцидента, поставяла под съмнение самото твърдение за
настъпило ПТП, а дори и да е имало такъв инцидент, същият не е удостоверен по законов
ред и не подлежи на доказване с представения непълен и дефектен ППТП.
Оспорва исковата претенция като прекомерна, тъй като не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата. Твърди, че предвид представените медицински
данни, адекватната сума за обезщетение е до 2 000 лева, ако искът се докаже по основание и
без да се отчита евентуално съпричиняване на вредата.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди, като при евентуалност оспорва началната дата на нейната дължимост.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 07.01.2022 г. се установява, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Не се спори, че в законоустановения тримесечен срок няма
получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
От приетата по делото полица е видно, че за лек автомобил марка „Опел Зафира“, с
рег. № ******** е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен с ответното ЗД „БУЛ ИНС” АД с покритие към
деня на процесното ПТП.
От приобщената административна преписка се установява, че на 20.11.2021 г. в
отдел пътна полиция към СДВР е получен сигнал за настъпило ПТП. Местопроизшествието
е било посетено от екип към този отдел. На място е бил съставен протокол за ПТП. За
съставянето му са получени данни от водача на лек автомобил „Ауди” – И. Р. Хесапчив.
Последният е заявил, че е бил спрял на червен светофар на кръстовището на бул. „България”
и бул. „Тодор Каблешков”, когато зад него, с посока от ул. „Ген. С. Тошев” към бул.
„България”, е наближил лек автомобил „Опел”, модел „Астра”, който поради неустановена
причина не е спрял и така е реализирал удар с предната си част в задната част на
управлявания от ищеца автомобил. Протоколът е бил подписан от съставилия го
автоконтрольор и от ищеца. Той не е бил подписан от другия участник, който не е бил
установен, тъй като е напуснал местопроизшествието. В протокола за настъпилото
произшествие са описани щетите по двата автомобила, които са установени от
пристигналите на място автоконтрольори. Тези щети съответстват на така описания в
протокола механизъм на ПТП. Същият е възприет и в изслушаното по делото заключение на
САТЕ. От него е видно, че, механизмът на процесното ПТП е следният: На 20.11.2022 г.
около 08:20 ч. в гр. София, лек автомобил „Ауди Кабрио“ с рег. ******** се е движил по бул.
„Тодор Каблешков“ в посока от ул. „Ген. С. Тошев“ към бул. „България“. В района на
кръстовището лек автомобил „Ауди“ е бил спрял на червен сигнал на светофарната уредба.
По същото време и в същата посока се е движил лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
******** , като достигайки в района на кръстовището водача му е допуснал удара между
2
предната лява част и задна част отдясно на лек автомобил „Ауди“. Според заключението на
вещото лице, причина за настъпване на произшествието са субективните действия или
бездействия на водача на лек автомобил „Опел“ с органите за управление, довели до удар в
спрелия пред него лек автомобил „Ауди”.
Видно от заключението по СМЕ на вещото лице д-р Х. М., специалност
„Неврохирургия“, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено,
вследствие на процесното ПТП И. Х. е получил следните травматични увреждания:
Контузия в тилната област на главата; Навяхване на врата. Травмата е протекла с оплаквания
от болезненост в тилна област и в шията, лека замаяност. Липсват данни за наличието на
черепно-мозъчна травма, респ. мозъчно сътресение.
На ищеца е било назначено локално лечение с Волтарен унгвент и е поставена
полутвърда шийна яка за две седмици. Липсват писмени данни за хода и продължителността
на възстановителния процес при пострадалия.
От заключението се установява още, че в резултат на получените травматични
увреждания И. Х. е претърпял значителни болки и страдания за срок до 15 дни и умерени до
30 дни след инцидента.
Видно от показанията на св. К.И.Х. – дъщеря на ищеца, след процесното ПТП
ищецът е бил в състояние, в което не е бил правилно ориентиран за време и обстановка. Той
е бил прегледан в болницата, извършени са му били изследвания, но не е бил приет. След
това за период от около 2-3 седмици той носел яка на врата. След произшествието ищецът
изпитвал замайване, силно главоболие, болки във врата. Не се чувствал добре, предимно
лежал, светлината го дразнела и почти не излизал навън. Възстановяването продължило
около 2 месеца, от които първите две-три седмици били с по- тежките симптоми. След
произшествието ищецът дълго отказвал да шофира, бил много напрегнат и притеснен,
когато се вози в автомобил. Тези притеснения били преодолени към момента.
Видно от приетата по делото молба, на 07.01.2022 г. ищецът е предявил претенцията
си пред застрахователното дружество. Не се спори, че в законоустановения тримесечен срок
няма получен отговор от застрахователя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, протИ.правно поведение на виновния
водач и причИ. връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено, че в резултат
на процесното ПТП, причинено от поведението на застрахования при ответника водач, на
ищеца са причинени неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедлИ.ст, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедлИ.стта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
3
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетата по делото експертиза, както и от показанията на св. К.И.Х., се
установяват болките и страданията на ищеца, както в периода на лечението му, така и след
премахването на яката.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП (61 г. ),
вида и характера на претърпените телесни повреди – контузия в тилната област на главата;
навяхване на врата, неудобствата от носенето на шийна яка за две седмици; търпените болки
и страдания, които са били значителни за срок до 15 дни и умерени до 30 дни след
инцидента.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на жИ.т в страната към м. ноември 2021 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 4000,00 лева. За разликата до пълния предявен размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 25 100,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя
(07.01.2022 г.). С оглед основателността на главната претенция и предвид цитираната
практика на ВКС, обезщетението следва да се присъди заедно с лихва за забава, считано от
посочената дата.
По разноските:
С оглед на изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат и
двете страни.
Ищецът е бил освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Той
е бил представляван безплатно от адв. Г. Й. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на
договор за правна помощ от 10.06.2025 г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на адв. Г. Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
4
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НВАР е в размер на 3 189,60 лв. с ДДС. В процесния случай предвид фактическата и
правната сложност на делото съдът намира, че справедливия размер на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, възлиза на 3 000 лв. с
ДДС. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е приключило в две съдебни
заседания. От посочената сума, съразмерно с уважената част от иска на адв. Г. Й. се дължат
478,09лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 3 180 лв. с ДДС за адвокат.
Процесуалният представител на ищеца е възразил, че същото е прекомерно. Съдът прие, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото възнаграждението за адвокат следва да се
намали до 3 000 лева с ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от иска на застрахователното
дружество следва да се присъдят 2521,91лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд съразмерно с уважената част от исковете дължимите
такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо 319,36лв., от които 160 лева за държавна такса и
159,36 лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „******** да заплати на И. Р. Х., с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.София, бул. „Е********, на основание чл.432 КЗ, сума
в размер от 4 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на пътно - транспортно произшествие от 20.11.2021 г.,
причинено виновно от водача на л.а. марка „Опел”, модел „Астра“, с рег. № ********,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „БУЛ ИНС” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2022г. до окончателното заплащане на
обезщетението КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за
разликата до пълния му предявен размер от 25 100 лв.
5
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „********, да заплати на адв. Г. Й.- САК,
сумата от 478,09лева, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от
Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. Р. Х., с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.София, бул. „Е********
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, бул. „********, сумата от 2 521,91 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „********, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 319,36лв., представнляваща
направени по делото разноски, от които сумата от 160 лева за държавна такса и сумата от
159,36 лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6