Р Е Ш Е Н И Е № 642
гр.Пловдив, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 66 по описа за 2019 година, намери
за установено следното:
Искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 365
от ЗЗД, чл. 86, ал.1 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр.1 и 3-то от ЗЗД.
Р.Б.С. ***, чрез адв. И. Г. Ш.,
съдебен адрес: ****, моли да се осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД –
София, да му заплати сумата 90 000 лева, представляваща дължим остатък от
парично задължение, общо в размер от 120 000 лева, на основание споразумение,
сключено между същите страни на 21.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й плащане; сумата
4100 лева мораторна лихва, считано от 21.08.2018 г. до завеждане на исковата
молба на 31.01.2019 г.; да се прогласи за нищожна поради противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави на клаузата по чл.II, т.7, изр. 3-то от същото
споразумение; да се прогласи за нищожна, на същите основания, клаузата на чл.II, т.6 от същото споразумение, както
и да се осъди ответника да му заплати направените по делото разноски, а на адв.
И.Ш. – адвокатско възнаграждение в размер на 4347 лева, на основание чл. 38 във
вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД
– София в отговор на исковата молба оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че в подписаното между страните споразумение не е посочен
начален момент, от който за дружеството започва да тече двумесечния срок за
изплащане на паричното задължение, поради което счита, че същият не е настъпил,
а исковете са неоснователни.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се
спори между страните, че на 21.06.2019 г. не са сключили споразумение. Съгласно
чл.I от него, ищецът е
пострадало лице от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.05.2017 г.,
по вина на П.Р.П., управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. номер
СА1455СВ. Съгласно споразумението, отговорността на водачите на посочения
автомобил е била застрахована със застрахователна полица № BG/02/117000467164 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и
П.П.. На основание изложеното, ищецът е предявил към ответното дружество
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по образуваната пред него
ликвидационна преписка щета № **********/29.05.2018 г.
При тези безспорни между тях
факти, страните след „взаимни отстъпки“ се съгласили /чл. II, т.2/, ответното дружество да изплати
на ищеца, в качеството му на пострадало лице, сумата 120 000 лева,
представляваща обезщетение за всички претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на така настъпилото ПТП, включително натрупани
лихви за забава. Застрахователят се задължил да изплати така посочената сума в
срок от два месеца по банкова сметка на адв. И.Г.Ш., в качеството му на
пълномощник на пострадалия.
По делото е прието като
доказателство и уведомление от ищеца до ответното дружество с вх. №
ОК-853771/05.12.2018 г. , съгласно което на 25.08.2019 г. дружеството е
извършило частично плащане към него в размер на 30 000 лева, а с
уведомлението е поканено да заплати остатъка от договорената между страните
сума в размер на 90 000 лева.
По делото са приети като
доказателства и доклад до РП – Пирот, експертни решения на ТЕЛК, епикризи,
резултати от образни изследвания на ищеца.
При така събраните, неоспорени
от ответника доказателства, съдът намира следното:
Представеното споразумение,
съгласно изрично посоченото в него, е сключено на основание чл. 365 от ЗЗД. С
него се уреждат всички отношения между страните по повод настъпилите за ищеца
имуществени и неимуществени вреди, в резултат на описаното ПТП, настъпило на
07.05.2017 г. Спогодбата има сила на договор и като такъв е задължителна за
страните, които са я подписали. Съдът намира същата за действителна и
обвързваща страните по нея. Така, на основание чл. II, т.3 от спогодбата, за ответното
дружество е възникнало задължение да изплати на ищеца, в качеството му на
пострадало лице от същото ПТП, сумата 120 000 лева. Не се спори между
страните, че ответникът е изплатил на ищеца частично сумата 30 000 лв. на
25.08.2019 г. и не е изплатил остатъка от 90 000 лв.
Съдът не споделя за основателен
довода, изложен от ответното дружество, че не е посочен начален момента на
двумесечния срок, посочен в чл. II,
т.3 от спогодбата, поради което дружеството не е изпаднало в забава. Дори да се
приеме, че процесното задължение не е за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане, при което длъжникът изпада в забава и без покана, то дружеството е
получило изрична такава с цитираното уведомление. То е входирано при ответника
и не се оспорва получаването му нито неговото съдържание. Съдът намира, че няма
никакъв спор между страните, че уговореното обезщетение е за всички имуществени
и неимуществени вреди, претърпени от ищеца от така описания деликт. В този
случай, съгласно нормата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава и
без покана. Покана е била отправена от ищеца и получена от ответника, в качеството
му на страна по цитираната спогодба, поради което се налага извод, че същият е
изпаднал в забава за заплащане на сумата 90 000 лева, дължим остатък от
уговорения размер на обезщетението.
Ответникът не твърди и по делото не се ангажираха каквито и да е
доказателства така дължимия остатък от задължението да е бил изплатен. Ето защо
този иск следва да се уважи изцяло. Сумата следва да се присъди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба
31.01.2019 г. до окончателното й плащане.
Доколкото се касае до
неизпълнение на парично задължение, съдът намира за основателен и иска,
предявен с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на дължимата мораторна
лихва върху главницата от 90 000 лева, считано от 21.08.2018 г. до
31.01.2019 г. датата на завеждане на исковата молба. Съдът служебно изчисли
размера на законната лихва за посочения период, който е 4100 лева, в какъвто
размер е и исковата претенция, която следва да се уважи изцяло.
Ищецът претендира да се прогласи за
нищожна поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави на
клаузата по чл.II,
т.7, изр. 3-то от същото споразумение. Съгласно нея: „Всички спорове,
произтичащи от настоящото споразумение, ще бъдат решавани чрез преговори, а ако
това се окаже невъзможно – от Софийски арбитражен съд към Сдружение
„Международна асоциация за правосъдие и арбитраж, съобразно неговия правилник“.
Съдът намира този иск също за
основателен.
Както се посочи, с процесното
споразумение се уреждат отношенията, възникнали между страните по повод
настъпило застрахователно събитие - пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 07.05.2017 г., по вина на П.Р.П., управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. номер СА1455СВ; сключената от посочения
водач с ответното дружество застрахователна полица № BG/02/117000467164 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и предявената от ищеца, в качеството му на
пострадало лице, претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по образуваната
пред него ликвидационна преписка щета № **********/29.05.2018 г. Макар
постигнатото споразумение да има характер на спогодба или договор между
страните, същото не създава нови отношения, а урежда отношенията, възникнали
между тях по повод процесното пътно-транспортно произшествие. Трайна и без
противоречия е съдебната практика, че
пострадалият от ПТП има характер на потребител на застрахователна услуга по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на ЗЗП, а възникналите потребителски
спорове е недопустимо да се разглеждат от арбитраж, предвид законовата забрана
на чл. 19, ал.1 от ГПК. Ето защо, като предвижда разглеждането на спор по повод
на описаната спогодба, да се извършва от арбитраж, разпоредбата на чл.II, т.7, изр. 3-то от същото
споразумение, противоречи на цитираните норми и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал.1,
пр.1-во от ЗЗД.
Ищецът претендира да се прогласи за нищожна и клаузата по
чл. II,
т.6 от споразумението, поради противоречието й със закона и добрите нрави.
Съгласно нея: „В случай, че след подписване на настоящото споразумение
бенефициента предяви допълнителни претенции към ЗД „Бул инс“ АД и/или към
делинквента, основани на посочения в това споразумение деликт и намиращите се в
причинна връзка с него имуществени и неимуществени вреди, бенефициента дължи на
ЗД „Бул инс“ АД неустойка в размер, равен на размера на уговореното
застрахователно обезщетение, както и на законната лихва, считано от датата на
подписване на споразумението“.
Съдът намира този иск също за основателен.
Така уговорената неустойка, на първо място според съда,
противоречи на добрите нрави като предвижда размер, равен на обезщетението на
пострадалия. В този си размер същата многократно надхвърля всякакъв евентуален
обезщетителен характер и би довела до обогатяване на застрахователя за сметка
на пострадалото лице.
Съдът намира, че клаузата е неравноправна на основание чл.
143, ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя-ищец като задължава последния при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Като неравноправна посочената клауза е нищожна, а искът следва
да се уважи изцяло.
На основание чл. 38, ал.2 във
вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 4347 лева, определено съобразно чл.7 Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – София, ЕИК
*********, адрес: град София, бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на Р.Б.С. ЕГН
********** ***, представляван от адвокат И.Г.Ш., служебен адрес: **** , сумата
90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение, цялото в размер на 120 000 лева на основание
споразумение, сключено между същите страни на 21.06.2018 г., с което се уреждат
отношенията, възникнали между същите страни, по повод застрахователно
събитие - пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 07.05.2017 г., по вина на П.Р.П., управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. номер СА1455СВ; сключената от посочения
водач със ЗД „Бул Инс“ АД – София застрахователна полица № BG/02/117000467164 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и предявената от Р.Б.С., в качеството му на
пострадало лице, претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по
образуваната пред дружеството ликвидационна преписка щета № **********/29.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска на
31.01.2019 г. до окончателното й плащане; сумата 4100 лева - мораторна лихва, считано от 21.08.2018 г. до
завеждане на исковата молба на 31.01.2019 г., както и адвокатско възнаграждение
в размер на 4347 лева, на основание чл. 38 във вр. с чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна поради
противоречие със закона клаузата по чл.II, т.7, изр. 3-то от същото споразумение, съгласно
която „Всички спорове, произтичащи от настоящото споразумение, ще бъдат
решавани чрез преговори, а ако това се окаже невъзможно – от Софийски
арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“,
съобразно неговия правилник“.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави на клаузата на чл.II, т.6 от същото споразумение,
съгласно която „В
случай, че след подписване на настоящото споразумение бенефициента предяви
допълнителни претенции към ЗД „Бул инс“ АД и/или към делинквента, основани на
посочения в това споразумение деликт и намиращите се в причинна връзка с него
имуществени и неимуществени вреди, бенефициента дължи на ЗД „Бул инс“ АД
неустойка в размер, равен на размера на уговореното застрахователно
обезщетение, както и на законната лихва, считано от датата на подписване на
споразумението“.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: