№ 1385
гр. Варна , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500724 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №264318/03.02.2021г.,
постановено по гр.д. №1484/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е
отхвърлено заявление с вх. № 267724/01.02.2021 г., за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Ц. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Д.Ч., ул.***, за следните
суми: сумата от 36,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране и
сумата от 656,35 лв., представляваща възнаграждение по договора за поръчителство, които
суми са заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от
05.05.2020 г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите, че
сключеният договор за поръчителство противоречи на добрите нрави, с аргументи, че
свободната инициатива е ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, но не от това кой е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител.
В качеството си на финансова институция, с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие, дружеството поръчител има право да получи уговореното
възнаграждение за извършваните по занятие възмездни услуги. По отношение на разходите
1
за извънсъдебно събиране се поддържа, че същите са вследствие на виновното неизпълнение
от страна на заемателя, поради което попадат в обхвата на допустимите разходи чл. 10а ал.1
от ЗПК. Според чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, което следва да се тълкува като предвидена в закона възможност за
начисляването им.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №1484/2021г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
Ц. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Д.Ч., ул.***, за следните суми: 968,10 лв.
главница по договор за паричен заем № 3603330 от 13.08.2019 г., сключен между длъжника
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за поръчителство № 3603330 от
13.08.2019 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 107,55 лв., договорна
възнаградителна лихва за периода от 30.08.2019 г. до 22.05.2020 г., сумата от 60,58 лв.,
обезщетение за забава за периода от 23.05.2020 г. до 22.01.2021 г., сумата от 36,00 лв.,
разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 656,35 лв., възнаграждение по
договора за поръчителство, които суми са заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в
полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020
г. и приложение № 1 към него от 05.05.2020г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част досежно
вземанията за разходи за извънсъдебно събиране и възнаграждение по договора за
поръчителство, районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка по чл.411,
ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона - чл.10а, ал.1 и 2 и чл.33, ал.1 от
ЗПК, респективно на чл.16, ал.1 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
При преценката по основателност на подаденото заявление, съдът се ръководи както
от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на
отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК,
заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави или не е основано на неравноправни клаузи.
2
От съдържанието на представения договор за кредит от 13.08.2019г. между
потребителия и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че същият е сключен за сумата
от 1250 лева, при годишна възнаградителна лихва 35 % и ГПР 40.70%. Според чл. 4 от
договора длъжникът се е задължил да предостави на кредитора обезпечение чрез
поръчителство на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от
кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това
задължение на същата дата потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД
договор за поръчителство, възнаграждение по който се претендира, уговорено в размер на
885.80 лева, платимо от потребителя разсрочено на вноски с падежи на плащане на
погасителните вноски по кредита. Размерът на възнаграждението за поръчителство е
изначално включено в погасителния план към договора за кредит като компонент от
анюитетната вноска. Видно от служебно извършената справка от Търговския регистър,
едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
Сумата по договора за поръчителство се претендира поради извършено от
„Файненшъл България“ ЕООД плащане на дълга. Договорът за потребителски кредит и
договорът за поръчителство са сключени на една и съща дата и са функционално
обусловени, поради което следва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка. Този извод се
подкрепя и от факта, че в Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че
потребителят дължи възнаграждение по гаранционната сделка (поръчителство) на вноски,
платими на падежа на плащането на погасителните вноски по договора за заем и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да получава вноските по дължимото на поръчителя
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство (чл. 3, т.3 от Договора за
предоставяне на поръчителство). Освен това в Договора за предоставяне на поръчителство е
предвидено, че същият влиза в сила под условието, че заемателят не изпълни задължението
си по Договора за заем да предостави друго обезпечение в указания 3-дневен срок (чл. 4 от
Договор за заем № 3664908 от 25.10.2019 г.) – поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция. Обстоятелството, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен
собственик на капитала на „Файнешънъл България“ ЕООД сочи, че същите са свързани
лица, което обстоятелство също подкрепя извода на съда, че са налице неравноправни
клаузи в договор с потребител. Налага се изводът, че личният гарант е предварително
посочено от кредитора свързано с него лице, след като възнаграждението му е изначално
кумулирано към погасителните вноски. При това положение не би могло да се приеме, че
договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива,
както поддържа жалбоподателят. Напротив, от т.I.1 от приложение към договор за
предоставяне на поръчителство е видно, че поръчителят е бил предварително одобрен от
кредитора, поради което и длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне.
Уговорките за поръчителство по Договора за паричен заем и респективно свързания с
него Договор за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са
3
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на
потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума. Включена по този
начин в погасителните вноски, стойността на възнаграждението позволява на заемодателя да
получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се приблизително на сумата по
кредита (2/3 от заемната сума). Същевременно изключването на възнаграждението при
формиране на ГПР съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи това
плащане като компонент от основния критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест от сключената сделка. В този смисъл тази конструкция от сделки води до скрито
оскъпяване на кредита чрез сключване на привидно самостоятелен договор, при незачитане
на правото на избор на потребителя относно личността на „поръчителя”, което несъмнено е
в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Не на последно място следва да се посочи и че съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е
този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване
на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се
прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение.
По отношение на вземането за разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения се костатира нередовност на заявлението, доколкото същото не е
индивидуализирано в достатъчна степен. Не са конкретизирани клаузите от тарифата, от
които произтича задължението, липсва обосновка по какъв начин е формиран размерът на
претенцията, при наличие на твърдения за различни по вид направени разходи - SMS услуги,
телефонни разговори, електронни съобщения, изпращане на писма, покани, ангажиране
действия на служител. Липсва обосновка за колко и какъв вид конкретни разходи, за какъв
период са извършени и кога е настъпила изискуемостта. Отделно от това възможността
кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК
да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Дейността по събиране на кредита не е допълнителна услуга, а по същество
представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането на
такса за тази дейност е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. От
друга страна по своята правна природа същата фактически представлява неустойка за
забава, претендирана едновременно с уговорената мораторна неустойка, като по този начин
се заобикаля и разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, каквато в случая е претендирана заедно с вземането за такси и разходи.
Поради извода за неравноправност на коментираните клаузи същите не обвързват
потребителя, като договорът следва да се прилага без тях съгласно чл. 146 от ЗЗП и предвид
обстоятелството, че облигационното правоотношение може да съществува без
4
недействителната му част.
По изложените аргументи и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението
следва да бъде отхвърлено в частта относно вземанията за такси и разходи за извънсъдебно
събиране в размер на 36,00 лв. и възнаграждение по договора за поръчителство в размер на
656,35 лв.
Поради идентичност на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен
акт следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №264318/03.02.2021г., постановено по гр.д.
№1484/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
с вх. № 267724/01.02.2021 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. А. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.Д.Ч., ул.***, за следните суми: сумата от 36,00 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата от 656,35 лв., представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са заплатени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 05.05.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5