№. 120 / 13.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
13.03.2020 година
г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2635 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.327 ал.1 ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ.
Ищецът „Д. Х. Е. –. г. П. твърди, че въз основа на подадено от него заявление по реда на чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№. 2119/2019 година по описа на Районен съд - Монтана срещу ответника по горното дело. Със заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д.№. 2119/2019 година по описа на Районен съд - М. ответникът бил осъден да му заплати сумата от 8 867,67 лева, от които: 5870,17 лева главница, 2317,50 лева законна лихва, 164 лева за платена държавна такса, 516 лева за платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането. Твърди, че ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което е предявил настоящия иск относно вземането, предмет на заявлението.
Ищецът поддържа, че с ответното дружество се намират в търговски отношения, като съобразно практиката между тях, ищецът доставя на ответника договорените стоки и издава данъчна фактура, след което ответникът по сметка на ищеца превежда дължимата сума или плаща в брой. Тоест паричното вземане произтича от неизпълнение на парично задължение по търговски сделки, които подробно са описани в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че общата стойност на претендираната главница по описаните фактури е 5 870,17 лева с включен ДДС. Поддържа, че процесните данъчни фактури са били осчетоводени от двете страни като реализирани търговски сделки и че той - ищецът е внесъл към фиска и полагаемия се ДДС върху посочените фактури. Поддържа, че са проведени многократни разговори между страните с цел доброволно уреждане на финансовите отношения, които към настоящия момент са без резултат и ответникът не му е заплатил остатъка от дължимите по фактурите суми, представляващи главница в общ размер на 5 870,17лева с ДДС. Поддържа, че съгласно чл.293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В настоящия случай надлежно издадените и осчетоводени фактури са достатъчно доказателство относно наличието на търговска сделка между страните по настоящата искова молба.
Твърди, че в случай, че длъжникът забави погасяването на задължението, той дължи лихва за забава в размер на законния лихвен процент върху забавеното парично задължение. Ето защо ищецът претендира мораторна лихва върху задължението на длъжника по данъчните фактури в общ размер на 2 317,50 лева, изчислени от момента на забава до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „. Х.“ Е., че същото дължи на „Д. Х. Е. за заплащане на сумата от общо 8867,67 лева, от които: 5 870,17 лева главница, 2 317,50 лева законна лихва, 164 лева за платена държавна такса по заповедно производство, 516 лева за платено адвокатско възнаграждение по заповедно производство, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането. Моли, да бъде осъден ответника да му заплати сторените в заповедното производство в размер на 680 лева, от които 164 лева държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 516 лева. Моли да му бъдат присъдени и разноските, направени по настоящото производство, в това число платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „. Х.“ Е. –. г. Монтана е представили писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Ответникът твърд, че по делото липсват каквито и да са доказателства за доставка на която и да е от стоките, подробно описани в приложените фактури. Поддържа също, че издаването на фактура, която не е приета и подписана от купувача и няма каквото и да е доказателство за доставка на стоките, не би могло да породи задължение за плащане по търговска сделка. Оспорва и приложените към исковата молба писмени доказателства.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника и в резултат на което е депозирано в законоустановения срок писмено възражение.
Установено е по делото, че страните се намират в търговски отношения, като съобразно практиката между тях, ищецът доставя на ответника договорените стоки и издава данъчна фактура, след което ответникът по сметка на ищеца превежда дължимата сума или плаща в брой. Паричното вземане произтича от неизпълнение на парично задължение по търговски сделки, които подробно са описани в обстоятелствената част на исковата молба. Установено е по делото, че общата стойност на претендираната главница по описаните фактури е 5 870,17 лева с включен ДДС. От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява по категоричен начин, че процесните данъчни фактури са били осчетоводени от двете страни като реализирани търговски сделки и че ищецът е внесъл към фиска и полагаемия се ДДС върху посочените фактури. От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че към момента на проверката в счетоводството на ответното дружество са осчетоводени задължения за плащане към ищеца по процесните фактури, и ответникът продължава да дължи сумата в общ размер на 5 870,17 лева. Вещото лице е установило и обезщетението за забавено плащане на посочената главница, което е в размер на 2317,50 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице В.П.Т. по назначената съдебно - икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване съществуването на вземане по търговски сделки.
От събраните по делото доказателства –. писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че изправна страна по сключените между страните процесни договори, е ищецът. Ответното дружество е останало задължено на ищеца със сумата в общ размер на 5 870,17 лева. Видно е от заключението, че всички фактури са своевременно осчетоводени и записани по счетоводните сметки и книги и на ищеца и на ответника. Осчетоводените данъчни фактури са вписани в дневниците за продажба и месечните справки –. декларации за ДДС представени в НАП и от двете страни. Установено е, че по процесните данъчни фактури общо от 49 броя ответникът е ползвал данъчен кредит, а и в счетоводството на ответника съществуват данни за задъджения към ищеца за 5870,17 лева по процесните фактури за доставка на материали. От данните по делото се установява, че материалите са доставени от ищеца и са приети от страна на ответното дружество. Всички фактури са осчетоводени от двете страни като реализирана търговска сделка, с което ответникът признава извършената доставка и дължимото плащане. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на облигационно правоотношение, по повод на което са били съставени фактурите. Тъй като ищецът твърди неизпълнение от страна на ответника, то в тежест на последния е да установи, че е изпълнил задълженията си, респективно изплатил посочените суми. По делото не са представени доказателства за това, което обосновава извод, че такива плащания от ответника просто не са били извършени и посочените суми в заключението на вещото лице по процесните фактури, продължават да се дължат. Ето защо, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 5 870,17 лева –. главница и обезщетението за забавено плащане на посочената главница, което е в размер на 2317,50 лева.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 680,00 лева –. разноски в заповедното производство и 1130,71 лева - реализирани в настоящото производство разноски, съобразно приложения на лист 145 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Д. Х. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление г. П., ул.”У. У. №. 1., представлявано от управителя Д. Г. Ц. към „. Х.“ Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление г. М. у. п. №. 1. представлявано от С. И. Щ. възлизащо на сумата от 8 867,67 лева, от които: 5 870,17 лева - главница, 2 317,50 лева –. обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2019 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 2119/2019 година по описа на Районен съд –. Монтана.
ОСЪЖДА „. Х.“ Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление г. М. у. п. №. 1. представлявано от С. И. Щ. да заплати на „Д. Х. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление г. П., ул.”У. У. №. 1., представлявано от управителя Д. Г. Ц. умата от 680,00 лева –. разноски в заповедното производство и сумата 1130,71 лева –. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :