РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500747 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 243/24.01.2022г. на Пловдивския районен съд
-ми
VІІІ гр. с. постановено по гр. д. №15561/2021г., с което се осъжда Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Директора Д.Б.Б., да заплати на И. В. С., ЕГН **********, от ***,
със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, адв. Р.Г. - партер,
сумата 1 639, 06 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 610, 4 часа
нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
01.09.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния
месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 29.09.2021 г. в размер
общо на 291, 64 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от
01.10.2021 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 440 лева с ДДС, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 115, 56 лева ДТ и 130 лева
депозит за ССЕ.
Жалбоподателят Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пловдив моли съда да отмени решението на районния съд, по съображения изложени в
жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска. При евентуално остовяне на
1
жалбата без уважение прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна И. В. С. счита решението на районния съд за правилно и
моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че И.В. С.
през процесния период е работил на длъжност ***в група „***“ и *** в група „***“ на
сектор “***“ към Районно управление ***при ОД на МВР – гр. Пловдив.
И.С. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.09.2018г.-30.09.2020г., ведно със законната лихва и мораторна лихва за
периода от датата на падежа на всяко вземане – първо чесло на месеца, следващ
последниця месецот тримесечието, в който е бил бил полаган нощния труд до
29.09.2021г. в размер на 291.64 лева.
Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на
положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която
е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на
работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с
коефициент 1,143. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че
подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35
часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при
петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от
въведената специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят
приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3, изр.4
от ЗМВР (ред. Д.В. бр. 81/2016г.) е предвидено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22.00 часа и 06.00
часа за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува в
съответствие с правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8- часов работен
ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на
смени. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата
предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите
2
на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение
и би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188, ал.2 от ЗМВР
приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд. При това положение при сумирано изчисляване на
работното време за работещите на смени служители на МВР следва да се
приложи изрично уредения в общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ принцип за
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К. се
установява, че за процесния период от време ищецът е положил общо 1409 часа нощен
труд, за които не е приложен коефициент 1.143. След като се приложи този
коефициент, по изложените по – горе съображения, остават още 201.4 часа, които не са
заплатени. Така общата стойност на незаплатения труд възлиза на 1 639.06лв., а
мораторната лихва е в размер на 291.64лв., в които размери исковете са основателни и
следва се уважат.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете в размерите
указани по – горе районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 2 и т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г., понеже за всеки един кумулативно предявен иск се дължи отделно
възнаграждение, а в настоящето производство исковете са два, като общият им размер
от 440лв. е дори по – ниско от минимално предвиденото в посочената наредба.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243/24.01.2022г. на Пловдивския районен съд
-ми
VІІІ гр. с. постановено по гр. д. №15561/2021г.
3
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на И. В. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен
адрес: *** Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, адв. Р.Г. - партер, сумата 440
(четиристотин и четиридесет) лева разноски направени във въззивното разглеждане на
делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4