№ 2292
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110210288 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 22-006836/08.09.2020г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - София на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда /КТ/ на А. Л. Д. (в качеството му на технически ръководител – длъжностно
лице по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ) е наложена „глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.89, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от А. Л. Д.. В нея се
твърди, че НП му е връчено на 03.08.2022г. и се иска съдът да приеме жалбата за
процесуално допустима. По отношение на Наказателното постановление се твърди, че то е
незаконосъобразно, тъй като не са посочени параметри /размери/ на скелето, стъпките му и
опорите. Според жалбоподателя не е ясно защо контролният орган е приел, че опорите са
„случайни“ и не са „оразмерени“ за целта на поставянето им под стъпките на скелето.
Поради това и никое вещо лице не би могло да даде заключение дали скелето е годно за
безопасно ползване. Критикува се и липсата на пояснение какво означава „случайни опори“,
като те дори не били описани като предмет, материал, от който са направени и размери. Не
било ясно и какви трябвало да са размерите на опорите, които са подходящи за това скеле,
нито била ясна неговата височина и широчина. Не били посочени и размерите на стъпката
на скелето, а това било от значение за избора на правилни опори. Претендира се за неяснота
1
на обвинението, както и за нарушено право на защита на жалбоподателя. По отношение на
обвинението, че скелето не било обезопасено срещу падане от горното, средното и долното
перило жалбоподателят твърди, че не намира изрична регламентация в глава III от Наредба
№ 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, поради което в тази част се твърди липса
на съставомерност на административно – наказателното обвинение.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. не се явява лично, но се представлява от
адв. Г., който в съдебно заседание на 12.10.2022г. заявява, че поддържа жалбата. В съдебно
заседание на 14.12.2022г. адв. Г. пледира за отмяна на Наказателното постановление, тъй
като от събраните доказателства се установявало, че никой от присъстващите на проверката
на обекта не е бил запознат с техническите изисквания на скелетата и в частност какви
трябва да бъдат подпорите, върху които то да стъпи. Посочените като нарушени правни
норми в Наказателното постановление не регламентирали конкретен размер на подпорите
съобразно височината на скелето. Проверяващите са мерили на око, а не с технически
пособия. Приема се, че строителят или техническият ръководител могат с алтернативни
предмети да укрепят скелето. Адвокатът иска СРС да присъди и сумата от 400 лева за
направени разноски, за които се представя договор за правна защита, като адв. Г. се позовава
на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, вр. чл.38 от Закона за адвокатурата и сочи, че е предоставил безплатна
защита на жалбоподателя, поради което иска сумата да му бъде присъдена на него.
Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София се
представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Дардова. Тя оспорва жалбата в съдебно
заседание на 12.10.2022г. По време на съдебните прения пред районния съд на 14.12.2022г.
тя моли да се потвърди Наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Твърди, че актосъставителят познава техническите изисквания за поставяне, монтиране и
укрепване на скелето. Изтъква, че спрямо А. Д. има и друго издадено Наказателно
постановление и това не било смекчаващо отговорността обстоятелство. Процесуалният
представител на въззиваемата страна прави и възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение и същевременно иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като реплика адв. Г. посочва, че жалбоподателят не е бил санкциониран с влязло в
сила Наказателно постановление. В действителност има издадено Наказателно
постановление, но то не е било влязло в сила и към датата на процесното НП А. Д. не е бил
санкциониран, поради което не може да се твърди рецидив или повторност. Относно
поисканите 400 лева адв. Г. казва, че това е минимумът съгласно измененията в Наредбата
от 04.11.2022г.
В отговор юрк. Дардова заявява, че няма какво да каже.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
2
Със Заповед № 58 от 10.05.2017г. управителят на „БТЛ-2004“ ООД е определил А. Л.
Д. да изпълнява функциите на орган по безопасност и здраве в Дружеството, като провежда
начален инструктаж съгласно Наредбата, организира и координира дейността по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на различните обекти на
Дружеството, консултира и подпомага управителя по прилагане на изискванията за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при организиране и
осъществяване на трудовата дейност и други.
С Допълнително споразумение № 1/11.03.2019г. към трудов договор №
58/09.05.2017г. е определено А. Л. Д. (считано от 11.03.2019г.) да изпълнява длъжността
„технически ръководител“ на обект : жилищна сграда на ул. „Априлско въстание“ № 7.
Във връзка със зачестили трудови злополуки на свидетелите М., В. и И. (инспектори
от Дирекция „Инспекция по труда“ – София към месец юни 2020г.) им било разпоредено да
извършат проверки на строителни обекти. На 10.06.2020г. свидетелите М., В. и И. посетили
строителен обект : жилищна сграда с ателиета, гараж и подземни гаражи в УПИ XVI – 691,
кв.13, м. „Надежда 2“, ул. „Априлско въстание“ № 7. При външния оглед на строителния
обект инспектиращите лица установили монтирано скеле, ползвано за строително-монтажни
дейности от работещите на обекта. Стъпките на скелето били подпрени върху тухли и
парчета от фазер, а не върху равна, циментова плоскост. Поради това било прието, че
стъпките на скелето са поставени върху случайни опори, които не са оразмерени за целта.
Било установено също така, че скелето няма горно, долно и средно перило, които да
предпазват от падане от височина при работа на съответния етаж.
Поради това на място бил издаден Акт за спиране на използване на скелето до
отстраняване на констатираните нарушения. Актът за спиране е от дата 10.06.2020г. и е
издаден на „БТЛ-2004” ООД в качеството му на работодател във връзка с констатирано
нарушение на чл.89, т.5, вр. чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи – за необезопасено скеле за падане от височина с горно, долно и средно перило,
както и за това, че стъпките на скелето са поставени върху случайни опори, които не са
оразмерени, поради което и скелето не е закрепено съгласно изискванията. Актът за спиране
е връчен на 10.06.2020г. на арматурист от строителния обект.
Проверката продължила по документи на 12.06.2020г. и на 19.06.2020г., когато бил
издаден Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2015221 от 19.06.2020г. В него са
описани всички констатирани нарушения и са издадени предписания за задължително
изпълнение. Едно от констатираните нарушения било именно това по чл.89, т.5, вр. чл.61 от
Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с поставянето на
стъпките на скелето върху случайни опори и липсата на горно, средно и долно перило за
обезопасяване срещу падане. Било дадено и предписание за обезопасяване на скелето като
стъпките на скелето се монтират върху опори, които са оразмерени за целта, както и като се
поставят горно, средно и долно перило срещу падане от височина в срок до 20.06.2020г.
3
На 19.06.2020г. срещу А. Л. Д. (в качеството му на технически ръководител на
обекта) бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-
006836 от св. Е. М. в присъствието на св. Н. В. и на св. Д. И.. Актът е съставен за това, че
при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 10.06.2020г. на
строителен обект „жилищна сграда с ателиета, гараж и подземни гаражи“ – УПИ XVI-691,
кв.13, м. „Надежда 2“, ул. „Априлско въстание“ № 7, при външния оглед на строителния
обект е установено монтирано скеле, което се използва за извършване на строително-
монтажни дейности от работещите на обект, като стъпките на скелето са поставени върху
случайни опори, които не са оразмерени за целта и скелето не е обезопасено срещу падане
от височина с горно, долно и средно перило - нарушение на чл.89, т.5, вр. чл.61 от Наредба
№ 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен пред и е връчен на
А. Л. Д. на 19.06.2020г. В Акта, както и в информационния масив на СДВР – Отдел
„Български документи за самоличност“ като адрес на Д. е записан следният адрес : гр.
София, ул. „Одрин“ № 158, ет.2, ап.4.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-006836 от 08.09.2020г., с което
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - София на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.413, ал.2 от КТ е наложил на А. Л. Д. (в качеството му на технически ръководител –
длъжностно лице по смисъла на §1, т.5 от ДР на КТ) административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.89, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Това Наказателно постановление е било изпратено по пощата на адрес гр. София, ул.
„Одрин“ № 158-160, ап.9 и е било върнато като непотърсена пратка. Въпреки това е прието,
че НП е връчено на 28.09.2020г. при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и че е влязло в
законна сила на 06.10.2020г. на основание чл.64, б. „б“ от ЗАНН. Поради това
Наказателното постановление е било изпратено за принудително събиране от НАП. След
като узнал за това А. Д. поискал от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София
да му бъде предоставено процесното НП (както и още едно НП - с № 22-006835 от
08.09.2020г.). С писмо с изх. № 22070153 от 02.08.2022г. на А. Д. били изпратени двете
Наказателни постановления, едно от които е това с № 22-006836 от 08.09.2020г. На
05.08.2022г. е подадена жалба срещу цитираното Наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Е. М., Н. В. и Д. И.;
АУАН № 22-006836 от 19.06.2020г.; писмо с изх. № 22070153 от 02.08.2022г.; справка от
НАП на името на А. Л. Д.; Заповеди с № 3-0157 от 16.02.2022г., с № ЧР-977 от 21.08.2017г.
и с № ЧР-152 от 01.03.2011г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна
Инспекция по труда”; длъжностни характеристики на Димо Г. Иванов и на Е.
4
Константинова М.; Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2015221 от 19.06.2020г.;
Акт за спиране; Заповед № 58 от 10.05.2017г. на управителя на „БТЛ-2004“ ООД;
Допълнително споразумение № 1/11.03.2019г. към трудов договор № 58/09.05.2017г.;
известия за доставяне на НП № 22-006836/08.09.2020г.; справка за проследяване на пратка;
справка по Наредба № 14/2009г. за А. Л. Д.; справка от НАП за адрес на А. Л. Д. и справка
от СДВР – Отдел „Български документи за самоличност“ относно адреса на А. Л. Д..
Събраните по делото гласни доказателства са еднопосочни, взаимно се допълват и не
звучат предубедено. Същевременно те намират опора в АУАН № 22-006836 от 19.06.2020г.,
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2015221 от 19.06.2020г. и Акт за спиране от
10.06.2020г. Поради това съдът кредитира изцяло свидетелските показания.
Събраните по делото писмени доказателства също следва да се кредитират от съда,
тъй като и те са достоверни и непредубедени.
Между страните не се спори, а и от Заповед № 58 от 10.05.2017г. на управителя на
„БТЛ-2004“ ООД и приложеното по делото Допълнително споразумение № 1/11.03.2019г.
към трудов договор № 58/09.05.2017г. се установява, че жалбоподателят Д. е технически
ръководител на строителен обект : жилищна сграда в гр. София, ул. „Априлско въстание“ №
7. От работодателя си Д. е бил натоварен и да изпълнява функциите на орган по безопасност
и здраве в „БТЛ-2004“ ООД, вкл. и да организира и координира дейността по осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд на обекти на Дружеството. Длъжностната
характеристика на лист 28-30 от делото се отнася до длъжността „техник строителство и
архитектура“, а А. Д. е заемал длъжността „технически ръководител“ на строителен обект.
Поради това, макар на лист 29 и лист 30 от делото да се съдържа подпис на Д., СРС не може
да направи извод, че този документ, озаглавен „Длъжностна характеристика на длъжността
техник строителство и архитектура“ се явява относим към заеманата от А. Д. длъжност в
„БТЛ-2004“ ООД. Поради това съдът остави извън доказателствената съвкупност като
неотносимо към конкретния правен спор приложеното на лист 28-30 от делото писмено
доказателство. И без него, обаче, само въз основа на кредитираните по-горе Заповед № 58 от
10.05.2017г. на управителя на „БТЛ-2004“ ООД и Допълнително споразумение №
1/11.03.2019г. към трудов договор № 58/09.05.2017г. може да се направи извод, че на А. Л.
Д. е било възложено от работодателя му да организира дейността по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на различните обекти на Дружеството, както и да
бъде технически ръководител на строителния обект на ул. „Априлско въстание“ № 7 в гр.
София. Поради това СРС приема, че на него му е било възложено да ръководи трудовия
процес в областта на организирането на здравословни и безопасни условия на труд на
строителния обект, т.е. жалбоподателят се явява работник, който изпълнява функциите на
орган по безопасност и здраве в „БТЛ-2004“ ООД или длъжностно лице по смисъла на §1,
т.5 от ДР на КТ.
Констатациите от АУАН № 22-006836 от 19.06.2020г., Протокола за извършена
проверка с изх. № ПР 2015221 от 19.06.2020г. и Акта за спиране от 10.06.2020г. са
еднопосочни и намират опора не само помежду си, но и в кредитираните по-горе
5
свидетелски показание. Поради това СРС им дава вяра. Редно е, обаче, да се посочи, че от
трите писмени доказателства, коментирани тук, както и от свидетелските показания на М.,
В. и И. се установява единствено, че на 10.06.2020г. при външния оглед на строителния
обект е установено скеле, което се ползва за извършване на строително-монтажни дейности
от работещите на обект, като стъпките на скелето са поставени върху случайни опори, които
не са оразмерени за целта и скелето не е обезопасено срещу падане от височина с горно,
долно и средно перило. Една в съдебна зала от показанията на св. М. се разбра, че стъпките
на скелето били подпрени върху тухла и парче фазер.
Приложените по делото Заповеди с № 3-0157 от 16.02.2022г., с № ЧР-977 от
21.08.2017г. и с № ЧР-152 от 01.03.2011г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда”, както и длъжностните характеристики на Димо Г.
Иванов и на Е. Константинова М. имат доказателствена сила за посочените в тях факти и
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че като Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София Димо Иванов е имал правото да издава Наказателни
постановления, вкл. и процесното НП, а Е. М. - като „главен инспектор” в Отдел „Условия
на труд“, Дирекция „Инспекция по труда“ - София - да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт.
Нарушението се твърди да е извършено на територията на район „Надежда“, т.е. в София
град. Поради гореизложеното следва, че конкретните АУАН и Наказателно постановление
са издадени от оправомощени лица.
Приложените на лист 31-33 и лист 78 от делото известия за доставяне на НП № 22-
006836/08.09.2020г., както и справката за проследяване на пратка (приложена на лист 34 от
делото) са еднопосочни, обективни и достоверни писмени доказателства. Поради това съдът
ги кредитира и приема, че процесното Наказателно постановление е било изпратено по
пощата на Д. на няколко пъти, като всичките пратки са били адресирани до адрес гр. София,
ул. „Одрин“ № 158-160 или гр. София, ул. „Одрин“ № 158-160, ап.9 и са се върнали или с
отбелязването, е адресът е непълен, или с отбелязването, че пратката не е потърсена.
Справките по Наредба № 14/2009г. за А. Л. Д. (на лист 52 и лист 86 от делото),
справката от НАП за адрес на А. Л. Д. (на лист 60 от делото) и справката от СДВР – Отдел
„Български документи за самоличност“ относно адреса на А. Л. Д. (на лист 85 от делото) са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства, като от всички тях
се установява, че адресът на А. Л. Д. е този, който е бил посочен и в АУАН, а именно гр.
София, ул. „Одрин“ № 158, етаж 2, ап.4.
След съпоставка между писмените доказателства, приложени на лист 52, 60, 85 и 86
от делото /от една страна/ и тези на лист 31-34 и 78 от делото /от друга страна/ съдебният
състав достига до извода, че А. Д. не е бил търсен с цел връчване на процесното НП на
адреса, който е бил известен за него от Акта и който не е променял – видно от справките от
НАП, от СДВР – Отдел „Български документи за самоличност“ и справките по Наредба №
14/2009г. Това означава, че чл.58 от ЗАНН не е бил правилно приложен, от където следва, че
Наказателното постановление не може да се приеме за връчено, респ. за влязло в сила /както
6
е посочено върху самото НП/ при условие, че Д. не е бил търсен на посочения в Акта за него
адрес и Наказателното постановление е било изпращано на друг адрес, който не се свързва
по никакъв начин с жалбоподателя.
Отбелязването върху Наказателното постановление, че е връчено на 28.09.2020г. при
условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и че е влязло в сила на 06.10.2020г. на основание чл.64, б.
„б“ от ЗАНН не обвързва съда, тъй като решаващият състав следва да направи собствена
преценка дали това е така, респ. дали жалбата е процесуално допустима. Във връзка с това
следва да се посочат няколко обстоятелства : 1) В цитираното отбелязване в Наказателното
постановление не е посочено кой /име/ и в качеството си на какъв /на каква длъжност/ и в
коя институция е направил въпросното отбелязване на датата на връчване на НП и на
влизането му в сила, поради което не може да се установи дали въпросното отбелязване е
направено от „наказващ орган”. Поради това СРС счита, че коментираното отбелязване в
НП не е станало съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН от „наказващия орган”. 2) От кредитираните
от съда писмени доказателства, приложени на лист 52, 60, 85 и 86 от делото се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят не е променял адреса си, а за да се приложи чл.58, ал.2
от ЗАНН не е достатъчно нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, но и да
има нов адрес, който да е неизвестен и това е пряко обвързано със задължението му по
чл.43, ал.1 от ЗАНН да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В настоящия
казус А. Д. не е променял адреса си и съответно не е налице предпоставката по чл.58, ал.2
от ЗАНН новият му адрес да е неизвестен. Това е второ самостоятелно основание съдът на
счете, че в случая нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е неправилно приложена. 3) От
кредитираните по-горе известия за доставяне на НП № 22-006836/08.09.2020г. е видно, че те
са били адресирани до адрес, който е различен от този на жалбоподателя. Щом нарушителят
не е бил търсен на посочения от него в Акта адрес (гр. София, ул. „Одрин“ № 158, ет.2, ап.4),
а е бил търсен на съвсем на друг адрес (гр. София, ул. „Одрин“ № 158-160, ап.9), то значи не
е изпълнена и първата предпоставка на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Водим от гореизложеното и
защото не са налице основанията за прилагане на чл.58, ал.2 от ЗАНН в конкретния случай
този съдебен състав счита, че Наказателното постановление може да се счита за влязло в
сила само, ако е било връчено по реда на чл.58, ал.1 от НК. Административно – наказващият
орган не е представил доказателства, че е връчил срещу подпис НП на Д.. Поради това СРС
счита, че НП не е връчено на лицето, посочено в него като нарушител на дата преди
02.08.2022г. Писмото с изх. № 22070153 от 02.08.2022г. има достоверна дата и е обективно.
Поради това СРС му се доверява и приема, че процесното НП е било изпратено на
жалбоподателя със сигурност на 02.08.2022г. Поради това подадената на 05.08.2022г. жалба
срещу това Наказателно постановление се явява подадена в законоустановения срок.
Справката на лист 6 от делото също е обективно и достоверно доказателство. Съдът й
се доверява – при следното уточнение : от направения по-горе анализ на доказателствата се
установи, че обжалваното НП не е било връчено на Д. и не е влязло в сила. Поради това в
тази част справката от НАП на името на А. Л. Д. не разколебава този извод на съда, но тя се
явява достоверно доказателство за това, че от НАП са били предприети действия по
7
принудително събиране на глобата, тъй като Наказателното постановление им е било
представено като влязло в сила.
На лист 80-81 от делото е приложено Наказателно постановление № 22-006835
08.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София срещу А.
Л. Д. за нарушение по чл.15, ал.3, вр. ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На лист 82 от
делото е приложено известие за доставяне на това НП с отбелязване за непотърсена пратка,
адресирана до адрес : гр. София, ул. „Одрин“ № 158-160, ап.9. С оглед на изложените по-
горе мотиви следва да се приеме, че Наказателно постановление № 22-006835/08.09.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София срещу А. Л. Д. също не
може да се приеме, че е връчено, респ. че е влязло в законна сила. Поради това то не може да
служи като основание за утежняване отговорността на дееца, както пледира юрк. Дардова и
в тази връзка възраженията на адв. Г. се явяват основателни. Същевременно, обаче,
доколкото Наказателно постановление № 22-006835/08.09.2020г. касае нарушение по чл.15,
ал.3, вр. ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, то документите на лист 80-82 от
делото се явяват неотносими към конкретния правен спор, поради което и не следва да се
кредитират от съда.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок (доколкото не се доказа НП да е било
законосъобразно връчено на Д. по реда на чл.58 от ЗАНН преди 02.08.2022г.). Тя изхожда от
оправомощено за това лице с правен интерес от обжалване и е насочена срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН. Поради това съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, видно и от мотивите
по-горе, че Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица. От
съдържанието на Акта и НП става ясно, че деянието е извършено на 10.06.2020г. Актът е
съставен на 19.06.2020г., а НП – на 08.09.2020г. Това означава, че са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Редно е да се посочи, че издаването на НП след повече от месец след
съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално
нарушение – основание за отмяна на НП на формално основание, тъй като този срок е
инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към
дисциплиниране на държавните органи за срочно упражняване на правомощията им. Поради
това неспазването на този срок не води до незаконосъобразност на Наказателното
постановление.
Въпреки, че е налице съответствие между словесното описание на нарушението в
Акта и в Наказателното постановление, този съдебен състав счита, че нарушението не е
8
подробно и ясно описано. В Акта и в НП е посочено, че е установено скеле, стъпките на
което са поставени върху случайни опори. Не са описано, обаче, тези „случайни опора“ – от
какъв материал са, колко са на брой, с какъв размер са, върху какво са разположени, трайно
ли са прикрепени към земята или не, равни ли са или неравни. Не е описано и самото скеле –
на колко етажа е, с какви размери, от какъв материал е изградено и пр. Твърди се, че
„случайните опори“ /каквото и да означава този израз/ не са „оразмерени за целта“, но не е
посочена целта, нито за конкретната цел какъв е следвало да бъде размерът на опорите.
Поради това СРС счита, че нарушението не е описано ясно и разбираемо, нито са посочени
обстоятелствата, при които то е осъществено. Допуснато е нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Член 89, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи гласи : „Не
се допуска поставяне на стъпките на скелетата и платформите върху случайни опори или
върху конструктивни елементи на сградите и съоръженията, когато последните не са
оразмерени за целта“. От тук следват два извода. Първият извод на съда е, че в Акта и в НП
явно са преповторени /преписани/ изразите, записани в Наредбата, без да са описани
конкретните факти, които са били наблюдавани на място и която явно са били
квалифицирани от актосъставителя и от наказващия орган като стъпки на скеле върху
случайни опори – неоразмерени за целта. Преписването на правната норма не е равносилно
на излагането на фактологията, при която е реализирано деянието. Поради това в случая
съдът счита, че няма описание на нарушението и липсва яснота на административно –
наказателното обвинение. Вторият извод на съда е, че в Акта и в НП липсва изпълнителното
деяние, посочено в чл.89, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи – не е посочено дали и кой е поставил стъпките на скелето и кой е допуснал това.
При описанието на нарушението в Акта и в НП е записано, че при външен оглед на скелето
е установено, че стъпките му са поставени върху случайни опори. Не е ясно кое действие
или бездействие се наказва, тъй като такова не е посочено в АУАН и НП. Поради това СРС
приема, че относно изпълнителното деяние няма припокриване между словесното и
цифровото описание на нарушението в Акта и Наказателното постановление и в този
смисъл няма съответствие между чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН.
Въпреки, че е налице съответствие между словесното описание на нарушението в
Акта и в Наказателното постановление, не е налице пълно тъждество при правната
квалификация на деянието, тъй като в Акта нарушението е квалифицирано по чл.89, т.5, вр.
чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, докато в Наказателно
постановление № 22-006836 от 08.09.2020г. нарушението е квалифицирано само по чл.89,
т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, въпреки, че с думи
9
продължава при описание на нарушението да фигурира и в Акта, и в НП твърдението, че
скелето не е обезопасено срещу падане от височина с горно, средно и долно перило. За тези
факти от НП няма съответна правна квалификация, което е още едно основание да се
приеме, че няма съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението и че
е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Изброените по-горе нарушения са съществени, тъй като водят до невъзможност на
наказаното лице да разбере в какво точно го обвиняват и срещу кои факти да организира
защитата си. Преписването на правната терминология от чл.89, т.5 от Наредба №
2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи не означава, че нарушението е описано, още
по-малко пък да е доказано неговото извършване. Поради това в случая е неприложима
нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че атакуваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и без да се обсъжда
спорът по същество. В случая липсата на описание на скелето, опорите му, размерите и
целта му прави невъзможна и преценката на съда по същество дали е доказано или не е
доказано твърдяното нарушение по чл.89, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Срещу изложените от св. М. факти в съдебно заседание на 12.10.2022г.,
че опорите на скелето били подпрени върху тухла и парче фазер жалбоподателят не се е
защитавал от началото на административното производство и ги е научил за първи път в
хода на съдебното следствие пред СРС. Поради това съдебният състав не може да приеме за
доказано обвинение, което изначално е било неясно и общо описано. Липсата на
квалификация на деянието или негова привръзка с чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи прави безпредметно обсъждането на въпроса дали скелето е
имало горно, средно и долно перило.
Водим от всичко изложено по-горе съдът прие, че следва да отмени на формално
основание процесното Наказателно постановление поради неяснота на административно –
наказателното обвинение срещу А. Л. Д..
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. С оглед изхода на спора и доколкото по
време на съдебните прения пред СРС има изрично направено искане от адв. Г. за
присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесното НП и
недоказал повдигнатото административно – наказателно обвинение срещу Д. следва да бъде
осъден за плати направените разноски за защита на жалбоподателя. В случая адв. Г. твърди,
че жалбоподателят му е близък и поради това не е било уговорено възнаграждение в
договора за правна защита и представителство, приложен на лист 88 от делото. В такива
10
случаи (изрично посочени в чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата) съдът следва да
определи възнаграждение за един адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при глоба до 1000 лева (както в случая – при наложена
„глоба” в размер на 1000 лева с атакуваното НП) възнаграждението за адвокат следва да е
400 лева – съгласно измененията в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, обнародвани в ДВ бр.88/04.11.2022г. и в сила към датата на
приключване на съдебното следствие пред СРС. Водим от изложеното Дирекция
„Инспекция по труда“ – София следва да бъде осъдена да заплати за адвокатска защита на
жалбоподателя сумата от 400 лева. На основание чл.38, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата
тази сума следва да бъде платена в полза на адвоката, който е защитавал жалбоподателя
пред СРС, а именно адв. Г..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-006836/08.09.2020г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.413, ал.2 от КТ на А. Л. Д. (в качеството му на технически ръководител – длъжностно
лице по смисъла на §1, т.5 от ДР на КТ) е наложена „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева
за нарушение на чл.89, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – София да заплати на адвокат
Светлин Л. Г. с личен № ***, с дата на раждане : ****г., с неизвестно по делото ЕГН сумата
от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11