Р Е Ш Е Н И Е
№. . . . . . . . . /. . . . . . .
. . 2020 г.
В името на народа
Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на прокурора
Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева касационно административно наказателно дело
№ 1120 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена
касационна жалба от ОДМВР – Варна против Решение № 411/09.03.2020 г. по НАХД №
2735/2019 г. на ВРС, ХV състав, В ЧАСТТА,
с която е отменен пункт 3) от НП № 19-0819-001618/14.05.2019 г. на Началника на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, с което на Б.В.Т., ЕГН: **********,
са наложени административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 1000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че решението на
ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения
на материалния закон. Поддържа, че административнонаказателното производство е
проведено валидно, започнало е със съставяне на АУАН за това, че лицето е
отказало да бъде тествано с техническо средство за установяване на количеството
алкохол в кръвта, като впоследствие същото е изпълнило предписанието за
медицинско изследване. Твърди се, че правилно въз основа на установената с
медицинско изследване концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0,99 ‰, Б.Т. е бил санкциониран с процесното НП и той е
бил наясно, че с издаване на АУАН срещу него е започнало
административнонаказателно производство, като не е оспорил факта, че е
управлявал МПС след употребата на алкохол. Посочва също, че не счита, че
липсата на нарочен АУАН за това нарушение лишава лицето от правото му на
защита. С тези доводи моли решението на ВРС, в частта му, с която е отменено НП
по пункт трети, да бъде отменено и НП в посочената част да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Ответникът Б.В.Т., чрез
процесуалния си представител адв. М.Я., в писмено становище, оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС в оспорената част да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Представителят на ВОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното наказателно
постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Б.Т.
за това, че на 16.03.2019 г., полицейски екип от сектор ПП, в който участвали
свид. Г. и свид. К., бил позициониран на бул. ”Ат. Москов” в гр. Варна в посока
магазин „Метро”, до кръговото кръстовище с ул. ”Девня” и около 17:00 часа
установили, че по ул. „Атанас Москов“ се движи л.а. „Мерцедес ЦЛК 320” с per № ***,
като водачът на процесния автомобил не ползва обезопасителен колан и
автомобилът е без включени светлини на управляваното МПС. Водачът на автомобила
бил спрян за проверка и било установено, че същият е Б.Т.. Установено било, че
автомобилът е собственост на Г.В. у.. Прието било за установено, че водачът на
автомобила по време на движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано. При извършване на проверката свид. Г. усетил мирис на алкохол от
страна на водача на спряното за проверка МПС, предприето било извършване на проверка с техническо средство Дрегер, но
водачът на процесното МПС не съдействал за тази проверка, поради което бил
издаден талон за медицинско изследване. За констатираните нарушения –
управление на лек автомобил без задължително включени светлини за движение през
деня, за това, че не е използван обезопасителен колан по време на движение, с
който е било оборудвано процесното МПС и че водачът отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, срещу Т. на
16.03.2019 г. бил съставен АУАН, в който били посочени като нарушени нормите на
чл.70 ал.3, чл.137А ал.1 и чл.174 ал.3 от ЗДвП. Издаването на талон за кръвна
проба било вписано в съставения АУАН. Видно от съдържанието на АУАН наказаното
лице не само е отказало да подпише АУАН, но е отказало и да получи екземпляр от
същия, а този отказ е бил удостоверен с подпис на случайно преминаващ водач на
друго МПС.
На процесната дата Т. е дал
кръвна проба, извършена била химическа експертиза за наличие на алкохол в
кръвта, отразена в протокол за ХЕ № 251/18.03.2019 г., издаден от ОСМ при МБАЛ
„Св. Анна- Варна“ АД, въз основа на което било прието, че същият е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,99 промила.
На 22.03.2019 г. били депозирани
писмени възражения срещу съставения АУАН, въз основа на които АНО е възложил
проверка от комисия и съгласно заключението на комисията АУАН е бил приет за
законосъобразен, възражението било прието за неоснователно, поради което въз
основа на материалите по преписката АНО издал НП, с което на Т. били наложени
следните наказания: „глоба“ в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50 лв., на основание
чл.183 ал.4т.7пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП и “глоба” в
размер на 1000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца,
на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като
със същото НП на основание Наредба N Із-2539 на МВР са му отнети 16 контролни
точки.
За да постанови оспореното
съдебно решение районният съд е приел, че при установяване на нарушението и при
издаване на атакуваното наказателното постановление по пункт трети,
административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената
в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие между написаното в АУАН и
атакуваното НП и установената фактическа обстановка. Видно от съдържанието на
АУАН, в същия от фактическа и правна страна е описано нарушение на чл.174 ал.3
от ЗДвП- „водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство“, а с НП са му наложени наказания “глоба” в размер на
1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, като от фактическа страна е прието, че на
процесната дата наказаното лице е управлявало МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда- 0,99 промила, установено въз основа на кръвна проба и
извършена химическа експертиза (каквито факти изобщо липсват в съставения АУАН)
и нарушението е квалифицирано като такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебното решение съдът е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело. Не се установяват
допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до
обоснован извод за незаконосъобразност на НП в частта му по пункт трети.
Обосновани с оглед съдържанието
на АУАН и законосъобразни с оглед правилата на ЗАНН, са решаващите мотиви на
районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство по отношение на пункт трети от
процесното постановление. В атакуваното наказателно постановление, като
описание на административното нарушение не е посочено това, отразено в АУАН, а
именно: извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП - водачът отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. С НП Б.Т. е
санкциониран за това, че „ на 16.03.2019 г. около 17:00 часа в гр. Варна на ул.
„Атанас Москов“… управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
– 0,99 промила....“, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. При това
положение, правилно е становището на въззивния съд, че по отношение на пункт
трети от НП, на Б.Т. е наложено административно наказание за нарушение, за
което изобщо не е бил съставен АУАН.
Горните констатации за неспазване
на задължителните правила на ЗАНН, относими към съдържанието и реда за
съставяне на АУАН, съставляват достатъчно основание за отмяна на НП, както
обосновано е приел районният съд. Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес. В чл.1 от ЗАНН е посочено, че този закон осигурява
необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и
организациите, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, основна част
от което е и правото му да разбере за извършването точно на кое действие или
бездействие е санкциониран. В чл.36 ал.1 ЗАНН е установено, че
административнонаказателното производство се образувано със съставяне на АУАН
срещу определено лице. Теорията приема, че АУАН има три функции – констатираща,
обвинителна и сезираща. Обвинителната функция се състои в това деянието,
съставляващо административно нарушение, да е сведено до знанието на неговия автор,
въз основа на което, последният да бъде подведен под отговорност, респективно
да научи в какво се обвинява и да може да организира защитата си. В настоящия
случай безспорно е засегната обвинителната функция на АУАН и същият не би могъл
да произведе своето действие. Предвид изложеното така установеното
несъответствие между повдигнатото с АУАН и НП обвинение е в противоречие с
приложимите процесуални правила на ЗАНН, а и тези на НПК. Същите не са били
констатирани от АНО, който вместо да издаде НП е следвало да анулира АУАН и да
укаже съставянето на друг акт по реда на чл.36 ал.1 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящата
касационна инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно,
същото не страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
две инстанции се явява неоснователна, респ. направеното от ответника по касация
искане за присъждане на разноски е основателно, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143 от АПК. Последните са доказани единствено за настоящата
съдебна инстанция в размер на 200 лв. (л.15 от делото) и именно в този размер
следва да бъдат уважени.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 411/09.03.2020 г. по НАХД № 2735/2019 г. на ВРС, ХV състав, В ЧАСТТА, с която е отменен пункт трети
от НП № 19-0819-001618/14.05.2019 г. на Началника на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Варна, с което на Б.В.Т., ЕГН: **********, са наложени
административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 1000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати в
полза на Б.В.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 200 (двеста) лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: