РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Тутракан, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба за съдебна администрация на
гражданските отношения с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 9 СК, предявена от Г. И. С. с ЕГН ********** против Ю. Х. Х. с ЕГН
********** относно детето им С. Х. (***.) с ЕГН **********.
Майката твърди, че са налице промени в обстоятелствата, които са били
взети предвид от съда при предходно дело по чл. 127, ал. 2 СК, с решението
по което родителските права са предоставени за упражняване на бащата. С
настоящата молба майката моли родителските права да бъдат присъдени на
нея.
Бащата оспорва твърденията в исковата молба. Моли да не бъде
уважавана.
И двете страни претендират разноски.
С протоколно определение от 16.05.2022 г. по делото са постановени
привременни мерки.
От събраните доказателства се установи следната фактическа
обстановка и въз основа на нея съдът достига до следните правни изводи:
На съда е служебно известно, а и от приложеното гр.д.№ 482/2019 на
ТнРС е видно, че спорът за родителките права над детето С. Х. датира от
септември 2019 година, когато пред настоящия съд майката завежда искане
по чл. 127, ал. 2 СК за първоначално определяне на режима на родителската
1
отговорност.
С протоколно определение от 04.10.2019 г. по гр.д.№ 482/2019 на ТнРС
съдът е постановил привременни мерки, с които е предоставил
упражняването на родителските права на майката.
С Решение № 260037/21.12.2020 г. по гр.д.№ 482/2019 ТнРС
родителските права са присъдени на бащата.
Първоинстанционното решение е обжалвано и потвърдено с въззивно
Решение № 260055/23.04.2021 по в.гр.д.№ 52/2021 на ОС Силистра, чийто
докладчик е съдията по настоящото дело. Това обстоятелство не налага
неговия отвод, тъй като сега разглежданото дело се развива по твърдения за
промяна в обстоятелствата, обусловили изхода на спора по предходното
производство.
С Определение № 100/21.02.2022 по гр.д.№ 3659/2021 на ВКС, 4-то г.о.
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
В нито един момент от инстанционното развитие на гр.д.№ 482/2019
ТнРС не са били изменяни привременните мерки, което е довело дотам, че
страните не са били наясно след постановяване на въззивното решение, кой
акт на съда да изпълняват – дали определението за привременните мерки на
районния съд, или решението на въззивния съд. Така, през лятото на 2021 г.
детето е отглеждано в с. Брадвари при бащата, където впоследствие от
септември е било записано на училище. Там то е престояло до края на
годината, когато майката е разбрала, че всъщност на изпълнение подлежат
привременните мерки. В същия смисъл се разпорежда и ВКС в мотивите на
Определение № 6/11.01.2022 по гр.д.№ 3659/2021 на 4-то г.о.
От началото на 2022 г. С. Х. живее при майка си в с. Б. и е преместена
да учи в СУ „Й. Й.“ гр. Т.
След влизане в сила на първоинстанционното решение по гр.д.№
482/2019 г. е издаден изпълнителен лист № 260001/24.02.2022 г. в полза на
бащата, по който е образувано изпълнително дело № 32/2022 на ДСИ при РС
Тутракан. След получена от майката покана за доброволно предаване на
детето, С. е предадена на баща си на 19.03.2022 г.
Настоящото дело е образувано три дни по-рано – на 16.03.2022 г.
На преценка подлежат фактите и обстоятелствата, настъпили след
23.03.2021, когато е приключило съдебното дирене пред въззивната
инстанция по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС, до 16.05.2022 г. – когато приключи
съдебното дирене по настоящото дело.
Съгласно чл. 127, ал. 2 във вр. 1 СК, ако родителите, които нямат
сключен граждански брак и не живеят заедно, не постигнат споразумение за
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Критериите, които следва да се вземат предвид от съда, при
2
постановяване на решението си, са изложени неизчерпателно в чл. 59, ал. 4
СК, ППВС № 1/1974 и параграф 1, т. 5 от ДР към ЗЗДт, и те са: възпитателски
и морални качества на родителите; умения за подпомагане подготовката на
детето за придобиване на знания, трудови навици и др.; полаганите до
момента грижи и отношение към детето; желанието на родителите;
привързаността, желанията и чувствата на детето към тях; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; възможността за помощ от трети
лица – близки на родителите; социалното обкръжение и материалните
възможности; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата.
Последното обстоятелство е застъпено в практиката на ВКС в Решение
№ 176 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2246/2018 г., IV г. о., ГК, където се казва, че
под „изменение на обстоятелствата“ следва да се разбират, както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. За да се
счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9,
във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на
режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили
изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на
детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при
родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило
положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител.
Ето защо Тутраканският районен съд намира, че периодът от 23.03.2021
до 16.05.2022 е достатъчен, за възникване на нови обстоятелства по смисъла
на чл. 59, ал. 9 СК, и същите е допустимо да бъдат преценявани във връзка с
настоящото искане по чл. 127, ал. 2 СК. В същото време, предвид краткия
период от момента, в който е постановено въззивното решение по в.гр.д.№
52/2021 на СсОС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 482/2019 на
ТнРС, и особено фактът, че настоящият съдия докладчик е бил в съдебния
състав по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС, удачно е да се направи сравнителен
анализ на новоустановените доказателства спрямо фактите, които са били
взети предвид в предходните производства и обусловили решенията по тях.
Материални възможности на страните да отглеждат детето
С решението по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС е прието, че материалните
условия при бащата са по-добри. И понастоящем е така. Независимо, че се
събраха доказателства (л. 10 от гр.д.№ 3659/21 на ВКС; признания на
3
страната – л. 95; свидетелски показания на свид. Р. – л. 98) за пожар в къщата
на Ю.Х. в с. Брадвари, станал след заседанието пред въззивния съд, той е
успял да възстанови къщата си много бързо. Неоснователен е доводът в
писмената защита на процесуалния представител на майката – адв. И., че след
пожара стаята на Сибел в с. Брадвари не е обособена като детска с
необходимите приспособления. Социалният доклад на ДСП-Силистра описва
жилищните условия при бащата като много добри, включително в хигиенно-
битово отношение, а стаята на детето с налични кукли, детски играчки и бюро
(л. 85).
Продължава в къщата на майката в с. П. да няма баня. С решението по
в.гр.д.№ 52/2021 СсОС съдът изказа съмнение в нейните възможности
тепърва да построи баня, каквото намерение заяви тогава и сега продължава
да заявява. Новото в социалния доклад от ДСП-Тутракан, в който отново е
пропуснато да се отбележи липсата на баня, е, че в къщата на Г.С. е извършен
цялостен ремонт на покрива, вратите и прозорците са подновени, закупена е
нова пералня и хладилник (л. 83-84). Описаните подобрения се явяват
контрапункт на изводите в предходните съдебни производства, че майката е в
окаяно положение и не разполага с материални възможности. Може да не са
същите като на бащата, но определено трудовата и ангажираност и стремежът
̀
за подобряване на битовите условия, говорят за реалистично очакване, че ще
бъде построена баня, каквато впрочем твърди, че е започната да се прави. До
изграждането на баня съдът не отчита като голяма драма детето да бъде
къпано в корито в холната стая (л. 92), стига, разбира се, това да не
продължава задълго.
По-важен от гледна точка на сравнителния анализ за хигиенно-битовите
условия при двамата родители е изводът, че наличието на баня при бащата не
е гаранция за по-добра хигиена. Така, въпреки липсата на баня до този
момент у дома на майката, социалните служители при ДСП-Т. са събрали
данни от медицинския фелдшер в с. П. и от учителите в Т. (л. 83-84), че С.
винаги е била облечена с чисти дрехи и е била спретната, докато на вещото
лице по делото е направило впечатление, че когато за изслушването е
доведена от баща си, е била в недобро хигиенно състояние, с небрежно
вързана коса, а по лицето, вратлето и ръцете със следи от мръсотия (л. 161).
Доходите на майката са ниски. Тя е на 7-часов работен ден с основно
месечно възнаграждение от 645,33 лева, съгласно представения трудов
договор (л. 45), но в удостоверението на л. 37 е видно, че за първите два
месеца от 2022 доходът вече е по 811,87 лева. Получава, или по-скоро е
получавала докато детето е било при нея, по 40 лева на месец по ЗСПД.
Свидетелката А., която е педагог в СУ „Й. Й.“-Т. и ежедневно пътуваща от с.
П., е наблюдавала, че ако в някои дни майката купува от магазина на
спирката в селото храна за С., в други и давала джобни пари.
̀
Твърденията на бащата пред ДСП-С. (л. 85), че има доход в размер на
2000-2500 лева, сезонно получаван, съдът преценява като достоверни с оглед
4
на работата му като строител и факта, че за краткото време от 2-3 месеца е
успял да възстанови изгорялата къща. Той също е предоставял достатъчно
джобни пари на дъщеря си, когато е била при него в с. Б.: 5 лева на ден, по
негови твърдения, които се подкрепят от информацията в социалния доклад и
експертното изследване.
За материалните възможности на страните съдът не взема предвид
оплакванията, че единият или другият родител не е плащал присъдената
издръжка, тъй като очевидно те са имали затруднения да преценят кой акт на
съда е следвало да изпълняват – определението на първоинстанционния съд
по привременната издръжка или въззивното решение. Впрочем
процесуалният представител на бащата също е изпаднал в същото
затруднение, което личи от подадената молба с вх.№ 110/07.01.2022 до ВКС
(л. 28 гр.д.3659/21),
Изложеното по отношение на материалните възможности на двамата
родители сочи на извода, че Ю.Х. е определено с по-добри финансови
възможности, но в същото време тези на майката са достатъчни, за да не
лишава дъщеря си от най-необходимото.
Възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, и
социално обкръжение
С решението по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС е прието, че възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, и социалното обкръжение е по-
благоприятно за развитието на С. при бащата, отколкото в дома на майката,
като е взето предвид, че пълнолетните еднокръвни брат и сестра на детето
също живеят с бащата. Именно наличието на пълнолетна жена, но не баба, а
млада жена, е преценено от съда в известна степен като фактор, който
донякъде би компенсирал липсата на женския образ на майката. Това е
особено важно с оглед пола на детето. Понастоящем каката Н. и баткото Х. ги
няма в дома на бащата – в чужбина са. Останала е само бабата Р. Г. на ***. в
добро здравословно състояние, която е заявила желание да помага в
отглеждането на внучка си (Соц.доклад – л. 85).
Баба и дядо, на по ***години, има и в дома на майката. Двете лели – Е. и
Г., сестри на майката Г., които също живеят в с. П., са част от живота на С. и
взаимоотношенията между тях са много добри, според социалния доклад на
ДСП-Т. (л. 84).
От заключението на вещото лице психолог на въпроса как детето
възприема възпитателната роля на своите прародители по майчина и по
бащина линия, отговорът е, че С. е живяла дълго време с родителите на майка
си, чувства ги по-скоро тях за свое семейство, изпитва топли чувства към тях
и желае да ги види (л. 164). Изясни се при изслушването на вещото лице, че
под „свое семейство“ се има предвид разширеният семеен кръг, включващ
близките роднини, в т.ч. бабата и дядото (л. 172).
С оглед на променените обстоятелства съдът намира, че възможността
5
за помощ от трети лица, близки на родителите, и социалното обкръжение е по
благоприятно при майката в с. П.
Желанието на родителите, полагани до момента грижи и отношение
към детето
Въпреки предходния извод, родителят, а не членовете на домакинството
му, следва да полага основните грижи по отглеждане и възпитание на детето,
да осъзнава и поема съответните отговорности като съдържание на
родителския дълг. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата е
указание за сериозна загриженост за тях, показател са реално и самостоятелно
полаганите конкретни грижи, а възможността да се разчита на подпомагане
от трети лица в тези грижи не подменя преценката спрямо всеки от
родителите по водещия критерии, свързан с личната им ангажираност и
способност – така в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
784/2021 г., III г. о., ГКВ.
Няма промяна в заявените желания на родителите да отглеждат С., но
има промяна в оценката доколко тези желания са искрени с оглед на
новоприетите доказателства.
С решението по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС е прието, че по-постоянен в
желанието да отглежда дъщеря си е бащата, и то заради факта, че в един
период от време, непосредствено след раздялата между родителите, майката е
заживяла в с. С. с друг мъж без детето си, което е останало при бабата и
дядото в с. П. От дистанцията на времето и от факта, че няма доказателства
след заседанието пред вззивния съд на 23.03.2021 майката да е напускала
повече дома си в с. Преславци и отчитайки, че сега тя работи в същото село,
съдът приема, че на епизода с оставянето на детето не бива да се придава
твърде голяма тежест в полза на някакъв категоричен извод относно това
дали майката желае или не желае да се грижи за Сибел. При всички случаи
обаче това не е било високо морално действие от нейна страна.
Относно моралните качества на бащата събраните доказателства в
настоящия процес дават основа за различен фактически и правен извод
спрямо този в решението по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС. Случилото се преди
23.03.2021, установено от събраните в предишните производства
доказателства, а именно: отиването на Ю.Х. в с. С. с цел да мотивира Г.С. да
се прибере при него и изказванията му на всеослушание в с. П., че я обича,
както и изказването му пред въззивния състав по в.гр.д.№ 52/2021 СсОС, че
„…и майка трябва на детето ми“, е преценено тогава от съда като отговорно
отношение към родителството. Само че ако към онзи момент близката
раздяла между страните е давала някаква надежда на Ю.Х. да възстанови
семейството си, то за настоящия съд е необяснимо защо и понастоящем
страната продължава да таи някакви надежди за това. В социалния доклад на
ДСП-С. е отразено изявлението му, че се надява майката да преосмисли
поведението си и да се върне в дома му, защото иска детето им да расте с
6
двама родители (л. 85). Твърдението на Г.С. в жалбата от 01.07.2021 до
полицията, че Ю.Х. многократно я е приканвал да се прибере при него и да
заживеят отново (л. 136), се потвърждава от сведението му по повод на
същата полицейска преписка, където пише, че много искал Г. отново да се
върне при него и заедно да си отглеждат детето (л. 137). Според съда със
сигурност бащата желае да отглежда детето си, но не това е водещият мотив,
около който гравитира другото му желание – да се събере с майката, а
обратното. Поводът за образуване на полицейската проверка за случката от
01.07.2021, когато Ю.Х. отива в дома на Г. С. в с. П. под претекст да вземе
дрехите на детето, е показателен. В този момент С. е била в дома на баща си в
с. Б., и все пак е разумно, когато е при майката, да има дрехи и при нея. Още
повече, в никое решение не разпоредено майката да предаде детето с всичките
му дрехи. Бащата разполага с достатъчен доход, следователно може да и купи
̀
нов комплект облекло и доказателствата сочат, че го прави. В социалния
доклад на ДСП-С. пише, че детето посещава училището в с. Б. добре
облечено, разполага с джобни пари, има всички необходими пособия за
училище (л. 86). При експертното изследване вещото лице е провело разговор
с учителите на детето в с. Б. и те са съобщили, че то често е с нови дрехи,
материално презадоволявано (л. 163). Съдът стига до извода, че не липсата на
дрехи, а разочарованието от раздялата с Г.С. и желанието да я види са
мотивирали Ю.Х. да отиде на 01.07.2022 в дома и.
̀
Ето защо преценката за това, кой от двама родители има по-искреното
желание да гледа дъщеря си, съдът намира, че е в полза на майката.
Относно физическите грижи съдът не приема за доказани твърденията
на майката за неглижиране на здравословното състояние на детето от страна
на баща му. Случката с температурата, пневмонията и наложилото се лечение
в болница не може еднозначно и категорично да се вмени във вина на бащата,
защото когато са малки, децата често боледуват, не е ясно вирус ли е
причинил заболяването на Сибел, ако да, кога и къде се е заразила, колко
време е бил инкубационният период, преди да се проявят симптомите, могло
ли е изобщо да се повлияе на хода на заболяването, за да се направи сигурен
извод, че „виновен“ за влизането в болницата е бащата.
Съдът не приема за основателни взаимните упреци на двете страни,
свързани с броя на посещенията, кой кога е идвал да взема детето по режима
на личи отношения, вкл. за това, че бащата не е посетил в болницата детето
по време на 6-дневната хоспитализация (епикриза л. 42), а не 10-дневна както
твърди майката по време на изслушването и от съда (л. 89), които взаимни
̀
упреци са в подкрепа на насрещните доводите, че другият родител не е имал
желание да види С. Съдът съобразява, че най-краткият маршрут между с. Б. и
с. П. е 59 км, по данни на Google maps. Надали има удобен обществен
транспорт, а нито майката, нито бащата имат автомобил и свидетелство за
управление на МПС. Установи се, че и двамата разчитат на познати да ги
закарат в другото село, за да вземат или върнат детето. Причините за
нередовните посещения по режима на лични отношения са две: първата,
7
обективното затруднение с транспорта; втората, е субективна, но няма връзка
с желанието или нежеланието на страните да спазват режима, а защото
родителите не са били наясно с него, както съдът вече изложи по-горе защо.
Съдът не приема също така упрекът на майката и недоказаните и
̀
твърдения, че детето ходило с по 1 лев на училище, когато е било при баща
си, че в къщата в с. Б. не било хубаво, преразказвайки думите на дъщеря си,
че баща и не я гледа добре, нямало стая, нямало „обстановка“, леглото било
̀
от детската градина, бабата ходила по улиците и нямало кой да я гледа, че
баща и и дърпал ушите, щипел я, показвал и пръсти с думите: „Тебе виж
̀̀
какво ще ти направя, няма да говориш с майка ти!“, че детето спяло навън на
слънцето, завито с одеяло, защото в къщата било студено и нямало отопление
и пр. (л. 90). Касае се за преразказ на казаното от С., но вещото лице е
категорично, че по този начин детето манипулира майка си, за да провокира
действия от нейна страна и да я прибере при себе си час по-скоро (т. 3 от
експертното заключение на л. 163). Съдът счита, че майката, заради
майчинския си инстинкт, не може да усети тази манипулация и възприема
всичко казано от дъщеря и за достоверно, като на свой ред я подстрекава да
̀
търси телефони било то от комшийките, или от други хора и чрез
приложението месинджър да прави аудио-видео запис, обикаляйки къщата и
документирайки „доказателствата“ за „мизерните“ условия, в които е
отглеждана. Съмнението в достоверността на тези упреци идва от факта, че
въпреки предмета на делото и че то е инициирано от Г.С., тя отказва да
предостави както запис на аудио-визуалните доказателствени средства, за да
могат да бъдат приобщени към делото като веществени доказателства, така
отказва да съобщи името на комшийката, от чийто месинджър са изпращани
те. Заради последното съдът е поставен в невъзможност да събере служебно
гласни доказателствени средства – чрез призоваване за разпит на въпросната
комшийка от с. Б., която най-добре би описала в какво състояние, с какво
облекло и хигиена е наблюдавала детето. На огледа на снимката в
месинджъра на Г.С., направен в съдебното заседание на 08.04.2022, съдът не
установи детето да е зле облечено, с мръсни дрехи и кал по него. Разбира се,
погледът на майката е съвсем различен, но не защото обективното състояние
е такова, а защото на нея и се иска да вярва в това, което и се разказва от
̀̀
детето относно условията, при които е отглеждано в дома на бащата.
Социалните доклади на ДСП-Т. и ДСП-С., както и свидетелските
показания на всички разпитани свидетели описват грижите за детето,
полагани от родителите му, като адекватни. Съдът не намира за необходимо
да ги анализира в подробности, защото не установява доказателства, че
единият от двамата родители не полага достатъчна и адекватна физическа
грижа за С. В този случай тежест има не това какво правят двамата родители,
а как го правят.
Направеният по-горе извод, че майката е по-искрена в желанието си да
гледа детето, обяснява начинът, по който са полагани до момента грижите. От
експертното заключение става ясно, че бащата е емоционално дистанциран, с
8
консервативни разбирания, че ангажиментът му се изчерпва с осигуряването
на средства за физическото израстване и контрол над поведението на детето,
без да осъзнава необходимостта от добрия пример – според експертното
заключение (л. 163). Докато майката е емпатийна, подкрепяща, обръщаща
внимание и обгрижваща детето с обич (л. 164).
С оглед на гореизложеното съдът счита, че в отношението към детето
при полаганите до момента грижи майката се е справяла по-добре от
бащата.
Възпитателски и морални качества на родителите
Въпреки експертното заключение в т. 2 (л. 163), според което
психологическите оценки на двамата родители определят два различни,
противоположни стила на родителско възпитание, които еднакво не са най-
пълноценните и положително въздействащи върху развитието на детската
личност, според съда нито един от двамата няма необходимите възпитателски
и морални качества за отговорността, която имат в отглеждането на С., но на
този етап няма достатъчно доказателства дефицитът им да е толкова тежък, че
да налага иницииране на процедура за ограничаване на родителските права
(чл. 131 СК)…засега!!!
По отношение на бащата съдът съобразява, че той е отгледал сам две
свои деца от друга жена, но отчита, че това се е случило в безконфликтна
обстановка. Просто тяхната майка ги е напуснала няколко месеца след
раждането на второто дете – става ясно от Решение № 309/11.06.2010 по гр.д.
№ 1430/2009 на СсРС (л. 31 от гр.д.№ 482/2019 ТнРС). В настоящия случай
по-добрият морален облик на бащата, възприет в решението по в.гр.д.№
52/2021 на СсОС, силно се компрометира от желанието му да склони майката
на С. да се събере отново с него, разчитайки че за тази ще помогне
майчинският и инстинкт да бъде близо до дъщеря си.
̀
И двамата родители нямата капацитета да разберат, че в стремежа си да
очернят другия вредят на детето. На този фон добрите данни в социалния
доклад на ДСП-Т., подробно описващи как майката полага грижи за С.,
интересува се от обучителния процес, стимулира я да ходи на извънкласни
занимания и т.н., губят тежест. Тя не осъзнава важността детето и да има
̀
контакти с бащата. Доказва го отговорът и на въпроса, защо от 2019 година не
̀
поддържа връзка с Ю.Х. по телефона, въпреки че номерът му не е променян.
Г.С. учудено отговаря: че защо да му се обажда, като от 2019 г. С. била при
нея (л. 93). От своя страна Ю.Х. няма задръжки да говори пред детето за
„моралните дефицити“ на майка му – описва това му поведение вещото лице в
изследователската част на експертното заключение (л. 161). Съдът напомня на
страните, че възпитателният процес обхваща формирането на модели у
подрастващите за добри и полезни семейно-социални отношения, каквито
нито един от двамата родители не показва на С. Напротив, те и показват
̀
точно онова, което не трябва да вижда и чува, в резултат на което всички
9
недобри поведенчески реакции на детето са насочени към желанието да
получи уют и спокойствие – според т. 4 от заключението на вещото лице (л.
163).
Умения за подпомагане подготовката на детето за придобиване на
знания и трудови навици
И двамата родители осъзнават важността детето да ходи на училище,
което е похвално. Има данни в социалния доклад на ДСП-Т., че майката
проявява загриженост за обучителния процес. Липсата на такива данни по
отношение на бащата не означава, че той не проявява загриженост, а е въпрос
на описателен подход от страна на различните социални служители. Няма
доказателства, че Ю.Х. неглижира образованието на детето.
За отговор на въпроса кой родител колко време отделя на С. за
подпомагане на учението, съдът не намира доказателства в делото, а само
твърдения. На какъв език се говори вкъщи, също е въпрос, на който съдът не
може да даде отговор на база доказателствения материал. Констатацията на
вещото лице обаче е, че Сибел не владее добре български език (л. 163) и
според съда за това положение не е отговорен само единия родител. В
социалния доклад на ДСП-Т. е описано, че когато детето е било записано в
СУ „Й. Й.“-Т., то не е владеело български език, не е знаело буквите, да ги
пише, свързва и т.н., въпреки че има капацитет и желание за учене,
изпълнителна е и е старателна. Като се има предвид, че предходното
училище, което е посещавала от началото на учебната 2021 г. до края на
декември 2021 г., е било в с. Б., за непознаването на буквите и неспособността
те да се пишат и да се свързват в срички определено няма как да е отговорна
само майката, дори като се отчете наблюдаваното от вещото лице, че двете
помежду си говорят на турски език, а с баща си детето е говорело на
български (л.171-172). Това наблюдение е еднократно, но даже да се приеме,
че между С. и баща и разговорите се водят приоритетно на български, явно
̀
тези разговори не са много, щом детето разбира, но не може да се изразява на
официалния език в Република България, което неминуемо създава и ще
продължи да и създава затруднения в усвояването на учебния материал.
̀
По отношение на умението да се подпомага придобиването на трудови
навици, въпреки че детето е малко, съдът съобразява, че бъдещите трудовите
навици се изграждат на основата на дисциплината. Тоест, умението за
налагане на дисциплина е от значение в случая. Такова умение не личи у
никого от родителите. На въпроса на вещото лице към Сибел, кой определя
правилата, когато направи някоя пакост или нещо нередно, детето е
отговорило – никой. В същото време се възползва от конфликта на
родителите си, за да ги манипулира (т. 3 от експертното заключение, л. 163).
Според съда, въпреки добрите характеристични данни за Сибел и нейния
потенциал, родителите устойчиво вървят по пътя към провала да отгледат
едно недисциплинирано и разглезено дете, опитвайки се да му угодят, само и
10
само да го спечелят на своя страна в конфликта си с другия родител.
Изводът е, че за нито един от двамата родители не се доказа да има по-
изявени или по-лоши умения за подпомагане подготовката на детето за
придобиване на знания и трудови навици.
Привързаност, желанията и чувствата на детето към родителите;
психическите и емоционалните потребности
На тези обстоятелства е посветена по-голямата част от заключението на
вещото лице по назначената психологическа експертиза. Съдът приема
заключението като компетентно и безпристрастно изготвено от експерт с
необходимите специални знания, включен в списъка на вещите лица на ОС
Силистра. Психологът е използвал специални тестове, като резултатите от тях
е отразил в изследователската част на експертното си заключение под
формата на брой точки по различни скали, след което тези резултати са
интерпретирани в изводи, които изводи съдът приема, че следва да се
обсъждат и анализират, а не самите резултати от тестовете и точките.
Последните, поради липсата на специални знания, съдът не може да
интерпретира сам.
Желанието на детето да бъде отглеждано от майка му е неизменно още
от делото за първоначално определяне на родителската отговорност. Вещото
лице установява, че въпреки неприемливото и объркващо съзнанието на
детето поведение на двамата родители, няма маркери за синдром на
родителско отчуждаване. С. осъзнава, че всеки от тях по своему я обгрижва и
изпитва обич към тях. Важно според експерта е, че в дома на майката детето
намира емоционална подкрепа, чувства се защитено и разбрано.
Допълнително в този дом е налице привързаност към бабата и дядото. Съдът
отчита, че те са на по 57 години (л. 93), за разлика от бабата по бащина линия,
която е на 75 години (л. 85), а това обстоятелство е важно с оглед и на
възможностите им да полагат грижа за внучката си.
Бащата, според заключението на вещото лице, е емоционално
дистанциран (т. 2, л. 163).
Нездравите отношения между родителите водят до вътрешни
противоречия у детето и тревожност, които се трансформират в
нездравословни поведенчески модели. Сибел използва манипулацията като
средство за постигане на нейните желания (т. 3, л. 163). Тя няма изградени
представи за нормално семейно функциониране, защото родителите не са
споделяли съвместни положителни преживявания – почивки, рождени дни,
празници. С. не е била осъзнато гледана и възпитавана едновременно от
двамата родители, което я е ощетило в умението за себеизразяване и
формиране на правилни поведенчески модели. Негативните и преживявания
̀
са насочени към желанието да получи уют и спокойствие. Показва изчерпан
ресурс и нежелание да се съгласява с настоящата ситуация, при която е
отглеждана от баща си (т. 4, л. 163).
11
Семейната обстановка, психическото състояние и желанието на детето
кой от родителите да се грижи приоритетно за него, категорично има
значение според вещото лице за образователния процес, и в това отношение
семейната обстановка, която е желана от детето, трябва да има приоритетно
значение.
Вреда, която е причинена на детето
Обобщения прочит на експертното заключение от съда сочи на извода,
че детето емоционално страда от съжителството с баща си.
Последици, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата
Дотук анализът на доказателствата дава основание да се приеме, че в
интерес на детето е родителските права да бъдат присъдени на майката.
Такова решение би било в най-добрия интерес за С., ако Г.С. не проявяваше
някои особености на характера, които будят притеснение. Проявите на
избухливост и неуравновесеност вече са изследвани и анализирани от
окръжния съд в решението по в.гр.д.№ 52/2021 на СсОС. До подобни
епизоди, като чупене на стъклата на къщата в с. Б. и полицейско задържане,
не се е стигало след заседанието на окръжния съд на 23.03.2021, но въпреки
това Г.С. продължава да е неуравновесена, когато бъде поставена в
конфликтна ситуация. За този си извод съдът стъпва както на доказателствата
по делото, така и на личните си впечатления при изслушването и. В нейните
̀
представи като че ли се е загнездило разбирането, че за да спечели делото и
съда да присъди родителските права на нея, тя трябва да говори само
негативно за бащата на Сибел. Гюлбат е с изключително ниско ниво на
интелигентност, видно и за хора без специални знания. Трудно разбира
въпросите, които и се задават, и то, според съда, не заради езика, както смята
̀
вещото лице. Смесва дати и събития, не може да изложи хронологията им –
забелязано и от експерта (л. 160 гръб). Тя е заучила няколко фрази, като
проява на стереотипното и мислене. Едните са реплики, за които твърди, че
̀
са казани от Ю.Х.: „Ще ви убия, ще ви запаля!“; другите са свързани с
обстановката в с. Б.: „няма обстановка, няма храна, студено, мръсно, бабата
скита и пр.“. С някоя от тези реплики започва почти всеки отговор,
независимо какво се пита. С оглед на процесуалната икономия, няма как в
протокола да бъде записано всичко, но показателно за интелектуалния
капацитет на страната бе твърдението за случката на 01.07.2021, за която в
съдебното заседание на 08.04.2022 бе представено Съдебно-медицинско
удостоверение № 3131/2021 (л. 82), което няма отношение към случая.
Страната не можа да обясни, че става въпрос за два различни, но близки по
хронология инциденти с различни участници. Ситуацията се изясни за съда,
чак от молбата уточнение вх.№ 1488/14.04.2022 (л. 117) и приетите
впоследствие Съдебно-медицинско удостоверение № 3153/2021, прокурорски
12
преписки № 2003/2021 (л. 125-140) и № 1690/2021 (л. 141-152).
Материалите в тези преписки не доказват Ю.Х. да е нанасял физически
травми на Г.С. на 01.07.2022. Описаното в Съдебно-медицинското
удостоверение № 3153/2021 (л. 119) се отнася до съобщена от
освидетелстваното лице палпаторна болезненост на определени анатомични
места, но не и видимо констатирани наранявания. На база тези оплаквания
съдебният лекар е заключил, че се касае за контузии. Основателно е
възражението на адв. Р., че този медицински документ не доказва, че за
контузиите е отговорен нейният доверител. Въпреки това, прокурорските
преписки доказват, че той е бил пред дома на Г.С. на 01.07.2021 в с.
Преславци, без да има причина за това, както съдът изложи по-горе.
Ю.Х. е по-интелигентният родител. Пред съда е сдържан, старае се да
не е многословен. При изслушването дава вътрешно противоречиви
обяснения, за да представи майката на С. във възможно най-лоша светлина.
Това личи особено отчетливо при отговора на въпросите колко често Г.С. е
идвала в с. Б. да вижда или да взема дъщеря си. Първоначално бащата казва,
че от края на април, началото на май, когато е взел С. при себе си, майката е
дошла да я види чак за Коледа (л. 94). После казва, че е дошла и още един път
преди Коледа (л. 95). След това стана ясно, че е имало пожар в къщата му, и
всъщност, докато е текъл ремонтът през април, май и юни, Сибел е била при
майка си в с. П. (л. 96). След като ремонтът е направен и детето е взето
отново в с. Б., някъде през юли 2021, на въпроса на адв. Р. колко пъти „тази
жена го потърси“, отговорът на Ю. е „изобщо не е“ (л. 96). Ако изобщо
някакъв извод трябва да се направи от тези противоречиви обяснения, е, че
съдът изобщо не им дава вярва. Сигурно има някаква доза истина по всяко
изследвано обстоятелство и във всяко негово твърдение, но тя трудно може
да бъде отсята измежду множеството небивалици, чути от устата на г-н Х.,
една от които е как детето, като видяло майка си, малко така отстрани я
погледнала и попитала: „Тате, при майка ли ще отида?“ (л. 95) – едва ли не
ще го направи, но с нежелание. На другия полюс на настроението било детето
по думите на Ю.Х., когато отишло при него след ремонта на къщата: тичала
да влиза в колата му с желание (л. 96). На фона на тези съчинения съвсем
друга сцена е наблюдавала социалният работник А. С. от ДСП-Т. при
предаване на детето на 19.03.2022: то е влязло в колата при баща си с
наведена глава, мълчаливо. Вярно е, че става въпрос за две различни случки,
но въпреки това множество са доказателствата, че детето е постоянно в
желанието си да не остава при баща си, а иска да е с майка си. Не е изненада,
че вещото лице, след интерпретация на резултатите от психологическите
тестове, е стигнала до заключението, че бащата съзнателно се стреми да се
представи в благоприятна светлина и затова дава отговори, каквито смята, че
биха дали и другите (л. 162).
Ю.Х. е наясно с психологическите особености на Г.С. – нейната
неуравновесеност и избухливост. Търси провокацията с нея и като не успява
да я убеди да се съберат отново, знае как и лесно му се удава да я изкара от
13
равновесие. Иначе за съда няма друго рационално обяснение непланираното
му посещение на 01.07.2021 в с. П. Претекстът с дрехите съдът изясни по-
горе защо смята, че не е истинският мотив.
И двамата родители разчитат чрез полицията да съберат доказателства
за поведението на другия, които да използват в съда, затова всяка среща
между тях е предхождана или съпътствана с обаждане на органите на реда.
Това е изводът, до който стига съдът. Неоснователен е упрекът, че само Г.С.
ползва този прийом за обезпечаване на доказателства. Ю.Х. също признава,
че се е обаждал в полицията (л. 94). Естествено, и двамата го правят с
обяснението, че другият не дава детето. Съдът счита, че ако отначало един-
два пъти се е случило при предаването на С. да възникне конфликт, който
налага намесата на полицията, то за да продължават по този начин при всяко
следващо предаване, значи и на двамата родители им липсват умения за
справяне с конфликти.
При тези доказателства, съдът не може да разчита, че двамата родители
ще подходят спокойно и уравновесено при бъдещите си срещи по предаване
на детето и спазване на режима на лични отношения, но е сигурно, че ако
Ю.Х. не подхожда с намерението да дразни Г.С., детето може да има някакъв
шанс да започне да живее в що-годе нормална и спокойна обстановка. Тази
обстановка може да се осигури само в дома на майката. Затова родителските
права следва да се присъдят на нея. Вземайки повод от притчата за двете
майки – истинската и мнимата, към която адв. Русчева реферира в
пледоарията си, съдът намира, че ако Ю.Х. действително е по-интелигентният
от двамата родители, истински отговорният, ще разбере, че в името на
добруването на неговата дъщеря трябва да спре да провокира конфликтите с
майка и.
̀
За да осъзнаят колко добре би било това за С., съдът намира, че следва
да приложи чл. 59, ал. 8, т. 1 във вр. чл. 127, ал. 4 от СК, като задължи за
период от една година от влизане в сила на решението всяко едно приемане и
предаване на детето между родителите да се осъществява в присъствието на
служител от ДСП-Т. или в присъствието на кмета на с. П. Съгласно
практиката на ВКС в Решение № 60286 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1395/2020 г., IV г. о., ГК, мерките по чл. 59, ал. 8 СК са примерно изброени, а
не лимитативно и изчерпателно изброени, и съдът може да наложи други или
допълнителни по своя преценка. Социалните служители в ДСП-Т. следва да
водят дневник през този едногодишен период, отразяващ датата и часа на
която Ю.Х. се е явил в с. П. пред дома на Г.С., където следва да се
осъществява предаването на детето и връщането му; действието, което се
осъществява – „вземане“ или „връщане“ на детето; и особеностите по
предаването: имало ли е конфликти, кой ги е провокирал, викана ли е полиция
да се намесва за овладяване на обществения ред, как е реагирало детето на
скандалите, ако е имало такива и пр., или всичко е минало безконфликтно.
Преди всеки контакт по предаване на детето служител на ДСП-Т. трябва да
провежда инструктаж на двамата родители, ако се налага включително по
14
телефона, че действията им се наблюдават и отразяват в дневника, и с
предупреждението да са сдържани в емоциите си, тъй като в противен случай
може да се стигне до иницииране на производство по ограничаване на
родителските им права. В края на всеки два месеца ДСП-Т. следва да изпраща
на Районен съд Тутракан препис на дневника за прилагане към делото. Преди
всяка ваканция на детето, включително лятната, служител на ДСП-Т. следва
да информира родителите от коя до коя дата детето ще е при майката,
съответно при бащата.
Тези мерки следва да се приложат веднага и по отношение на вече
определените привременни мерки до влизане в сила на решението.
Местоживеенето на детето следва да е на адреса на майката в с. П.
Бащата следва да има режим на лични отношения, като взема детето при
себе си, с преспиване: през втора половина от всички учебни ваканции,
определени от МОН (включително лятната), а през останалото време всяка
първа и трета седмица от календарния месец от 17,00 часа в петък до 17,00
часа в неделя.
При деклариран доход от 2000-2500 лева на месец (л. 85) и
съобразявайки минималния доход на майката, голямата инфлация в страната
последните месеци и нуждите на С. като предстояща ученичка във втори клас,
бащата следва да плаща издръжка на детето по 350 лева на месец, платима по
сметка на майката в „Банка ДСК“ АД с IBAN *** Тази сума не е прекомерна
за детето, тъй като доказателствата сочат, че то материално е било добре
задоволено при баща си, а в трайната съдебна практика е прието, че детето
трябва да получава същата издръжка, каквато би получил от родителя, който
я дължи, ако живееше при него и родителските права бяха присъдени нему.
Интересът на детето го изисква, затова съдът не е обвързан от посочения в
исковата молба размер от 162,50 лева на месец. Падежът на задължението за
издръжка следва да е последният ден на месеца, за който се отнася. При
забава след тази дата се дължат лихви за забава.
Недопустимо е искането за присъждане на издръжка за минало време,
тъй като такова искане може да се предяви само в производство за
първоначално определяне на родителската отговорност, каквото в случая със
С. Х. е гр.д.№ 482/2019 на Тутраканския районен съд. В едногодишния период
назад от образуване на настоящото дело на 16.03.2022 са действали
привременните мерки по гр.д.№ 482/2019 г., а впоследствие влязлото в сила
решение по него. Ето защо това искане следва да се остави без разглеждане, а
производство в тази му част да се прекрати.
Основателно е искането за постановяване на предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка – чл. 242, ал. 1 ГПК, като
това налага да се отмени определението за привременните мерки, с което е
присъдена привременна издръжка в размер на 178 лева на месец.
Ю.Х. следва да бъде осъден да плати на Г.С. направените в настоящото
производство разноски за държавна такса 25 лева и за експертизата 300 лева.
15
Не следва да се присъжда адвокатски хонорар, тъй като няма доказателства
договорният размер от 600 лева да е платен. В договора за правна защита на л.
8 пише само, че хонорарът е платим в брой, но по-долу липсва отразяване, че
сумата е внесена или е платена в брой.
Ю.Х. следва да бъде осъден да плати държавна такса върху присъдения
размер на издръжката в размер на 504 лева по сметката за държавни такси на
съда.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ мерките за упражняване на родителските права, определени с
Решение № 260037/21.12.2020 по гр. д. № 482/2019 на Районен съд Тутракан,
както следва:
ПРИСЪЖДА упражняването на родителските права по отношение на
детето Сибел Ю.Х. с ЕГН ********** на майката ГЮЛБ. ИСМ. СЮЛ. с ЕГН
**********, като определя местоживеенето на детето при нея в с. Преславци,
общ. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Втора“ № 31.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ю. Х. Х. с ЕГН
********** с детето С. Ю.Х. с ЕГН **********, като бащата има право да
вижда и взема детето при себе си с преспиване през втората половина от
всички учебни ваканции, определени от МОН, включително лятната, а през
останалото време всяка първа и трета седмица от календарния месец от 17,00
часа в петък до 17,00 часа в неделя. Бащата се задължава да взема детето от
дома на майката и да го връща при нея.
ОСЪЖДА Ю. Х. Х. с ЕГН ********** да плаща на С. Ю.Х. с ЕГН
********** чрез майка и Г. И. С. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в
̀
размер на 350 лева (триста и петдесет лева), като същата да бъде превеждана
по сметката на майката в „Банка ДСК“ АД с IBAN ***
ДОПУСКА предварително изпълнение на задължението за издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ за период от една година от влизане в сила на решението
следните защитни мерки за осигуряване на изпълнението му:
1. Всяко едно предаване на детето между родителите да се осъществява в
присъствието на служител от ДСП-Т. или в присъствието на кмета на с.
Преславци.
2. Социалните служители в ДСП-Т.н следва да водят дневник през този
едногодишен период, отразяващ дата, на която Ю.Х. е следвало да се яви
в с. П. пред дома на Г.С., с отбелязване дали се е явил или не се е явил за
вземане или връщане на детето. Действието, което се осъществява –
„вземане“ или „връщане“ на детето. Особеностите по предаването:
имало ли е конфликти, кой ги е провокирал, викана ли е полиция да се
16
намесва за овладяване на обществения ред, как е реагирало детето на
скандалите и пр., или всичко е минало безконфликтно.
3. Преди всеки контакт по предаване на детето служител на ДСП-Т. трябва
да провежда инструктаж на двамата родители, ако се налага
включително по телефона, че действията им се наблюдават и отразяват в
дневника, и с предупреждението да са сдържани в емоциите си, тъй като
в противен случай може да се стигне до иницииране на производство по
ограничаване на родителските им права.
4. В края на всеки два месеца ДСП-Т. следва да изпраща на Районен съд
Тутракан препис на новопопълнените страници от дневника за
прилагане към делото.
5. Преди всяка ваканция на детето, включително лятната, служител на
ДСП-Т. следва да разясни на родителите от коя до коя дата детето ще е
при майката, съответно при бащата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за присъждане на издръжка за
минало време – една година назад от 16.03.2022, в размер на 19550 лева (12
месеца по 162,50 лева) и прекратява производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Ю. Х. Х. с ЕГН ********** да плати 504 лева (петстотин и
четири лева) държавна такса върху присъдената издръжка по сметката на РС
Тутракан за държавни такси с ***
ОСЪЖДА Ю Х. Х. с ЕГН ********** да плати 325 лева (триста
двадесет и пет лева) на ГБ. И. С. с ЕГН ********** за сторените разноски по
гр.д.№ 118/2022 на РС Тутракан.
УКАЗВА на страните, че горните разпореждания следва да се
изпълняват след влизане в сила на настоящото решение (освен в частта
за присъдената издръжка, по която е допуснато предварително
изпълнение), а дотогава следва да изпълняват протоколното определение от
16.05.2022 г. по делото, с което са постановени следните привременни мерки:
ПРЕДОСТАВЕНО е от 01.06.2022 г. упражняването на родителските
права по отношение на детето С. Х. на майката Г.С., като е определено
местоживеенето на детето при нея в ***;
ОПРЕДЕЛЕН е режим на лични отношения на бащата Ю.Х. с детето С.
Х., като бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и
трета седмица от 17,30 ч. в петък до 17,00 ч. неделя, с преспиване. Бащата се
задължава да взема детето от дома на майката и да го връща при нея. За
лятната ваканция в периода от 01 до 15 юли, и от 01 до 15 август детето да
бъде при бащата.
ОТМЕНЯ, считано от постановяване на настоящото решение,
протоколното определение на съда от 16.05.2022 г., в частта за присъдената
17
привременна издръжка в размер на 178 лева, тъй като същата се заменя с
издръжката от 350 лева на месец съгласно решението, което в тази част
подлежи на предварително изпълнение.
ОПРЕДЕЛЯ, до влизане в сила на решението, защитните мерки, които
са описани по-горе, да се прилагат по отношение на привременния режим на
лични отношения, с цел осигуряване на неговото изпълнение.
УКАЗВА на ДСП-Т. да организират и съгласуват с кмета на с. П.
изпълнението на защитните мерки.
УКАЗВА на страните, че до влизане в сила на решението
привременните мерки могат да се изменят от съда, който ги е постановил, или
от съда, при който се намира делото, в случай на въззивен или касационен
контрол.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните, на ДСП-Силистра и на
ДСП-Тутракан.
Препис само на диспозитива на решението да се връчи на кмета на с.
Преславци за сведение и изпълнение на защитните мерки.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
18