Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 11.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 330/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Ю.Т. ***, против Застрахователно дружество (ЗД) „Бул инс” АД, ЕИК *********. Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от
отменения Кодекс за застраховането (КЗ(отм.) във вр. с § 22
от преходните и заключителните разпоредби на сега действащия Кодекс за
застраховането. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 2000 лева, представляваща дължимо от ЗД „Бул инс” АД обезщетение за
причинените на Т. неимуществени вреди, заедно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 04.06.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски. Претендираните
вреди се изразяват
в физически болки и страдания, както и в психологически
травми, и са резултат от настъпило на 04.06.2014 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) между ищеца и лицето И.А., което е управлявало лек автомобил
със задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица, издадена от застрахователното
дружество-ответник. Паричното обезщетение се търси заедно със законната лихва за забава върху сумата от 2000 лева,
считано от 04.06.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и с присъждане на направените по
делото разноски при уважаване на иска.
От страна на
ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. Претенцията се оспорва изцяло,
както по основание, така и по размер, както и фактическите обстоятелства
изложени в исковата молба. Евентуално, се прави възражение за съпричиняване от
страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, както и за датата, от
която се дължи лихва върху претендираната сума или за погасяването на вземането за лихва по давност. Оспорено е и съдържанието на част от
приложените към исковата молба документи.
В открито съдебно
заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно обосновават тезите
си.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, и са назначени и изслушани
съдебни експертизи, които съдът възприема като обективни и компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приема за установено от фактическа
страна следното :
На 04.06.2014
г. на третокласен път № 164 (III-164) е станало ПТП, с участници ищецът и свидетелят А..
Виновен за катастрофата е А.. Това обстоятелство се установява от приетата по
делото съдебна автотехническа експертиза – III.8.1. Вещото лице е посочило, че непосредствена
причина за възникване на ПТП е навлизането на автомобила управляван от А. в насрещната лента за
движение, поради неправилните действия на водача. Няма никакви основания, съдът
да не възприеме становището на вещото лице.
Към
датата на произшествието автомобилът управляван от А. е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност” съм ответното дружество, видно от справката
в електронната система на Гаранционния фонд на л. 12 от делото и от застрахователна
полица на л. 33 и добавък към нея на л. 34.
Съдебномедицинската
експертиза установява причинените от произшествието травми и увреждания, както
и причинно-следствена връзка между ПТП и вредоносния
резултат. Видно и от медицинската документация пострадалият не е бил хоспитализиран в
болнично заведение. Също така са посочени болките и страданията търпяни от ищеца, както и
периодът на възстановяване. В тази насока са и показанията на свидетелката Т. Болничният лист, както и
справката от Националния осигурителен институт, установяват че Т. е ползвал
болничен отпуск поради временна неработоспособност за три дни от четвърти
юни (сряда) 2014 г. до
шести юни (петък) същата година. Показанията на свидетеля А., поради липса на спомен
у него за случилото се, на практика не могат да се ползват.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Разпоредбата на чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи
иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при
който делинквента има застраховка „Гражданска
отговорност”.
По настоящото дело, въз основа на доказателства, съдът приема,
че предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ /към настоящия момент отменен/ за
ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищеца
неимуществени вреди са налице :
1/ деликтът - процесното ПТП, настъпило на 04.06.2014 г., е
причинено противоправно от свидетеля И.А., както установява автотехническата експертиза ;
2/ що се касае до наличието на вина, то същата се предполага по
силата на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и при оспорване липсата ѝ следва да бъде установена или
от причинителя на вредите или от лицето, което носи отговорност за същите
вместо прекия причинител - в случая застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”. Ответникът не представи никакви доказателства, които да оборят тази презумпция, следователно и
вината на делинквента е установена ; 3/ ищецът е претърпял неимуществени вреди, установени с медицинската експертиза ; 4/
налице е причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение
на водача на автомобила застрахован при ответника
и претърпените от ищеца вреди, установена с медицинската и с автотехническата
експертиза ; 5/ към момента на процесното ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за автомобила, управляван от виновния водач. Не се събраха никакви данни за съпричиняване
от страна на пострадалия, за установяването на което тежестта е отново на
страната, която го твърди и иска да черпи права от това свое твърдение, а
именно ответното дружество.
Следователно искът е доказан в
основанието си, като Т. не е допринесъл за настъпването на вредите. Относно
размера на претендираната парична сума, съдът приема следното :
На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като обезщетението репарира накърняването на лични права и
интереси. Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
По
претендираните неимуществени вреди, както е посочено и по-горе, съдът счита
претенцията за доказана в основанието си, тъй като вследствие на катастрофата
пострадалият е получил мозъчно сътресение, без изпадане в безсъзнателно
състояние в момента на травмата, като му е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Характерно за мозъчното сътресение е неговия
преходен характер и наличието само на функционални нарушения, без морфологични
и трайни мозъчни изменения. Травматичното увреждане е свързано с временно
главоболие, замайване, проблеми със съня, като за пълното възстановяване е
необходим около един месец. Последното твърдение се потвърждава и от
показанията на свидетелката Т., които съдът кредитира. Пострадалият е търпял физически болки и страдания, както и
психологическа травма във връзка с катастрофата, което се потвърждава и от
показанията на съпругата му. В тях тя посочва, че ищецът е променил поведението
си, като е станал избухлив и раздразнителен. Всичко това е индиция за психически
и душевен дискомфорт.
Размерът на обезщетението
се определя към момента на постановяване на съдебното решение, като съдът счита
сумата от 1100 лева за справедливо обeзщетение за претърпените от Т. неимуществени вреди. Съдът
приема, че получената сума ще замести, облекчи и компенсира болките и
страданията му, както и
психологическата травма. Ако се уважи искането в по-голям размер, ще се
стигне до неоснователно обогатяване, тъй като претендираната сума от 2000 лева
е завишена, с оглед на реално настъпилите уврежданията и периода на тяхното
отшумяване до цялостното им изчезване, включително липсата на болнично лечение
и ползване на три дни болничен. Присъдената сума се дължи от датата на
увреждането – 04.06.2016 г., както е поискано и с исковата молба.
Вземането за лихви при упражнено
право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, считано от деня на
настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от
непозволено увреждане. В случая искът е предявен на 04.06.2019 г., след повече от три години
от началната дата на възникване на вземането за лихви, която е датата на
пътното произшествие - 04.06.2014 г. Поради това вземането е
погасено за периода, предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба - до 03.06.2016 г., включително. За периода след 04.06.2016 г. обезщетението за забава е
дължимо и възражението за давност е неоснователно.
На основание чл. 78 ГПК на страните ще следва да се
присъдят направените по делото разноски, според представените списъци и
съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска. По отношение на
претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че
уговореното адвокатско възнаграждение за адв. Ш. е при условията на чл. 38, ал.
1, т. 3, предл. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата – оказана безплатна
адвокатска помощ, което определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет е в размер на 307 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Осъжда ЗД „Бул инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С. С. П. и К.Д. К., да заплати
на Ю.А.Т. ***, ЕГН **********,
сумата от 1100 лева – представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – физически болки,
страдания и психологически травми, във връзка със станало на 04.06.2014 г.
пътно транспортно произшествие и причиненото му вследствие на него травматично увреждане : „мозъчно сътресение”, заедно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 04.06.2016 г. до
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от
2000 лева, отвърля иска като
неоснователен, а като погасено по давност вземането за законната лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 04.06.2014 г. до 03.06.2016 г.
Осъжда ЗД „Бул инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Ю.А.Т. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за
държавна такса и възнаграждение на вещи лица, съобразно с уважената част от
иска - в размер на 264 лева.
Осъжда ЗД „Бул инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на адвокат П.И. ***, офис , ЕГН **********,
сумата в размер на 307 лева - за
оказана безплатна адвокатска помощ.
Осъжда Ю.А.Т. ***, ЕГН **********,***” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение
на вещи лица, както и за такси, съобразно с отхвърлената част от иска - в размер на 263,70 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :