Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78
гр. Пловдив,
20.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Пенка Стоянова и прокурора Галин Гавраилов, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова ВНОХД № 1727/2019г. по описа на ОС -
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХI от НПК.
С
Присъда № 177/24.06.2019г., постановена по НОХД № 3788/2018г., РС - Пловдив ХХIV н.с. е признал подс. С.И.Д. – роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, безработен,
разведен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 29.06.2017г. в гр.
П.по хулигански подбуди е причинил на Д. Й. Д. лека телесна повреда, изразяваща
се в оток и разкъсно-контузна рана в областта на устата, довели до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на
основание чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на пет
месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
На
основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на 29.06.2017г.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Д. е осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 84.00 лв. по сметка на ОДМВР -
Пловдив в полза на бюджета на държавата, както и сумата от 652.00 лв., представляваща
направени в съдебното производство разноски по сметка на РС – Пловдив в полза
на бюджета на ВСС.
Срещу
съдебния акт е постъпила жалба от адв. Г.И. и адв. Л.Л. - защитници на подс. Д.,
като се твърди, че присъдата е неправилна, постановена в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Иска се да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да
бъде признат за невинен, респ. делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В
допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения за наведените
твърдения, като се поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда
като неправила и незаконосъобразна и за признаване на подсъдимия за невинен.
Направено е алтернативно искане за връщане на делото на първоинстанционния съд в
случай на констатирано наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
Становището
на представителя на ОП - Пловдив е за правилност и законосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага присъдата да
бъде потвърдена, като на подс. Д. бъдат възложени и направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски.
Жалбата
се поддържа от адв. И. и адв. Л. в съдебно заседание с искане за отмяна на
присъдата и постановяването на нова, с която подс. Д. да бъде признат за
невинен и оправдан в извършване на престъплението, във връзка с което му е
повдигнато обвинение.
Подс. Д.
поддържа казаното от неговите защитници и желае да бъде признат за невинен.
Пловдивски
окръжен съд, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и
служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:
Жалбата
е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да
постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. С.И.Д.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно
образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
На
29.06.2017г. привечер подс. Д. се намирал пред входа на своя адрес в гр. П.,
ул. „М. Б.“ № ***. По същото време там се намирали и свидетелите И. Д. – баща
на подсъдимия, И. Д., П. И. и други лица. Подсъдимият и неговият баща били
непосредствено до уличното платно, като ремонтирали л. а. марка „Мерцедес“.
В
момента, в който подсъдимият бил наведен над автомобила чул шум от приближаващ
автомобил, който идвал от кръстовището на ул. „М. Б.“ с ул. „Р.“. Подсъдимият
се обърнал и тогава покрай него преминал л. а. марка „БМВ“, управляван от
пострадалия Д. Д., който със странично дясно огледало ударил подс. Д., в
резултат на което последният паднал на земята.
Автомобилът,
управляван от св. Д., продължил движението си по ул. „М.Б.“, завил надясно по
ул. „И. М.“ и спрял на паркинга пред близко намиращ се блок. Св. Д. замерил
автомобила на св. Д. с гаечен ключ, но не успял да го уцели. Подсъдимият казал
на баща си, че св. Д.го е ударил. Св. Д. помогнал на своя син да се изправи и
двамата тръгнали след водача на автомобила.
Докато
св. Д. все още се намирал в автомобила си, чул удар по задния капак. Той бил
нанесен от св. Д., който се намирал от дясната страна на автомобила. Св. Д.
тръгнал да излиза от автомобила си, като в този момент подс. Д. застанал до
предна лява врата и ударил свидетеля в дясната страна на лицето, казвайки му:
„Няма да минаваш по моята улица“. След това дошъл и св. Д., който повторил
думите на сина си и двамата си тръгнали от мястото, където се намирал
автомобилът на св. Д.. Св. Д. отишъл да зареди своя автомобил, а подсъдимият
останал пред блока, оплаквайки се от болки в дясната част на поясната област.
Случилото
се било възприето от св. В.Д., който пристигнал при св. Д. и му споделил, че е
видял какво се е случило, както и че ако желае ще свидетелства за
обстоятелствата, което е възприел.
След
св. Д., при св. Д.пристигнал неговият братовчед – св. А.Щ., който видял, че
пострадалият има кръв по ризата и по устата. Св. Д.споделил на братовчед си
какво се е случило.
Пострадалият
се обадил на тел.112, но на място не дошъл патрул, а той заедно със св. Щ.посетили
Четвърто РПУ при ОДМВР - Пловдив. По това време дежурна в районното управление
била св. М. Щ.– ****. Св. Д.й споделил, че докато паркирал своя автомобил бил
нападнат от един мъж, към когото впоследствие се присъединил втори –
по-възрастен. Св. Щ. забелязала, че пострадалият е удрян в лицето, като имал
оток и кръв в областта на челюстта, облечен бил с бяла риза, по която имало
кръв.
Предвид
подадения сигнал на място бил изпратен екип на Четвърто РПУ при ОДМВР - Пловдив
за установяване на свидетели – очевидци. Пристигналите на адреса на ул. „М. Б.“
№ *** полицейски служители установили самоличността на подс. Д. и го отвели в
районното управление.
Св. Д.
се върнал отново пред блока, където св. Д.му казал, че го търсят от полицията.
Св. Д. отишъл пеш до Четвърто РПУ при ОДМВР - Пловдив, където той и подсъдимият
били задържани за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, след което им били съставени
актове по УБДХ.
Подс. Д.
се оплакал, че е бил ударен от огледалото на автомобила, управляван от св. Д.,
но св. Щ. не възприела видими следи от удар. Св. Щ. огледала и автомобила на
подсъдимия, но не било извършено действие по разследването – оглед, поради
което и не оформила документация за това.
Във
връзка със съставения акт по УБДХ на подс. Д., било образувано АНД №
4159/2017г. по описа на РС – Пловдив, ХХIV н.с., като с Определение № 1174/30.06.2017г. производството по делото
било прекратено и материалите по същото изпратени на РП – Пловдив по
компетентност с оглед приетите от съда данни за евентуално извършено
престъпление от общ характер.
На ***.
подс. Д. посетил съдебна медицина, където след преглед от съдебен медик – св. К.Х.
му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 649/2017г. След това посетил
ДКЦ V, където му били извършени преглед от лекуващ
лекар, изследвания и рентгенова снимка.
На
27.02.2018г. подс. Д. депозирал жалба до Директора на ОДМВР - Пловдив с копие
до министъра на вътрешните работи, с която съобщил, че е пострадал при
реализирано ПТП на 29.06.2017г. в гр. П., на ул. „М.Б.“ № ***. Във връзка с
депозираната жалба била изготвена справка за извършена проверка по преписка УРИ
№ 317р-2865 и УРИ № 812102-538/2018г., съгласно която не са установени
категорични данни, че на 29.06.2017г. С.Д. е бил потърпевш от възникнало ПТП, данни
за превишаване на служебните задължения от страна на служители на Четвърто РПУ
при ОДМВР Пловдив, както и не са установени по категоричен начин данни за
действия или бездействия от страна на полицейски служители, довели до
нарушаване правата на гражданите.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на пострадали Д.е било причинено оток и
разкъсно-контузна рана в областта на устата вдясно. Описаните травматични
увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени както се съобщава в материалите по делото.
Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
В хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съгласно заключението на която
на 29.06.2017г. в гр. П. на С.Д. е било причинено контузия на гръдния кош,
счупване на девето ребро вдясно, кръвонасядане по корема. Контузията на гръдния
кош и счупването на девето ребро вдясно са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Кръвонасядането по корема му е причинило
болка и страдание без разстройство на здравето.
Описаните
травматични увреждания са разположени в дясната половина на тялото, като
кръвонасядането е разположено по предна мишнична линия в областта на корема, а
счупеното ребро е отзад в дясно по средна лопатъчна линия. Същите най-вероятно
са причинени едномоментно от един удар.
Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар
или притискане с или върху такъв. Кръвонасядането е причинено по директен
механизъм, а счупването на девето ребро по задна лопатъчна линия е причинено по
индиректен механизъм, а именно удар или притискане в дясната странична част на
гръдния кош, където са най-изпъкналите ребра и счупване в по-задна лопатъчна
линия в дясно. Същите е възможно да възникнат така, както се посочва в
материалите по досъдебното производство, а именно при удар от част на
автомобила в дясната странична част на гръдния кош.
Вещите
лица са посочили, че предното ляво странично огледало за обратно виждане на л.
а. „БМВ 525“ се намира на височина 88-89 см. Кръвонасядането в дясната
странична част на корема на пострадалия е на височина около 110-119 см. Този
тип травматични увреждания се получават само по механизма на директно
въздействие. Ако пострадалият е бил висок около 175 см., то за да се получат
тези увреждания е необходимо в момента на удара той да е бил леко приведен или
приклекнал. Възможно е същите да са причинени от директен удар със страничното
огледало на л. а. „БМВ 525“ само ако пострадалият е бил леко приведен или
приклекнал и се е осъществил контакт на огледалото със съответната област на
корема. Възможно е обаче аналогични травми да се получат и по друг механизъм,
несвързан с обстоятелствата на конкретния казус.
Скоростта
на лекия автомобил при възникването на подобно произшествие не може да се
определи категорично и точно. Причина за това е, че огледалото на автомобила е
относително подвижно и е тяло с относително малка маса. При среща с друг
по-масивен обект огледалото се отклонява назад и така се постига намаляване на
силата, с която то въздейства на обекта. В конкретния случай дори евентуалният
обект на сблъсъка – човешкото тяло е силно деформируем обект с голяма площ на
контакта. Тази особеност дава възможност да се разпредели енергията на удара
без да е възможно да се конкретизират физическите параметри.
Гореописаната
фактическа обстановка районният съд е приел за установена частично от
обясненията на подс. Д., както и от показанията на свидетелите И.Д., М. Щ.
/дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, В.Д. /дадени в хода на съдебното следствие и
частично прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК/, Д.Д. /дадени
в хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК/, И.Д./дадени в хода на съдебното следствие и
частично прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, П.И., А. Щ.,
К. Х., от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, както и от
изготвените и приобщени по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни
на Д.Д.и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Направен е подробен анализ на
гласните и на писмените доказателства, а така също и на изготвените в хода на
досъдебното и на съдебното производство експертизи, като е посочено от кои от
тях какви факти и обстоятелства по делото се установяват, които изводи на
районния съд изцяло се споделят.
Правилно съдът е посочил, че
основните противоречия в събрания доказателствен материал са относно два
релевантни по делото факта – ударен ли е бил подс. Д. от страничното огледало на управлявания от св. Д. автомобил, както и
нанесъл ли е удар подсъдимият на свидетеля впоследствие, респ. причинил ли му е
травматични увреждания, довели до разстройство на здравето.
Относно
първото от посочените обстоятелства, районният съд е кредитирал обясненията на подс.
Д., че докато заедно с бащи си са ремонтирали автомобила на последния, е бил
ударен със страничното огледало на преминаващия покрай него лек автомобил,
управляван от св. Д.. В тази им част обясненията на подсъдимия са кредитирани,
доколкото те намират подкрепа и в останалите материали от доказателствената
съвкупност – показанията на свидетелите Д., Д., И. и Х., заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, а така също и в
писмените доказателства по делото. Правилно е прието, че макар св. Д. да е баща
на подсъдимия, поради което и може да са приеме, че същият е заинтересован от
изхода на делото, то доколкото неговите показания в посочената им част
съответстват на останалите, посочени доказателства относно това обстоятелство,
следва да бъдат кредитирани. Съгласно заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, компетентно изготвена въз основа
на представените медицински документи, с необходимите знания и умения и
отговаряща на поставените й задачи, на инкриминираната дата на подс. Д. са били
причинени контузия на гръдния кош, счупване на девето ребро вдясно,
кръвонасядане по корема, които е възможно да възникнат при удар от част на
автомобила в дясната странична част на гръдния кош на лицето. Действително
съгласно заключението предното ляво странично огледало за обратно виждане на
управлявания от св. Д. автомобил се намира на височина 88.89 см., а
кръвонасядането на подсъдимия е на височина около 110-119 см. Според вещите
лица обаче е възможно тези увреждания да са причинени от удар със страничното
огледало на автомобила, ако подсъдимият е бил леко приведен или приклекнал и се
е осъществил контакт на огледалото със съответната област на корема. Ето защо и
доколкото този механизъм на причиняване на уврежданията съответства на
посоченото от подсъдимия, следва да се даде вяра на обясненията му в тази им
част, които както беше посочено намират подкрепа и в останалите доказателства
по делото. Предвид горното не са кредитирани показанията на св. Д. относно
това, че на пътното платно, по което се
е движил с автомобила си не е имало други хора, нито спрян автомобил
вдясно на платното.
Кредитирани
са обясненията на подс. Д. и относно това къде се е намирал и какво е правил по
време на извършване на престъплението, а именно, че на процесната дата заедно
със своя баща – св. Д. са били пред входа на адреса в гр. П., ул. „М.Б.“ № ***
и по-конкретно пред паркирания напречно на улицата автомобил на свидетеля,
който ремонтирали. По това време там били и свидетелите Д. и И.. Действително налице са някои разминавания в показанията на посочените
свидетели относно начина, по който ремонтираният от подсъдимия и
баща му автомобил е бил паркиран, както и относно това как всеки един от
двамата е бил разположен спрямо другия. Следва обаче да се
отбележи, че с оглед на изминалия период от време от
инцидента до момента, в който лицата са разпитани като свидетели в хода на
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие, е нормално те да не
си спомнят подробности относно случилото се. Освен това разминаванията в
техните показания не са такива, които да променят изводите на съда относно
горните обстоятелства.
Не са
констатирани от първоинстанционния съд съществени противоречия досежно
последващите обстоятелства, а именно относно паркирането на автомобила,
управляван от св. Д. и настигането му от подс. Д. и неговия баща, в която
насока са както обясненията на подсъдимия, така и показанията на св. Д., а също
и тези на св. И.. Не са кредитирани показанията на св. Д.относно това, че е
присъствал на срещата между подсъдимия и неговия баща, от една страна, и св. Д.,
от друга, дадени в хода на съдебното следствие, с оглед наличието на съществени
противоречия между тях и показанията на свидетеля, депозирани пред орган на
досъдебното производство, съгласно които, когато е решил да тръгне към водача
на автомобила, вече е възприел подсъдимия и неговия баща да се връщат. В тази
връзка са изложени подробни съображения, които изцяло се споделят и не е
необходимо да се повтарят. Следва да се отбележи и това, че нито подсъдимият,
нито неговият баща твърдят заедно с тях да е бил и св. Д., още по-малко пък
същият да е правил забележка на св. Д. и те да са го спрели, за да не го
шамароса. Освен това и св. Д. в показанията си посочва, че св. Д. е тръгнал
заедно с подсъдимия след автомобила. След като обаче натам тръгнал и св. Д.,
св. Д.се върнал към беседката, на която преди това се намирал.
Относно
случилото се след пристигането на подс. Д. и баща му на мястото, на което св. Д.
паркирал автомобила си, съдът е кредитирал показанията на пострадалия, като е посочил,
че действително към тях са поставени завишени изисквания за проверката им с
оглед изясняване истинността на възпроизведените факти, но това не води до
недостоверност на тези показания и отхвърлянето им като ненадежден източник на
доказателства. Ето защо и доколкото показанията на св. Д.в тази им част намират
опора в приобщени по делото гласни доказателства, както и в заключението на
съдебномедицинската експертиза, са напълно кредитирани. На първо място
показанията на св. Д.се подкрепят от тези на св. Д., възприел нанасянето на
удар на пострадалия от подсъдимия. Действително, както е отбелязал районният
съд, по делото са налице данни за конфликт на св. Д.с подсъдимия и неговия баща,
но показанията на този свидетел кореспондират не само с тези на пострадалия, но
и с тези на свидетелите Щ.и Щ., които макар и производни, тъй като са средство
за проверка на първичните доказателства, също могат да бъдат използвани за
установяване на обстоятелството за нанесения от подсъдимия на св. Д.удар. Освен
това свидетелите Щ. и Щ. са видели пострадалия след инцидента и са възприели
последиците от нанесения му удар. В тази насока е и заключението на
съдебномедицинската експертиза, от която се установяват видът и характерът на
причинените на св. Д.травматични увреждания, а именно оток и разкъсно-контузна
рана в областта на устата в дясно, които според вещото лице са в резултат на
удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени
както се съобщава в материалите по досъдебното производство. В резултат на тези
увреждания на пострадалия е било причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК.
Районният
съд е кредитирал заключението като е приел, че същото е компетентно изготвено
от лице със специални знания в областта на медицината и отговаря на поставените
й задачи. Действително експертизата е изготвена въз основа на дадените в хода
на досъдебното производство показания на свидетелите Д. и Д., именно въз основа
на които е направено заключението за причинени на пострадалия травматични
увреждания. Относно посоченото, че същото е изготвено и въз основа на
медицинска документация в разпита й в съдебно заседание, вещото лице е
уточнила, че по делото такава документация не е била налице, като това е
останало от стандартната бланка, която е използвала. Това, че експертизата е
изготвена въз основа на свидетелски показания, не означава, че същата не следва
да бъде кредитирана, доколкото заключението е достатъчно пълно, ясно и
обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. Назначаването на
експертиза е задължително, когато съществува съмнение относно характера на
телесната повреда, като същата се изготвя въз основа на материалите по делото и
се кредитира, ако е обективно и компетентно изготвена, с нужните знания и опит.
Съответно, когато не са съгласни със заключението на вещото лице, доколкото
същото съобразно чл.154 ал.1 от НПК не е задължително, съдът и органите на
досъдебното производство, са длъжни да се мотивират. Липсата на медицински
документи, включително и на съдебномедицинско
удостоверение за освидетелстване на пострадалия, не означава, че експертизата не може да бъде
използвана като способ на доказване на обстоятелствата, за изясняването на
които е назначена. Именно на вещото лице е възложено да даде отговор на
въпросите, свързани с характера на телесната повреда, а не това да се прави от
съда, което би означавало същият да влезе в ролята на експерт в областта на
медицината и да дава оценка по въпроси, за които въобще не притежава специални
знания. Освен това показанията на свидетелите Д. и Д. относно случилото се, въз
основа на които експертизата е дала отговор на поставените й въпроси, са кредитирани
от съда доказателства.
Направеното
от страна на защитниците на подсъдимия възражение, че не е била назначена
биологична експертиза, от която да се установи какво представлява червената
течност, поради което и не може да се приеме, че в случая става въпрос за кръв,
е неоснователно. Действително такава експертиза не е била назначена, но това не
е било и задължително, доколкото дали в случая става въпрос за кръв или не може
да се установява и с други доказателства. Съгласно показанията на пострадалия
непосредствено след удара, който му е бил нанесен от подсъдимия, от устата му е
текнала кръв, като в този смисъл е и заявеното от св. Д.. Свидетелите Щ. и Щ.също
са възприели това обстоятелство. Т.е. в случая кръвта не е била само по ризата
на пострадалия, но и такава му е течала от устата, поради което и не би могло
да има каквито и да е съмнения относно това, че става въпрос именно за кръв.
Действително
налице са известни разминавания между показанията на свидетелите относно
възприетото от тях състояние на св. Д., което от една страна е нормално с оглед
изминалия период от време, а от друга те не са такива, че да не може да се
направи еднозначен извод относно състоянието, в което се е намирал
пострадалият, доколкото в своята цялост са кореспондиращи помежду си.
Съгласно
показанията на св. Д. същият по време на инцидента е бил с бяла риза, която се
изцапала с кръв, като видими белези нямал, но от вътрешната страна на устата
имал рана и му била подута устната, а впоследствие уточнява, че подутината е забелязал
на другия ден, както и че докато е бил в полицията е имал кръв по устата. Тъй
като районният съд е констатирал наличие на съществени противоречия между
дадените от св. Д. показания в разпита му в хода на съдебното следствие и тези
пред орган на досъдебното производство относно това кога е спряла да тече
кръвта от устата му, респ. кога е установил подутината в тази област, е
приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК. Съгласно приобщените
по този начин показания на св. Д., когато е отишъл в полицейското управление се
е измил и кръвта е спряла, като на практика не е налице противоречие с казаното
от него в съдебното следствие, доколкото макар и да се е измил, когато е отишъл
в полицията е имал кръв по устата. Не е налице противоречие и в показанията му относно
това кога е установил, че има подутина, доколкото в разпита в съдебно заседание
след като посочва, че му е била подута устата, уточнява, че всъщност подутината
е забелязал на другия ден.
В
подкрепа на показанията на пострадалия са и тези на св. Щ., който, когато отишъл
при братовчед си видял, че има кръв по ризата и по устата, а на следващия или
по-следващия ден и подутина в тази област. Що се отнася до казаното от св. Щ.,
че мисли, че братовчед му е имал видима рана по устата, следва да се има
предвид, че е напълно логично свидетелят да си направи такъв извод при
положение, че пострадалият е имал кръв по устата, като в тази връзка е и
посоченото от вещото лице, че кръвта означава наличие на рана.
Св. Щ.в
разпита й в хода на съдебното следствие посочва, че св. Д. е имал кръв по
ризата, както и че устата му е била окървавена, но не си спомня дали е имал
оток. Поради липса на спомени относно последното обстоятелство са прочетени на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК дадените от нея показания пред
орган на досъдебното производство, съгласно които при пристигането му в
полицейското управление пострадалият е бил с оток и кръв в областта на
челюстта, облечен с бяла риза, по която имало кървави петна. Именно тези
показания са потвърдени от св. Щ. след прочитането им, която е обяснила липсата
на спомени с изминалия период от време. В тази връзка следва да се посочи, че инцидентът
се е случил привечер, а от показанията на св. Д. се установява, че е останал в
полицейското управление до полунощ. В разпита й вещото лице уточнява, че
подуването се получава след около два-три часа, поради което е възможно отокът
в областта на устата на пострадалия да се е получил, докато той е бил в
полицията и св. Щ.да го е видяла, макар и на по-късен етап, а не при
пристигането на св. Д.. Относно твърденията на св. Щ., че на следващия или
по-следващия ден е видял, че братовчед му има и подутината по устата, следва да
се посочи, че действително до момента, в който двамата са били заедно такава
може и да не е имало. Относно заявеното от пострадалия, следва да се отбележи,
че това, че е възприел устата си подута на следващия ден не означава, че не е
имал оток и преди това, още повече, че същият в разпита му в съдебно заседание
посочва, че на следващия ден е забелязал подутината, което означава, че такава
може да е имал и преди това. В крайна сметка важното в случая е наличието на
оток, а не това кой кога го е забелязал – дали на същия или на следващия ден.
Св. Д.
заявява, че когато подсъдимият е ударил св. Д. му е потекла кръв от носа, които
показания противоречат на останалите доказателства, поради което и не следва да
бъдат взети предвид, доколкото никой от другите свидетели, които са възприели
пострадалия, включително и той самият, не твърдят подобно нещо. И вещото лице в
разпита й в съдебно заседание посочва, че за кръвотечение от носа не е ставало
въпрос. Действително относно наличието на рана в областта на устата, свидетелят
не е категоричен, но това не означава, че такава не е имало, което
обстоятелство категорично се установява от останалите доказателства.
Действително
според показанията на св. Д., дадени в съдебното следствие подсъдимият е
нанесъл удара на пострадалия с дясната ръка, за разлика от заявеното от св. Д.,
че ударът му е нанесен с лява ръка. Това противоречие обаче и неустановяването
на това с коя точно ръка подсъдимият е ударил пострадалия, не означава, че удар
не е имало, доколкото това, че такъв е бил нанесен и то в областта на устата
вдясно, в какъвто смисъл са както показанията на св. Д., така и тези на св. Д.,
в резултат на което са му били причинени и травматичните увреждания,
категорично се установява от доказателствата по делото.
Не се
установява подсъдимият да е нанесъл повече от един удар на пострадалия. С оглед
наличието на съществени противоречия относно това обстоятелство между
показанията на св. Д., дадени в съдебното следствие, в които е посочил, че след
първия е последвал и втори удар от подсъдимия, са прочетени показанията, които
същият е дал пред орган на досъдебното производство, в които твърди, че подсъдимият
само е посегнал да го удари и втори път, но не е успял. Именно тези показания
са потвърдени от свидетеля след прочитането им, който е обяснил възникналото
противоречие с липсата на спомени предвид изминалия период от време.
Във
връзка с дадените от св. Д. показания е направено възражение от защитниците, че
същите не следва да бъдат ползвани като доказателство не само поради наличието
на конфликт между него, от една страна, и подсъдимия и баща му, от друга, но и
защото той не би могъл да бъде очевидец на случващото се на ул. „М.Б.“ предвид
наличната висока растителност на тази улица. Действително съгласно изпратеното
по делото писмо от ОП „Градини и паркове“ Пловдив по протежението на ул. „М.Б.“
*** – *** към 26.06.2017г. и към момента на отговора са съществували 7 бр.
декоративни дървета, от които 6 бр. черници и един брой американски ясен, на
видима възраст 50-60 години, със средна височина 8-10 м. Във връзка с горното
обаче следва да се отбележи, че инцидентът между подс. Д. ***, на която именно
пострадалият спрял на паркинга пред близко намиращ се блок, след като завил
надясно по ул. „М. Б.“, по която се движил преди това. Именно там подсъдимият
ударил св. Д. в момента, в който последният тръгнал да излиза от автомобила си.
В показанията си св. Д.посочва, че първо е бил на едната тераса - към ул. „М. Б.“,
а след това се е преместил на другата – с видимост към ул. „И.М.“. Действително
св. Д.твърди, че на едната улица е нямало дървета, а на другата е имало, но са
били изсъхнали. Така или иначе обаче писмото от ОП „Градини и паркове“ Пловдив
касае наличната растителност към момента на деянието по протежението на ул. „М.Б.“,
а св. Д., както беше посочено, е наблюдавал случващо се не от терасата към ул.
„М. Б.“ а от тази към ул. „И. М.“, като не се установява неговата видимост да е
била възпрепятствана по някакъв начин, включително и поради наличие на
растителност.
Наред с
горното следва да се отбележи и това, че ако св. Д. не е бил очевидец на
случилото се няма как на същия да са станали известни обстоятелствата, за които
той дава показания, като например това, че подсъдимият и баща му са били на
улицата и са ремонтирали автомобила, че двамата заедно със св. Д. са тръгнали
след миналия покрай тях автомобил марка „БМВ“, че св. Д.се е върнал, както и че
св. Д. е спрял на паркинга. Всичко това може да бъде известно на св. Д. само
ако той е възприел това, което се е случило.
Относно
това на коя дата се е станал инцидентът, както и на кой етаж се е намирало
жилището, от терасата на което св. Д.го е наблюдавал, с оглед наличието на
съществени противоречия между показанията му в тази им част, е приложена
процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, като следва да бъдат
кредитирани тези, дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като са
депозирани в момент, по-близък до деянието.
В
подкрепа на това, че подс. Д. е ударил св. Д. е и обстоятелството, че
последният се е обадил на тел.112, а впоследствие, придружен от св. Щ. е отишъл
в Четвръто РПУ при ОДМВР - Пловдив, където подал сигнал за случилото се, именно
в резултат на който на място били изпратени полицейски служители, които след
като установили самоличността на подсъдимия, го отвели в районното управление.
Във връзка
с всичко изложено правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията
на подс. Д. в частта им, в която същият отрича да е нанасял удар на св. Д., а
само го е предупредил да не преминава през улицата, като в тази им част ги е оценил
като средство за защита, а така също и на подкрепящите ги показания на св. Д.,
доколкото от една страна същият е в родствена връзка с подсъдимия, но най-вече
предвид това, че неговите показания са в противоречие с останалия събран по
делото доказателствен материал относно това обстоятелство.
Горните
изводи не се променят и от дадените от подс. Д. обяснения пред настоящата
инстанция. Действително в тези обяснения подсъдимият посочва, че в отговор на
въпроса му към св. Д. дали е разбрал какво е направил, последният е клател
глава и е примрънкал „не“. В обясненията, дадени пред районния съд подсъдимият,
макар и първо да заявява, че на този въпрос св. Д. не е отговорил нищо, след
това посочва, че свидетелят го е погледнал и му казал, че съжалява, както и че
не знае къде се намира. Не може да се приеме обаче, че е налице противоречие
между казаното от подсъдимия първоначално пред районния, а след това и пред
въззивния съд, доколкото смисълът на обясненията му в крайна сметка е един и
същи, а именно, че св. Д. не е разбрал какво е направил.
При
така установените факти първоинстанционният съд правилно е приел, че подс. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131
т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 29.06.2017г. в гр. П.по хулигански
подбуди е причинил на Д.Й.Д.лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
разкъсно-контузна рана в областта на устата, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Споделя
се изводът на районния съд относно наличието на всички елементи от обективната
страна на престъпния състав, тъй като вследствие на нанесения от подсъдимия на
пострадалия удар с юмрук в областта на устата в нейната дясна част, на
последния са били причинени травматични увреждания, довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, представляващи лека телесна
повреда.
От
субективна страна правилно е преценено, че престъплението е извършено умишлено,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Правилно
районният съд е приел, че е налице съставомерният квалифициращ деянието
признак, а именно, че същото е извършено от подс. Д. по хулигански подбуди,
като е посочено кога според константната практика на ВКС такива са налице. Прието
е, че подсъдимият е имал личен мотив за нанасянето на телесната повреда на
пострадалия, както и че това не е основание за оневиняване на дееца. Въпросът
относно мотива на дееца за извършване на деянието е сложен за разрешаване,
когато поначало той отрича авторството на престъплението, както е и в настоящия
случай, доколкото подс. Д. отрича да е удрял св. Д., респ. да му е причинявал
констатираните увреждания. Затова за неговата мотивация следва да се правят
изводи на база съвкупността от всички факти и обстоятелства, свързани с
престъплението. Макар и от доказателствата по делото да се установява, че преди
да извърши деянието подсъдимият е бил ударен от страничното огледало на преминаващия
в близост покрай него автомобил, управляван от св. Д., както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд установяването на личен мотив е основание за
оневиняване, но само в случаите, когато не са налице останалите елементи от
състава на престъплението – действията да не са съпроводени с грубо нарушаване
на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото. И това е
така, доколкото съчетаването на личния мотив с хулиганските подбуди не само е
възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл
за престъпното хулиганство, който е възможен. В тази връзка следва да се
отбележи, че субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на дееца, а и от съдържанието на неговия умисъл. В случая
са налице всички елементи от обективния състав, предвиден от законодателя –
непристойни действия, изразяващи се в нанасяне на удар на непознато лице на публично
място и то в присъствието на други лица – проява, която безспорно е
скандализираща обществото, грубо демонстрира незачитане на установения ред и
явно неуважение, нарушава личните интереси на пострадалия и изразява неуважение
към личността му. Във връзка с горното следва да се отбележи, че не може да се
приеме, че подсъдимият е имал сериозно основание да нанесе удар на св. Д..
Действително както се посочи бил е ударен преди това от преминаващия покрай
него автомобил на св. Д., но това както и самият подсъдим посочва в обясненията
си, включително дадени и пред настоящата инстанция, е било в резултат на извършена
от пострадалия маневра, за да заобиколи паркирания на улицата друг автомобил,
при което се е стигнало до удар между страничното огледало и дясната странична
част на гръдния кош на подсъдимия. Т.е. в случая става въпрос за непредпазливо
деяние, за което според дадените от подсъдимия обяснения св. Д.не е и разбрал. Ето
защо не може да бъде оправдана такава намеса на подсъдимия, поради което и
действията му следва да бъдат приети като израз на несъобразяване с приетите от
обществото норми на поведение и на неговото субективно разбиране за нещата. Както
правилно е посочил районният съд извършеното от подсъдимия е и несъответно на
претенциите му относно поведението на св. Д.преди това и цели да покаже
превъзходство над останалите членове на обществото, което е водещата му идея
при нанасянето на телесното увреждане, а именно да въздаде собствената си справедливост
не по законоустановения ред – чрез сезиране на компетентните за това органи, а
чрез физическа саморазправа. А тогава, когато посегателството срещу личността е
извършено като реализация на стремежа деецът да демонстрира собствената си
правота, величие, превъзходство и виждания за обществена справедливост, като
вижданията за такава се налагат не по предвидения в закона ред, са налице
хулигански подбуди.
При
установената фактология не може да се приеме, че деянието подсъдимият е
извършил при наличието на афект. Дали е налице такова състояние е фактически, а не медицински въпрос, който
се изяснява с всички доказателства по делото, а не само въз основа обясненията на подсъдимия или на част от
доказателствата. За да прецени дали е налице афект, съдът е длъжен да прецени
цялостното поведение на подсъдимия преди и по
време на извършване на деянието, както и последващите му действия.
В тази
връзка в хода на въззивното производство е назначена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно заключението на която
подс. Д. не страда от психично заболяване. Не се води на диспансерно наблюдение
към ЦПЗ – Пловдив. По време на инцидента е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. При подсъдимия не е било налично
някакво друго разстройство на психиката, което да изключва възможностите му да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното му състояние преди, по време и след твърдяното от защитата ПТП с
участието на пострадалия, не е излизало извън рамките на обичайното за него. С.Д.
не е бил в състояние, покриващо критериите на категорията „физиологичен афект“.
Не е бил и в състояние, покриващо критериите на категорията „уплаха и
смущение“. Формираната личностова структура е социално адаптивна, с възможности
за приспособимост в сложни ситуации, добри комуникативни заложби. Отличава се с
неустойчивост в житейски и професионален план, което допуска наличие на обща
нестабилност и несистемност. Склонен към категорично отстояване на своите
мнение и позиция. Стреми се към прояви на повишен самоконтрол в некомфортни
ситуации, което създава вътрешен дискомфорт и в такива моменти могат да се
наблюдават незрели защитни механизми на поведение. Към момента на инцидента е
имал действия и поведение, изводими от спецификите на неговата личностова
структура, заложената морално-етична ценностна система и преценката му в
конкретната ситуация.
Съгласно
заключението при подсъдимия е липсвало стеснено съзнание, такова, при което е
налице тунелно мислене, т.е. възприемане само на провокативното събитие, без да
се забелязват детайлите от обективната действителност, което при него не се
наблюдава. По време на експертното интервю подсъдимият е имал ясен, точен и
последователен, изпълнен с детайли от заобикалящата го действителност спомен и
то както относно неговото поведение, така и това на околните, включително и
детайли от заобикалящата го действителност, с адекватни възприятия и усещания.
През цялото време на срещата му с пострадалия до идването на контролните органи
подс. Д. е бил в ясно съзнание, включително е и правил преценка на определени
обстоятелства, с правилни възприятия за собственото си поведение и емоционално
състояние и това на околните. Съгласно експертизата преди, по време и след
инцидента подсъдимият е имал поведение, определено от личностовите му специфики
и преценката му на конкретната ситуация, като на всеки етап е имал съответна
оценка на ситуацията, включваща както реалностите, така и последствията. Имал е
неудоволствени изживявания с нормалнопсихологичен облик, изводими от
конкретната ситуация, но те не са били извън рамките на обичайното му психично
състояние и емоционално отреагиране.
В
експертизата са обсъдени и критериите на категорията „уплаха и смущение“
предвид многократните декларации на подсъдимия за състояние на уплаха. В тази
връзка е посочено, че ако подс. Д. е бил в състояние на уплаха и смущение при
него биха се наблюдавали хаотични и дезорганизирани действия през целия
обсъждан период от време, данни за каквото поведение обаче няма. Точно
обратното – подсъдимият е възприемал случващото се адекватно и е имал съответно
на вътрешните си стимули поведение. Не само това, но е правил преценки на
ситуацията и е имал разгърнат адекватен мисловен процес за евентуални
последствия.
По време на освидетелстването подсъдимият след
изрично запитване от страна на вещите лица е споделил, че имало момент, в който
е бил ядосан, като в тази връзка експертите са посочили, че това състояние
категорично не кореспондира със състояние на стеснено съзнание, нито пък с
такова на уплаха и смущение. В разпита им вещите лица уточняват, че човек не
може да бъде едновременно и уплашен, и ядосан. Посочват също така, че в
конкретната ситуация подсъдимият категорично не е бил в особено състояние,
което да излиза извън неговата личностова структура и характерова очертаност,
като действията му са били изводими от преценката за конкретната ситуация и от
личностовите му особености. За да е лицето в такова особено състояние следва не
само събитието да е внезапно, но и да провокира внезапна реакция, каквато в
случая не е налице, доколкото последващото действие е могло да се ръководи.
Посоченото
в експертизата, че подсъдимият е склонен към категорично отстояване на своите
мнение и позиция и се стреми към прояви на повишен самоконтрол в некомфортни
ситуации, което създава вътрешен дискомфорт и в такива моменти могат да се
наблюдават незрели защитни механизми на поведение, е в подкрепа на извода, че
извършеното от него цели да покаже превъзходство над останалите членове на
обществото, което е водещата му идея при нанасянето на телесното увреждане, а
именно да въздаде собствената си справедливост не по законоустановения ред.
При
индивидуализиране на наказанието, което да бъде наложено на подс. Д., за
извършеното от него престъпление, първоинстанционният съд е отчел наличието както
на смекчаващите обстоятелства - добрите характеристични данни, а така също и
това, че подсъдимият е бил ударен от страничното огледало на управлявания от
св. Д. автомобил, така и на отегчаващото такова – предходна противообществена
проява, за която е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Правилно
районният съд е приел, че така изложените обстоятелства налагат определяне на
наказание при условията на чл.54 от НК, както и че посочените смекчаващи
обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително такова,
което да налага приложението на чл.55 от НК. Правилно е прието, че изложеното
налага определяне на наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, поради
което същото е индивидуализирано на пет месеца лишаване от свобода.
Споделят
се изводите, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата, доколкото за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същият да го изтърпи.
Правилно
на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. Д.
наказание пет месеца лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е
бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на 29.06.2017г.
Законосъобразно
е произнасянето на съда и относно направените в хода на досъдебното и на
съдебното производство разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия и
същият е осъден да заплати сумата от 84.00 лв. по сметка на ОДМВР – Пловдив в
полза на бюджета на държавата, както и 652.00 лв. – по сметка на РС – Пловдив в
полза на бюджета на ВСС.
Поради
изложеното обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания за изменение или отмяната й.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Д. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОС – Пловдив в полза на бюджета на ВСС сумата от 688.00 лв.,
представляваща направени разноски за изготвяне на назначената пред настоящата
съдебна инстанция комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Имайки
предвид изложеното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 177/24.06.2019г., постановена по НОХД № 3788/2018г. по описа на
РС - Пловдив ХХIV н.с.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. С.И.Д., ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОС – Пловдив в полза на бюджета на ВСС сумата от 688.00
/шестстотин осемдесет и осем/ лева, представляваща направени разноски за
изготвяне на експертиза.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Да се
изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: