Решение по дело №344/2019 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260012
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20191880100344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                   гр. Своге, 28.10.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 344/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от В.В.Д. от гр. К., кв. …, ул. „…” № …, ЕГН **********, против В.В.П. ***, ЕГН **********. В исковата молба се излага, че страните са родители на малолетния В. Д., роден на *** г. Посочва се, че майката изцяло се е дезинтересирала от грижите за детето, както и от неговата издръжка. Тя не го търси и не е запозната с неговото състояние и развитие. Грижите за малолетния син на страните са изцяло поети от бащата. Според него, по този начин и с посоченото поведение, П. изцяло попада в  приложното поле на чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс (СК), поради което е направено и искане тя да бъде лишена от родителски права, като бъде осъдена да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 190 лева, считано от 01.06.2018 г. Също така се предлага на съда да определи режим на лични отношения между майка и син.

От страна на ответника, чрез назначения ѝ от съда особен представител, е подаден писмен отговор. Оспорва се искането за лишаване от родителски права, както и размера на претендираната издръжка. Не се възразява родителските права да се предоставят на бащата.

Прокурорът беше изслушан в открито съдебно заседание проведено на 29.09.2020 г.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели и е приет социален доклад изготвен от компетентното длъжностно лице в Агенцията за социално подпомагане – дирекция „Социално подпомагане” в гр. Костинброд (Д„СП”). Становището на Д„СП” в съдебната процедура е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата. С оглед на задължението на съда служебно да следи за закрилата на интересите на децата социалният доклад следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт.

            Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приема за установено от фактическа страна следното :

            В.В.П. е майка на десетгодишния В. Д., а ищецът е негов баща. П. изцяло се е дезинтересирала от грижите за детето, както и от неговата издръжка. Тя не го търси и не е запозната с неговото състояние и развитие. Това траещо с години нейно поведение, което е осъзнато, а не плод на обективни пречки, е посочено в чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за основателна причина за лишаването ѝ от родителски права и потвърждава изводът за липса на всякакъв интерес у нея по отношение на собственото ѝ дете, като показва и субективното отношение на родителя към това негово поведение. Грижите за малолетния син на страните са поети изцяло от В.Д..

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на писмените доказателства, показанията на разпитаните свидетели и социалния доклад, които относно така приетото са безпротиворечиви.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Исковата молба е редовна, а искът е предявен от надлежна страна, пред компетентния съд и е допустим.

По лишаването от родителски права :

Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди за наличието ѝ, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му, показва дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

По настоящото дело безспорно се доказа наличието на всички предвидени в закона предпоставки за лишаването на В.В.П. от родителските права, като в този смисъл трябва да бъде и съдебното решение. При лишаване от родителски права, съдът определя : 1. издръжката на детето, ако не е присъдена ; 2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 СК. По силата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка.

По издръжката :

            Налице са условията на чл. 143, ал. 2 СК. Съгласно разпоредбата на този член, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществата си. При определяне на размера на претендираната месечна издръжка, съдът се ръководи и от нормата на чл. 142, ал. 1 СК, която посочва, че размерът ѝ се определя както според нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и в зависимост от възможностите на лицето, което я дължи. Няма данни по делото майката да е неработоспособна. Детето е ученик, завършил е успешно учебната 2019 г./2020 г. и учи в гр. К., където живее. Той е в добро общо физическо и здравословно състояние, което не предполага допълнителни разходи в тази насока, като няма данни и за необходимост от ежедневни транспортни разходи, включително не се очертават такива и за в бъдеще. Не се събраха и доказателства за някакви извънредни разходи във връзка с образованието и обучението. С оглед на установеното по делото съдът приема, че за цялостната издръжка на детето са необходими месечно по 300 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъдена да заплаща 165 лева, а остатъкът ще трябва да се осигурява от бащата на детето, тъй той изцяло е поел грижите по отглеждането и възпитанието му, поради което би следвало участието на майката в материално отношение да е с по-голяма сума от неговата. Лишаването от родителски права на родител не го освобождава от задължението за издръжка, както и от правото му да осъществява лични отношения с детето. При определяне на размера на издръжката съдът прецени конкретните потребности на детето с оглед на възрастта му, реалните му нужда от парични средства, социално-икономическата обстановка в страната към момента, както и особеностите на конкретния случай. По отношение на претенцията за минал период – чл. 149 СК, съдът счита, че искът е доказан за сумата от 165 лева, тъй като безспорно се установи, че издръжка не е давана, а необходимата на детото сума е била същата.

Задължението за издръжка е ежемесечно, което произтича от разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК. В чл. 70, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ЗД) е предвидено, че срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. В случая липсва уговорка между страните за това в чия полза е уговорен срокът, а и естеството на задължението на издръжка не предполага друго, поради което се прилага общото правило на чл. 70, ал. 1 ЗЗД за уговорен срок в полза на задълженото за издръжка лице. Ето защо задължението е платимо ежемесечно до последния ден на месеца, за който се дължи, когато и настъпва неговата изискуемост. Предвид изложеното съдът намира искането за постановяване изискуемостта на месечното задължение за издръжка да настъпва на всяко пето число на месеца, за който се дължи, за несъобразено със закона.

По личните отношения на другия родител с детето :

Съдът приема, че най-удачно ще бъде майката да има право на личен контакт със сина си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като по този начин и при желание от нейна страна ще се осуети отчуждаването на детето.

            По държавната такса и разноските :

            В.В.П. дължи държавна такса върху присъдената издръжка, както и направените от ищеца разноски.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд, първи състав

 

Р Е Ш И :

 

Лишава, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, В.В.П. ***, ЕГН **********, от родителските права по отношение на детето ѝ В. Д. от гр. К., кв. …, ул. „….” № …., ЕГН **********.

Определя следния режим на лични отношения между майката и детето : всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Осъжда В.В.П. ***, ЕГН **********, считано от 07.06.2018 г. да заплаща месечна издръжка в размер на 165 лева на сина си В. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител В.В.Д. от гр. К., кв. …, ул. „…” № …, ЕГН **********, заедно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния претендиран размер от 190 лева, както и за периода от 01.06.2018 г. до 07.06.2018 г., отхвърля исковете.

            На основание чл. 242 ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

            Осъжда В.В.П. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, дължимата държавна такса по присъдената издръжка в размер на 237,60 лева.

Осъжда В.В.П. ***, ЕГН **********, да заплати на В.В.Д. от гр. К., кв. …, ул. „….” № …, ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 630 лева.

 

 

Постановява след влизане в сила на решението да се изпрати съобщение до общината по постоянен адрес на В.В.П., за вписване на лишаването от родителските права. Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Д„СП” – Костинброд.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :