Мотиви към Решение №
260614 от 26.11.2020 г. по АНД № 7446 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Пловдив, XXI наказателен състав.
Производство
по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ).
Образувано
е по Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 37/25.11.2020 г.,
съставен от Т.К.М., ***, против А.К.Б..
В съдебно
заседание нарушителят Б. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не
желае адвокатска защита. Дава обяснения, в които посочва, че признава
фактическата обстановка, описана в акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство, както и че съжалява за извършеното. Изяснява, че има две деца,
едно от които не е навършило пълнолетие, за което осигурява ежемесечна
издръжка. В хода на съдебните прения нарушителят отново посочва, че съжалява, а
с последната си дума моли за минимално наказание.
Районна
прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
А.К.Б. е
роден на *** ***, б., б. г., живущ *** и с постоянен адрес ***, с основно
образование, разведен, работещ, осъждан, с ЕГН: **********.
Свидетелите
Д.С. и И.Т. – ***, били назначени като автопатрул 411 за времето от 19:00 часа
на 25.11.2020 г. до 07:00 часа на 26.11.2020 г.
Около 21:40
часа свидетелите С. и Т. били изпратени от ОДЧ на адрес *** по получен сигнал
на ЕЕН: 112 за скандал между лица, живеещи на семейни начала. На място
свидетелите установили С.Т.Т., ЕГН: **********, която ги поканила да влязат в
жилището и обяснила, че същото е собственост на баща ѝ. Посочила още, че
живеела във фактическо съжителство заедно с нарушителя Б., който след като
по-рано същата вечер бил употребил алкохол, я е ударил. Т. заявила, че след разправията
общото им дете се било разстроило, а тя чувствала застрашено здравето си. На
място свидетелите С. и Т. установили самоличността и на нарушителя Б., както и
че същият нямал адресна регистрация на този адрес. Полицейските служители
приканили нарушителя да съдейства за разрешаването на конфликта, като го поканили
доброволно да излезе от жилището и го изчакали на площадката между етажите в
жилищния блок. Тогава - около 21:55 часа на същия ден, Б. казал на двамата
полицейски служители: „Какви сте вие бе, ***, да ми казвате какво ще правя.
Махайте се оттук, за да не ви запукам с тукати.“ Свидетелят Т. разпоредил устно
на нарушителя да не отправя обиди и заплахи, но последният отвърнал:
„Изчезвайте бе, ще ви пребия и двамата, за какви се мислите, ***“, нарекъл
двамата полицейски служители и „***“. Нарушителят Б. бил отведен в 01 РУ при ОД
на МВР – Пловдив, където против него бил съставен акт за констатиране на проява
на дребно хулиганство № 37 от 25.11.2020 г.
Полицейските
служители Д.С. и И.Т. останали възмутени от поведението на Б..
Така
описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителя А.К.Б., от докладна записка с УРИ 432р-21625/26.11.2020
г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, докладна записка от 25.11.2020 г. от В.П.
до Началника на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, справка с рег. № 432р-21623/26.11.2020
г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив; справка АИС „Български документи за
самоличност“ за нарушителя Б.; заповед за задържане на лице с рег. №
432зз-443/25.11.2020 по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив. В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, поради което и по аргумент за противното от чл.
305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна страна с
действията си А.К.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От обективна
страна на 25.11.2020 г. около 21:55 часа в гр. Пловдив, на площадката между
етажите в жилищна сграда, находяща се на адрес: ***, нарушителят Б. е извършил
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и други неприлични
изрази, като нарекъл полицейските служители Д.С. и И.Т. – ***, с думите: „***“,
„***“ и „***“ на публично място, пред повече хора, с което е нарушил
обществения ред и спокойствие, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по чл. 325 от НК. Изречените от нарушителя и инкриминирани по
делото думи са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за
общуване, поради което са годни да увредят защитаваните обществени отношения по
опазване на реда и общественото спокойствие. По делото се установява и че
изказаните думи реално са били възприети от присъствалите на мястото на
извършване на деянието полицейски служители С. и Т.. С това си поведение
нарушителят Б. е нарушил обществения ред и спокойствие. Интензитетът на
увреждане на защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че
конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.
От субективна страна нарушението е
извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят Б. е
съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на думите, които е
употребил, както и че същите ще бъдат непосредствено възприети от присъствалите
на място свидетели, които са изпълнявали служебните си задължения, съзнавал е и
че се намира на публично място и пред повече хора. Предвиждал е, че с
действията си ще наруши обществения ред и спокойствие и е целял настъпването на
тези, съзнавани и предвидени последици.
При определяне на наказанието
съдът намира на първо място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е
изразило общественоопасното поведение на нарушителя, следва да се наложи
по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“.
Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“
включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия
състав и наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно
върху нарушителя. Прилагането на държавната принуда в повече от необходимите
предели за постигане на преследваните цели противоречи на принципите за
определяне на наказанието, по които съображения съдът счете, че именно
наказанието „глоба“ се явява най-подходящо в случая. При индивидуализацията на
така определеното наказание бяха взети предвид като смекчаващи обстоятелства самопризнанието
на нарушителя, проявената критичност към извършеното и изказаното съжаление за
стореното. Като отегчаващо обстоятелство се отчита, че общественоопасното
поведение на нарушителя е било насочено срещу две лица, както и че
инкриминираните думи са отправени към полицейски служители при непосредственото
изпълнение на служебните им задължения по охраняване на обществения ред. Съдът
намира също така и че размерът на глобата не трябва да засяга прекомерно
имуществената сфера на нарушителя така, че да създава невъзможност за нейното
заплащане, но същевременно трябва да е достатъчен, за да окаже предупредителен
и превъзпитателен ефект върху наказаното лице. По тези съображения настоящият
състав намери, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, но същевременно над предвидения минимум
предвиед констатираните и отегчаващи обстоятелства, като за процесната проявата
на дребно хулиганство на нарушителя А.К.Б. бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева. Същото се налага с цел да се предупреди и превъзпита дееца към спазване
на установения правен ред. Съдът счита, че фактът на образуваното производство
и наложено наказание също ще окажат предупредителен и превъзпитателен ефект
върху нарушителя, поради което не се налага да се определя по-тежко по вид или
по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ