Определение по дело №1409/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 15.10.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1409 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД чрез пълномощника си юрисконсулт С. твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (в качеството на заемодател) и ответника А.М.Й. (в качеството му на заемател) е сключен Договор за паричен заем № 2492280 от 12.02.2016 г., по силата на който заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника потребителски заем в размер на 1 500 лв., а ответникът не е изпълнил задължението си да върне на заемодателя предоставения му заем в срок до 04.06.2016 г., като е останала дължима главница в размер на 823,16 лв., договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 04.06.2016 г. в размер на 27,04 лв., неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по договора за кредит в размер на 301,20 лв., както и обезщетение за забава за периода от 04.06.2016 г. до 29.09.2017 г. в размер на 113,56 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

            Твърди, че на 01.08.2017 г. вземането по договора за заем му е прехвърлено от „Изи Асет Мениджъмнт“ АД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

            За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3984/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията по договора за кредит и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.

            Представя писмени доказателства: договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на задължения (цесия) и приложение към него, уведомление за цесията, пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 3984/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

С оглед становището на ответника заявява, че ще ангажира и други доказателства.

            Ответникът А.М.Й. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. М. оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че рамковият договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца на 30.01.2017 г., е нищожен поради липса на предмет, тъй като процесното вземане, прехвърлено с него, не е съществувало към датата на сключване на договора.

Прави възражение за нищожност и на Приложение № 1 към рамковия договор, тъй като не е посочено между кои страни е сключено, на кого са подписите върху него, дали подписалите го лица имат представителна власт относно действията си и не е посочена покупната цена. Оспорва и датата на сключването му.

            Твърди, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като е трябвало да бъде уведомен за това преди подаване на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че Приложение № 1 към рамковия договор не може да се приеме за уведомление, тъй като не съдържа конкретни данни за размера на вземането по пера и индивидуализация за договора, по който се дължи.

            Твърди, че процесният договор за заем не отговаря на изискванията на ЗПК, чиито правила намират приложение, доколкото се касае за потребителски кредит, тъй като от съдържанието му не става ясно върху каква база ще се изчислява ГПР, както и дали тези разходи са включени в общата сума по кредита и в какъв размер.

            Оспорва дължимостта на вземането за неустойка, като счита, че не е уговорено ясно и категорично между страните по договора какво точно обезпечение следва да се предостави, както и поради прекомерност в сравнение с размера на предоставения заем.

            Оспорва дължимостта на уговорените в договора разходи в размер на 100 лв., по отношение на които обаче ищецът не е заявил претенция.

            Прави възражение на нищожност на неустойката поради прекомерност и за нищожност на клаузите за договорна лихва и ГПР поради неравноправност, тъй като не са индивидуално уговорени и поради противоречие с добрите нрави.

            Предвид направеното възражение на нищожност на клаузите за договорна лихва ГПР прави възражение за нищожност на процесния договор за заем като сключен в нарушение на закона и на добрите нрави.

            Моли за отхвърляне на искове.

            Моли да бъде задължен ищецът да представи по делото точно изчисление – сметка на ГПР по договора за заем, доказателства за редовното уведомяване на ответника за цесията, доказателства, че ответникът е получил приложеното към исковата молба уведомление за цесията, както и че уведомлението е подписано от изрично упълномощено лице.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и неустойка по договор за кредит, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

За да е основателен искът за главница, в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по който кредиторът е изпълнил задълженията си, както и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество и първоначалният кредитор е съобщил на длъжника за станалата цесия, а по исковете за установяване дължимостта на претендираната договорна лихва, обезщетение за забава и неустойка ищецът следва да установи съществуването на главно задължение, наличието на валидни уговорки в договора за заплащане на договорна лихва, обезщетение за забава и неустойка, и изпадането на длъжника в забава.

            По направените от ответника правоизключващи възражения за нищожност на рамковия договор за прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към него поради липса на предмет и липса на представителна власт, както и възраженията за нищожност на неустоечната клауза и клаузите за договорна лихва и ГПР поради прекомерност, неравноправност, накърняване на добрите нрави и противоречие със закона, в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността им.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за валидността на рамковия договор за прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към него, както и на неустоечната клауза и клаузите за договорна лихва и ГПР, уговорени в процесния договор за паричен заем.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Доказателствените искания на ответника да бъде задължен ищецът да представи по делото точно изчисление – сметка на ГПР по договора за заем, доказателства за редовното уведомяване на ответника за цесията, доказателства, че ответникът е получил приложеното към исковата молба уведомление за цесията, както и че уведомлението е подписано от изрично упълномощено лице, съдът намира за неоснователни, тъй като установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца, за да бъдат уважени исковете.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 16.11.2018 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 3894/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за валидността на рамковия договор за прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към него, както и на неустоечната клауза и клаузите за договорна лихва и ГПР, уговорени в процесния договор за паричен заем, във връзка с направените от ответника възражения за нищожност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника да бъде задължен ищецът да представи по делото точно изчисление – сметка на ГПР по договора за заем, доказателства за редовното уведомяване на ответника за цесията, доказателства, че ответникът е получил приложеното към исковата молба уведомление за цесията, както и че уведомлението е подписано от изрично упълномощено лице

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: