Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №
15597/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от М.Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу К.С. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен
собственик на
придобития по време на брака между страните недвижим имот, представляващ
Апартамент № **, находящ се в град Варна,
Район Младост, с.о. Пчелина, ет. 1, със застроена площ от 87,99 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, заедно с
6,4058 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и 75,77 кв.м. ид.ч. от
дворното място, в което сградата е построена, съставляващо имот с
идентификатор ***** по КККР на град Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.,
поради пълна трансформация на лично имущество - извършено в полза на ищцата
дарение в размер на 41 000 лева.
Ищцата твърди, че с
ответника са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 13.10.2015 г. и е
прекратен с Решение № *** г., постановено по
гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна. Сочи, че по време на
брака придобила в изключителна собственост процесния
недвижим имот, представляващ Апартамент № **,
находящ се в град Варна, Район Младост, с.о. Пчелина,
ет. 1, със застроена площ от 87,99 кв.м., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, заедно с 6,4058 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 75,77 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което сградата е построена, съставляващо имот с идентификатор *****по КККР на град Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г., по силата на Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус А.
П.. Заявява, че продажната цена от 41 000 лева била преведена на продавача
в същия ден, като посочените средства били изцяло нейна лична собственост, като
дарени от нейния баща. Твърди се, че с дарени по същия начин средства били
заплатени и всички останали такси и разноски, свързани с придобиване на имота,
както и част от обзавеждането на същия, като дарението било направено лично на
ищцата, а не на семейството.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковата претенция. Претендира присъждане на сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който прави
признание на предявения иск, като се оспорва единствено твърдението в исковата
молба за оспорване на правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот. С оглед на посоченото се иска уважаване на
предявения иск, като не се претендират разноски за производството, а по
отношение на сторените такива от ищцата се сочи, че следва да останат в тежест
на последната.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, признава предявения иск изцяло. Поддържа, че не е
станал повод за образуване на производството, поради което в негова тежест не
следва да бъдат възлагани извършените от ищцата разноски.
След като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл. 23, ал. 1 СК. Основателността на същия е обусловена от кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки, а
именно:
възмездното придобиването на процесния недвижим имот
от ищцата по време на брака й с ответника с влагането на извънсемейни
– лични нейни средства. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване на посочените факти.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване
по делото е отделено обстоятелството, че недвижим имот, представляващ
Апартамент № ***, находящ се в град Варна,
Район Младост, с.о. Пчелина, ет. **, със застроена площ
от 87,99 кв.м., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, заедно с 6,4058 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 75,77 кв.м. ид.ч.
от дворното място, в което сградата е построена, съставляващо имот с
идентификатор *****по КККР на град Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г., е придобит по време на брака между страните.
Това обстоятелство се потвърждава и от
представените по делото писмени доказателствени
средства, а именно: Удостоверение изх. № 14541/05.06.2020 г., издадено от
Районен съд – Варна, 34 състав, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том **, рег. № ***,
дело № **** г., Платежно нареждане за кредитен превод от 31.05.2016
г., Разписка от 17.05.2016 г.
В приложения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **,
рег. № ***, дело № **** г. е обективирана транслативната
сделка, а именно покупко-продажба, сключена между „Билд
Инвест - 2011“ ООД, в качеството на продавач, и М.Ц.
Н. – купувач, при уговорена продажна цена от 41 000 лева, която сума е
заплатена по банкова сметка *** превод от 31.05.2016 г., в което като наредител е посочено лицето Ц. С.Н. – баща на ищцата. След заплащането на посочената сума и
сключването на договора за покупко-продажба ищцата е придобила правото на
собственост върху процесния имот на възмездно
основание.
Обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото на следващо място е обстоятелството, че процесният имот е придобит изцяло с лични средства на ищцата.
От гореизложеното следва, че по делото са доказани всички
релевантни факти, обуславящи основателността на исковата претенция, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде установено в отношенията
между страните, че ищцата е изключителен собственик на процесния
недвижим имот, придобит с лични нейни средства по време на брака й с ответника.
Спорният въпрос в производството е в чия тежест следва да
бъдат възложени сторените от ищцата за същото съдебно-деловодни разноски.
В тази връзка, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при
режим на водене от страна на ищцата. Свидетелят Ц. С.Н. – баща на ищцата заяви
в проведеното открито съдебно заседание, че лично е направил опит за
установяване на контакт с ответника по повод на предаване от негова страна на
ключовете за процесния апартамент, но такъв не е
осъществен.
По посочения спорен въпрос настоящият съдебен състав
намира следното:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 2 установява
изключение от въведения в ал. 1 на същия текст принцип за присъждане на
разноски, но именно като изключителна правна норма тя не може да се тълкува разширително и следва да се прилага само при наличие на
изрично визираните в нея предпоставки. Същите са две, а именно: ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото (за
предявяване на иска) и едновременно с това да признае иска. Смисълът на
разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Тези предпоставки са кумулативно
изискуеми и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
В настоящия случай,
ищцата е предявила иск с правно основание чл.
23 ал. 1 СК, подкрепен с писмени доказателства, установяващи
обстоятелството, че процесният недвижим имот е
закупен по време на гражданския брак, сключен между страните. При това
положение, пред ищцата не стои друга правно регламентирана възможност, при
която да установи със сила на пресъдено нещо в отношенията
между нея и ответника, че е изключителен собственик на закупения по време на
брака недвижим имот. Същевременно, пред ответника е стояла възможността, в
случай на неоспорване на последното обстоятелство, за доброволно извънсъдебно
уреждане на процесните отношения, а в случай на
неоказване на съдействие от ищцовата страна - да
предяви отрицателен установителен иск за липса на
съвместен принос при придобиването на процесния имот.
От приетия като писмено доказателство по делото отговор на искова молба от
ответника по проведеното бракоразводно дело между страните е видно, че към
момента на същото съпругът е претендирал да е собственик на ½ идеална
част от процесния недвижим имот. От друга страна, не
се установи от ответната страна наличието на каквато и да било извънсъдебна или
съдебна инициатива за уреждане на отношенията между страните по повод на същия
имот. Посоченото обстоятелство обосновава правния интерес на ищцата от
търсената защита, респективно сочи за неоснователност на направеното от страна
на ответника искане за възлагане на сторените в производството разноски в
тежест на ищцата по реда на чл.
78 ал. 2 .
С оглед на изложените
съображения, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея
съдебно-деловодни разноски. Представени са доказателства за извършени такива,
както следва: 195,54 лева – внесена и дължима държавна такса по водене на
делото, 30 лева – държавна такса за заверени преписи от документи, 38,94 лева –
такса за вписване на искова молба и приложения към нея, които следва да бъдат
присъдени в тяхната цялост. Доказани от ищцата са и разходи в размер на
3 500 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По повод на
последното от ответната страна е направено възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно, поради следните съображения:
Предявеният иск е вещен и
спорът е за една втора от процесния недвижим имот,
доколкото другата половина е собствена на ищцата след прекратяване на СИО
поради прекратяване на брака. В този смисъл, цената на предявения
иск е 19 553,70 лева.
Съдът, като съобрази естеството на предявения иск, фактическата
и правна сложност на производството, обстоятелството, че същото е протекло в
едно открито съдебно заседание, извършените от процесуалния представител на
ищцата процесуални действия, направеното от ответната страна признание на иска,
както и установеното в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възражения, намира че в полза
на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, че
М.Ц.
Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е
изключителен
собственик на
придобит с лично
имущество недвижим имот, представляващ Апартамент № **, находящ
се в град Варна, Район Младост, с.о. Пчелина, ет. **, със застроена площ от 87,99 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****, заедно с 6,4058 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и 75,77 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което сградата е построена, съставляващо имот с идентификатор *****по КККР на град Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г., който е придобит
по време на брака, сключен на
13.10.2015 г. и прекратен с Решение № **** г., поправено с Решение № ****, постановени по гр.д. № ***/** г. по описа на
Районен съд – Варна, чрез договор за покупко –продажба, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус А. П., на основание
чл. 23, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА
К.С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц. Н., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от общо 1 464,48 (хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет
и осем стотинки) лева – съдебно-деловодни разноски за производството, от
които: 195,54 (сто деветдесет и пет лева и петдесет и
четири стотинки) лева – внесена и дължима държавна такса по водене на
делото, 30 (тридесет) лева – държавна такса за заверени преписи
от документи, 38,94 (тридесет и осем лева и деветдесет и
четири стотинки) лева – такса за вписване
на искова молба и приложения към нея, 1 200 (хиляда и двеста) лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: