Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 52
гр. Габрово, 24.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 24 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано
по депозирана в законния срок жалба от „******“ АДСИЦ
– гр. С. против Решение № 137 от 02.12.2022 година по
АНД № 348/2022 година по описа на Районен съд – С..
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № Р-10-190 от 29.08.2022 година на Заместник–председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за извършено нарушение по чл. 29, ал. 1, изречение последно от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация /ЗДСИЦДС/ и на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, предложение второ от ЗДСИЦДС на „******“ АДСИЦ – гр. С. е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Със същото решение „******“ АДСИЦ – гр. С. е осъдено да заплати на КФН 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Развиват се доводи за неподсъдност на делото на Районен съд – С., който е следвало да го изпрати на Софийски районен съд или на Районен съд – Велико Търново; липса на мотиви по оплакванията в т. 1 от жалбата срещу процесното НП /касаещи подсъдността на спора/; неправилно приложение на ЗАНН, ЗДСИЦДС и Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, довело до неправилния извод за извършване на вмененото на дружеството нарушение; неправилност на извода за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН; явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като задължението е извършено с несъществено забавяне, не са налице вредни последици, вкл. и такива от неимуществен характер. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд или на Районен съд – Велико Търново за ново разглеждане, или за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП.
Касационният жалбоподател „******“ АДСИЦ – гр. С. не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната по жалбата страна Заместник–председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, не се явява, представлява се в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки оспорва жалбата и развива доводи за нейната неоснователност, по същество прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, НП подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Когато деянието се изразява в бездействие, меродавно е мястото, където е следвало да бъде извършено дължимото действие. Когато се касае за юридическо лице, от значение в тази насока са седалището и адресът му на управление. Нарушението по чл. 29, ал. 1, изр. последно от ЗДСИЦДС се състои в несвоевременно изплащане на годишен дивидент, като в този случай от правно значение е седалището на дружеството със специална инвестиционна цел. Вмененото на дружеството нарушение се счита осъществено в гр. С., където е седалището на санкционираното юридическо лице, то Районен съд – С. е компетентен да разгледа делото. Същият извод следва и от описанието на мястото на нарушението /гр. С./, отразено в процесните АУАН и НП, както и от указанието в НП пред кой съд подлежи на обжалване. Следва да се отбележи, че и жалбата срещу процесното НП е адресирана до Районен съд – С..
Тъй като наведените в касационната жалба доводи се припокриват с тези от жалбата до въззивния съд, от когото са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, които мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение, както и при липса на допуснати нарушения от категорията на съществените.
Наложената с процесното НП имуществена санкция е в предвидения от закона минимален размер при повторност на нарушението, какъвто е процесният случай, и не може да бъде изменяна в посока намаляването ѝ.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – С. е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено,
като касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 02.12.2022 година по АНД № 348/2022 година по описа на Районен съд – С..
ОСЪЖДА „******“ АДСИЦ – гр. С. с ЕИК ******да заплати на Комисията за финансов
надзор – София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.