РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Ямбол, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100703 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от К. Б. Б. чрез процесуален представител по пълномощие адв.
Д. Г.-Д. от АК - гр. Я. против М. И. И. от гр. Т..
С молбата молителката твърди, че страните са ***съпрузи, чийто брак е прекратен
считано от *** г. с развод по взаимно съгласие. Твърдят, че страните са родители и на детето
И. М. И., родена на *** г. Молителката сочи, че при развода семейното жилище, находящо
се в ж.к. „***“ еднолична собственост на ответника е било предоставено за ползване на нея,
заедно с детето срещу заплащане на наем. Поддържа се, че по време на развода, ответникът
бил изключително агресивен, особено след злоупотреба с алкохол, което наложило да
потърси срещу него съдебна защита срещу проявено домашно насилие. Сочи се, че била
издадена заповед № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ***РС.
Сочи се, че последната проява на домашно насилие от страна на ответника било на
дата 18.02.2024 г. в неделя. Относно този случай се сочи, че съгласно споразумението между
страните ответникът можел да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 9:00
часа с преспиване до неделя. Последният обаче е искал да вземе детето не в събота, а в
неделя и то чак след 14 часа, като междувременно майката с детето стояли на студа отвън да
го чакат и след като не дошъл, отишли в с. М. в дома на нейния приятел. Сочи, че
ответникът пристигнал в с. М. с още двама негови приятели, и тримата в нетрезво
състояние, като извикал ищцата и изискал от нея отново да вземе детето. След като
молителката отказала, ответникът започнал да я заплашва, заявявайки следното: „***! ***“,
при което молителката изпаднала в шок и в стрес. Обадила се на тел. 112, но полицаите
след като чули, че ответникът си е тръгнал не пристигнали на място. Всичко това било
извършено и в присъствието на детето, което макар на ниска възраст се стресирало и
започнало да плаче дълго време докато се успокоят.
Последният случай на проявено от страна на ответникът домашно насилие датирал от
03.03.2024 г. когато около 18:15 часа ответникът пристигнал в гр. Я. заедно с негов приятел
1
и пак след употреба на алкохол пред терасата на дома й в ж.к. „***“ с викове и крясъци
искал детето, като заявил, че: „***“. Приятелят на молителката излязъл да говори с него, за
да укроти страстите, но ответникът казал: „***! Молителката се обадила на тел. 112, дошли
полицаи, но и те не могли да възспрат ответника, който пред тях изрекъл същите заплахи.
Ответникът бил задържан за 24 часа в ареста, като молителката била много стресира и
уплашена както за своя живот, така и за този на малолетното дете.Сочи се още, че
молителката страда от тежко заболяване, което се задълбочавало след многократните прояви
на домашно насилие от страна на ответника.
Иска се от съда да постанови мерки за защита от домашно насилие по реда от ЗЗДН.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощник – адв. А. Д. от
АК – гр. Я., с който се поддържа, че изложеното в молбата на молителката не отговаря на
истината. Твърди се, че след развода молителката многократно отказвала да даде на
ответника детето съгласно определения режим на лични контакти, поради което ответникът
се принудил да образува изп. дело по описа на ДСИ при ***РС. Въпреки издаденото му
удостоверение от ДСИ за съдействие от органите на реда, молителката завела поредното
дело за домашно насилие № *** г. по описа на ***РС, което било прекратено на 22.11.2022
г., но почти цяла година ответникът бил лишен от възможност да види детето. Сочи се, че
споровете между страните били винаги свързани с нежеланието на молителката да дава на
ответника детето съгласно определения режим на лични контакти. Дори и да имали
предварителна уговорка кога да вземе детето, често намирала начин да му откаже.
Ответникът сочи, че повече от година отсъства от страната и няма възможност да вижда
детето, тъй като молителката не му разрешава да се чуват и виждат по телефона. Преди да се
прибере в България говорил и се разбрал като се прибере да му даде детето за 2 седмици.
На 17.02.2024 г. ответникът се прибрал в България, като на 18.02.2024 г. се разбрали с
молителката да вземе детето, но тъй като живеел в Т. не можал да отиде в уговорения час.
Обадил се, че ще закъснее и тогава молителката му съобщила, че отишли с детето в М., като
му казала да отиде и да вземе детето от там. С кола на негов приятел отишли до адреса в с.
М., извикали й и молителката излязла с детето. Когато детето го видяло се зарадвало,
протегнало ръчички да го прегърне. Ответникът също искал да го прегърне, но в този
момент молителката дръпнала детето и му казала: „Спазвай си закона, няма да ти дам да
видиш детето“, при което детето се разплакало, а молителката казала на приятели си да
извика полиция. За да не стават скандали ответникът тръгнал. Твърди, че не е заплашвал и
не е употребявал цитираните както в молбата и в Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН думи.
На 24. и 25.02.2024 г. ответникът взел детето при себе си и го върнал, като помолил
молителката да му даде детето отново на ***., защото детето тогава имало Рожден ден.
Молителката отвърнала, че ще си помисли. По-късно се разбрали да отиде на 03.03. късно
след обед да даде подаръците на детето. Около 18 часа ответникът отишъл пред блока,
където молителката К. и детето живеели в жилището му в гр. Я., ж.к. „***“. Ответникът
извикал под терасата, но на прозореца се показал нейният приятел П. Д., с когото
молителката живеела на семейни начела в неговото жилище. При това Д. го напсувал на
майка и му казал: „***“. Веднага след което го замерим със стъклена бутилка, ударил
ответника по главата, като главата му се сцепила и потекла кръв. Когато ответникът се
пипнал раната била пълна със стъкла и изпитвал силна болка. Ответникът се ядосал и се
развикал на приятели си, защото го боляла главата от удара със стъклената бутилка и му
течало кръв по лицето. Освен това Д. псувал ответника и го обиждал, без той да му е казал
нещо. Именно Д. извикал полиция. Полицаите дошли минути след като бил ударен с
бутилка по главата. Ответникът казал на полицаите какво се е случило и поискал да отиде
до Спешно отделение, но полицаите не му позволили и извикали линейка на място. На
място дошла Бърза помощ, почистили му раната, привързали го, след което полицаите го
задържали. На 03.03.2024 г. около 18:15 часа ответникът твърди, че дори не е виждал
2
молителката К., тъй като тя нито се показала, нито излязла да види какво става.
Сочи се, че по отношение на твърдените от молителката други случаи на домашно
насилие и по-конкретно цитираното в молбата гр.д. № *** г. по описа на ***РС, то същото
било прекратено, а издадената заповед за незабавна защита по това дело обезсилена. Делото
на свой ред било прекратено. Прекратено било и гр.д. № *** г. по описа на ***РС,
образувано също по депозирана молба от молителката за защита от домашно насилие. Сочи
се още веднъж, че в периода на действие на заповедите за незабавна защита, ответникът е
бил лишен от възможност да вижда детето си вече повече от година. Иска се от съда да
приеме, че молбата за защита от домашно насилие е неоснователна и като такава да я
отхвърли, като обезсили издадената заповед за незабавна защита. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за молителката в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.Д. Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа молбата като се иска от съда да постанови решение, с което да издаде на
молителката заповед за защита с налагане на съответните мерки. Поддържа се и за детето да
има издадена заповед.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.А. Д. от АК Я.чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа, че от събраните по делото доказателства не се е доказало твърдяното от
молителката домашно насилие. Сочи се че тя е поискала с молбата защита единствено за
себе си. Поддържа се че молбата е неоснователна както по отношение на молителката, така
и по отношение на детето, като алтернативно си иска от съда да приеме, че молбата е
неоснователно по отношение на детето. Сочи се че майката е болна и се налага бащата да се
грижи за детето, поради което и не следва да има заповед, за да може ответника да вижда
детето.
По делото молителката е ангажирала като писмени доказателства декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, в която са обективирани и изложените в молбата и до съда актове на домашно
насилие извършени от ответника спрямо нея като този от 18.02.2024 год. извършен и в
присъствието на детето И. М. И., родена на *** год., което след отправените към
молителката заплахи се стресирало и започнало да плаче дълго време, докато молителката
го успокои.
От представеното по делото Решение № ***/*** год. постановено по гр.дело № ***
год. по описа на ***РС се установява, че молителката К. Б. И. и М. И. И. са *** съпрузи
чийто брак е бил прекратен с посоченото съдебно решение с развод по взаимно съгласие.
Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака на страните дете - И. М. И., е предоставено на майката К. Б. И., на която е било
предоставено ползването на семейното жилище в гр.Я., ж.к.“***“ бл.*** и на адреса на
който при майката е определено местоживеенето на детето И., като на бащата М. И. И. е бил
определен режим на лични контакти с детето.
Представена по делото е и заповед № *** год., издадена по гр. Дело № *** год. по
описа на ***РС, с която на К. Б. И. е била предоставена незабавна защита по ЗЗДН против
М. И. И..
Видно от представеното по делото експертно решение № *** от зас.№ *** от
15.02.2024 год., се установява, че молителката К. Б. И. страда от *** заболяване и е с 91.00%
трудова неработоспособност.
3
Видно от изискана от съда служебна справка се установява, че пред ***РС по реда на
ЗЗДН по молба на К. Б. И. против М. И. И. са били образувани две съдебни производства –
гр.дело № *** год. на ***РС и гр.дело № *** год., по които са били издаване заповеди за
незабавна защита, но след спирането им по взаимно съгласие на страните производствата са
били прекратени на основание чл.231 ГПК.
Видно от приложената по делото справка за съдимост молителката К. Б. И. е
неосъждана.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на ответника М. И. И., същият
е осъждан.
Видно от изисканата от съда и представена по делото медицинска справка, страните
К. Б. И. и М. И. И. не се водят на отчет към психиатричен кабинет на МБАЛ гр.Я.
Представено по делото е удостоверение на ДСИ до РУП Я. в уверение на това, че
ответника М. И. И. има право на лични конаткти с детето И. и че същото следва да служи за
съдействие при осъществяване режима на лични контакти между бащата и детето.
По делото е представена докладна записка на РУ МВР Я., видно от която във връзка с
подаден от К. Б. сигнал за извършено спрямо нея домашно насилие е образувано ДП № ***
год.
По делото е представен и социален доклад от ДСП Я. за детето И., видно от който
детето И. се отглежда от майката, която осигурява неговите жизнени потребности и полага
необходимите грижи.
По делото е изискано и приложено копие на фиш за спешна медицинска помощ №
*** год. на ответника М. И. И., видно от който при клиничния преглед е установена порезна
рана с 1 см. В окосмената част на главата, като същият е заявил, че е ударен с бутилка по
главата, но не е губил съзнание. Посочено е още, че същият е употребил алкохол. Извършена
е била обработка на раната.
Съдът е изискал и приложил по делото преписка № *** год. по описа на РП Я. Видно
от съдържащата се по преписката докладна записка с рег.№ *** от 05.03.2024 год., на
03.03.2024 год. на адрес в гр.Я., ж.к.“***“ № ***, полицейски служители след подаден им
сигнал от ОДЧ установили на място, че лицето М. И. И. отправя псувни и обидни думи към
бившата си съпруга К. Б. и приятеля и П. Д.. Полицейските служители помолили
многократно М. И. да се въздържа от използването на цинични изрази на обществено място,
както и да прекрати с отправянето на такива към К. Б. и П. Д., но същият отказ
продължавайки с агресивното си поведение. Бил в явно нетрезво състояние, миришел и
лъхал на алкохол при разговор. В присъствието на полицейските служители М. И., без да е
бил провокиран, се обърнал към К. Б. и П. Д., посочил ги с пръст и заявил, че ще ги убие.
След като бил предупреден, че ще бъде задържан, М. И. отново се провикнал към двамата,
като казал „***“, при което същият бил задържан от полицейските служители за срок от 24
часа. По случая бил изготвен от полицейските служители Доклад за посетен сигнал на
домашно насилие, като на пострадала К. Б. е бил предоставен Въпросник при случаи на
4
домашно насилие, в окято същата посочила, че извършител е М. И., който заплашвал и
детето с убийство и че мисли че може да ги убие. Отговорила е още положително на
въпросите: има ли оръжие и може ли лесно да се сдобие с такова, че се е опитвал да я души,
че е болезнено ревнив, че я преследва и изпраща заплашителни съобщения. От
полицейските органи на пострадалата К. Б. била предоставена и нарочна писмена
информация оформена в протокол с рег.№ *** от 05.03.2024 год. На М. И. и на П. Д. били
съставени и протоколи за предупреждение по чл.65 ЗМВР, за отговорността им по чл.144,
ал.1 НК, като на М. И. на 04.03.2024 год. бил съставен и протокол за предупреждение по
чл.65 ЗМВР, за отговорността му по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН. Снети били и писмени обяснения
от К. Б. и П. Д., както и от намиращия се на мястото на инцидента А. Х..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: А. Д. Д. /***/, Н. К. М. /***/, П. Д. Д., Б. Я. Ч., С. М. Й. и А. Н. Х..
Видно от показанията на св.А. Д. на 03.03., около 19.00 часа бил с *** си Н. М. когато
получили сигнал за скандал между жена и бившия и съпруг в ж.к.“***“. При пристигането
установили отвън бившия съпруг на жената, подала сигнала – М., който бил в нетрезво
състояние. Отправял нецензурни думи и заплахи към жената и лицето П., който бил на
терасата, на първия етаж. Няколко пъти бил предупреден да не отправя нецензурни думи и
заплахи, но не престанал. След поредната заплаха, че ще ги убие, бил задържан. Казал им
още, че бил замерен с някакъв предмет, нещо стъклено, от лицето /св.П. Д./. Имал и
драскотина на главата, но около района не установили счупени предмети. Дошла спешна
помощ и го прегледала. И на двамата и на М. и на П. съставили протокол за
предупреждение, но П. не бил правил нищо, това било превантивна мярка. От М. не снели
обяснения, защото бил трезвен. Бил задържан за заплаха с убийство. Заканите били „***“.
Свидетелят не бил видял дете.
Видно от показанията на св.Н. М., на 03.03. около 18.50 ч. съвместно с ***си А. Д.
получили сигнал и около 19.00 часа били на място в к/с *** бл.***. Установили лице от
мъжки пол М. И., който бил в нетрезво състояние, когато говорил миришел на алкохол.
Имал порезна рана в областта на главата. Потърсили съдействие от ЦСМП, които дошли на
място, но той отказал да му бъде извършено допълнително лечение. Доколкото свидетелят
разбрал, той /М. И./ дошъл да види детето си, но тя /майката/ отказала, тъй като определени
от съда дни и часове. При този отказ той станал агресивен, агресивен бил и в тяхно
присъствие, опитали се да го успокоят, но под въздействието на алкохола се държал
агресивно и буйствал. На няколко пъти отправил заплахи към К. и нейния приятел, като той
стоял при входа, а тя според свидетеля на втория етаж, като била си отворила прозореца. Той
викал „***“, като бил задържан за 24 часа. С М. имало негов приятел, който отказал да дава
обяснения. За раната на главата обяснил, че приятелят на К. го замерил със стъклена бутилка
от терасата, но те не успели да намерят бутилка или стъкла на земята. В апартамента, горе,
се качил само свидетелят, казали му че детето също било там, както и че спи, свидетелят не
бил видял детето. Били К. и приятелят и, а след това дошла и някаква жена, която се
представила като майка на К., или майката на приятеля на К., свидетелят не си спомня
5
точно. В тяхно присъствие П. не бил отправял заплахи към М., протокола на П. бил
съставен превантивно.
Видно от показанията на св.П. Д., същият познава от 3-4 години К., били ***, тя
живеела на ***, а свидетелят на *** етаж. Били близки приятели, познавал и бившият и
съпруг М., който живеел в Т.. Месец февруари 2024 год. свидетелят и К. с детето отишли в
с.М., където той имал къща, след като М. не дошъл да вземе детето. Около 3.30 часа след
обед К. казала на свидетеля, че М. е отвън пред вратата и викала „***“. Свидетелят, който
бил в къщи излязъл и го видял с още двама мъже. М. продължил със заплахите: ***. Детето
било до майка си разтревожено, разплакало се. К. казала на свидетелят да се обади в
полицията, при което М. тръгнал. М. бил в нетрезво състояние. На 03.03. ***, свидетелят си
бил у тях, когато му се обадила К. и му казала, че е говорила с М. и той я бил заплашил, че
след един час ще дойде в Я. и ще види какво ще стане. Искал да вземе детето и нямало да го
върне. Така и казал по телефона. Около 6.30, К. излязла на терасата и казала на свидетеля, че
е видяла М. и още един човек. Свидетелят отворил прозореца и го попитал какво иска, при
което М. викала: ***. След което К. се обадила в полицията, която дошла след около 5
минути. Били двама полицаи. И. в този момент си била в стаята и пак се разплакала.
Видно от показанията на св.С. М., същият познава М. И., с който били ***, живели в
един град – Т.. Свидетелят си спомня, че м.февруари, тази година, пътували тримата, той, М.
и Б. /Б./ за едно село в Я. Шофирал Б.. М. се бил върнал от И. и бил купил подарък за детето.
Първо дошли в Я., спрели пред един блок, М. слязъл, но се върнал и казал че ги няма.
Тръгнали за Т. като се отбили до едно село, където М. търсел жена си и дъщеря си. На
центъра питали един човек и той им обяснил къде е къщата. Отишли до къщата, М. взел
подаръка и слязъл, а свидетелят и Б. останали в колата. Жена му, приятелят и и детето били
вън на двора. Тя му казала че няма да му даде да види детето. Свидетелят не бил чул М. да
вика че ще ги избие и изтрепе. Не бил чул заплахи. Тръгнали си. М. само отдалече видял
детето, не успял да му даде подаръка. Никой от тях не бил пиян.
Видно от показанията на св.Б. Ч., те били *** с М. и чат-пат се виждали. През месец
февруари ходило до едно село, М. предния ден се прибрал от И., искал да даде подарък на
детето. Първо отишли до блока в Я., но жена му я нямало там, след което М. им казал да
отидат до това село. Свидетелят бил просто шофьор. Когато отишли М. слязъл, отвън била
жена му и детето. Тя не му дала детето, и М. казал явно няма да стане, да тръгваме.
Свидетелят не бил чувал М. да вика, че ще ги изтрепе. Нямало конфликт. Свидетелят бил на
около 15 метра до колата. В началото когато М. слязъл свидетелят стоял в колата, а след
малко излязъл да запали цигара. Не били чували какво си говорят, не ги интересувало,
когато се върнал в колата М. споделил, че не му дават детето, бившата му жена не го давала,
така казал М. в колата.
Видно от показанията на св.А. Х., същият е *** с ответника от деца, били израснали
заедно. На 03.03.2024 год. М. му се обадил да отидат от Т. до Я., дъщеря му имала *** и
искал да и даде подарък. Дошли в Я. с още две момчета. Свидтелят не може да посочи кой
квартал. Спрели до един блок. Били двамата с М., а другите момчета търсили паркомясто.
6
Преди това през прозореца М. извикал жена му или приятелката му да излезе. Появило се
момче което започнало агресивно да ги гони, псувало, замерило М. като го замерил и ударил
с бутилка. М. не бил псувал и обиждал. Като видял че се карат свидетелят се отдръпнал.
Свидетелят не бил виждал К. изобщо. Дошли полицаи и Бърза помощ. Промили му раната,
на М. му течала кръв. Той не искал да бъде свидетел, отказал, после М. бил задържан, а те
си тръгнали. Не би разбрал защо са задържали М.. Не видял полицаите да търсят бутилка.
Полицаят му дал бланка, но свидетелят написал, че нищо не е видял. М. бил пийнал малко
според свидетеля.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.1 и т.3 ЗЗДН, разгледана по
същество молбата на молителката се явява основателна, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в
обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.1 и т.3 – тъй като ответника е ***
молителката, и същата има дете от брака си с ответника – детето И. М. И..
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която освен друго се подкрепя от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Досежно случая в с.М. от 18.02.2024 год. съдът не кредитира изцяло показанията на
св. Б. Я. Ч. и С. М. Й., тъй като и двамата не са били в непосредствена близост до страните
по делото и роденото от брака им дете, както и до св.П. Д.. Видно от техните показания е че
в началото са били в колата и едва в по-късен момент са излезли да пушат като са били на
разстояние от около 15 метра. Сам свидетелят Ч. заявява, че когато ответника се е качил
отново в колата е споделил, че детето не му е дадено, което води на извод, че свидетелите не
са имали пряка възможност да възприемат непосредствено всички релевантни по факти и
обстоятелства, в отличие от свидетелят П. Д., който е бил непосредствен свидетелят
поведението на ответинка пред дома му в с.М., поради което и съдът дава вяра показанията
на този свидетел за сметка показанията на свидетелите Ч. и Й., отчитайки близките
7
отношения на всеки от свидетелите със страните по делото.
Досежно случая в гр.Я. от 03.03.2024 год. твърденията на ищцата безспорно се
подкрепят от показанията на свидетелите както тези на *** А. Д. и Н. М., така също и тези
на св.П. Д., а и от писмените доказателства съдържащи се в преписка № *** год. по описа на
РП Я. Обстоятелството дали св.П. Д. е нанесъл телесна повреда на ответинка по делото е
ирелевантно, доколкото и да е била нанесена такава от една страна това не опровергава
твърденията на ищцата за извършено спрямо нея от ответника домашно насилие изразяващо
се в отправяне на закани, включително и за убийство и то в присъствието на полицейските
служители. Безспорно се установява и че тя е имала възможност да възприеме същите,
доколкото видно от показанията на полицейските служители, а и на св.П. Д., прозореца на
дома и на първия етаж е бил отворен. Съдът кредитира показанията на свидетелите ***,
както и тези на св.П. Д., за сметка тези на св.Х., които не кореспондират с първата група
показания и съществено се отличат от тях досежно факта на отправените от ответинка към
ищцата закани, като тук следва да се посочи, че освен, че освен че е ирелавнтно поведението
на свидетеля П. Д. към ответинка, то и същият не е длъжен да дава показания които биха го
уличили в извършване на престъпление. Това само по себе си не означава, че в останалата
им част показанията на този свидетел са неверни, още повече, че в тази им част те
кореспондират с показанията на двамата ***.
С оглед събраната доказателствена съвкупност, съдът намери за установено по
делото, че на 18.02.2024 г. и 03.03.2024 год. ответника е отправял закани към личността на
молителката, което представлява емоционално и психическо насилие спрямо нея и следва да
се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Ето защо съдът намери, че са налице условията за постановяване на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на К. Б. Б..
По отношение на извършителя на домашно насилие М. И. И., следва да бъдат
наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; по т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от дванадесет месеца и по
т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и
т.4 ЗЗДН, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършените от
ответника актове на домашно насилие, обремененото съдебно минало на ответинка, както и
че вече на два пъти срещу него по молба на ищцата вече са били издавани незабавни
заповеди за защита от домашно насилие по чл.18, ал.1 ЗЗДН. Тоест макар и производствата
по които са били издадени двете заповеди, да са били спрени по взаимно съгласие на
страните, а в последствие прекратени, поради липса на отправено от някоя от страните
искане за тяхното възобновяване, факт е, че и двата пъти съдът е намерил, че са налице
8
законовите предпоставки по чл.18, ал.1 ЗЗДН от издаване на заповеди за незабавна защита на
ищцата срещу ответинка.
По отношение на роденото от брака на страните дете И. М. И., родена на *** г.:
Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Действително няма изрично формулирано в молбата на ищцата като искане
издаването на заповед за защита, но както в молбата, така и в декларацията си по чл.9, ал.3
ЗЗДН, майката на детето сочи, че извършения от ответника на 18.02.2024 акт на домашно
насилие спрямо нея е бил в присъствието на детето, което се е стерисирало и е започнало да
плаче. И в молбата си и в Декларацията си по чл.9, ал.3 ЗЗДН майката на детето сочи че се
страхува както за своя, така и за живота на детето, поради което и при тия факти изложени в
исковата молба и потвърдени с нарочна декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съдът е конституирал
детето като пострадало лице. В хода на делото по същество ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа искане за издаване на заповед за защита и по отношение на детето,
което обстоятелство съдът не може да не вземе предвид при постановяване на съдебния си
акт.
Изложените от молителката твърдения за извършен спрямо нея в присъствието на
детето акт на домашно насилие от страна на ответника на свой ред се потвърждават от
показанията на св.П. Д., като извод в тази насока може да се изведе макар и косвено и от
показанията на св. Б. Ч. и С. Й., които и макар да твърдят, че не са чули отправени от
ответника закани към ищцата, сочат, че действително в него момент детето се е намирало
навън от къщата заедно с майка си и св.Д.. Отделно от това сам ответника в писмения си
отговор по молбата на ищцата по същество признава, че детето се е разплакало, макар и да
твърди, че това е в резултат не на неговото поведение, а това на ищцата.
При тия фактически данни съдът намери за установено, че осъществения от
ответника спрямо ищцата акт на домашно насилие от 18.02.2024 год. е извършен в
присъствието на детето, като за извършеното от ответника домашно насилие от 03.03.2024
год. не се събраха безспорни доказателства същият да е извършен в присъствието на детето,
доколкото показанията на св.П. Д. в тази насока останаха изолирани от другите събрани по
делото гласни доказателства.
При определяне вида и срокът на мерките за защита по отношение на детето, съдът
съобрази, че от постановяване на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН до
постановяване на настоящото съдебно решение е изминал период от осем месеца, който е
напълно достатъчен да въздейства предупредително и възпиращо по отношение на
ответника да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие, а и съдът съобрази
данните за сериозно влошеното здравословно състояние на майката, поради което намери, че
не е в интерес и на самото дете от постановяване на мерки за защита за по-продължителен
период от време.
Ето защо съдът наложи мерки за защита на детето по чл.5, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за срок
9
от осем месеца.
С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на
действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита № ***
год., като се постанови, че срока на продължителността на постановените от съда мерки е
считано от 07.03.2024 год.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.1 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника и на
основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да
бъде осъден да заплати на молителката сторените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на К. Б. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.“***“ бл.*** за
извършени спрямо нея в присъствието на детето И. М. И., родена на *** г. актове на
домашно насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА М. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Т., ул.“*** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо К. Б. Б. с ЕГН
**********, както и спрямо и в присъствието на детето И. М. И., родена на *** год.
ЗАБРАНЯВА на М. И. И. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА К. Б. Б. с ЕГН
********** и детето И. М. И., родена на *** год., ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ ЖИЛИЩЕ в
гр.Я., ж.к.“***“ бл.*** ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ
КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от
дванадесет месеца по отношение на К. Б. Б. с ЕГН **********, считано от 07.03.2024
год., а по отношение детето И. М. И., родена на *** год. за срок от осем месеца, считано от
07.03.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на М. И. И. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с К.
Б. Б. с ЕГН ********** и детето И. М. И., родена на *** год. под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновенна поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца по
отношение на К. Б. Б. с ЕГН **********, считано от 07.03.2024 год., а по отношение
детето И. М. И., родена на *** год. за срок от осем месеца, считано от 07.03.2024 год.
10
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, М. И. И. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева –
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, М. И. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Б. с ЕГН ********** сумата
от 600 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН К. Б. Б. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят и на РУ Я. и РУ Т..
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок считано от 14.11.2024 год. пред
Окръжен съд Ямбол.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11