№ 378
гр. Стара Загора , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501484 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на от ЗК ”Л.И.” АД,
вписано в Търговския регистър с ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район "***********, представлявано от М.С.М.-Г. и
П.В.Д. - Изпълнителни директори, представлявано от пълномощника
юрисконсулт К.М. против протоколно определение от 16.12.2018 г.,
постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 418/ 2020 г. по описа
на РС-Ч., с което се прекратява производството по гр.д. № 418/2020г. по
описа на PC Ч..
Частният жалбоподател счита, че постановеното в открито съдебно
заседание по делото определение е незаконосъобразно и неправилно, както и
че съдът неоснователно е прекратил гражданското дело. Предвид изложеното,
моли да бъде отменено обжалваното определение, като съдът се произнесе с
друго такова, с което да укаже на Районен съд - Ч. да продължи
съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че подадената срещу П.М.
искова молба е на основание чл. 422 от ГПК. В подадената искова молба не
било посочвано, че същата е с правно основание чл. 422 от ГПК и
представлява иск за съществуване на вземане. Напротив в същата няма
споменаване на ч. гр. д. 765/2019 г., нито че против длъжникът е издадена
заповед за изпълнение. Основанието на предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на горепосоченото
съдебният състав бил нарушил разпоредбата на чл. 129 от ГПК като е
следвало да остави исковата молба като нередовна, като укаже на ищец да
отстрани пороците в исковата молба като прецизира петитума и довнесе
държавна такса. Неправилното презюмиране, че се касае за установителен
иск на основание чл. 422 от ГПК е лишило дружеството от възможността да
1
защити законите си права и интереси, поради което моли да бъде отменено
така постановеното определение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова
молба, подадена от ЗК ”Л.И.” АД против П. М. М. с правно основание чл.274
ал.1 т.1 предл.1 от КЗ /отм./ чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е изложил подробни съображения в исковата си молба, като е
посочил, че на 19.10.2015 г., около 00:35 ч., в гр. Ч., на ул. “*******,лек
автомобил „Фолксфаген” модел „Поло“ с peг. № СТ ** ВН, управляван от П.
М. М., по време на движение губи контрол под въздействието на алкохол и
реализира ПТП с автомобил „Ивеко“ модел,Даили“ е peг. № СТ ** ВА,
собственост на М.Д.Д. Фолксфаген” модел „Поло“ с per. № СТ ** ВН, е
управляван от П. М. М., който е управлявал моторното превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Посочил
е, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
„Фолксфаген” модел „Поло“ с peг. № СТ ** ВН, е застрахована по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.” АД, застрахователна
полица № 22115001482985, със срок на валидност от 02.06.2015 г. до
01.06.2016 г. В резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното
произшествие е увреден лек автомобил „Ивеко“ модел,Даили“ с peг. № СТ **
ВА, собственост на М.Д.Д.. Във връзка с причинените щети по автомобила в
Дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета № 2631-5060-15-
305198. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на
сключения договор за застраховка “Гражданска отговорност“ -
застрахователна полица № 22115001482985, със срок на валидност от
02.06.2015 г. до 01,06.2016 г. ЗК “Л.И.“ АД е изплатило на собственика на
пострадалия автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 2 301,20
лева (две хиляди триста и един лева и двадесет стотинки) и 10.00 лв.
ликвидационни разходи.
Изложил е съображения, че във връзка с изплатеното обезщетение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл. 274,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/отм./, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, ЗК “Л.И.“ АД придобива право на регрес срещу виновното
лице - П. М. М., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 2
301,20 лева и 10.00 лв. ликвидационни разходи, по щета№ 2631-5060-15-
305198. Посочил е, че на 29.02.2016 г. е сключено писмено споразумение, с
което П. М. М. признава своите задължения към ЗК „Л.И.“ АД, в общ размер
от 2 321,20 лева. Длъжникът се е задължил да изплати горепосочената сума на
разсрочено плащане, чрез 12 погасителни вноски с последна 12-та вноска в
размер на 121.20лв., като е заплатил три вноски по размер на 200.00 лева, след
2
което е преустановил плащането. Във връзка с последното претендираме
остатъка от неизплатената сума по горепосоченото споразумение, в размер на
1 721,20 лева. Във връзка със сключеното споразумение, длъжникът не бил
изпълнил своето задължение, поради което на основание чл. 84 ал. 1 във
връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за ЗК „Л.И.“ възниква правото да претендира
лихва за забава в размер на 523.57 лв.
Петитумът на исковата му молба е следния: Предвид изложените
обстоятелства, Молим да ни призовете на Съд и след капо се запознаете с
доказателствата по делото и изтъкнатите от нас аргументи, да постановите
решение, с което да приемете за установено по отношение на П. М. М., ЕГН:
**********, че дължи на ЗК “Л.И.“ АД сумата в размер на 1 721,20 лева
(хиляда седемстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки) - главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по щета 2631-5060-15-305198, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, както и всички направени съдебно - деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
гражданско производство.Моля да осъдите ответника да плати на ищеца
мораторна лихва в размер на 52357 лв. /шестстотин осемдесет и един лева и
65 ст./ върху сумата от 1721,20 лева /хиляда седемстотин двадесет и един лева
и двадесет ст./, за периода от 01.102016 г. до 30.092019г.
От така изложеното от ищеца, въззивният съд намира, че е налице
противоречие между петитума на исковата молба и изложената фактическа
обстановка. С оглед на това ЧРС е следвало да остави без движение исковата
молба, като укаже на ищеца, че следва да отстрани това противоречие между
петитума на исковата молба и изложената фактическа обстановка.
Вместо това е посочил, че съдът след като се запозна с материалите по
настоящото дело и ч.гр.д. № 765/2019г. по описа на PC Ч., намира за
установено следното:
На 25.10.2019г. в PC Ч. е постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от ЗК „Л.И.“ АД против П. М. М.. По това
заявление съдът е издал Заповед № 263/03.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение.Длъжникът не е бил намерен на посочения адрес, нито по
месторабота, поради което на 17.02.2020г. връчителят на съдебни книжа при
PC Ч. е залепил уведомление на входната врата на жилището на длъжника. В
двуседмичния срок длъжникът не се е явил в PC Ч. да получи книжата,
поради което с Определение от 10.03.2020г. съдът е указал на заявителя ЗК
„Л.И.“ АД, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
получаване на определението, като довнесе съответстващата се ДГ в размер
на 44.90лв. като му е указал, че ако не предяви иск или не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение частично или изцяло.Изпратено е било съобщение
3
до заявителя ЗК „Л.И.“ АД което е получено на 15.05.2020г.Видно от Справка
с изх.№ 1139/25.06.2020г. от гражданско деловодство при PC Ч., в
едномесечния срок ЗК „Л.И.“ АД не са предявили иск за вземането си/ няма
заведено дело по чл. 422 от ГПК/.Поради това, с определение от 25.06.2020г.
съдът е обезсилил изцяло Заповед № 263/ 03. 12. 2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите в размер на: - 2 244.77лева
/две хиляди двеста четиридесет и четири лева и 77ст./, от която:- 1 721, 20лв./
хиляда седемстотин двадесет и един лева и 20ст./ - главница, - 523.57лв. /
петстотин двадесет и три лева и 57ст./ наказателна лихва от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 25.10.2019г. до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски за ДТ в размер на 44,90лв. и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение и е прекратил производството по гр.д. №
765/2020г. по описа на PC Ч..
Предвид гореизложеното, ЧРС е приел, че производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес и
недопустимост на исковата претенция, тъй като по същество исковата молба е
заведена в PC Ч. след едномесечния срок.
Въззивният съд намира, че това определение е неправилно и
незаконосъобразно.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че подадената срещу
П.М. искова молба е с правно основание чл. 422 от ГПК. В подадената искова
молба не е посочвано, че същата е на основание чл. 422 от ГПК и
представлява иск за съществуване на вземане. Напротив в същата няма
споменаване на ч. гр. д. 765/2019 г., нито че против длъжникът е издадена
заповед за изпълнение. Основанието, което е посочено в исковата молба на
предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Въззивният съд намира, че е налице противоречие между изложената от
ищеца фактическа обстановка и заявения петиттум. В този случай
първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение
и да укаже на ищеца да отстрани това противоречие и едва след това да
извърши преценка за правното основание на предявения иск. Още повече, че
никъде в исковата си молба ищеца не сочи като правно основание чл.422 от
ГПК, а напротив не оспорва обстоятелството, че такъв иск не е предявен в
дадения му от съда едномесечен срок, поради което е предявил иск по чл. 274,
ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. След като е
пропуснал срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК за ищеца
действително остава правната възможност да предяви иск по общия ред.
С оглед на горепосоченото съдебният състав е нарушил разпоредбата на
чл. 129 от ГПК. Следвало е да остави исковата молба като нередовна като
4
укаже на ищецът да отстрани пороците в исковата молба, а именно: да
прецезира петитума и довнесе държавна такса. Неправилното презюмиране,
че се касае за установителен иск на основание чл. 422 от ГПК е лишило
дружеството от възможността да защити законите си права и интереси,
поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия - за продължаване на
процесуалните действия по администриране на исковата молба и разглеждане
на предявения иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.12.2018 г., постановено в
открито съдебно заседание по гр. дело № 418/ 2020 г. по описа на РС-Ч., с
което се прекратява производството по гр.д. № 418/2020г. по описа на PC Ч..
Връща делото на Ч.ския районен съд за продължаване на процесуалните
действия по администриране на исковата молба и разглеждане на предявения
иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5