№ 230
гр. Благоевград, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „....“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление ... чрез управителя и законен представител ..., подадена чрез
адв.Т. К. от Адвокатска колегия - Благоевград, против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0050212 от
23.12.2022г. на ОДМВР – Благоевград, с който на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), на основание чл.638 ал.4 във връзка с чл.638 ал.1 т.2 във връзка с чл.461
т.1 от Кодекса за застраховането е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2000.00 /две хиляди/ лева.
С жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен, издаден
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че не е
осъществявано нарушение по ЗДвП. Иска се от съдът да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалвания електронен фиш.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява законен представител,
представлява се от адв. Т. К., който поддържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество на
1
делото.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно
легитимирано за това лице и в законоустановения 14-дневен срок – на
06.02.2023г., считано от връчване на електронния фиш с нарочна разписка на
24.01.2023г. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се
установи, че на жалбоподателя ..., в качеството й на управител и законен
представител на „....“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...
е издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
серия Г № 0050212 от 23.12.2022г. на ОДМВР – Благоевград за установено и
заснето административно нарушение с техническо средство - с
автоматизирано техническо средство/система (АТСС) TFR1-M 561, с дата на
издаване на фиша 23.12.2022г., със серия Г № 0050212 на документа и
отразен издател - ОДМВР – Благоевград (лист 5 от делото). Във фиша е
посочено също, че на 23.12.2022г. в 23:47 часа в област Благоевград на ПП1 –
Е79, на км. 371+800, извън населено място, с посока на движение от
гр.Благоевград към гр.Симитли, при ограничение на скоростта 60 км/ч,
въведено с пътен знак В26, с АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС за лек автомобил ТОЙОТА ВЕРСО с рег. № ..., което
представлява установено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система
(АТСС) TFR1-M 561. Във фиша е посочено също така, че собственик на
автомобила е „....“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...,
чийто законен представител е именно управителя ..., която е и посочена, като
извършил нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, за което
2
на основание чл.638 ал.4 във връзка с чл.638 ал.1 т.2 във връзка с чл.461 т.1 от
Кодекса за застраховането му е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 /две хиляди/ лева. Към електронния фиш е представен генериран от
АТСС TFR1-M 561 снимков материал с дата и час на заснемане 23.12.2022г. в
23:47:52 часа (лист 7-8 от делото), в който е посочено, че системата е
разпознала МПС с регистрация в Република България с рег. № ..., на същото
място на локация – в област Благоевград на ПП1 – Е79, на км. 371+800, извън
населено място, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли, при
ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 и отразени
параметри на ограничението и констатирана скорост на автомобила със
система за видеоконтрол на пътя. В клипа материализиран върху хартиен
носител се вижда марката на заснетия автомобил и неговия регистрационен
номер ..., който не се различава от отразения в обжалвания ЕФ, като същият
автоматично е разпознат, като автомобил с българска регистрация, със
съответната скорост на движени.
От представената справка от АИС АНД от ОДМВР – Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград (лист 9 от делото) е видно, че
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
серия Г № 0050212 от 23.12.2022г. на ОДМВР – Благоевград е съставен на
04.01.2023г. и е връчен на нарушителя на 24.01.2023г. (това обстоятелство се
потвърждава от приложеното на лист 4 от делото Известие за доставяне на
Български пощи АД), същото е обжалвано с постъпила на 02.02.2023г. жалба
и същият не е изпратен към НАП.
По делото е представена разпечатка от масивите на „Гаранционен
фонд“ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 23.12.2022г. за
МПС с рег. № ... от която се установява, че към посочената дата посоченото
МПС няма активна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (лист 6
от делото).
Приложена е справка за собственици на превозното средство (лист 10 от
делото), от която е видно, че лек автомобил ТОЙОТА ВЕРСО с рег. № ... е
собственост на „....“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...,
чийто законен представител е именно ..., по който въпрос страните не спорят.
По делото е приложен протокол за използване на автоматизирано
3
техническо средство или система рег. № 1116р-6 от 03.01.2023 г., от който е
видно, че с АТСС TFR1-M 561 измерването на 23.12.2022г. е с начало 22:45
часа и край 23:50 часа, мястото на контрол е ОДМВР – Благоевград, ПП1 –
Е79, на км. 371+800, с посока на движение на контролираните МПС от
гр.Благоевград към гр.Симитли и с номер на първо статично
изображение/видеозапис 42189 и номер на последно статично
изображение/видеозапис 42204 и брой установени с АТТС нарушения 16.
По делото е представено заверено копие на удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо техническото средство, с
което е регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и същият е
заснет на контролирания пътен участък – мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M 561, издадено на
24.02.2010г., с валидност до 24.02.2020г. (лист 11 от делото). Приложено е и
писмо от ГД „Национална полиция“ рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020 г. (лист
12 от делото), касаещо експлоатацията на системите за контрол на правилата
за движение TFR1-M, от което е видно, че издаденото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, който
изтича на 24.02.2020 г. съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен
тип. Със същите системи може да бъде извършван контрол на правилата за
движение по пътищата, ако отговарят на чл.53 от Закона за измерванията, а
именно да са преминали последваща метрологична проверка, от която да се
установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията
към тях, както и да изпълняват предвиденото си предназначение. Такъв
протокол за последваща проверка е приложен по делото, а именно: протокол
№ 2-3-22 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M“ №
4835, с идент. № 561/12 от 23.11.2022г. (лист 14 от делото), от който е видно,
че мобилната система съответства на одобрения тип.
Приложена по делото е и Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г.,
удостоверяваща материалната компетентност на издателя на електронния
фиш.
При разпита на свидетеля А. Л. се установява, че електронният фиш е
4
съставен въз основа на официален снимков материал, разпечатка от
автоматизирано техническо средство с дата, час, посока на движение и по
номера на автомобила, която е заснела МПС, като се издава електронния фиш
на собственика на автомобила, като същият се изпраща по адрес за връчване.
Свидетеля сочи, че се касае за нарушение, констатирано с автоматизирано
техническо средство, позиционирана на мястото на контрол на пътя, където
при установяване на нарушение системата го записва, определя координатите
на нарушението, тъй като се свързва с GPS система. Фиша се генерира
автоматично от системата, разпечатва се и се изпраща за връчване на
нарушителя.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
вмененото му административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него е
посочено ясно мястото на твърдяното нарушение, както и посоката на
движение на посоченият в него автомобил. Видно от писмо рег. № 111600-
2604 от 03.02.2023 г. на Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Благоевград (лист
1 от делото) е посочен издателя на санкционния акт, което обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свидетеля А. Л., който установи именно при
каква процедура и по какъв начин е генериран процесният електронен фиш и
същият е изпратен за връчване. Съгласно санкционната разпоредба на чл.638
ал.1 т.2 от КЗ на лице по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал. 4 на същата
разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. В
настоящия случай съдът намира че е налице несъответствие между
5
нарушението описано в ЕФ и фактическият състав на нарушението, за което е
предвидено санкциониране посредством ЕФ, а именно - установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. При установено управление на такъв
автомобил е предвидено санкциониране с ЕФ на собственика на моторното
превозно средство с предвидената имуществена санкция в размер на 2000
лева. В настоящия случай дружеството – жалбоподател е санкционирано само
за липса на валидно действащ договор, без да е посочено установено
посредством АТСС управление на автомобил без задължителната
застраховка.
Съдът намира, че при издаване на атакувания ЕФ е допуснато и друго
съществено процесуално нарушение, което е във връзка с наложена
имуществена санкция с ЕФ. Съгласно чл.647 ал.3 от КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Както вече беше посочено, разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП регламентира императивното изискуемото съдържание на
електронния фиш. В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за
извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не
и имуществена санкция. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т. д. № 5 /2013 г. на ВАС,
институтът на „имуществената санкция“, въведена с разпоредбата на чл.83
ал.1 от ЗАНН, не е идентичен с „глобата“, която е едно от административните
наказания, предвидени в глава Втора „Административни нарушения и
наказания“ и по специално в чл.13 от ЗАНН. Предвидените в чл.13 от ЗАНН
административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй
като за да бъде определено, като административно нарушение едно деяние, то
трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират
само физически лица – чл.24 и чл.26 от ЗАНН. Имуществената санкция е
отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
6
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл.83 ал.1 от ЗАНН, в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския
съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН
в самостоятелна глава Четвърта „Административнонаказателни санкции
спрямо юридически лица и еднолични търговци“, която е след глава Втора
„Административни нарушения и наказания“. Законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция, като правни термини
и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са
въведени с различни нормативни разпоредби. По отношение на юридическите
лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма
характера на глобата, като реализиране на административнонаказателна
отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от
физически лица. Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и
„имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се
свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица се определя
като обективна, безвиновна отговорност. Поради това правилата, приложими
към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се
прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на
еднолични търговци. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на
разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция. С
оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и като такъв, същият следва да бъде отменен.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 и сл. от ЗАНН (изм.
ДВ бр.109 от 2020г.), след като установи незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, респ. електронен фиш, съдът
намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде
уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя ..., в
качеството й на управител и законен представител на „....“ ЕООД с ЕИК ....,
7
със седалище и адрес на управление ... в размер на 350 лева са реализирани от
същия, като видно от приложения договор за правна помощ и съдействие са
заплатени в брой адвокат Т. К., същите са в размера съответен по чл.18 ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата и са заявени и се претендират от
защитника в съдебно заседание, поради което и съдът прие претенцията за
основателна до размера на посочената сума. В случая възражение на
административнонаказващият орган за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар се явява неоснователна, именно поради съответствието
на претендирания хонорар с посочената Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към Закона за
адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка к чл.58д т.4
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0050212 от
23.12.2022г. на ОДМВР – Благоевград, с който на ..., в качеството му на
управител и законен представител на „....“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление ... за административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането, на основание чл.638 ал.4 във връзка с чл.638 ал.1
т.2 във връзка с чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА административнонаказващият орган ОДМВР – Благоевград
да заплати на ..., в качеството й на управител и законен представител на „....“
ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ... сумата 350 (триста и
петдесет) лева, представляващи направените в хода на съдебното
производство разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен
съд в 14- дневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8
9