№ 2384
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120107939 по описа за 2021 година
Делото е за делба и е във фазата по извършването.
С влязло в сила решение № ******** г., съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ап.ляв, и Т.
П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.., върху самостоятелен обект в сграда
с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с
предназначение жилище- апартамент, на едно ниво, с площ 96,59 кв. м., състоящ се от
две спални, дневна, кухня, трапезария, баня, тоалетна и антре, с адрес: гр. Б. при
граници: на същия етаж- *******, ведно с прилежащото избено помещение № 90, с
площ 4 кв. м и 0,60 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор
***, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, която е разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.
С нарочно определение са приети за разглеждане предявените от двете страни
искания по чл.349 ГПК за възлагане на процесния имот, както и претенции по сметки,
както следва: Д. Д. претендира от Т. Д. сумата от 30 000 евро, представляваща
стойността на извършен ремонт в делбения имот, както и за сумата от 30 000 лв.,
представляващи заплатени с лични средства вноски за погасяване на кредит за
закупуване на делбения имот; Т. Д. претендира от Д. Д. сумата от 80 558 лв.,
представляваща заплатена част от продажната цена на делбения имот с лични
средства, получени от продажбата на личен имот, с които е погасила кредита за
закупуване на делбения имот.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
При обсъждането на представените по делото писмени доказателства съдът
съобрази на първо место влязлото в законна сила решение по допускане на делбата,
чиито диспозитив е подробно цитиран по-горе. Съгласно заключението по изготвената
съдебно- техническа експертиза, процесния имот е неподеляем.
В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата и двете
страни направиха искания за поставяне на имота в дял на всеки един. Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.349 от ГПК и следва да бъде уважено искането на
ответницата. Касае се за неподеляем жилищен имот, който е бил съпружеска
1
имуществена общност, прекратена с развод, като на Д. са били предоставени
упражняването на родителските права на родените от брака с ответника две
ненавършили пълнолетие деца. По делото е предоставена и справка от Агенцията по
вписване на името на ответницата, видно от която към 14.07.2022 г. Д. е собственик на
жилищен имот с площ от 38 кв.м., находящ се в гр. Бургас. Друго жилище няма данни
да притежава понастоящем.
С оглед на така изложеното и като взе предвид, че с решението за прекратяване
на брака, на Д. е предоставено ползването на семейното жилище- процесния имот, до
навършване на пълнолетие на дъщерята на страните- Д. Д., съдът намира, че делбения
имот следва да бъде възложен в дял на ответницата. Нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК
съдържа привилегия, която следва да се тълкува преимуществено и изцяло в защита
интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Дори и да се приеме, че сина на
страните от няколко месеца живее при баща си, за което категорични доказателства по
делото няма, то в жилище от 38 кв.м. не може да се счита за приемливо да живеят
майката с едното си дете, още по- малко с двете. Наред с това, както бе отбелязано по-
горе, ползването на процесното жилище е предоставено на майката до навършване на
пълнолетие на дъщерята на страните. Предпоставките на чл.349 ГПК законът изисква
да са налице кумулативно, поради което и предвид факта, че на ищеца не са
предоставени родителски права върху децата или върху някое от тях, и не се
установява по категоричен начин, че същия фактически упражнява понастоящем в
пълен обем права върху сина на страните, е достатъчно основание да не бъде уважено
искането на Д. за възлагане на имота в негов дял.
Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на този имот е
155140 лв. или стойността на дела на всяка една от страните възлиза на 77570 лв. Тъй
като на ответницата се възлага в дял целия имот, същата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 77570 лв. за уравняване на дяловете.
По претенциите по чл.346 ГПК:
С нарочно определение са приети за разглеждане предявените от двете страни
претенции по сметки, както следва: Д. Д. претендира от Т. Д. сумата от 30 000 евро,
представляваща стойността на извършен ремонт в делбения имот, както и сумата от 30
000 лв., представляващи заплатени с лични средства вноски за погасяване на кредит за
закупуване на делбения имот; Т. Д. претендира от Д. Д. сумата от 80 558 лв.,
представляваща заплатена част от продажната цена на делбения имот с лични
средства, получени от продажбата на личен имот.
По претенциите на ищеца за сумата от 30 000 евро, представляваща стойността
на извършен ремонт в делбения имот:
По делото няма спор, че след закупуване на жилището в същото са извършвани
ремонтни дейности в по- голям обем, с оглед пригодяването му за живеене. Това се
установява и от показанията на свидетелите С.,А.,Х.,Т.. От същите се установява и че
основно с дейността по ремонта се е занимавал ищеца, което е логично и житейски
оправдано, като дори свидетеля А. заяви, че не е имало нужда от ответницата, тъй като
това е „мъжка работа“. Пак от показанията на свидетелите става ясно, че по решенията
за начина и вида на извършените дейности Д. е вземала равнопоставено отношение,
изказвайки становище кое и как желае и счита, че следва да се извърши.
Относно стойността, обаче, на вложените средства съдът намира, че не са
налице доказателства, че същата възлиза на сумата от поне 30 000 евро. От така
представените фактури, договори, складови разписки и други разходо-оправдтателни
документи, една малка част на сравнително ниска стойност би могла да се отнесе към
процесния апартамент и то съпоставяйки датите на издаването им и показанията на
свидетелите, че ремонта е започнал непосредствено след закупуването на жилището. В
голямата си част документацията касае покупки на стоки и материали, извършени през
2017 г. и 2018 г. /жилището е закупено през 2015 г./, друга част е с получател трето
лице, а трета част /складовите разписки/ няма дати, за да бъде преценено, макар и като
индиция, че би могло да касаят ремонтни дейности по жилището.
На следващо място от така ангажираните доказателства не може да се направи
безпротиворечив извод, че вложените в ремонтните дейности средства са лични на
ищеца. Сумата от 30 000 евро, с левова равностойност близо 60 000 лв., е не малка.
2
Следва да се вземе предвид, че Д. твърди, че с лични средства е погасил и част от
кредита за закупуване на имота, както и е влагал такива в ремонт и обзавеждане на
имоти- лични на Т. Д.. Като се вземат предвид твърденията в тяхната съвкупност, то
сочения като получен от него доход от трудова дейност за период от 2015 г. до 2020 г.
/л.36 гръб от делото/ в размер на 250000 лв. би могъл да покрие тази сума. В този
период, обаче, са налице и ежемесечни нужди и разходи на семейството, в това число и
на двете деца, в които и двамата родители също следва да са участвали. Всичко това
дава основание на настоящата инстанция да приеме, че твърдението за извършване на
ремонтни дейности в процесното жилище на стойност от 30 000 евро, заплатени с
лични средства на ищеца, не се доказва. Договорът за кредит, сключен от Д., за сумата
от 25000 лв. не следва да се приеме, че се отнася към сочените ремонтни дейности, тъй
като същият носи дата близо две години след закупуването на имота, когато според
думите на свидетелите семейството вече е живеело в жилището. Единствено
потребителскияк кредит на стойност 10000 лв., предвид близката му дата на сключване
с тази на придобиване на имота, може да се презюмира, че касае нужди на
семейството, свързани с жилището. Само, обаче, на база това писмено доказателства,
отново не може да се приеме за достатъчно основание претенцията на ищеца в сочения
смисъл да бъде уважена. Касае се единствено за индиция.
По взаимните претенции на страните един спрямо друг относно вложени лични
средства за погасяване на договора за жилищен кредит, теглен за закупуване на
делбения имот, като ищеца претендира сумата от 30 000 лв., а ответницата- сумата от
80 558 лв.:
Няма спор по делото, а това се установява и от представения договор за
жилищен кредит, че такъв е бил сключен на 07.12.2015 г. между Банка ДСК, като
кредитор, и Т. Д. и Д. Д., като съдлъжници, при условията на солидарност, за сумата от
92800 лв. за закупуване на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл.127 ЗЗД,
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. В известен смисъл нормата
въвежда принципа, че всеки от солидарните длъжници дължи образно казано
връщането на половината дълг. По делото не са представени доказателства в какъв
размер е целия дълг, който включва не само главницата, но и лихви, такси и други
подобни, поради което следва да се изхожда от твърденията на страните. Тъй като
ищеца твърди, че е заплатил сумата от 30000 лв., а останалата част в размер на 80558
лв. е била заплатена, пак по твърдения, от ответницата, то целия дълг възлиза на
сумата от общо 110558 лв., т.е. всеки от съпрузите следва да дължи сумата от 55279 лв.
В тази връзка дори и да се приеме, че се касае за лични средства на ищеца, то сумата от
30000 лв. не е достатъчна да покрие неговата част от дълга. Единствената основателна
част от така предявените претенции, касаещи този кредит, е за сумата от 25279 лв.,
които Д. следва да бъде осъден да заплати на бившата си вече съпруга /80558 лв.-
55279 лв.= 25279 лв./. Че сумата в размер на 80558 лв., заплатени от ответницата за
пълното погасяване на кредита, са лични на последната средства, говори приложения
нотариален акт от 19.08.2019 г., съгласно който Т. Д. е продала на трето лице имот, за
който няма спор, че е личен, за сумата от 43000 евро. Видно от приложеното
извлечение от сметката на ищцата, още на същата дата тя е превела сумата от 80558 лв.
по сметката на Д. Д., от която е бил обслужван жилищния кредит, с посочено
основание- окончателно погасяване на ипотечен кредит.
С оглед на всичко изложено по- горе делбения имот следва да бъде възложен в
дял на ответницата, която следва да бъде осъдена да заплати на ищеца за уравняване на
дяловете сумата от 77570 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на Т. Д. сумата
от 25279 лв. Останалите искания не следва да бъдат уважавани.
Съобразно квотите на страните в делбения имот същите следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на РС- Бургас държавна такса в размер на по 3102.80 лв. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху отхвърлените претенция по
сметки в размер на 4558.15 лв. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса върху отхвърлената част на претенцията си по сметки в размер на
2211.16 лв
3
Мотивиран от горното и на основание чл.346 и чл.349 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на Т. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б..,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, с предназначение жилище- апартамент, на едно
ниво, с площ 96,59 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, трапезария, баня,
тоалетна и антре, с адрес: гр. Б. при граници: на същия етаж- *******, ведно с
прилежащото избено помещение № 90, с площ 4 кв. м и 0,60 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като самостоятелният
обект се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., да заплати на Д.
Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ап.ляв, сумата от 77570 лв. за
уравняване на дяловете.
УКАЗВА на Т. П. Д., ЕГН **********, че уравнението следва да бъде изплатено
най- късно в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. При
неизпълнение решението за възлагане се обезсилва по право и имота се изнася на
публична продан съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 5, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ап.ляв, да
заплати на Т. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., сумата от 25279 лв.,
заплатени от ответницата лични средства за погасяване на задължение по договор за
жилищен кредит от 07.12.2015 г. за закупуване на процесния имот, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над присъдените до претендираните 80558 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д. Н. Д., ЕГН **********, против Т. П. Д., ЕГН
**********, претенция по сметки за сумата от 30 000 евро, представляваща стойността
на извършен ремонт в делбения имот.
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., да заплати по
сметка на РС- Бургас държавна такса в размер на 5313.96 лв.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ап.ляв, да
заплати по сметка на РС- Бургас държавна такса в размер на 7660.95 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4