№ 11709
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110123035 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба и уточнителни такИ. /л. 44 и л. 51/, насочени против П. С. М. и С. Е. Г.
/наследници на Е. Г. М./, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят разделно сумите както следва:
П. С. М. – ½ или 603.79лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.04.2019г., до обект с абонатен № 211167, представляващ ап. №
11, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 126.07лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 14.04.2022г., 10.34лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.03.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 2.34лв. –
мораторна лихва за периода 01.05.2019г. – 14.04.2022г.
С. Е. Г. – ½ или 603.79лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.04.2019г., до обект с абонатен № 211167, представляващ ап. №
11, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 126.07лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 14.04.2022г., 10.34лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.03.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 2.34лв. –
мораторна лихва за периода 01.05.2019г. – 14.04.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в
сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
1
интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Т.с.“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ.
Поддържа се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответниците, чрез
назначения им особен представител, оспорват заявените претенции по основание и
размер, като се излагат подробни съображения в тази насока. Формулирано е
възражение за погасяване по давност на акцесорната претенция за мораторна лихва
върху доставената топлинна енергия. Формулирано е искане заявените претенции да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени обективно кумулативно субективно съединени искови претенции с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По отношение претенцията за доставена, но незаплатена топлинна енергия:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
2
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмета на настоящото производство са суми за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение до обект с абонатен № 211167, представляващ ап. 11, находящ се
в гр. София, /адрес/.
От приложеното на л. 10 копие на Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по Закона за
териториалното и селищно устройство се установява, че процесният ап. 11, находящ се
в гр. София, /адрес/ е предоставен в собственост като обезщетение на Е. Г. М., ЕГН
**********.
От извършената справка в НБД „Население“ /л.34/ се установява, че същият е
починал на 15.04.2021г., като е оставил за свои наследници ответниците П. М. –
съпруга и С. Г. – дъщеря.
По аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗН /закон за наследството/ след смъртта на общия им
наследодател, по силата на наследствено правоприемство, П. М. и С. Г. са придобили
правото на собственост върху процесния апартамент при квоти по ½ идеална част,
респективно през исковия период същите са имали качеството потребител на топлинна
енергия, като всяка една отговаря за ½ от задълженията.
За установяване факта на доставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала вх. „А“, като общият топломер се е отчитал по електронен
път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Видно от
заключението на вещото лице за периода 18/19 и 19/20г. трите радиотара в помещения
хол, стая и кухня са били демонтирани, като в банята има щранг лира с размери 2
елемента Ф27мм и височина 24мм, без техническа възможност за монтаж на уред. За
целия период експертът е посочил, че има служебно изчисление за щранг лира на база
инсталирана мощност. Според заключението през процесния период ТЕ за отопление
отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата приложена в Наредба №
16-334/06.04.2007г., на база отопляема кубатура 156куб.м. Видно от заключението
сумата за доплащане е 1180.87лв., за която част претенцията се явява основателна.
Доколкото всеки един от ответниците отговаря за ½ от задълженията, исковете
се явяват частично основателни срещу всеки ответник за сумата от 590.43лв., като над
този размер до максимално предявения такъв от 603.79лв. или за разликата от 13.36лв.,
претенциите се явяват неоснователни.
По отношение претенцията за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
3
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 12 по делото копие на Договор № 4490/29.09.2002г., се
установява, че между процесната етажна собственост и фирма „Т.с.“ ЕООД е сключен
договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение от етажните
собственици /протокол л. 14/.
От заключението на изготвената СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като
пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че за процесния период дяловете за отопление на
процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че
дължимата се сума за дялово разпределение в размер на 20.68лв. не е заплатена,
респективно претенцията се явява изцяло основателна срещу всеки един от
ответниците за сумата от 10.34лв.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период
приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С.” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл.
33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице размерът на
дължимата се мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период е 262.14лв., Доколкото от всеки един от ответниците се претендира
мораторна лихва в размер на 126.07лв., акцесорните претенции се явяват изцяло
основателни.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответниците, че акцесорната претенция за мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия е погасено по давност. Съгласно материалноправната разпоредба на
чл. 111, буква „в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията на
лихви, каквато е по своя характер и акцесорната претенция. Исковата молба,
инициирала настоящото производство е депозирана на 29.04.2022г., респективно
погасени по давност биха били претенции за лихви, станали изискуеми преди
29.04.2019г. Предмет на настоящото производство е вземане за мораторна лихва с
начална дата след 29.04.2019г., респективно възражението се явява неоснователно.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
4
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 2.34лв. срещу всеки ответник се явява неоснователна.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 1485.08лв., уважената част е в
размер на 1453.68лв., респективно отхвърлената част е в размер на 31.40лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 2000.00лв., от които
400.00лв. – държавни такси, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, 700.00лв. –
депозити вещи лица и 800.00лв. – възнаграждение за особен представител.
С оглед уважената част на исковете на ищеца се дължат разноски в общ размер
на 1957.71лв.,
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, всеки един от ответниците следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 978.85лв. /1/2 от общия размер на разноските/
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 590.43лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., до
обект с абонатен № 211167, представляващ ап. 11, находящ се в гр. София, /адрес/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 29.04.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, 126.07лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 14.04.2022г. и 10.34лв. – стойността на услуга дялово разпределение за
периода м.03.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 13.36лв. и
иска за сумата от 2.34лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
01.05.2019г. – 14.04.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Е. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 590.43лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., до
обект с абонатен № 211167, представляващ ап. 11, находящ се в гр. София, /адрес/ ,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 29.04.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, 126.07лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 14.04.2022г. и 10.34лв. – стойността на услуга дялово разпределение за
периода м.03.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 13.36лв. и
иска за сумата от 2.34лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
01.05.2019г. – 14.04.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 978.85лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
5
ОСЪЖДА С. Е. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, сумата от 978.85лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6