Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 15.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 21.06.2018г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 718 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на искова молба на И.С.Г. срещу О.С. Ищцата твърди, че на 05.02.2018 г. около 18:00 ч. в гр. С. се придвижвала пеша по ул. „Цар Симеон“ в гр. С., като, в района на автогарата и в посока на движение към нея, стъпила в необозначена и необезопасена дупка в десния край на пътното платно, в резултат от което паднала и счупила крака си. Била й оказана първа помощ във филиала на СМП - гр. С., а впоследствие – в ЦСМП към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където й били дадени препоръки за оперативно лечение. Ищцата поддържа, че на 20.02.2018г. постъпила в МБАЛ „Люлин“ ЕАД, където била оперирана. На 26.02.2018г. била изписана от болницата с предписание за спазване на терапевтична схема, прием на лекарства и провеждане на рехабилитация. Сочи, че продължила лечението си в домашни условия, а понастоящем продължава да търпи периодични болки и затруднения при движение, без прогноза за пълно възстановяване. Поддържа, че физическите страдания са се отразили и върху психиката й – нарушение на съня, понижено настроение, тревожност. Заявява, че е направила разходи по лечението си в размер на 850 лв. Твърди, че улицата, на която е настъпил инцидентът, е публична общинска собственост, като ремонтът и поддържането й е задължение на общината. Счита, че причина за настъпването му е противоправното бездействие на служители на общината. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 30000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди, както и 850 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху тези суми от 05.02.2018г. до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от връчването е подаден писмен отговор. С него ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че не било конкретизирано мястото на инцидента. Твърди, че липсва противоправно бездействие на общински служители. Изразява становище, че няма дупка на пътното платно на ул. „Цар Симеон“ в района на автогарата на гр. С.. Оспорва твърденията в исковата молба относно вида и характера на уврежданията, както и причинната връзка между задълженията на общински служители и нанесените вреди. Открива противоречия в извънпроцесуалните твърдения на ищцата, които не съответстват на изложеното в исковата молба както относно механизма на злополуката, така и относно характера и степента на увреждането. Претендира, че вина за настъпилите вреди има и самата ищца, тъй като е нарушила чл. 108 от ЗДвП, движейки се по пътното платно вместо по тротоара, и освен това е отказала оперативно лечение, с което е допринесла за настъпване на усложнения. Въз основа на това възражение за съпричиняване, ответникът претендира намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, и освен това твърди, че последното е прекомерно. Оспорва доказателствената стойност на представения от ищцата ПКО. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Моли съда да отхвърли претенциите на ищцата. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Х., както и от преупълномощения от него адв. С.. Първият от тях е заявил, че поддържа предявените искове, а вторият – участвал в последното открито съдебно заседание по делото – моли съда да ги уважи, като счита, че същите са доказани при условията на пълно и главно доказване. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита, в която обстойно анализира събраните по делото доказателства и прави извод за основателност на предявените искове. Описва вида на процесното увреждане и механизма за настъпването му. Счита, че претендираният размер на обезщетението от 30000 лв. е справедлив и достатъчен във връзка с неимуществените вреди. Счита за доказан и иска за имуществени вреди в размер на 850 лв. Обосновава отговорността на ответника и оспорва твърдението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Цветкова, която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Намира, че е останала недоказана причинно- следствена връзка между състоянието на пътната настилка на ул. „Цар Симеон“ в гр. С. и получените от ищцата травматични увреждания. Счита за доказано, че на процесната дата 05.02.2018 г. улицата е била в състояние, което не я прави източник на опасност, както и че ответната община я поддържа в състояние, което позволява ползването й без риск както за автомобили, така и за пешеходци. Изтъква противоречия между извънсъдебно изложените твърдения на ищцата пред здравните органи и изложеното в исковата молба, касаещи механизма на злополуката и характера и степента на увреждането. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, която се е движила по пътното платно, въпреки че на улица „Цар Симеон“ в гр. С. има изградени тротоари. Като друг фактор за съпричиняване изтъква, че ищцата е отказала оперативно лечение, с което е допринесла за настъпване на усложнения. На последно място сочи, че ищцата не е била здравно осигурена, както и че й е предписана рехабилитация, каквато не е извършила. Претендира разноски по списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита, с която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Подчертава, че в различен контекст ищцата е твърдяла, че била стъпила, респ. пропаднала, в необезопасената дупка на ул. „Цар Симеон“ в гр. С., или че била стъпила накриво и ударила крака си в бордюра. Анализира писмените доказателства по делото и открива различия в съдържащите се в тях формулировки относно механизма на увреждането. Счита, че показанията на свидетелите не подкрепят твърденията на ищцата.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

От приложените болнични листи на л. 6 и 7 от делото се установява, че в късните часове на 05.02.2018г. ищцата е била прегледана в медицински заведения, които не могат да бъдат установени, доколкото са идентифицирани единствено с буквени съкращения и цифрови кодове. В първия от тях е отразено, че пациентката е докарана от екип на ЦСМП, като била стъпила накриво и ударила крака си в бордюра. Във втория документ е посочено, че пациентката е пропаднала в дупка и е травмирала дясната си глезенна става. Външно са констатирани болезненост и оток на глезена, а от рентгеновата снимка – фрактура- луксация. Отразен е отказът на Г. да се подложи на оперативно лечение. Констатирано е, че същата е без осигурителни права.

Съгласно епикриза от 26.02.2018г. на МБАЛ „Люлин“ (л. 8-9 от делото), Г. е претърпяла операция с голяма сложност на множество закрити счупвания на подбедрицата.

С протоколно определение от 05.04.2019г. като доказателства по делото са приети заверени копия от амбулаторен журнал на ФСМП – С.; копие от журнал за повикване на ФСМП в гр. С.; фиш за спешна медицинска помощ от 05.02.2018г. - приложение № 3, фиш с № 015153 – приложение към фиша за спешна медицинска помощ, от които се установява, че на 05.02.2018г. И.Г. е претърпяла медицински интервенции и е била насочена към ИСУЛ (УМБАЛ „Царица Йоанна“).

С определение от 11.04.2019г. са приети документите, представени от ищцовата страна в проведеното открито съдебно заседание на 05.04.2019г. (л. 71 – л. 102 от делото). Същите доказват, че И.Г. е била хоспитализирана на 20.02.2018г. и оперирана на 21.02.2018г. в „МБАЛ Люлин“ ЕАД, като е била изписана на 26.02.2018г.

Прието е заключение по съдебно- медицинска експертиза, съгласно което констатираните увреждания могат да се получат по начина, описан в исковата молба. Вещото лице е посочило, че пълно възстановяване на анатомичното състояние на глезенната става е невъзможно, но възстановяването й до ниво работоспособност настъпва за 5-6 месеца при навременно и адекватно лечение и липса на усложнения (за каквито по делото няма данни). Направен е извод за висок инитензитет на болките от момента на травмата до 5 дни след операцията. Впоследствие болката е била умерена, а след четвъртия месец би трябвало постепенно да затихва. В бъдеще се очакват болки само при хоспитализацията за изваждане на имплантите. Като негативно отражение вещото лице е описало и промяната на начина на живот и необходимостта от ползване на чужда помощ до четвъртия месец след травмата. Функционалният дефицит на глезенната става ще намалее след изваждане на имплантите, но впоследствие ще настъпи обратен процес, с оглед засилената податливост на артрозни изменения за претърпелите фрактура стави. Според вещото лице, закупуването на имплантите на стойност 850 лв. е било необходимо и в причинна връзка с понесената травма. На последно място, вещото лице е дало заключение, че няма противоречие между описаните диагнози в различните лечебни заведения, а привидното несъответствие на описанието им се дължи на различните достъпни средства за изследване в отделните лечебни заведения. Освен това, при личния преглед, ищцата се е оплаквала от леки болки и оток при натоварване на крака. В открито съдебно заседание в.л. К. е пояснил използваните от него термини „активно движение“ и „пасивно движение“. Направил е извод, че констатираният от него дефицит на движенията е минимален и не затруднява ежедневните движения в битовата дейност на ищцата. Посочил е, че такава фрактура е медицински показано да бъде оперирана веднага, а в конкретния случай операцията, извършена 16 дни след травмата, е на границата на медицински допустимия срок за оперативно лечение, но въпреки това в случая няма данни за настъпили усложнения. Изразил е становище, че това забавяне се е отразило на продължителността на оздравителния период и, съответно, на продължителността на търпените болки и страдания. В случая е било желателно, но не и задължително, да се проведе рехабилитация, като липсва документално предписание за това.

Прието е и заключение по съдебно- техническа експертиза, изготвено от в.л. С., съгласно което уличната настилка на ул. „Цар Симеон“ в района на автогарата в гр. С. е в много добро състояние – без деформации, които да бъдат опасни за преминаващи пешеходци. Освен това е констатирано, че от двете страни на улицата са изпълнени тротоари с настилка от циментови плочи, която е в много добро състояние и ползването й е безопасно. В открито съдебно заседание експертът е заявил, че при огледа на място не е забелязал да са запълвани дупки до тротоара (т.е. асфалтът да е различен) на разстояние от 150 м. от автогарата в двете посоки на улицата и в период от близките няколко месеца до около една година. Категоричен е, че нов асфалт няма.

Поради оспорване на това заключение е назначена повторна СТЕ, заключението по която е изготвено от в.л. Д.. Според него уличната настилка в процесния участък на ул. „Цар Симеон“ е в добро състояние, а от двете страни на улицата са обособени тротоари с настилка от циментови площи, които също са в добро състояние. На конкретно поставения въпрос № 3 вещото лице е заявило, че не може да отговори, дали на мястото на инцидента е имало дупка на 05.02.2018г., тъй като огледът е правен една година и три месеца след тази дата. Единственото категорично заключение, с което се ангажира вещото лице, е че в процесния участък е извършвана рехабилитация – изкърпване на единични дупки на пътната настилка с фрезоване, почистване, грундиране, полагане на асфалтова смес, уплътняване и заливане на фугите с горещ битум. Посочило е, че през лятото на 2017г. е извършена рехабилитация на ул. „Цар Симеон“ от „М.-Х.“ ЕООД, вкл. изкърпване на асфалтова настилка (приложения № 11 и № 12). Също така вещото лице е констатирало, че за периода от м. януари 2018г. до м. февруари 2019г. в участъка от градския площад до автогарата са станали две аварии на водопроводната мрежа на ул. „Цар Симеон“, но и двете са през 2019г. и не попадат на мястото на инцидента (приложение № 13). В открито съдебно заседание на 13.05.2019г. вещото лице е уточнило, кои снимки е направило лично, и кои са му предоставени от процесуалния представител на ищцата. Експертът е посочил изрично, че снимки – приложения № 1 и 2 към заключението са заснети от него, а останалите снимки (№ 3 - 10) са му предоставени от адв. Х.. Пояснил е, че отговорът на последния въпрос касае място (участък) по приложения № 2 и № 3, уточнено заедно със страните по делото. Според в.л. Д., на място се забелязват дупки, които са запълнени, фрезовани, обработвани, по възлагане от общината – вкл. и в района на автогарата.

Във връзка с тази експертиза са представени и приети по делото документи, касаещи изпълнението на рехабилитацията (л. 143 – 171 от делото), от които се установява, че на 21.06.2017г. е сключен договор между общ. С. и „М.-Х.“ ЕООД с такъв предмет. Към него са приложени предложение за изпълнение на поръчката (образец № 5), ценово предложение (образец № 9), количествено- стойностна сметка, техническа спецификация и възлагателно писмо. Приложени са и протокол за установяване завършването и заплащане на натурални СМР, както и подробна количествена сметка, от която е видно, че е била изкърпвана асфалтова настилка на ул. „Цар Симеон“ в гр. С. в две нейни части, а именно – „паркинг зад ЖП- гара“ и „от автогара до площада“.

Разпитан е свидетелят В., доведен от ответната страна. Същият твърди, че познава района на улица „Цар Симеон“ и района на автогарата на гр. С.. Според него, пътната настилка и тротоарите в този район са в добро състояние, като се изключат следи от леки напуквания.

Свидетелката Р. съобщава, че е била непосредствен очевидец на инцидента, тъй като имала среща с ищцата в процесния район. Последната понечила да ангажира такси, при което на ръба на дупката си подхлъзнала десния крак и казала, че явно го е навехнала. Описва мястото на инцидента като главната улица в района на „стоянката на такситата между ЖП- гарата и автогарата, в непосредствена близост до автогарата“. Въз основа на снимката от л. 52 от делото, локализира това място в централната й част на границата между пътното платно и тротоара под знак „забранено паркирането” и знак „такси” от порядъка на няколко метра преди и след знака – където се вижда преминаващ пешеходец. Твърди, че и тя и ищцата са се движили по тротоара една срещу друга, а таксито било до ищцата. Инцидентът настъпил, когато Г. стъпила на платното да вземе такси. Според свидетелката, имало малко разстояние до таксито, което не било плътно до тротоара. По отношение на процесната дупка заявява, че се намира на пътното платно, точно на ръба на тротоара, т.е. между бордюра на тротоара и таксито. Твърди, че имало няколко дупки с площ, която съдът е преценил приблизително като 20 на 30 см., въз основа на визуално очертана от свидетелката. Дупките били запълнени след около два месеца, като и понастоящем има видими следи от запълването. Поддържа, че е съседка на ищцата и доста време се е налагало да й помага през възстановителния период, а и след него, тъй като последната изпитва трудности – напр. при изкачване на стълби. Твърди, че вече не може да ходи по планините.

Свидетелят Д. свързва процесния инцидент със собственото си изписване от болница, което станало на същия ден. Твърди, че вечерта ищцата му се обадила по телефона и му казала, че си е счупила си крака след като стъпила в дупка. Помолила свидетеля да я посрещне. Той и съпругата му изчакали прегледа на ищцата в ИСУЛ, при който се установило счупване на десния глезен. Твърди, че счупването било наместено и фиксирано с шина. Според него, решението за операция било отложено до контролния преглед по указание на лекуващия лекар. Затова ищцата не останала в болницата, а впоследствие - при контролния преглед - се оказало, че се налага операция, като датата била определена отново от лекаря. Твърди, че след изписването ищцата живяла в неговия дом, като са се грижили за нея около два месеца. През този период ищцата не можела да си спусне крака от леглото и изпитвала силни болки. Била срината и психически и физически. Не можела да стъпва на крака си, и се притеснявала за къщата в С.. Инцидентът провалил планираното й пътуване до Германия. Не можела да спи. По цели нощи гледала телевизия. Според свидетеля, и към настоящия момент все още има някакви следи от това нейно състояние. Оплаквала се, че й трудно да се придвижи от С. до къщата й.

На л. 10 от делото се открива заверено копие от квитанция към ПКО от 21.02.2018г. за сумата 850 лв. с отбелязване на името на ищцата и текст „ОСС-глезен“, за която се твърди, че удостоверява извършено от Г. плащане за остеосинтезни средства във връзка с лечението й.

В последното открито съдебно заседание по делото е прието заключение по ССЕ, изготвено от в.л. С., съгласно което сумата 850 лв. е реално заплатена от И.Г. с ефективна дата на плащане 21.02.2018г., като плащането е извършено в брой в касата на болницата и за него са съставени счетоводни документи – ПКО от 21.02.2018г. и фактура № **********/21.02.2018г. Разпитано в открито съдебно заседание, вещото лице е заявило, че поддържа представеното заключение, като плащането е извършено по описания в него начин, а фактурата е осчетоводена. Допълнило е, че не винаги се спазва изискването на Закона за счетоводството за номериране на първичните счетоводни документи (вкл. ордери). Независимо от това е констатирано, че отразената в него операция е надлежно заведена на датата на издаването му (21.02.2018г.). При това е вписано основание за плащането „Вложени скъпо струващи импланти”, което е освободена доставка, поради което не е било необходимо да се издава касов бон. Според вещото лице е допустимо да се плаща и само на основание приходен касов ордер, както и на основание фактура, в зависимост от счетоводната политика на предприятието. Направен е извод, че плащането е редовно и валидно, като са спазени всички счетоводни изисквания.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, с цени съответно 850 лв. и 30000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

По настоящото дело, с протоколно определение от 05.04.2019г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че пътното платно и тротоарното пространство на ул. „Цар Симеон“ в гр. С. са собственост на О.С. Следователно, на основание чл. 31 от Закона за пътищата, именно общината следва да се грижи за тяхното изграждане, ремонт и поддържка, респ. да носи отговорност за последиците от неизпълнение на това задължение (В същия смисъл – и Решение № 1184 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., ГК).

Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищцата е да докаже настъпване на вредоносно събитие, представляващо предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, както и претърпени имуществени и неимуществени вреди от посочения в исковата молба вид и размер, а в тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване на вредите от страна на ищцата поради неспазване на чл. 108 от ЗДвП и отказано оперативно лечение.

В случая, фактът на вредоносното събитие, както и времето и мястото на настъпването му, са доказани от представените амбулаторни листи и от показанията на св. Р., която е негов очевидец.

Претендираните неимуществени вреди се установяват от показанията на св. Р. и св. Д., а и до голяма степен може да се презюмират, с оглед наличните писмени доказателства за тежка контузия на дясната глезенна става на ищцата и извършените многобройни медицински манипулации, вкл. оперативна интервенция.

Макар и с известна условност, може да се приеме, че е налице причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и поведението на лица, на които ответникът е възложил работа по ремонт и поддръжка на пътната настилка, поради следните съображения.

От една страна, намиращите се на л. 143 – 171 от делото документи доказват, че по- малко от половин година преди процесния инцидент общ. С. е предприела адекватни действия по ремонт и поддръжка на пътната настилка на улици на територията на общината, вкл. ул. „Цар Симеон“ в гр. С.. От подробната количествена сметка се установява, че в релевантния участък от улицата – между автогарата и площада – са изкърпени дупки с различни размери, но не по- малки от 3,20м. х 1,40м. (л. 170 от делото). Освен това е налице и двустранно подписан протокол, удостоверяващ завършването и заплащането на извършените ремонти. Всичко това дава основание да се приеме, че, дори да е имало съществени дефекти на пътното платно, те са били надлежно ремонтирани през лятото на 2017г., а появяването на нови такива в рамките на краткия период до инцидента на 05.02.2018г. е малко вероятно. Все пак, не може да се изключи възможността, към този момент да са останали неотстранени дефекти с по- малки размери, които не са били предмет на договора с „М.-Х.“ ЕООД. Тази възможност се подкрепя както от изчерпателно посочените в горецитираната сметка размери на ремонтните площи, така и от Приложение № 2 към заключението към втората СТЕ, което показва видими неравности и следи от ремонти на пътната настилка в този участък и към настоящия момент. Дълбочината на неравностите е съизмерима с дебелината на асфалтовото покритие, а размерите на ремонтните следи са видимо по- малки от тези, описани в коментираната по- горе подробна количествена сметка, което означава, че тези конкретни следи са оставени от ремонти, несвързани с договора от 2017г. Видимите последици от ремонти са от различен вид (със и без фрезоване), което дава основание да се предположи, че са правени по различно време. От една страна, в.л. С. е заявил, че тези ремонти са по- стари от около една година, а от друга страна в.л. Д. е отказал да се ангажира със заключение за точния момент на тяхното извършване. Останалите приложения към второто заключение са предоставени на вещото лице от ответната страна и от процесуалния представител на ищеца, което поставя под съмнение тяхната обективност. Доколкото, обаче, никоя от страните не е възразила срещу представените от насрещната страна приложения, а вещото лице е приело да работи по тях, след като е извършило оглед на място в присъствието на процесуалните представители на страните, съдът намира, че няма пречка, те също да се използват за формиране на фактически изводи по делото. По-  конкретно, приложения № 4, № 7 и № 8 представят вече констатираните неравности и ремонтни следи в релевантния район (между пътни знаци А18 и В27) в по- едър план, но не променят направените изводи на съда въз основа на приложение № 2. Приложения № 3, 6 и 10 отразяват състоянието на пътната настилка в непосредствена близост до автогарата. Поради това те са неотносими към установяване на състоянието на участъка, в който се твърди, че е настъпил процесния инцидент (между горните два пътни знака), но могат да се използват като пример за вида и размера на характерните неравности в тази част от улицата. Приложения № 5 и 9 отразяват спрял таксиметров автомобил в близост до тротоарната площ на вероятно същата улица (с оглед специфичната маркировка на бордюра).

Въз основа на комплексна преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че данните за извършена мащабна рехабилитация през м. август 2017г. от „М.-Х.“ ЕООД на процесния участък от улицата не опровергават показанията на св. Р. в частта им, която установява дефекти на пътната настилка към момента на процесния инцидент. Както се посочи по- горе, в процесния участък е отчетена рехабилитацията само на дефекти над определена площ, а освен това е видно, че по- малки такива съществуват и към настоящия момент. От друга страна, св. Р. е и пряк очевидец на процесния инцидент, поради което нейните показания по този въпрос са с по- висока достоверност от тези на св. В.. Въпрос на субективна интерпретация е, дали тези дефекти биха могли да се квалифицират като „дупки“, но от значение за настоящия правен спор е не тяхното наименование, а способността им да предизвикат процесната травма или да допринесат за настъпването й. За да прецени това, съдът взе предвид противоречивите извънпроцесуални изявления на ищцата, на които обръща внимание ответната страна. Вярно е, че в различни медицински документи (вкл. от един и същ ден) са отразени различни твърдения на ищцата за начина на настъпване на травмата – „пропадане в дупка“ и „стъпване накриво“. Това противоречие може да бъде обяснено, ако се приеме, че соченият от св. Р. дефект на пътното платно е бил на границата на възприемането му като „дупка“, но все пак е бил достатъчен да приведе стъпалото на десния крак на ищцата в неестествена позиция, довела до процесната травма. В подкрепа на този извод са и правилата на опита и житейската логика, според които, дори едно безобидно стъпване накриво да е по принцип възможно и при идеални пешеходни условия, в повечето случаи то не е безпричинно, а се провокира от обективен външен фактор – особено когато води до такива тежки последици.

С оглед гореизложеното съдът намира, че единственият извод, който не противоречи на никое от събраните доказателства за това обстоятелство (видимите от снимковия материал неравности на пътното платно и към настоящия момент, констатираните от в.л. С. и в.л. Д. следи от извършени ремонти, извършената рехабилитация на пътното платно през м. август 2017г., и показанията на свидетеля - очевидец Р.), е, че към момента на процесния инцидент е съществувал неголям дефект на пътната настилка в района на стоянката на такситата на ул. „Цар Симеон“ в гр. С., който, обаче, при недостатъчно внимание от страна на пешеходеца, е бил в състояние да доведе до стъпване накриво. Вероятно той е една от незапълнените неравности, констатирани към настоящия момент в близост до бордюра, или - ако е бил ремонтиран впоследствие и към момента не съществува - размерът му е бил съизмерим с тях, тъй като наличието им показва, че именно недостатъци с такива размери не са били обект на рехабилитация. Този извод се подкрепя както от подробната сметка във връзка с изпълнението на договора от 2017г., така и от показанията на св. Р., според която ищцата нито е паднала, нито загубила равновесие, в резултат от попадането си на него (което би следвало да се очаква, ако той е голяма и/или дълбока „дупка“), а само седнала „от болка“, т.е. не в резултат от съприкосновението с неравността на пътното платно, а в резултат от  последиците от това съприкосновение.

В този контекст следва да се разгледа и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, което съдът намира за частично основателно поради следните съображения:

·        Независимо от обективно съществуващите и обсъдени по- горе настоящи дефекти на пътната настилка в процесния участък, вещите лица С. и Д. поотделно и независимо един от друг са окачествили сегашното състояние на улицата като (много) добро и безопасно за пешеходците. Следователно, така констатираните дефекти, сами по себе си, не са годни да увредят участниците в движението. И обратно: щом въпреки това дефект с подобни размери (чието наличие към момента на инцидента се прие по- горе) е допринесъл за травма като процесната, това следва да се дължи не само на неговите присъщи свойства, а и на допълнителни фактори. Според съда, в случая такъв фактор е липсата на необходимо внимание от страна на пострадалото лице. Този извод се обуславя от показанията на св. Р., която описва инцидента като лично и непосредствено възприет от нея с думите: „…при което на ръба на дупката се подхлъзна десния крак“. След като дефектът на пътното платно е бил видим за свидетелката, той би трябвало да е бил също толкова видим и за самата ищца, но въпреки това тя не е направила опит да го избегне, с което е допринесла за собственото си нараняване.

·        По делото не се твърди и не се доказва необходимост от стъпване точно на това място от пътното платно, независимо от наличието или липсата на негов дефект. Видно от снимките – приложения № 5 и 9 към заключението на в.л. Д., разстоянието от бордюра, на което е спрял таксиметровият автомобил, е достатъчно малко, за да може пътникът да се качи в него от самия тротоар, без да се налага да стъпва на пътното платно. И обратно: ако автомобилът е бил значително по- отдалечен, на пътника би се наложило да стъпи на пътното платно по- далеч от тротоара и по- близо до автомобила, за да достигне последния, а стъпването непосредствено до бордюра (както се установява от показанията на св. Р.) не би допринесло за постигане на тази цел. От показанията на св. Р. може да се направи извод, че е била налице именно тази хипотеза. Поради това съдът намира, че стъпването на ищцата на мястото на дефекта „точно на ръба на тротоара на улицата на пътното платно долу“ (според св. Р.) не е било наложено от обективна необходимост. След като въпреки това ищцата е стъпила именно там, без да е налице допустимо от закона изключение (чл. 113 от ЗДвП), тя действително е допринесла за увреждането.

·        Основателно е и възражението, че действията на ищцата са допринесли за удължаване на периода на търпени болки и страдания с отлагане на операцията на счупването. Противно на твърденията на св. Д., това отлагане е било не по инициатива на дежурния лекар, а на самата ищца, която е отказала оперативно лечение, видно от допълнителния лист към листа за преглед на пациен от в КДБ/СО № 006707 (л. 7 от делото). Така, периодът на най- интензивните болки, който, според в.л. К., е между момента на счупването и петия ден след операцията (т. 4 от заключението – л. 43 от делото), е бил удължен по решение на ищцата с петнадесетте дни между 06.02.2018г. и 21.02.2018г. Поради това е налице съпричиняване и от тази гледна точка.

В обобщение, съдът приема, че през 2017г. общината е предприела действия по ремонт на ул. „Цар Симеон“ в района на автогарата на гр. С., като е привела пътното платно в достатъчно добро (макар и не съвършено) състояние, за да бъде то безопасно за пешеходците (арг. от заключенията на в.л. С. и в.л. Д. за настоящото състояние на улицата). На повърхността му са останали дефекти с по- малки размери (арг. от подробната количествена сметка, показанията на св. Р. и снимковия материал към заключенията по повторната СТЕ), чието избягване е било възможно при проява на обичайно внимание от страна на пешеходеца. Ищцата, обаче, не е предприела необходимите за това мерки, в резултат от което е претърпяла процесната травма. Поради това съдът намира, че съпричиняването на болките и страданията (вкл. с удължаването на предоперативния период) е в размер на 50%.

За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взе предвид съдебната практика, която присъжда обезщетения в изключително широк диапазон за болки и страдания, причинени от счупване на глезен – от 4000 лв. (Решение № 1184 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о.) до 30000 лв. (Решение № 857 от 28.04.2015 г. на САС по в. гр. д. № 778/2015г.).

Освен това, с Определение № 840 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2014 г., IV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е присъдено обезщетение от 26000 лв. за идентична травма, но с по- тежки последици (интензивни болки в продължение на три месеца след счупването и получаване на големи отоци на ставата до една година след това).

С Решение № 1451 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4399/2018 г., е присъдено обезщетение от 15000 лв. за идентична травма и почти идентични последици от нея, но невъзстановена походка на пострадалото лице.

 

  С Определение № 381 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2018 г., III г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е присъдено обезщетение от 10000 лв. за идентична травма, но малко по- тежки последици към момента на разглеждане на делото - оток в областта на двата глезена, ограничен обем и болезнени движения в дясната глезенна става.

С Определение № 267 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6383/2013 г., IV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е присъдено обезщетение от 5000 лв. за идентична травма със сходен възстановителен период.

С Определение № 278 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2009 г., IV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е присъдено обезщетение от 5000 лв. за идентична травма въпреки по- големите болки и страдания и затруднено възстановяване с оглед възрастта на пострадалото лице.

В конкретния случай, в.л. К. е дало заключение, съгласно което няма данни за усложнения, а дефицитът на движенията на ищцата е минимален. От друга страна, битовите неудобства, болките, продължителността на възстановителния период са съизмерими с обичайните за този вид травми. При тези данни, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания е в размер на 12000 лв. Този размер съответства на най- актуалните актове от цитираната по- горе съдебна практика (Определение № 381 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2018 г., III г. о., ГК и С Решение № 1451 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4399/2018 г.), формирана по практически идентични казуси от гледна точка на вида травматично увреждане, но с по- тежки и незавършени към момента на разглеждане на делото възстановителни периоди.

Поради това, отчитайки процента на съпричиняване, ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищцата 6000 лв. по иска за обезщетяване на неимуществени вреди.

Съответно, искът за обезщетяване на имуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 50% от 850 лв., т.е. 425 лв., а за разликата до пълния претендиран размер – отхвърлен. Във връзка с това съдът не споделя доводите на ответника, че представената квитанция за тази сума нямала характер на разплащателен документ. Независимо от липсата на фискален бон, в.л. С. е категорична, че извършеното плащане е реално и валидно.

С оглед изхода на делото и направеното от ищцата искане, в нейна полза следва да се присъди част от направените разноски, пропорционална на уважената част от иска. Такива се установяват в размер на 500 лв. – държавна такса, 250 лв. - депозит за СМЕ, 125 лв. – депозит за повторна и допълнителна СТЕ, 150 лв. – депозит за ССЕ, и 1800 лв. – адвокатски хонорар, т.е. общо 2825 лв. от която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 2825*((425+6000)/(30000+850))= 0,2082658022690438*2825= 588,35лв.

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане, в негова полза следва да се присъди част от направените разноски, пропорционална на отхвърлената част от иска. Такива се установяват в размер на 200 лв. – депозит за СТЕ, 50 лв. – депозит за СМЕ, 125 лв. – депозит за повторна и допълнителна СТЕ, и 1550 лв. – адвокатско възнаграждение., т.е. общо 1925 лв., от която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 1925*((30000+850 -425-6000)/(30000+850))= 1925*(24425/30850)=1524,09лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА О.С. с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, да заплати на И.С.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от фрактура на дясната глезенна става, настъпила на 05.02.2018г. в гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.

ОСЪЖДА О.С. с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, да заплати на И.С.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 425 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за остеосинтезни материали, необходими за лечение на фрактура на дясната глезенна става, настъпила на 05.02.2018г. в гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.02.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на имуществени вреди по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 850 лв.

ОСЪЖДА О.С. с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, да заплати на И.С.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 588,35 лв. – част от направените от ищцата разноски по делото, пропорционална на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.С.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на О.С. с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, сумата 1524,09 лв. – част от направените от ответника разноски по делото, пропорционална на отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

Окръжен съдия: