№ 21608
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110149860 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът М. И. К., чрез адв. П., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 24.10.2022 г., на игрището на спортен комплекс „Грийнспорт“, в кв.
„Слатина“, гр. С., била проведена футболна среща между отборите на „Visteon” и „Дантек“
от турнира на Българска аматьорска футболна лига. Сочи, че се състезавал за отбора на
„Visteon”, а ответникът за противниковия отбор, като двамата не се познавали. По време на
срещата, при игра за топката, между ищеца, който бил нападател и ответника като защитник,
възникнала конфликтна ситуация, при която ответникът предупредил М. К. да не го
„подпира“ по гърба с ръце, а ищецът му направил забележка за агресивната игра, на която
получил отговор, че „сега ще види“. В хода на футболната среща, бидейки с гръб към ищеца
и играейки за топката, при завъртането си ответникът ударил ищеца с лакът в областта на
дясното ухо. Ищецът твърди, че вследствие на удара изпитал силна болка и паднал на
терена, като за извършеното нарушение ответникът бил санкциониран с жълт картон.
Навежда доводи, че потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“,
където на 26.10.2022 г. претърпял оперативна интервенция. На 15.11.2022 г. ищецът бил
прегледан от съдебен лекар, който установил наличието на травматично разкъсване на
тъпанчевата мембрана на дясното ухо в задните квадранти. В издаденото медицинско
удостоверение № 41/2022 г. било посочено, че травмата може да се получи по заявения от
пострадалия начин – при удар с лакът в областта на ухото, като посоченото травматично
увреждане причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На
09.03.2023 г., при извършено аудиометрично изследване на ищеца, било установено
намаление на слуха на дясното ухо с 8%. Ищецът твърди, че след настъпилото събитие
търпи постоянни неимуществени вреди. Нанесеното травматично увреждане му причинило
болка от разкъсването на тъпанчето в момента на причиняването му, като търпял болка и
вследствие на оперативното лечение. Поддържа, че към датата на исковата молба
продължава да търпи болки в ухото и главата, както и постоянен дискомфорт. Вследствие от
настъпилото събитие било разклатено и психическото му състояние, като изпитвал
1
симптоми на тревожност, раздразнителност, потиснато настроение, липса на апетит и
нарушения на съня. В тази връзка счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на нанесеното травматично
увреждане, представляващо разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо в задните
квадранти. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. С., чрез адв. Х., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че описаната от
ищеца фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност. Оспорва
твърдението на ищеца за нанесен удар по време на футболния мач, проведен на 24.10.2022г.
Счита за недоказан фактът, че претърпените от ищеца интервенции са вследствие от нанесен
удар. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Счита, че е налице контузия по време на футболен мач, която не се характеризира като
противоправно деяние. Твърди, че с попълването на декларация за освобождаване от
отговорност ищецът се е съгласил с условията на спортното мероприятие и е поел риска от
настъпването на увреждания на здравето му по време на футболната среща. Излага
подробни съображения, които противопоставя на твърденията на ищеца относно наличието
на вина, като счита, че нанесеното увреждане е в резултат на случайно събитие. Отбелязва,
че когато футболист извърши нарушение без да търси контакт с топката, а само с цел да
увреди другиго се наказва с червен картон, като в процесния случай е играл за топката,
поради което е бил санкциониран с жълт картон. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между деянието и твърдените от ищеца вреди. Сочи, че от представените
от ищеца доказателства се установява, че същият има хронично и дългогодишно заболяване
на двете уши. Отбелязва, че ищецът е продължил да играе и не е поискал намесата на
медицинско лице или евентуална смяна, като твърди, че ако такава травма е била нанесена
по време на футболния мач, то същата би била пречка играчът да продължи участието си в
играта. При условията на евентуалност, поддържа че претендираното обезщетение е
прекомерно и не съответства на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Навежда
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Счита, че същият е
следвало да носи предпазни средства, бъдейки наясно с проблемите си в областта на ушите.
Твърди, че ищецът, намирайки се зад него при въпросната игрова ситуация, е следвало да
предположи липсата на видимост зад гърба му, предвид насоченото внимание към топката, и
невъзможността му да предотврати евентуално физическо единоборство с противников
играч. В тази връзка поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността
му, евентуално, че претендираното обезщетение е прекомерно и противоречи на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
следните елементи: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или
2
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
Отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за извършени
от него неправомерни действия, изразяващи се в нанесен удар с лакът в областта на дясното
ухо на ищеца по време на проведена на 24.10.2022 г. на игрището на спортен комплекс
„Грийнспорт“ в кв. „Слатина“, гр. С., футболна среща между отборите на „Visteon” и
„Дантек“ от турнира на Българска аматьорска футболна лига.
Не е спорно между страните по делото, че на 24.10.2022 г., на игрището на спортен
комплекс „Грийнспорт“, в кв. „Слатина“, гр. С., е била проведена футболна среща между
отборите на „Visteon” и „Дантек“ от турнира на Българска аматьорска футболна лига, като
ищецът М. И. К. се е състезавал за отбора на „Visteon”, а ответникът А. А. С. -за
противниковия отбор „Дантек“.
На следващо място, безспорно е по делото, че преди футболната среща всеки от
футболистите, в т.ч. и ищецът, е подписал декларация за освобождаване от отговорност, с
която декларират, че: участват в организираните от Българска Асоциация Мини Футбол
спортни събития, поемайки изцяло риска и отговорността за собственото си здраве; са
запознати с рисковете, които могат да бъдат причинени от терена, екипировка, личното
физическо състояние, метеорологични условия, както и от действия на трети лица.
По делото е представена епикриза от 27.10.2022 г., издадена от УМБАЛ „Царица
Йоана-ИСУЛ“ ЕАД на М. И. К., в която е отразено, че същият е постъпил на 25.10.2022 г. с
диагноза „травматично разкъсване на тъпанчето“, като в графа анамнеза, снета по данни
на пациента, е отразено, че по време на футболен мач е бил ударен с лакът в областта на
дясното ухо и след консултация с УНГ е установена травматична руптура на дясна тъпанчева
мембрана, поради което е постъпил в клиниката за оперативно лечение - мирингопластика,
което е било проведено и е бил изписан на 27.10.2022 г. с препоръки при изписването: да
пази ухото от вода и да избягва физическо натоварване.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 41/2022 г., в което е
отразено, че на 15.11.2022 г. в 09:45 д-р Д. Н.Н. (началник „Отделение по съдебна медицина“
при УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД) прегледал М. И. К., който при предварителните
сведения съобщил, че на 24.10.2022 г. около 19:00 часа по време на игра на футбол в игрища
на ПЖИ, играч от другия отбор, неизвестен му до момента, който се държал грубо, го ударил
с лакът в областта на дясното ухо, вследствие на което ухото заглъхнало веднага и изпитал
силна болка. При прегледа на М. И. К. специалистът по съдебна медицина установил
следното увреждане: травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо в
задните квадранти. Отразено е още, че това травматично увреждане било получено в
резултат от действието на твърд тъп предмет и при тези данни може да се получи по време и
начин, както съобщава освидетелстваният – при удар с лакът в областта на ухото. Описаното
увреждане представлявало временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е представен и амбулаторен лист № *** от 09.03.2023 г., издаден от
медицински център „АмериМед“ на М. И. К. при посещение за консултация, в който е
отразена основна диагноза „шум в ушите (субективен)“ и придружаващи заболявания и
усложнения „вазомоторен ринит“, като в графа анамнеза, снета по данни на пациента, е
отразено, че съобщава за шум в двете уши с дългогодишна давност, който се увеличил
седмица преди прегледа, като имало и обилна водниста секреция от носа, провокирана от
студен въздух. На следващо място, в амбулаторния лист в графа „обективно състояние“ било
отразено: „уши – церумен двустранно, след отстраняването – б.о., нос – девиация на носната
преграда, спокойна носна лигавица без патологичен секрет, гърло – б.о.“.
В производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите И.А.М. и К.Н. К.а (на страната на ищеца), А.Д.Т. и .К.Х. (на страната на
3
ответника).
Свидетелят И.А.М. заявява, че познава М. К. от две-три годни, от футболния отбор на
„Вистеон“, като си спомня за инцидент, претърпян от М. К., който се случил преди година и
половина на мач между „Вистеон“ и „Дантек“, който мач свидетелят М. гледал отстрани
поради контузия. Този мач се състоял в пролетен полусезон, между март и април. В началото
на процесния футболен мач имало единоборство в средата на терена, след което
единоборство противниковият играч - в случая А., имал претенция към съдията и тъй като
единоборството било между него и М., отправил словесна закана към М. с думите „Сега ще
видиш ти“. В следващата ситуация, в която последвало центриране към вратата, А. скочил и
с лакътя ударил М. в главата, вследствие на което ищецът извикал силно и паднал на земята.
Съдията спрял мача, за да се провери здравословното му състояние, извикали лекаря и след
това извели М. извън терена. Лекарят установил, че ищецът има спукано тъпанче и го
изпратил в болница, поради което М. не продължил футболната среща, а директно отишъл в
болница. Свидетелят заявява още, че при процесното единоборство, при което А. ударил М.
с лакът, имало центрирана топка, която летяла високо във въздуха, двамата били плътно
един до друг, рамо до рамо, като при приближаване на топката към тях, М. се опитал да
играе с топката с глава, но получил удар в главата с лакът от лявата ръка на А., който не се
опитвал да играе с топката.
От показанията на свидетеля К.Н. К.а – съпруга на ищеца, преценени по реда на чл.
172 ГПК, се изяснява, че си спомня за претърпяна от М. К. операция на тъпанчето, която
била извършена преди около две години. Свидетелят заявява, че ищецът се прибрал вкъщи
след футболен мач и казал, че тъпанчето му е спукано, вследствие от удар и при това
нарочно. Казал, че в началото на мача се е случило и че той не е играл този мач след удара, а
е отишъл в „Исул“ веднага след инцидента, където му казали да отиде на другия ден в
болницата, за да го приемат за операция. След изписването му от болницата М. изпитвал
болки освен в ухото и в главата. Бил притеснен заради болките в главата, като се получил
по-силен шум в ушите. Били му казали много да внимава, защото не могат да му направят
втора операция. Трябвало да внимава, когато си духа носа. Трябвало да мине определено
време, например 10-15 дни, за да може да заздравее. Той се притеснявал, защото имал
служебно пътуване със самолет малко по-късно - след около две – три седмици, като това
му се отразило негативно и на работата. Болките в главата продължили около година, като и
до ден днешен от време на време се оплаквал. Около три месеца след операцията ищецът
ходил на допълнителен преглед заради шума в ушите, като там установили, че има намален
слух. Чисто в личностен план цялото това нещо му се отразило изнервящо, бил изнервен и
когато го боляла главата всъщност не можел да спи много добре през нощта и това също му
се отразило по някакъв начин. Това с главата било около година, като все още имал шум в
ушите от време на време. Преди години ищецът също се лекувал от шум в ушите, но
напоследък не се оплаквал, защото било спряло лечението, което имал преди няколко
години. Освен нервността, която изпитвал, промяна в житейските му навици не е имало.
Около месец след травмата ищецът продължил да играе футбол, защото ударът в ухото не
означавал, че не може да играе футбол.
Свидетелят А.Д.Т. – съдия по време на футболната среща, заявява, че познава М. К. и
А. С. като футболисти, които играят в Аматьорската лига по мини футбол. Свидетелят Т.
изяснява, че е бил съдия на мача, в който се случило нормално единоборство, при което А.
получил топката и при обръщането спрямо М. К. се получило нещо като шамар заради
предимството, което А. се опитал да вземе във футбола. Свидетелят заявява, че това било
нормално единоборство, като от негова страна, в качеството му на съдия, бил свирен фал и
показан жълт картон на А., при което играчът трябвало да излезе от игра за пет минути, тъй
като такива били правилата в мини футбола. След описаното единоборство лекарят влязъл
на терена да прегледа М., след което мачът си продължил. Свидетелят Т. изяснява още, че А.
получил топката, която летяла към него от високо, като в това време М. се намирал зад А.,
4
който я поел и при обръщането му се получил удар в областта на главата на М., което било
нормално единоборство, защото футболът бил контактен спорт. В момента на завъртане от
страна на А., М. се намирал зад него, поради което А. не видял М. при играта с топката.
Свидетелят Т. изяснява още, че жълтият картон при мини футбола е като нормален при
големия футбол – предупреждение при фал, некоректно действие. В мини футбола при жълт
картон имало излизане за пет минути, след което играчът пак влизал да играе, докато при
червен картон излизал от мача и не можел да продължи играта, тъй като оставал наказан, т.е.
червеният картон се давал при умишлени действия. Преди процесното съприкосновение
между М. и А., имало друго единоборство, при което имало някакво сдърпване, но
свидетелят Т. не е чул да е имало закани от единия играч спрямо другия. В тази връзка
свидетелят изяснява, че само ако играчите си кажат нещо на висок тон се чува, а в противен
случай е много трудно да се чуе, тъй като има достатъчно шум има от всякъде.
Свидетелят .К.Х. – приятел на ответника, заявява, че от около 20 години познава А., с
който играят заедно футбол. Не познава лично М. К., а го е виждал единствено на терена
визуално. Изяснява, че знае за процесната футболна среща между отборите „Вистеон“ и
„Дантек“, при която взели участие като играчи М. К. и А. С.. На тази футболна среща
свидетелят Х. бил контузен и гледал мача отстрани, от средата на игрището. А. в тази среща
играел като нападател, като при процесното единоборство бил застанал отпред, поел топката
и при обръщането му неволно ударил М.. След това на терена влязъл лекар да прегледа М., а
съдията показал на А. жълт картон при това единоборство. Свидетелят заявява още, че няма
спомен преди това съприкосновение да е имало друго такова единоборство между М. К. и А.
С., при което да са отправяни закани от единия спрямо другия.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявената
искова претенция се явява недоказана и подлежи на отхвърляне, тъй като в хода на
производството не бе установено в условията на пълно и главно доказване извършването на
противоправно и виновно деяние от страна на ответника. Когато доказателствената тежест
за установяване на определени предпоставки е възложена на някоя от страните в процеса,
тази страна е длъжна да проведе пълно и главно доказване за настъпването на съответните
обстоятелства.
В практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че показанията на
свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за несъмнено установено единствено, че на посочените по – горе дата и място по
време на футболен мач между отборите на „Visteon” и „Дантек“ от турнира на Българска
аматьорска футболна лига е имало съприкосновение между ищеца и ответника при
единоборство за топката, при което А. С. неволно ударил М. К. в областта на главата. За да
достигне до този извод настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Т.,
който от най-близко разстояние е възприел случилото се, тъй като е бил съдия на футболната
среща, а отделно от това е незаинтересован от изхода на спора. Същият категорично заявява,
че при спорната игрова ситуация М. К. се е намирал зад А. С., който при получаването на
топката се е завъртял и е ударил М. К. в областта на главата. Свидетелят Т. изрично заявява,
че в момента на завъртането от страна на А. С., М. К. се е намирал зад него, поради което
ответникът не е имал видимост към ищеца при играта с топката. Именно поради това
футболният съдия не е показал червен картон на А. С.. В този смисъл са и показанията на
свидетеля Атанас Х., който заявява, че при процесното единоборство А. С. застанал пред М.
К., като при поемането на топката и обръщането му неволно ударил ищеца. В аспекта на
изложеното при преценка на показанията на свид. И. М., се налага извод, че същите следва
да бъдат кредитирани единствено в частта, в която заявява, че е имало единоборство по
време на футболния мач между ищеца и ответника, при което А. С. е ударил М. К. в
областта на главата, вследствие на което ищецът извикал силно и паднал на земята, а
5
съдията спрял мача, за да се провери здравословното му състояние, извикали лекаря и след
това извели М. К. извън терена. Съдът не кредитира показанията на свид. М. в останалата
част, тъй като не кореспондират с показанията на свидетелите Х. и Т., последният от които е
възприел най-отблизо спорната игрова ситуация, а отделно от това е незаинтересован от
изхода на делото. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че това
поведение на ответника не може да бъде определено като противоправно, поради което не е
налице един от елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД.
На следващо място, ищецът не установява несъмнено, в условията на пълно и главно
доказване наличието на причинна връзка между вредите и поведението на ответника. Това е
така, тъй като както от писмените доказателства - амбулаторен лист № *** от 09.03.2023 г.,
така и от показанията на свидетеля К. К.а, се установява, че ищецът е имал шум в двете уши
с дългогодишна давност, т.е. преди проведената на 24.10.2022 г. футболна среща. Отделно от
това по делото се установи, че ищецът, е подписал декларация за освобождаване от
отговорност, с която е декларирал, че участва в организираните от Българска Асоциация
Мини Футбол спортни събития, поемайки изцяло риска и отговорността за собственото си
здраве, респ. е запознат с рисковете, които могат да бъдат причинени от терена, екипировка,
личното физическо състояние, метеорологични условия, както и от действия на трети лица.
Ето защо не са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност на
ответника, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Същият доказва извършени разноски в размер на 2000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие
от 05.03.2024 г., поради което следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. „А.М.“ № 80,
вх. 2, ет. 5, ап. 16, срещу А. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“ № ***, вх. „Б“,
ет. 2, ап. 30, осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физическо
неразположение, болки и страдания от травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на
дясното ухо в задните квадранти), претъпени от М. И. К. вследствие от удар с лакът, нанесен
му от А. А. С. на 24.10.2022 г. по време на футболен мач, състоял се в гр. С., кв. „Слатина“,
на игрището на спортен комплекс „Грийнспорт“.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. „А.М.“ № 80, вх. 2, ет. 5, ап.
16, да заплати на А. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“ № ***, вх. „Б“, ет. 2, ап.
30, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6