Присъда по дело №824/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 52
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520200824
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 52
гр. Русе, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
СъдебниДИЯНА ГЕОРГИЕВА ПЕНЧЕВА

заседатели:ТАТЯНА Д.А ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
и прокурора Д. В. П.
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Наказателно дело от
общ характер № 20214520200824 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Н. ПЛ. К., роден на **** г. в гр. Русе, живущ в гр. Русе, с
българско гражданство, средно образование, неженен, осъждан - реабилитиран, работи
в ,,М.-ММ ООД гр. Русе, като работник - поддръжка, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2019 г. в гр. Русе, в съучастие като извършител,
подпомогнат от М. Г. М. от гр. Русе, причинил на ЕМ. Г. В. от гр. Русе средна телесна
повреда - счупване на челюст, резултат от двустранно счупване на долната челюст,
довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни,
като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание
чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на лишаване от С. за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от С.
за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подс. М. Г. М., роден на *** г. в гр. Русе, живущ в гр. Русе, пл.
1
"С." № 7, вх. 5, ет. 2, ап. 17, българско гражданство, средно образование, неженен,
неосъждан, работи като управител на „М.-ММ"ООД гр. Русе, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2019 г. в гр. Русе, в съучастие като помагач,
подпомогнал чрез умишлено улесняване подс.Н. ПЛ. К. от гр. Русе, да причини на ЕМ.
Г. В. от гр. Русе, средна телесна повреда -счупване на челюст, резултат от двустранно
счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за
срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди,
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.20, ал.4 НК и
чл.54 от НК, го
ОСЪЖДА на лишаване от С. за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.66 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от С.
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подс. Н. ПЛ. К. и подс.М. Г. М. да заплатят направените по делото
разноски за всеки, както следва: по 66.50лв. по сметка на ОДМВР – Русе, по 356лв. по
сметка на РРС и по 350лв. в полза на ч.о. ЕМ. Г. В. от гр. Русе, за заплатено адвокатско
възнаграждение.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15дневен срок от днес пред
Русенски окръжен съд.



Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №824/2021год. по описа на РРС,
втори наказателен състав.

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. Н. ПЛ. К., ЕГН: **********, в това, че:
на 23.05.2019 г. в гр. Русе, в съучастие като извършител, подпомогнат от М. Г.
М. от гр. Русе, причинил на ЕМ. Г. В. от гр. Русе средна телесна повреда изразяваща се
в счупване на челюст, резултат от двустранно счупване на долната челюст, което
трайно затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК
Подс. М. Г. М., ЕГН: **********, в това че:
на 23.05.2019 г. в гр. Русе, в съучастие като помагач, подпомогнал чрез
умишлено улесняване Н. ПЛ. К. от гр. Русе, да причини на ЕМ. Г. В. от гр. Русе средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, резултат от двустранно счупване
на долната челюст, което трайно затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от
тридесет дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.20, ал.4 НК.

Пострадалият ЕМ. Г. В. е конституиран в качеството на частен обвинител, като е
приет за негов повереник адв.Б..
Прокурорът и повереникът поддържат повдигнатото обвинение. Пледират за
наказанието да бъде определено при условията на чл.66 от НК.
И двамата подсъдими дават обяснения. Оспорват изложеното в обвинителния
акт, не се считат за виновни. Защитниците им пледират за оправдателна присъда,
оспорват квалификацията „хулигански подбуди”.
Съдът, след преценка на събраните по делото обстоятелства, приема за
установено от фактическа страна:
Подс. Н. ПЛ. К. е роден на **** г. в гр. Русе, живущ в с.гр., ул. „**** българско
гражданство, средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/,
работи в „М.-ММ“ ООД гр. Русе като работник-поддръжка, ЕГН: **********.
С Решение по НАХД № 2562/2012г. на РС – Русе, в сила от 12.02.2013 г. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл. 130, ал.1от
НК и на основание чл. 78а от НК освободен от наказателна отговорност, като му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. В ТД на НАП
Варна, офис Русе било образувано изпълнително дело, но глобата не била платена.
Подс.М. Г. М. е роден на **** г. в гр. Русе, живущ в с.гр., пл.“С.“ № 7, вх. 5,
ет.2, ап.17, българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, работи
като управител на“М.-ММ“ ООД гр. Русе, ЕГН:**********.
Подс.М. бил управител на „М.-ММ" ООД гр. Русе, а подс.К. работел в
дружеството като работник-поддръжка. Поддържали добри взаимоотношения.
На 16.05.2019год. на подс.М. била направена операция на щитовидна жлеза /
диагноза:нетоксична полинодозна гуша/ в ЕАД „Царица Йоана–Исул” в гр. София. На
другият ден 17.05.2019год. бил изписан. Помолил подс.К. да го прибере от гр.София в
гр.Русе, на което той се отзовал. Когато се почувствал по-добре, решил да се
1
отблагодари за услугата и на 23.05.2019год. поканил подс.К. да го почерпи в питейното
заведение ,,Mood“.
След 00,00 часа на 23.05.2019 г. подс.М. отишъл в питейното заведение и седнал
на една от двете маси, разположени в служебното сепаре. Поръчал си питие, като
малко след това дошъл и подс.КК., седнал на неговата маса и също си поръчал
алкохол. Двамата често посещавали питейното заведение ,,Mood“ и били познати на
персонала.
След 01,00 часа в заведението влязъл св. Е. В., който бил първи братовчед на
барманката в заведението — св.СС. Х.. Връщал се от празник в съседно заведение,
където консумирал ракия и бира и тъй като живеел в с.Николово, влезнал в ,,Mood“, да
изчака съпругата си да го прибере с автомобил. Св. В. седнал на втората маса в
служебното сепаре и си поръчал алкохол. Св.Х. периодично идвала на неговата маса и
ставала когато имала работа на бара. Св. Р. Р., приятелка на св.Х. седнала до св.В. и
двамата си говорели. В близост до масата на двамата подсъдими седнала танцьорката в
заведението — св. А.А..
За да впечатли момичетата в сепарето, ч.обв.Е.В. разказвал истории от младите
си години, изтъквайки качествата си на мъж. Разказите му били чути от двамата
подсъдими. В един момент подс.К., за да подразни пострадалия и да го провокира,
започнал да интимничи със св.Р. Р. и го поканил да излязат навън и да се разберат като
мъже. Св. В. не му обърнал внимание. Подс. К. продължил с провокативното си
поведение, като не еднократно го приканвал да излязат вън и се разберат като мъже.
Около 03.00ч. пострадалият решил да си тръгва и поискал да плати сметката си.
Установило се, че не му стигат парите и се разбрали със св.Х. впоследствие да доплати.
Тогава подс. К. отново го провокирал да излязат вън и да се види кой какъв „мъжкар
е”. Св.В. тръгнал по стълбите към изхода на заведението. След него тръгнал и подс.К.,
а след тях и подс.М.. На площадката пред заведението двамата се нахвърлили на
пострадалия и той бил повален на земята. Последвали удари с ръце и основно ритници,
които попадали по тялото му, основно в главата. Ударите били нанасяни от подс.К.,
докато подс.М. го държал и натискал надолу, като не му позволявал да стане. От
физическата агресия тениската на св.В. се скъсала. По нея и лицето му имало кръв
Междувременно св.Х. помолила св.Р. и св.А. да последват тримата мъже, за да
не се случи „нещо лошо на Е.”. Когато те се качили, св.А. А. видяла, двамата
подсъдими да повалят пострадалия, както и упражненото върху него физическо
насилие от страна на подс.К.. Идващата след нея св.Р. установила „Е. да лежи на земята
на ул.”Александровса”, Н. го риташе в лицето, а М. го държеше, да не може да се
изправи”. Уплашена от видяното, св.А. слязла в заведението и казала на св.Х. да се
обади в полицията, защото вън е „страшно”. Св. Х. се обадила на тел.112 и също се
качила пред заведението.
След кратко време, около 03,45 часа на местопрестъплението пристигнал
полицейски екип от Първо РУ-Русе — свидетелите С., П. и Д.. Към този момент побоят
върху пострадалия бил преустановен. Полицейските служители установили
участниците в инцидента, както и обстоятелството, че св.В. и подс.К. били били
повлияни от алкохола. Установили още, че св.Е.В. бил с „видими пресни следи от
побой в областта на лицето,…с кръв в областта на устата”. При разговор с него, той
посочил подс. Н.К. лицето, което го „набило” преди да дойдат. Според полицейските
служители подс.К. също бил употребил алкохол, но се държал по-адекватно, твърдят
че не са наблюдавали видими следи от наранявания по него. Св.Х. също се качила
пред заведението и видяла, че св.В. бил с „разкъсана блуза и целият в кръв”. Донесла
2
му връхна дреха.
Св. В. усетил, че има някакъв проблем с челюстта и когато съпругата му
пристигнала се отправили към Спешно отделение в УМБАЛ „Канев“. Били му
направени снимки на челюстта, при които ренгенологът И.В. не открил фрактура, а
само счупване на горните и долните резци. Тъй като болките в челюстта му били много
силни, на другата сутрин пострадалият посетил УМБАЛ „Медика“. Бил прегледан на
скенер и направено компютърно-томографско изследване, при които било
констатирано двустранно счупване на долната челюст. След посещение на зъболекар,
бил насочен по спешност към УМБАЛ „Света Марина" гр. Варна. Същия ден -
23.05.2019 г. св.В. бил закаран и хоспитализиран в болницата в гр. Варна, а на
следващия ден подложен на оперативна интервенция. На 26.05.2019 г. бил изписан с
окончателна диагноза: KH № 231 Лечение на фрактури на лицевите и челюстните
кости.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска
експертиза, чието заключение сочи, че в резултат на нанесения побой на св.В. била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната
челюст, преценено по медико-биологичния признак - счупване на долна челюст, което
трайно затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни.
В хода а съдебното следствие, след изискване на медицинска документация от
УМБАЛ „Канев”, била назначена допълнителна колективна съдебномедицииска
експертиза, изготвена от д-р Пл. Г. Д. — специалист по съдебна медицина и д-р Т. Т.
ОДЖ. — специалист по образна диагностика, чието заключение сочи, че: 1. ЕМ. Г. В.
получил следните увреждания: Двустранно счупване на долна челюст. Охлузване на
носа. Охлузвания на лява лакетна става, двете колене и двете подбедрици.
2. От представените образни изследвания било видно, че установеното счупване на
долната челюст на В. било налично при извършване на рентгеновите снимки на череп в
04,55 часа на 23.05.2019г.
Двамата експети приели, че установеното счупване на долната челюст на В.
било получено преди 04,55 часа на 23.05.2019г. и добре отговаря да бъде получено при
процесния инцидент на 23.05.2019г.
Установили, че счупванията на долната челюст на Е.В. се виждали на
рентгеновите снимки на череп — фас и профил извършени в 04,55 часа и 04,57 часа на
23.05.2019г. в УМБАЛ „Канев” АД. Преценили, съобразявайки образните изследвания,
че счупването на долната челюст на Е.
В. настьпило преди 04,55 часа на 23.05.2019г. и не е настъпило непосредствено преди
извърпшането на КТ-изследване в МДЛОД Скен Диагностик, проведено в 09,55 часа.

Съдът намираналичието на достатъчно доказателства сочещи, че на 23.05.19год.,
в гр.Русе, подс. Н. ПЛ. К. осъществил признаците на престъплението по чл.131 ал.1,
т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК, а подс. М. Г. М. по чл.131 ал.1, т.12,
вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.4 от НК, с пострадал от него св. ЕМ. Г. В..
На пъро място преки доказателства се съдържат в показанията на св. ЕМ. Г. В.,
който сочи авторите на причинените му увреждания и начина на получаването им.
Чрез тях се установява, че на процесната дата подсъдимият К. му нанесъл серия от
удари с ръце и ритници с крака основно в областта на главата, както и по цялото тяло,
докато бил долу на земята, докато подс.М. го държал, не му позволявал да стане и така
улеснявал действията на първия. Действията на двамата подсъдими се обективират и в
3
показанията на св.А.А., очевидец на станалото. Същата сочи, че тръгнала след
пострадалия и двамата подсъдими веднага и „излизайки към входа лично видяла как
двамата Н. и М. се нахвърлят върху ....Е.. М. го държеше с ръце, а Н. го удряше с ръце
и крака....Е. падна на земята..., но по-младия Н. продължи да го рита в областта на
главата...., докато М. държеше Е. да не става...” . Св.Р. Р., потвърждава изложеното от
предходната свидетелка. И тя е очевидец, но на част от станалото, качила се на
местопрестъплението малко след св.А., в момента в който „...заварила Е. да лежи на
земята на ул.”Александровска, Н. го риташе в лицето, а М. го държеше да не може да
се изправи”. Съдът кредитира посочените гласни доказателства, тъй като същете са
идентични, кореспондират помежду си. Чрез тях се доказват изпълнителните деяния на
всеки от двамата подсъдими, довели до констатираните увреждания на пострадалия -
„двустранно счупване на долна челюст, охлузвания на носа, на лява лакетна става,
двете колене и двете подбедрици”, което обосновава наличието на СТП по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК. Обективните признаци на последната се обосновава от
заключението на в.л. П. Д., изготвил неоспорената и приета съдебномедицинска
експертиза установила, че в резултат на ударите пострадалият получил горепосочените
увреждания, причинили му двустранно счупване на долната челюст, довело до трайно
затрудняване дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни. В разпита си,
експертът твърди, че СМЕ е направена на база на личен
преглед на св.В., извършен на 29.05.2021 г., както била съобразена и представената от
него медицинска документация от УМБАЛ „Св. Марина“ – гр. Варна. Заявява, че
счупването на челюстта било получено преди датата на
изследването в гр. Варна, като охлузванията по тялото били със същата давност.
Противоречието в медицинската документация – снимки, изготвени от ренгенологът
И.В. и тази, изготвена в УМБАЛ „Медика, досежно липсата при първата и наличие при
втората, на фрактура на челюстта, се преодолява от заключението на допълнителна
колективна съдебномедицииска експертиза, изготвена от д-р Пл. Г. Д. — специалист по
съдебна медицина и д-р Т. Т. ОДЖ. — специалист по образна диагностика,
Заключението на последните сочи, че от представените образни изследвания било
видно, че установеното счупване на долната челюст на В. било налично при
извършване на рентгеновите снимки на череп в 04,55 часа на 23.05.2019г. Двамата
експети приели, че счупването на долната челюст на В. било получено преди 04,55 часа
на 23.05.2019г. и добре отговаряло да бъде получено при процесния инцидент на
23.05.2019г. Пропускът на ренгенолога И.В. да установи фрактура в направените от
него снимки д-р.О. обяснява с вида заявена графия – а именно на череп, което карало
рентгенолога да търси увреда на костите на черепа, а не на челюстите, като допълва,
че графия на долна челюст се прави със специален апарат, какъвто липсвал в УМБАЛ
„Канев“, което възпрепятствало и своевременната констатация. Експертите допълват,
че са изходили от компютърно томографското изследване, което давало в детайли
областта, която наблюдавали целенасочено – челюстта, на което ясно се виждала
фрактурата и установявайки наличието й, било по-лесно да се види същата и при
рентгеновите снимки. Установеното от заключението и разпита на експертите кара
съдът да приеме за несъмнено, че счупването на долната челюст на св.В. било получено
преди 04,55 часа, на инкриминираната дата 23.05.2019г. и причинено от съвместните
действия на двамата подсъдими, поради което възраженията на адв.К., касаещи тези
обстоятелства се явяват неоснователни, в противоречие на събраните доказателства.
По делото се събраха и друга група уличаващи доказателства. Източник на
същите не са очевидци на деянието, но в показанията си свидетелите излагат факти,
които допълват от една страна и потвърждават от друга показанията на горепосочените
4
свидетели. Такива са тези на св.С. Х., която потвърждава че на процесната дата
двамата подсъдими и пострадалия били в заведението, като дава и своеобразен отговор
за причината, стояща в основата на инцидента – „мъжко его”. Свидетелката обяснява,
че историите, с които св.В. се хвалел пред момичетата, за да ги впечатли, дали повод
на подс.К. да поиска от него да излязат вън и „премерят силите си като мъже”. От
нейните показания и от тези на св.А.А. и св.Р. Р. се установява още, че св.В. не приел
нееднократно отправената от подс.К. покана, а тръгнал да се прибира, след като уредил
начина на заплащане на сметката си. И именно тогава, след него тръгнал и подс.К.,
който решил да покаже своите качества на мъж и превъзходство над св.В.. След тях
тръгнал и подс.М.. Установеното с посочените гласни доказателства, допълнено с
наличието на алкохол, употребен от страните, съдът приема за мотив, стоящ в основата
на извършеното престъпление.
Показанията на св.Р. Р. не изобилстват с относими към процесния случай
доказателства. Същият бил барман в заведението и твърди, че на 23.05.19год. в него
били двамата подсъдими и пострадалия, между които „имало някакъв проблем”, но не
може да каже какъв.
Косвени доказателства се съдържат в показанията на свидетелите С., П. и Д.,
полицейски служители при Първо РУ-Русе. Същите не са очевидци на престъплението,
като в показанията регистрират основно неговите последици, както и
индивидуализират участниците в инцидента. И тримата сочат, че пострадалият и
подс.К. били повлияни от алкохола, като последният се държал „по-адекватно” .
Твърдят, че констатирали увреждания по св.В. („… пресни следи от побой в областта
на лицето, имаше видима кръв в областта
на устата…, скъсана тениска” ), като не открили такива при подс.К. („….по
него не се наблюдаваха видими следи от наранявания…”). Важна част от показанията
на св.П. е тази, в която той пресъздава казаното от подс.К., който признал, „….че бил
ударил няколко пъти
В., но не посочи нито с какво, нито причина за това”, с което подсъдимият пряко се
уличава в авторство. Друга важна особеност от показанията на този независим
свидетел е свързана с факта, че той разговарял с „жена от персонала…, казваше се
СС.”, която разказала, че „…на масата на пострадалия имало и други жени и след
употребата на алкохол, той започнал да им обяснява какъв голям мъжкар е…”, което
поведение „…подразнило някой от присъстващите и са решили да разберат какъв
мъжкар е”. Тази част от показанията на св.П. представляват своеобразна проверка на
показанията на св.С.Х., при това с положителен знак, след като тя нееднократно от
началото на инцидента до настоящия момент заявява и поддържа позицията си за
мотива на престъплението, определящ го като „мъжко его”. Кореспондиращи на
показанията на свидетелите С., П. и Д., са приложените писмени доказателства –
издадените на основание чл.65 от ЗМВР 2бр. протоколи за предупреждение срещу
подс.К. и подс.М., с които се предупреждават да се въздържат от закани за физическа
саморазправа и извършване на действия, изразяващи такава спрямо Е.В..
Приложената медицинска документация от УМБАЛ „Канев”, УМБАЛ ”Медика”
и МБАЛ „Света Марина” ЕАД –Варна, касаеща св.Е В. доказват получените от
последния увреждания, извършените медицински изследвания и интервенция, които
допълват горепосочените гласни доказателства и са послужили за изготвянето на
приетите експертизи.
Оправдателни доказателства се съдържат единствено в обясненията на двамата
подсъдими. Подс.К. не отрича, да е ударял няколко пъти пострадалия, но само с ръце и
5
под гръдния кош /…..”Моите удари попадаха предимно в тялото на пострадалия,
ударите бяха под гръдния му кош. Не си спомням да съм удрял пострадалия в главата.
Ударите бяха с ръце….”/, като твърди, че не той бил инициатора на физическия
сблъсък, а бил провокиран от св.В. да участва в него. Последният, без причина, го
напсувал нееднократно и „го поканил да излезе…. навън, за да му покажел защо го
псува”… Добавя, че именно св.В., след отправените псувни, пръв замахнал,
….”сграбчил го” и „станали на кълбета”, като си разменили взаимно удари.
Подс.М. потвърждава, че св. В. се държал „арогантно”, „изявявал се като голям
мъж”, като в един момент, без причина отправил към подс.К. „много грозни псувни”,
като не разбрал „защо го псува”. Не забелязал / въпреки че били в едно сепаре на две
съседни маси/, когато подс.К. и св.В. напустнали заведението, разбрал за ставащото
пред него от „Р. или А., която дошла с молба към него: „Горе става патардия. Върви да
видиш какво става и дали можеш нещо да оправиш”. Твърди, че когато се качил
заварил двамата прави един срещу друг като „Е. продължаваше с неприличните
епитети и псувни по адрес на Н.”, след което му „нанесъл удар в главата”, в резултат на
което подс.К. паднал на земята. Двамата се счепкали, започнали да си разменят удари,
като „Н. удряше пострадалия предимно в областта на тялото”.
С обясненията си двамата подсъдими се опитват да представят пострадалия за
инициатор на инцидента, като подс.М. отрича и наличие на каквито и да са действия от
негова страна, насочини към св.В., като единствено призовавал да спрат. Обясненията
на двамата подсъдими съдът не кредитира с доверие, тъй като са изолирани, не се
подкрепят от други доказателства. Напротив, противоречат на горепосочените гласни
доказателства, както и на обективните находки, доказващи увреждания по главата на
св.В., в разрез с твърденията че ударите били „в областта на тялото”. Противоречат и
на показанията на двете очевидки – св.Р.Р. и св.А. А. , които еднопосочно твърдят, че
видели подс.М. да държи падналия на земята пострадал, а подс.К. да го удря с ръце и
ритници. Никой от разпитаните свидетели не сочи отправени „грозни псувни” от
страна на пострадалия, поради което възражението и искането за преквалификация на
деянието на адв.К. се явяват неоснователни. Към тези доказателства следва да се
добавят и показанията на полицейските служители, които не установили следи от
удари по лицито на подс.К.. Тук е мястото съдът да отбележи, че медицинският
проблем / претърпял операция на 16.05.19год./ на подс.М., сам по-себе си не може да
докаже, че последният нямал физическа възможност да държи пострадалия на земята и
да не му позволява да стане. След като е бил физически пригоден да отиде в заведение,
да консумира макар и „малка чаша питие”, както признава, означава че физическото му
състояние позволявало да извърши горепосочените действия, за които не се изисква
голяма физическа сила, още повече, че пострадалият бил повлиян от алкохол. В
допълнение съдът отбелязва, че за наличието на тези действия свидетелстватат и св.Р.Р.
и св.А. А., поради което ги приема за безспрен факт.
Направеното възражение от защитниците на подсъдимите, че липсват
хулигански подбуди при осъществяване на телесната повреда, тъй като подсъдимите
„били провокирани от поведението на пострадалия”, съдът не споделя, по следните
съображения:
В Постановление 2/74 г. на Пленума на ВС на РБ върховните съдии изясняват
понятието "хулиганство". В една от точките на Постановлението - I.4. са пояснени
формите на хулиганските действия, сред които и такива, "свързани с посегателства
срещу личността, нанасяне на обида или телесна повреда". В т.I.3 е изяснен умисъла на
престъплението- "евентуален", дори и когато е нанесена телесна повреда с личен
6
мотив, но действията по характера си са такива, че да нарушават грубо обществения
ред и да изразяват явно неуважение към обществото. Т.е. разума в цитираните две
точки от Постановлението напълно покрива, че телесните увреждания на св.В. са
причинени по хулигански подбуди. Наличието на квалифициращото обстоятелство се
доказва от факта, че дори и да се приеме за достоверна версията на подсъдимите за
отправени псувни от пострадалия като мотив, следва да се отбележи, че според техните
обяснения обект на псувните бил единствено подс.К., т.е. за действията си подс.М.
нямал причина. И въпреки това тръгнал непосредствено след подс.К., което навежда на
извода, че двамата подсъдими са имали определена цел, а именно саморазправа със
св.В., за да опровергаят твърденията му за „големия мъж”, като инициативата е тяхна.
Тези твърдения трудно могат да се приемат за провокация от страна на св.В., но дори и
да се приемат, то интензитетът на упражнената агресия е неоправдан, причинените
телесни увреждания несъразмерни, което определя и наличието на „хулигански
подбуди”. В допълнение и в противовес на възраженията на адв.Б. съдът отбелязва, че
в редица свои решения ВКС е посочил, че макар поведението на пострадалия да може
да бъде определено като личен мотив за посегателството, следва да се подчертае, че
това не винаги изключва определянето на подбудите като "хулигански". Съчетаването
на личния мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не
само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния
умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване
с ППВС № 2/1974 г., т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 г., т. 19, р. № 65/2010 г.
на ВКС, I НО, р. № 441/2011 г. на ВКС, I НО и др.). При телесните повреди, извършени
по хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото,
а умисълът по отношение на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и
косвен. /Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Ружена Керанова /.
При така направения анализ на доказателствата, съдът намира, че с деянията си от
обективна и субективна страна подс. Н. ПЛ. К. и подс. М. Г. М. осъществили
престъплението по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1 от НК, във вр.чл.20 ал.2 от НК за
първия и чл.20 ал.4 от НК за втория, тъй като на 23.05.2019 г. в гр. Русе, в съучастие
помежду си, подс. К. като извършител, подпомогнат от подс. М. Г. М. от гр. Русе,
причинили на ЕМ. Г. В. от гр. Русе средна телесна повреда - счупване на челюст,
резултат от двустранно счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване
дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: Подс.К.
нанесъл удари с ръце и крака, както по тялото така и в главата нас св.В., вследствие на
което последният получил: средна телесна повреда - счупване на челюст, резултат от
двустранно счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване дъвченето и
говоренето за срок повече от тридесет дни. Този вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Деянието било
осъществено от подс. К. в съучастие с
подс.М., който е действал като помагач и така улеснил подс.К. в извършване на
престъплението. Действията му се изразявали в това, че той хванал пострадалия и го
държал за да не може да стане, докато К. нанасял удари с ръце и ритници.
Двамата са действали при пряк умисъл като форма на вина, като е налице и
общност на умисъла - всеки от тях съзнавал, че осъществява деянието заедно със
съучастника си и се съгласявал с неговите действия, като всеки допринасял за целения
7
престъпен резултат. Подс.К. съзнавал, че предвид силата и насочеността на ударите в
главата на пострадалия ще последва престъпния резултат от деянието му, а подс.М., че
с действията си улеснява това да се случи, като и двамата искали настъпването на тази
последица от поведението си, съзнавали, че извършените от тях действия са от естество
да нарушат грубо обществения ред, предвид осъществяването им на публично място,
съзнавали че по този начин ще изрази явно неуважение към личността на пострадалия
и точно това искали.
Налице квалифициращото обстоятелство на телесната повреда, а имено същата
е причинена по хулигански подбуди. Последните са налице, тъй като с действията,
довели до констатираните увреждания, двамата подсъдими са искали да изразят явно
неуважението си към обществото, приетите в него морални норми за човешко
общуване, основани на взаимното зачитане на личностите. Съдът намира, че е липсвал
предходен личен мотив за нанасянето на телесната повреда, тъй като подс.М. не е
познавал пострадалия, а подс.К., според него бегло /от „квартала”/, като го увредили за
да опровергаят самомнението му на „голям мъж”. Описаните вече непристойни
действия представляват и брутална дЕ.нстрация против установения ред в обществото
и съществено засягат нормите на морала. Двамата подсъдими изразили открито висока
степен на неуважение към личността на св.В., с действията си засегнали телесния му
интегритет, дЕ.нстрирали физическо надмощие, без реално да има смислена причина за
това, с което го унижили и предвид публичното място на извършване на деянието - на
ул.Александровска, то било насочено към израз на неуважението им към установения
ред в обществото.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Н. ПЛ. К. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20
ал.2 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази:
отегчаващи отговорността обстоятелства: предходните две осъждания, за които
макар и реабилитиран, не заличават факта на извършените престъпления (едното от
които идентично – по чл.131ал.1, т.12 от НК), на наказанието и на значението, което те
имат при преценката за индивидуализацията на настоящата наказателна отговорност В
този смисъл е и практиката на ВКС на РБългария, изразена в редица решения,
включително и в Решение № 430 от 07.10.1996 г. по н.д. № 468/1995 г.; смекчаващи:
чисто съдебно минало; полагане на обществено-полезен труд; Отчитайки изложеното
съдът му налага наказание, малко над минимума, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК – лишаване от С. за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
За поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване на законите, съдът
намира, че така определеното наказание не следва да се търпи ефективно – налице са
условията за приложението на института на условното осъждане, и целите на личната и
генерална превенция биха се постигнали с неговото налагане. От друга страна,
отчитайки водещата роля на подсъдимия в извършеното престъпление и тежестта на
телесната повреда /двустранно счупване на челюстта/ съдът преценява, че следва да се
определи максимално предвидения в чл.66 от НК изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,
който би спомогнал за поправянето на подс.К. и ще бъде проверка за бъдещото му
поведение.

Предвид изложеното, съдът признава подс. М. Г. М. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20
ал.4 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази:
8
отегчаващи отговорността обстоятелства: не се установиха; смекчаващи: чисто
съдебно минало; полагане на обществено-полезен труд; Отчитайки изложеното съдът
му налага наказание към минимума, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при условията на чл.54 от НК – лишаване от С. за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
За поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване на законите, съдът
намира, че така определеното наказание не следва да се търпи ефективно – налице са
условията за приложението на института на условното осъждане, и целите на личната и
генерална превенция биха се постигнали с неговото налагане. От друга страна,
отчитайки каузалния принос на подсъдимия в извършеното престъпление,
обстоятелството, че извършеното се явява изолироно явление в живота му /липсват
данни за други противообществени прояви/, съдът преценява, че следва да се определи
минимално предвидения в чл.66 от НК изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, който би
спомогнал за поправянето на подс.М. и ще бъде проверка за бъдещото му поведение.
Подсъдимите дължат направените по делото разноски за всеки, както следва: по
66.50лв. по сметка на ОДМВР – Русе, по 356лв. по сметка на РРС и по 350лв. в полза на
ч.о. ЕМ. Г. В. от гр. Русе, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Причини за извършване на престъплението: ниски морално-волеви задръжки;
употреба на алкохол

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

9
Съобщи за изтекли лични данни