№ 260019 / 2.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
02.09.2020 година
г. М.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в. публично заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в. състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в. присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 229 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, 221 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.
Ищецът Т.С.С., ЕГН xxxЗ. с постоянен адрес: xxx твърди в. исковата молба, че на 21.12.2018 година започнал работа във фирма ,. А. в. г. М. на длъжност ,,охранител". Подписаният от него трудов договор бил на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, със срок на изпитване 6 /шест/ месеца в. полза на работодателя. Твърди, че работното време е пълно - 8 /осем/ часа, а основното месечно трудово възнаграждение е в. размер на 560,00 лева. Фиксираният в. трудовия договор размер на основния платен годишен отпуск е 20 дни, а срокът на предизвестие при прекратяване е в. размер на 30 дни. Поддържа също така, че в. цитирания трудов договор липсва регламентираното в. чл.66, ал.1, т.7 от КТ – периодичността на заплащането на основното и допълнително възнаграждение. Заявява, че е пенсионер, но поради ниския размер на получаваната от него пенсия се принудил да започне работа. От страна на работодателя обаче договореното месечно трудово възнаграждение се заплащало със закъснение. Твърди, че в. подписания от него като страна трудов договор не е регламентиран срока, в. който ще получава трудовото си възнаграждение. Съгласно чл.270 ал.2от КТ, когато не е уговорен този срок, то работодателят изплаща дължимото възнаграждение авансово или окончателно всеки месец на два пъти. Поддържа и това, че поради факта, че добросъвестно изпълнявал длъжността си, но на практика не знаел кога може да разчита на заплащане от страна на работодателя, на 06.01.2020 година подал заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение по реда на чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Заявява, че в. подаденото от него заявление поискал да му бъде издадено УП 2. Твърди, че на 10.01.2020 г. получил т. нар. хонорар в. размер на 420,00 лева, който отново е за месец 11.2019 г., както този, изплатен на 06.12.2019 година. Заявява, че на 15.01.2020 година получил по пощата Заповед № 14/06.01.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, но на основание чл.326, ал.1 от Кокса на труда. Като причина за прекратяването е записано „подадена молба за напускане от служителя", както и че следва да му се изплати обезщетение по реда на чл. 224 от КТ 20 дни неизползван платен годишен отпуск. В. тази заповед като ,,Други условия“ е записано, че на основание чл.220, ал.1 за неспазен срок на предизвестие, на служителя да бъде удържана сума в. размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в. хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, какъвто е настоящия случай, работодателят му дължи обезщетение в. размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие - което видно от подписания от него трудовия договор е 30 дни. Заявява, че работодателят е длъжен да плаща в. уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом като работникът или служителят е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателя, последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение.
Ищецът твърди в. исковата си молба, че към 06.01.2020 година работодателят му дължал трудово възнаграждение за два месеца, което било и причината за прекратяването на трудовия договор от негова страна на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ. В. резултат на това обаче той не получих дължимите суми за тези два месеца, нито цитираното БТВ за 20 дни неизползван платен годишен отпуск. А на 10.01.2020 г. му била преведена само сумата за един месец от страна на работодателя. Твърди и това, че на 15.01.2020 година в. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която не му била връчена лично и не я е подписал, е изменено основанието от страна на фирмата - което го поставя в. неблагоприятно положение. Работодателят от една страна не е изрядна страна по трудовия договор, а в. същото време го ощетява с възнаграждението за два месеца - едното е отработено от него добросъвестно, а второто е за полагащият му се и неизползван от него платен годишен отпуск. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ,. А., XXXX , със седалище и адрес на управление: г. М., ,. 7. да му заплати трудовото възнаграждение за месец 12.2019 година в. размер на 420,00 лева; на основание чл.221 от КТ - обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя в. размер на БТВ – 560,00 лева и на основание чл.224 от КТ 560,00 лева за неползван платен годишен отпуск в. размер на 20 дни за 2019 година. Моли съда да определи възнаграждение в. полза на процесуалния му представител на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
В. срока по чл.131 от ГПК ответникът ,. А., XXXX , със седалище и адрес на управление: г. М., ,. 7. не е подал отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищецът Т.С.С. сключил с ответника трудов договор № 86/21.12.2018 година. По силата на този договор ищецът бил назначен на длъжност”охранител” с основното месечно трудово възнаграждение в. размер на 560,00 лева. Фиксираният в. трудовия договор размер на основния платен годишен отпуск е 20 дни, а срокът на предизвестие при прекратяване е в. размер на 30 дни. Няма спор между страните, че на 06.01.2020 година ищецът подал до работодателя заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение. Със Заповед № 14/06.01.2020 година, трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.326 ал.1 от КТ. Със заповедта е разпоредено да се изплати на ищеца обезщетение по чл.224 от КТ в. размер на 20 дни неизползван платен годишен отпуск. От заключението на вещото лице В..П.Т. е установено, че работодателят не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за месец декември 2019 година в. размер на 420,00 лева, обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в. размер на 560,00 лева и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в. размер на 589,40 лева. Установено е също така, че ответникът е отказал достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице В..П.Т. по назначената съдебно - икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
От заключение на вещото лице В..П.Т. е видно, че ответникът редовно е изплащал със закъснение заработените месечни трудови възнаграждения. До месец ноември 2019 година работодателят е начислявал трудови възнаграждения. Но за месец декември 2019 година няма начисляване на трудово възнаграждение. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, същото е прекратено на 06.01.2020 година. Следователно през месец декември 2019 година страните са били в. трудово правоотношение и на ищеца се следва трудово възнаграждение. С оглед на това и предвид заявлението на вещото лице, че ответникът е отказал да го допусне, за да се запознае със счетоводните документи на дружеството, като по този начин е възпрепятствал изясняването на делото, то съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение за месец декември 2019 година в. размер на 420,00 лева.
Съгласно изричната разпоредба на чл.221 ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в. случаите по чл.327 т.2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в. размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в. размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Съдът намира, че в. случая не са налице посочените по – горе условия. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните под № 14/06.01.2020 година, трудовият договор между същите е прекратен на основание чл.326 ал.1 от КТ – основание, което не попада измежду горепосочените, които обуславят изплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ. Няма данни по делото тази заповед да е атакувана от работника, респективно да е отменена, поради което съдът не може да приеме, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.327 ал.1 т.2 от КТ. С оглед на това, съдът намира, че претенцията по чл.221 ал.1 КТ като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По силата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение съгласно чл.224 ал.2 от КТ се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В. процесния случай са налице и двете предпоставки за възникване правото на ищеца на претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ: 1.налице е прекратено трудово правоотношение и 2.налице е неизползван от ищеца платен годишен отпуск. Видно е от приетото по делото заключение на икономическата експертиза, че работодателят не е изплатил на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в. размер на 589,40 лева. Няма данни същото да е изплатено от ответника на ищеца, поради което съдът намира, че този иск следва да бъде уважен, но в. заявения размер от 560,00 лева, тъй като няма искане от ищеца, респективно определение на съда за допускане на изменение размера на този иск.
Съобразно този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд - М. държавна такса в. размер на 50,00 лева, разноски в. производството за съдебна експертиза в. размер на 109,80 лева, както и сумата от 5 лева - държавна такса в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ,. А., XXXX , със седалище и адрес на управление г. М., ,. 7. да заплати на Т.С.С., ЕГН xxxЗ. с постоянен адрес: xxx сумата от 420,00 лева - трудово възнаграждение за месец декември 2019 година и сумата от 560,00 лева – представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.С., ЕГН xxxЗ. с постоянен адрес: xxx против ,. А., XXXX , със седалище и адрес на управление г. М., ,. 7. иск с правно основание чл.221 ал.1 от КТ в. размер на 560,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ,. А., XXXX , със седалище и адрес на управление г. М., ,. 7. да заплати по сметка на Районен съд - М. държавна такса в. размер на 50,00 лева, разноски в. производството за съдебна експертиза в. размер на 109,80 лева, както и сумата от 5,00 лева - държавна такса в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :