РЕШЕНИЕ
№ …........../17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 218 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът
„П.К.“ ООД твърди, че с ответника „К.Е.П.П.М.“ ООД сключват на 25.07.2019 г
договор за наем, по силата на който срещу предоставеното ползване на хотел
„Hotel Panorama Resort“ с идентификатор № 02676.175.5 по КККР на гр. Банско,
ответникът поема задължение да заплаща годишен наем в размер на 90 000,00 евро
с ДДС на вноски съгласно в чл. 11, ал. 2, точки 1-4 от договора, консумативите
за ползването на хотела, като ток, вода, данъци, такси, вноски и други
задължителни плащания от какъвто и да е вид, наложени от компетентните държавни
или общински органи. За периода от 16.01.2020 г. до 31.03.2020 г. ответникът е
в неизпълнение на поетите с договора задължения, тъй като не са заплатени такси
към доставчици на различни видове услуги за имота в общ размер на сумата от
65 698,69 лева, формирана както следва: 1. За услуги от А1 за периода от
16.01.2020 г до 15.02.2020 г в размер на 3544,88 лева; 2. за
електрическа енергия за месец февруари 2020 г сумата от 30 171,88 лева; 3.
такса поддръжка по договор за наем в размер на 840,00 лева; 4. услуги от
А1 за месец периода от 16.02.2020 година до 15.03.2020 година в размер на 3 398,40
лева; 5. за доставка на газ от „О.М.” АД за месец март 2020г сумата 2 974,13
лева; 6. за електрическа енергия за месец март 2020 г сумата от 10
986,28 лева; 7. абонаментна такса за сервиз на асансьорна уредба за
месец март 2020 г сумата от 960,00 лева; 8. такса поддръжка по договор
за наем в размер на 840,00 лева; 9. За услуги от А1 за периода от 16.03.2020 година до
15.04.2020 година сумата от 3 441,10 лева; 10. за електрическа енергия
за месец април 2020 година в размер на 3092,51 лева; 11. за ВИК услуги в
размер на 416,51 лева; 12. за абонаментна такса за сервиз на асансьорна
уредба за месец март 2020 година сумата от 960,00 лева; 13. за услуги от
А1 за периода от 16.04.2020 година до 15.05.2020 година сумата 4073,00
лева и 14. за такса поддръжка 1260,00 лева. За забавеното изпълнение на
задълженията за плащане на горепосочените консумативи се претендира и обезщетение
в размер на законната лихва, в размер на 1400.30 лева, формирана както
следва: 1. 98,48 лева за забава плащането на сумата от 3544,88 лева - за
услуги от А1 за периода от 16.01.2020 година до 15.02.2020 година включително; 2.
796,27 лева за забава плащането на сумата от 30171,88 лева - за електрическа
енергия за месец февруари 2020 година; 3. 17,73 лева за забава плащането
на сумата от 840,00 лева - такса
поддръжка по договор за наем; 4. 65,14 лева за забава плащането на сумата
от 3398,40 лева за услуги към А1 за периода от 16.02.2020 година до 15.03.2020
г; 5. 57,01 лева за забава плащането на сумата от 2974,13 лева за
услуги, предоставени от „О.М.” АД; 6. 210,59 лева за забава плащането на
сумата от 10 986,28 лева за консумирана електрическа енергия за месец март 2020
година; 7. 18,40 лева за забава плащането на сумата от 960,00 лева за
абонаментна такса за месец март 2020 година за сервиз на асансьорни уредби; 8.
11,90 лева за забава плащането на сумата от 840,00 лева за такса поддръжка по
договор за наем; 9. 48,75 лева за забава плащането на сумата от 3441,10
лева за услуги към А1 за периода от 16.03.2020г до 15.04.2020 г; 10.
32,65 лева за забава плащането на сумата от 3092,51 лева за консумирана
електрическа енергия за месец април 2020г; 11. 4,28 лева за забава
плащането на сумата от416,51 за ВИК услуги; 12. 8,53 за забава плащането
на сумата от960,00 лева за абонаментна такса за месец април 2020г за сервиз на
асансьорната уредба; 13. 26,02 лева за забава плащането на сумата от
4073,00 услуги от А1 за периода 16.04.2020г – 15.05.2020 и 14. 4,55 лева
за забава плащането на сумата от 1260,00 лева за такса поддръжка съгласно
договора за наем. С оглед изложеното се претендира заплащане на посочените по
горе суми за консумативи и лихви, ведно със законната лихва върху всяка главница от предявяване на исковете до окончателното им
изплащане и разноските за производството, включено за обезпечителното
производство по ч.гр.д.№ 180/2020 г по описа н ОС – гр. Благоевград.
Ответникът
не оспорва, че е страна по договора за наем от 25.07.2019 г. и че е ползвал
хотела от месец декември 2019 г. до 13.03.2020 г., когато в страната е обявено
извънредно положение, представляващо непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от ТЗ. До отмяната на извънредното положение на 13.05.2020г. действието на
договора е спряно на основание чл. 306 ТЗ и специалните норми на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение. Ответникът твърди, че
е предплатил за една година дължимия наем в размер на 90000,00 евро. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че още към момента на сключване на договора за
наем, е предоставил за ползване хотел с категория 4 звезди за всички помещения,
изброени в чл. 1 от договора, вкл. 74 студия, 33 едноспални апартамента и 3
двуспални апартамента и твърди, че по време на действие на договора
категоризация 4 звезди имат само 21 стаи с 46 легла в хотела от посочените в
договора общо 110 студиа и апартаменти. Ответникът твърди също, че
неколкократно е отправял покани към ищеца да отстрани твърдените съществени
несъответствия, като поради липсата на предприети в тази насока действия от
страна на ищеца, наемателят е отправил изявление за разваляне на договора за
наем, поради виновно неизпълнение от страна на наемодателя, срещу което
последният е възразил. Оспорва исковете с възражения, че наемателят не е
изпълнил задълженията си за заплащането на консумативни разходи съгласно чл. 13 от договора
на същите от наемодателя към доставчиците, както и че не са му изпратени всички
издадени от доставчиците на съответните услуги фактури по имейл. Твърди, че в имота
има обекти, които са собственост на трети лица, включително и на ищеца, които
не са отдадени за ползване с процесния договор за наем, а водомера и
електромера за имота са общи. При това положение счита, че не е ясно как се
определя стойността на консумативите на сградата превъзложени му за плащане от
наемодателя. В тази връзка оспорва верността и истинността на приложените към
исковата молба 14 броя справки към представените фактури и хронологичния
регистър като частни документи изходящи от ищеца. Релевира възражение за
прихващане с две насрещни вземания за сумата от 12 954,52 лева –
представляваща стойността на извършени в имота подобрения и сумата от
29 337,44 лева – вземане за връщане на недължимо платена част от наема за
2020 г. В отговора се твърди, че след сключване на договора ответникът
установява, че в помещенията на 4 и 5 етаж на блокове, А, В, С, особено след
17:00 часа няма студена и топла вода, поради ниско налягане във водопроводната
система. Ищецът в качеството му на наемодател е уведомен като последният е
заявил, че ще подаде искане към община Банско и местното ВиК за подобряване на
налягането. Последното ответника счита за действие, което не решава в
краткосрочен план нуждата от захранване с вода на стаите и затова закупува и
монтира в имота хидрофорна система, за което прави разходи в общ размер на 12
954,52 лева. Разхода счита за необходим и полезен, срещу който наемодателят не
е възразил, поради което следва да му бъде възложен. Твърди и че за периода на
извънредното положение от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. предвид невъзможността да ползва хотела по
предназначение поради възникналата непреодолима сила, не дължи и наемната цена.
Наемът е предплатен за цялата 2020 г., следователно ищецът дължи връщане на
недължимо получени наем за периода на извънредното положение в размер на 29
337.44 лева.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Страните не са в спор, а това се установява
и от събраните по делото доказателства, че на 25.07.2019г сключват договор, по
силата на който срещу предоставеното временно ползване на хотел „Hotel Panorama
Resort“ с идентификатор 02676.175.5 по КККР на гр. Банско и площ от
5 661,00 кв.м., разпределена в 74 студия, 33 едноспални апартамента, 3
двуспални и другите изброени в чл. 1, ал. 1 помещения, ответникът поема
задължение да заплаща годишен наем в размер на 90 000,00 евро с ДДС на вноски
съгласно в чл. 11, ал. 2, точки 1-4 от договора, консумативите за ползването на
хотела, като ток, вода, данъци, такси, вноски и други задължителни плащания от
какъвто и да е вид, наложени от компетентните държавни или общински органи. В
преамбюла на договора е отразено, че хотелът е категоризиран като „хотел 4
звезди“ съгласно удостоверение, издадено от Държавната агенция по туризма с №
РК-19-118117, което няма спор, че към сключването му касае само 21 помещения
отговарят на дадената категоризация.
Няма спор, че в изпълнение на
задълженията си по договора ищецът е предоставил на ответника на 01.11.2019г фактическата
власт върху хотела, за което е съставен и приемо-предавателния протокол от
л.23-л.69 от делото на ОС-Благоевград, където e отразенo наличнoтo по стаите и другите помещения оборудване, което
се предоставят от наемодателя за временно ползване на наемателя заедно с
хотела.
Не е спорно и че ответникът е предплатил
дължимия се наем за една година в размер на 90000,00 евро.
От основните права и задълженията
на страните по договора за ищеца да предостави и осигури необезпокояваното
ползване на хотела в град Банско за срока на договора, а за ответника да плати
наемната цена и консумативите за ползването на имота, се налага извода, че
между тях валидно се поражда и съществува наемно правоотношение, за което са
приложими и разпоредбите на чл. 228 ЗЗД - чл.239 ЗЗД.
Първия спорен въпрос касае изпълнението
на задължение за наемодателя да предостави обект и дали точното изпълнение на
същото обхваща категоризация от четири звезди съгласно изискванията на Закона
за туризма и за всички помещение и дали евентуалното му неизпълнение дава право
на ответника да го развали.
Обектът има предназначение и се наема, за да се използва като хотел. В
договора няма клауза, която да вменява задължение за наемодателя да осигури
категоризиране на давания под наем обект като „хотел 4 звезди“, а относно
състоянието на помещенията и оборудването, при което се отдава обекта, то те са
отразени в приемо-предавателния протокол към договора, където няма обективирани
възражения от страна на наемателя за неизпълнение на задължението на
наемодателя да предостави обекта в състоянието, за което се наема.
Категоризацията на обекта е отразена единствено в преамбюла на договора,
което не може да се тълкува в смисъл на изискване за състояние, на което той следва да
отговаря с оглед целите, за които се наема (чл.230 ЗЗД), а евентуално само като
допълнителна мотивация, водила страните при сключването му, което не е част от
договорните им задължения. Този извод следва от обстоятелството, че
изискванията към местата за настаняване и реда за определяне на категорията им,
са нетипични за наемното правоотношение задължения и поначало касаят
осъществяването на дейността хотелиерство, която е търговската дейност, с която
се занимава наемателя. Категоризацията представлява от една страна оценка за
съответствие на туристическия обект с минималните задължителни изисквания за
изграждане, обзавеждане и оборудване, но от друга включва оценка и на
предлаганите услуги, обслужването, образованието, професионалната квалификация,
езикова квалификация и стаж в туризма на управителя и персонала, използван за
осъществяване на дейността по хотелиерство (така чл. 133, ал.1 ЗТ и Наредбата
за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията, отм., но в сила към сключване на договора). Покриването
на минималните изисквания съгласно Закона за туризма и Наредбата е задължение
за търговеца осъществяват хотелиерска дейност, затова и на последния е призната
възможността да заявява и променя придобитата категория (чл. 129, ал. 1 ЗТ, чл.134,
ал.1 и ал. 5 ЗТ), а неспазването на стандартите се санкционира, освен с глоба и
намаляване на категорията на обекта и с временно преустановяване на дейността,
в предвидените в закона случи. След като изискванията за категоризацията касаят
дейността на наемателя и спазването им е негово задължение, санкционирано
включително с преустановяване на дейността, без изрични и конкретни уговорки в
договора за наем, не може да се приеме, че посочването на категорията на хотела
в преамбюла на договора поражда задължения за наемодателя да я придобие и/или
поддържа през времетраенето на договора, до степен даваща възможност на
наемателя да развали договора при условията на чл. 230, ал. 2 ГПК, още повече,
че за част от обстоятелствата имащи отношение към категоризацията, (като
качеството на предоставяната услуга, квалификацията на персонала и други)
наемодателя няма как да има каквото и да е отношение, след като с договора не
предоставя на наемателя и персонал за изпълнение на дейността. Оттук и извода,
че макар и да не е имал призната категория четири звезди за всички помещение,
хотелът е нает от наемателя в състоянието, в което се е намирал към момента на
оглед на помещенията и оборудването /движимите вещи предадени с имота/, което
състояние е съответствало на това, за което имотът е бил наем (да се използва
като хотел) и бил одобрен със съставянето на приемо-предавателни протокол (тала
чл. 6, ал. 2 от договора за наем), а в случай че за дейността на наемателя е
било от съществено значение посочената в преамбюла на договора категория звезди
на обекта, той е могъл да инициира и сам съответната процедура и да придобие
категоризация и за останалите помещения (още повече при липса на твърдения от
страна на наемателя за конкретни обективни пречки за снабдяване на хотела с
такава категория звезди, които да мога да се вменят в отговорност на
наемодателя).
Следващият спорен момент касае отделните претенции за разходи за
ползването на наетия имот. С исковата молба се претендират разходи за ток,
вода, газ, интернет и телевизия, което налага да бъдат разгледани поотделно
пред види конкретните оспорвания на ответника.
По отношение на доставката на услуги
за интернет и телевизия от А1, стойността на доставената в обекта газ от доставчика
„О.М.” АД за месец март 2020г. абонаментна такса за сервиз на асансьорна уредба
къкм „А.-****“ ООД. Намира следното:
Към исковата молба са представени фактури съставени от А1 към ищеца „П.к.“ООД
за доставени в периода от 16.01.2020 г до 15.02.2020 г услуги за интернет и
телевизия в размер на 3790,39 лева, от които след префактуриране с фактура № **********/05.03.2020 г. ищецът претендира от ответника сумата от 3544,88 лева; за периода от
16.02.2020 г до 15.03.2020 г са представени фактури с разпечатки за доставени
услуги за интернет и телевизия от А1 към ищеца „П.к.“ ООД в размер на 3630,36
лева, от които след префактуриране с фактура № **********/06.04.2020 г ищецът
претендира от ответника сумата от 3 398,40 лева; за периода от 16.03.2020 г до
15.04.2020 г са представени фактури с разпечатки за доставени услуги за
интернет и телевизия от А1 към ищеца „П.к.“ ООД в размер на 3885,83 лева, от
които след префактуриране с фактура № **********/24.04.2020 г ищецът претендира от ответника сумата от сумата от 3 441,10 лева; за
периода от 16.04.2020 година до 15.05.2020 година са представени фактури с
разпечатки за доставени услуги за интернет и телевизия от А1 към ищеца „П.к.“
ООД в размер на 4361,61 лева, от които след префактуриране с фактура №
**********/22.05.2020 г ищецът претендира от ответника сумата от сумата
от 4073,00 лева.
Представена фактура от за
сумата 2 974,13 лева с ДДС за доставената в обекта газ от доставчика „О.М.” АД
за месец март 2020г.
Представени са и фактури за
префактуриране на таксата на месечна поддръжка на асансьорната уредба за месец
март 2020 г и април 2020 в размер на по 960,00 лева месечно.
Представена е фактура от ВиК
Благоевград за заплащане на стойността на доставени ВИК услуги за периода
25.02.2020 – 30.04.2020 г в размер на 416,51 лева, която е префактурирана от ищеца
към ответника с фактура № 50000000039/08.05.2020г
Фактурите, с които се префактурират задълженията към ответника са
изпратени като прикачен файл от имейл ******@gmail.com към имейл ******@p-group.eu, който е имейл-адреса посочен за кореспонденция с
ответника съгласно чл. 40 от договора за наем от 25.07.2019г.
Ответникът не оспорва, че в наетия обект са потребявани услуги с
доставчик А1 за интернет и телевизия, че е ползвал газ и че е поддържана
изправността на асансьорната уредба. Оспорването е по отношение на изпращане на
фактурите от доставчика и доказателства за плащането на задължението към
последния от страна на наемодателя.
Според настоящия състав претендирането на консумативите от наемодателя по
наемното правоотношение не е обусловено от предварителното погасяване на
задължението към съответния доставчик на комуналната услуга. Това е така,
защото в отношенията с третите лица (доставчици на комуналните услуги) длъжник
е само наемодателя, освен ако наемното правоотношение не е обявено и няма
открита самостоятелна партида за наемателя. Реалното им плащане не е условие за
допустимост на иска за тяхното възстановяване. В хипотезата, когато по силата
на наемното правоотношение доставчикът на комуналната услуга е открил
самостоятелна партида за наемателя, той не може да иска заплащането на услугата
от наемодателя, тъй като последният не е страна по това облигационно отношение,
с изключение единствено, ако е погасил чуждото задължение в хипотезата на чл.
73 ЗЗД. В този смисъл следва да се тълкува и клаузата на чл.13 и чл.16 от
процесния договор, че ако наемателя е прехвърлил/разкрил самостоятелни партиди
с отделните доставчици на комунални услуги (като ток, вода, газ, интернет и
телевизия, други), плащането на задълженията към доставчиците предпоставя
правото на иска на наемодателя за тяхното възстановяване от наемателя, защото
последния би се обогатил неоснователно за чужда сметка. В обратната хипотеза
длъжник по правоотношенията е наемодателят, който дори и без да ги е погасил
може да ги претендира по силата на наемното правоотношение директно от
наемателя – арг. от чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
В случая ответникът не твърди да има самостоятелна партида в А1, „О.М.”
АД, ВИК Благоевград или „А.-****“ ООД, не твърди и погасяване на задълженията
към доставчиците, установени от фактурите, с които задълженията са
префактурирани, изпратени му на посочения в договора електронен адрес. Няма
събрани доказателства и за твърденията, че водомера обслужващ имота е общ
заедно с други имоти ползвани от трети лица и непредоставени на ответника с
договора за наем. Следователно задълженията за консумативи към тези доставчици
са доказани по основание и размер.
По отношение на претенцията за заплащане на използваната за обекта електрическа
енергия.
По делото са представени и приети фактури издадени от ЧЕЗ Електро
България за стойността на потребената електроенергия измерена количествено с
електромер № 62073488 за обект с адрес: ул. „******, гр.Баснко, както следва:
за месец февруари 2020 г сумата от 30743,53 лева, от които след префактуриране
с фактура № **********/11.03.2020 г ищецът
претендира от ответника сумата от 30 171,88 лева; за месец март 2020 г сумата
от 11333,84 лева, от които след префактуриране с фактура №
**********/06.05.2020 г ищецът претендира от ответника сумата от 10
986,28 лева; за месец април 2020 г в размер на 3171,04 лева, от които след
префактуриране с фактура № **********/07.05.2020 г ищецът
претендира от ответника сумата от 3092,51 лева. Фактурите, с които се
префактурират задълженията към ответника са изпратени като прикачен файл от
имейл ******@gmail.com към имейл ******@p-group.eu, който е адрес за кореспонденция с ответника
съгласно чл. 40 от договора за наем от 25.07.2019г. Сумите претендирани за
в6ъзстановяване от ответника са на по-ниска стойност от фактурите издадени от
ЧЕЗ Електро. В справките на ищеца към исковата молба е посочено, че разликата
между фактурираното количество електроенергия по фактурите на ЧЕЗ и фактурите
на ищеца е по причина на приспадане на потребената и дължима от самия ищец
електроенергия за посочените в справките апартаменти.
Ответникът оспорва количеството потребена електроенергия и нейния размер
по представените от ищеца фактури с възражение, че не е ясно как е определен размера
на задължението, след като електромера е общ. Възражението е основателно, тъй
като липсват данни за начина, по който е определено каква част от потребената
електроенергия за обектите на ищеца следва да се превъзложи на ответника, като
електроенергия, която последният е консумирал в наетия имот. Следва да се
посочи, че такава изрична уредба в договора не е заложена. Няма и представени
доказателства, които да установяват количеството потребена от ответника
електроенергия, които да могат да му се противопоставят (например протоколи за
помесечно съвместно от представители на страните отчитане на твърдените от
ищеца да са монтирани безпартидни електромери или съставяне на констативни
протоколи с помощта на нотарису и т.н.).
С оглед изложеното исковете за заплащане на консумативи за електроенергия
потребена в имота следва да се отхвърлят като недоказани.
По отношение на исковете за заплащане на такса за поддръжка по договора
за наем в размер на 2940,00 лева.
В договора няма клаузи предвиждащи заплащане на такси, като
възнаграждение за предоставена услуга за поддръжка на наетия обект. В исковата
молба липсват твърдения в какво се изразява предоставената от ищеца към
ответника услуга. Тя не е индивидуализиран като дейност и в представените за
доказване на вземане фактури. Фактурите не са приети от ответника и последния
оспорва както предоставянето, така и приемането на услугата, с оглед на което и
при липса на други доказателства предпоставя неоснователността на претенцията,
с оглед на което иска за нейното заплащане следва да се отхвърли.
С оглед частичната основателност на претенцията на ищеца за заплащане на
консумативите и липса на твърдения, респ. доказателства за погасяване на чрез
плащане, съдът следва да разгледа и се произнесе по възраженията за прихващане
релевирани с отговора по реда по който са заявени от ответника.
Ответникът твърди, че е кредитор на ищеца по вземане за заплащане на
извършените в наетия подобрения подобрения. Възражението е неоснователно по
следните съображения:
На първо място, следва да се посочи, че за да се приеме, за подобрение
вложеното като труд и материали в наетия имот следва, то следва да е трайно
прикрепено към него, т.е. да не може да се вдигне от наемателя при напускане на
наетия обект и да води до увеличаване на неговата стойност. Ответникът не
доказва, че закупения хидрофор, е монтиран в наетия по договора; че е монтиран
по начин непозволяващ без повреждането му, или повреждане на сградата да бъде
вдигнат от ответникът при напускане на наетия обект. Няма събрани доказателства
за евентуалната увеличена стойност на имота в следствие на така изпълнения
хидрофор. След като не е доказано увеличаване на стойността на имота в
резултата на монтирания хидрофор, то не е налице и обогатяване на наемодателя,
което последният да е длъжен да отстрани. При недоказаност на активното
вземане, възражението за прихващане се явява неоснователно.
Второто активно вземане предявено за прихаващане е за връщане на платен без основания наем за периода
13.03.2020 г – 13.05.2020г в размер на 29 337,45 лева. поради възникнала
непреодолима сила препятстваща възможността му да ползва хотела по
предназначение.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ длъжникът по търговска сделка
не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Непреодолимата
сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключване на договора. За да е налице непреодолима сила следва да са
налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна
връзка между тях и невъзможността за изпълнението. Непредвидимостта на
събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността
при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му,
което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта
на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат
да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на
задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента
на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез
които биха могли да се преодолеят последиците му (така решение № 6 от
27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г., ТК, І т. о. на ВКС и др.)
С оглед изложеното обявената пандемия в световен мащаб от Ковид19 разкрива
характеристиките на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, тъй като няма
съмнение, че тя е непредвидено и непредотвратимо събитие /договарящите нито са
могли, нито са били длъжни да я предвидят/ и е с извънреден характер. Със
заповеди № РД-01-132/17.03.2020 г. и РД-01-124/13.03.2020г на министъра на здравеопазването
и заповед Т-РД-16-76/17.03.2020 г на министъра на туризма (приложени с
отговора), хотелиерската дейност като част от туристическите услуги е напълно
блокирана, включително за заварените случаи е предвидено да бъдат прекратени по
най-бързия възможен обективен начин. Следователно за срока на въведените мерки
за наемателя е налице обективна пречка да използва наетия обекта. Макар
наемодателя да не е отговорен за невъзможността, последния не е във състояние
поради същите обективни пречки да изпълни и задължението си по договора да
осигури необезпокояваното ползване. Следователно и по аргумент от разпоредбата
на чл. 306, ал. 4 ТЗ за срока на действие на въведените противоепидемични мерки
изпълнението на правоотношението е спряно, т.е. временно е преустановено
неговото изпълнение, което на плоскостта на процесното наемно правоотношение
означава, че наемодателя няма задължение да осигури ползването, но и наемателят
няма задължение да заплати уговорения в договора наем. Тъй като по процесния договор
наемната цена е предплатена за цялата година, това означава, че за периода
13.03.2020г – 13.05.2020 наемът в размер на 29 337,45 лева
(90000/12=7500х2=15000х1.95583=29337.45) е недължимо платен и подлежи на
връщане съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Следователно по делото се установява, че
ответникът е кредитор по вземане за връщане на надплатен наем за посочения
размер, което вземане с влизане на решението в сила става установено по
основание и размер и е компенсируемо с насрещното вземане на ищеца по делото за
заплащане на установените разходи за ползване на хотела. Погасяването настъпва
до размера на по-малкото от двете вземания от деня, в който прихващането е
могло да се извърши – така чл. 104 ЗЗД.
С оглед изложеното исковете с правно основание чл.232, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 65 698,69 лева следва да се отхвърлят изцяло, тъй като частта от
сумата в размер на 46890,67 лева за неплатена електроенергия не е установена по
основание и размер, а останалата част в размер на 18 808,02 лева,
представляваща разходи за телевизия, интернет, ВиК услуги, абонамент за
поддръжката на асансьорната уредба като погасена чрез прихващане с насрещното
вземане на ответника от ищеца за връщане на платения без основание наем за периода
13.03.2020 г – 13.05.2020г в размер на 29 337,45 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид акцесорния характер на вземанията за мораторна лихва с погасяване
на главното вземане се погасяват и те, с оглед на което и искавете на
последните следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
разноските.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. Искане за
такива е направил само ищеца. Макар исковете да се отхвърлят изцяло, за част от
тях в размер на 18 808,02 лева причината за неоснователността им е
уваженото възражение за прихващане от страна на ответника. Извършеното по този
начин прихващане се приравнява на плащане в хода на процеса, поради което и
независимо от момента на настъпване на погасителния ефект на прихващането,
ответникът следва да се приеме, че е дал повод за завеждане на делото и следва
да понесе разноските за тази част от исковете.
Ищецът претендира и доказва направата на разноски в размер на 8091,96
лева, от които 5408,00 лева адвокатско възнаграждение и сумата от 2683,96 лева
държавна такса, от които съразмерно на частта, за която ответника е дал повод
за завеждане на делото, последният дължи 2268,20 лева ((18808,02/67098,99)х8091,96
= 2268,20).
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.К.“ ООД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, офис 6,
предявени срещу „К.Е.П.П.М.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, за осъждането му да заплати, както следва:
- на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата
от 65 698,69 лева, формирана както следва: 1. За услуги от А1 за периода от
16.01.2020 г до 15.02.2020 г в размер на 3544,88 лева; 2. за
електрическа енергия за месец февруари 2020 г сумата от 30 171,88 лева; 3.
такса поддръжка по договор за наем в размер на 840,00 лева; 4. услуги от
А1 за месец периода от 16.02.2020 година до 15.03.2020 година в размер на 3 398,40
лева; 5. за доставка на газ от „О.М.” АД за месец март 2020г сумата 2 974,13
лева; 6. за електрическа енергия за месец март 2020 г сумата от 10
986,28 лева; 7. абонаментна такса за сервиз на асансьорна уредба за
месец март 2020 г сумата от 960,00 лева; 8. такса поддръжка по договор
за наем в размер на 840,00 лева; 9. За услуги от А1 за периода от 16.03.2020 година до
15.04.2020 година сумата от 3 441,10 лева; 10. за електрическа енергия
за месец април 2020 година в размер на 3092,51 лева; 11. за ВИК услуги в
размер на 416,51 лева; 12. за абонаментна такса за сервиз на асансьорна
уредба за месец март 2020 година сумата от 960,00 лева; 13. за услуги от
А1 за периода от 16.04.2020 година до 15.05.2020 година сумата 4073,00
лева и 14. за такса поддръжка 1260,00 лева, тъй като за частта от вземанията в размер на 46890,67 лева за неплатена
електроенергия и такса поддръжка, не са установени по основание и размер, а
останалата част в размер на 18 808,02 лева, представляваща разходи за
телевизия, интернет, ВиК услуги, абонамент за поддръжката на асансьорната
уредба като погасена чрез прихващане с насрещното вземане на ответника срещу
ищеца за връщане на платения без основание наем за периода 13.03.2020 г –
13.05.2020г в размер на 29 337,45 лева.
- на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 1400,30 лева, формирана както следва: 1. 98,48 лева за забава плащането на сумата
от 3544,88 лева - за услуги от А1 за периода от 16.01.2020 година до 15.02.2020
година включително; 2. 796,27 лева за забава плащането на сумата от 30171,88
лева - за електрическа енергия за месец февруари 2020 година; 3. 17,73
лева за забава плащането на сумата от
840,00 лева - такса поддръжка по договор за наем; 4. 65,14 лева за
забава плащането на сумата от 3398,40 лева за услуги към А1 за периода от
16.02.2020 година до 15.03.2020 г; 5. 57,01 лева за забава плащането на сумата
от 2974,13 лева за услуги, предоставени от „О.М.” АД; 6. 210,59 лева за
забава плащането на сумата от 10 986,28 лева за консумирана електрическа
енергия за месец март 2020 година; 7. 18,40 лева за забава плащането на сумата
от 960,00 лева за абонаментна такса за месец март 2020 година за сервиз на
асансьорни уредби; 8. 11,90 лева за забава плащането на сумата от 840,00
лева за такса поддръжка по договор за наем; 9. 48,75 лева за забава
плащането на сумата от 3441,10 лева за услуги към А1 за периода от 16.03.2020г до
15.04.2020 г; 10. 32,65 лева за забава плащането на сумата от 3092,51 лева
за консумирана електрическа енергия за месец април 2020г; 11. 4,28 лева
за забава плащането на сумата от416,51 за ВИК услуги; 12. 8,53 за забава
плащането на сумата от960,00 лева за абонаментна такса за месец април 2020г за
сервиз на асансьорната уредба; 13. 26,02 лева за забава плащането на сумата
от 4073,00 услуги от А1 за периода 16.04.2020г – 15.05.2020 и 14. 4,55
лева за забава плащането на сумата от 1260,00 лева за такса поддръжка съгласно
договора за наем.
ОСЪЖДА „К.Е.П.П.М.“ ООД, ЕИК ******, да
заплати на „П.К.“ ООД, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2268,20 лева – разноски за настоящото
и обезпечителното производства.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: