№ 565
гр. Варна, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. М.а К. Семова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500157 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 2273/29.01.2024 г., депозирана от Х. В. Д., чрез адв. П. Н., срещу Решение №
3347/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 13790/2022 г. по описа на ВРС, ХХ състав, в
частта, с която бащата Х. В. Д., ЕГН **********, е лишен от родителски права спрямо
децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, поради това, че без
основателна причина трайно не полага грижи за децата си и не участва в издръжката им, на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, както и в частта, с която е осъден да заплати сторените в
производството разноски и държавна такса.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че в
първоинстанционното производство не е установено наличието на всички кумулативни
предпоставки за уважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, както и че изводът на съда,
че ответникът не е осъществявал пряк или опосреден контакт с двете си деца от близо 5 г., е
неправилен и необоснован. Твърди, че по делото се съдържат данни, че бащата е разговарял
по телефона с майката във връзка с децата, както и с децата лично, а непосредствено преди
делото е осъществил контакт с майката, което е посочено от нея в съдебно заседание.
Посочва, че информацията относно честотата на контактите между бащата и децата по
телефона и чрез интернет изхожда единствено от майката, която е пряко заинтересована от
изхода на делото и не следва да бъде приета за обективна и достоверна. Счита, че съдът не е
изследвал възможността бащата обективно да е бил възпрепятстван да осъществи връзка с
децата или това препятствие да се е дължало на поведението на майката М. Ф., тъй като
комуникацията с децата се осъществява чрез нея. Посочва, че не е доказано по делото, че
бащата не е изплащал издръжка на двете деца, като за това обстоятелство са изслушани
единствено двама свидетели, водени от майката, чиито показания не могат да бъдат
кредитирани като достоверни и обективни, доколкото са противоречиви и не са следствие на
1
лични впечатления. Счита, че е в интерес на децата да създадат и изградят емоционална
връзка с биологичния си баща, с оглед тяхното нормално психическо и емоционално
развитие. Лишаването от родителски права представлява крайна мярка и се налага, когато
родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на децата или демонстрира
равнодушие и незаинтересованост от живота им, какъвто настоящият случай не е. Твърди се,
че искането на майката за лишаване на бащата от родителски права е продиктувано от
желанието й да получи разрешение да пътува с децата извън страната, без да получава
съгласието на бащата. Посочва, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение недопускайки съдебно-психологична експертиза и изслушване на
детето М. с оглед задължението служебно да следи за интереса на децата, както и поради
неизслушване на родителя, чието лишаване от права се иска. Моли обжалваното решение да
бъде отменено в обжалваната част и да бъдат присъдени сторените от въззивника разноски в
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от М. М. Ф., като майка и законен
представител на децата М. Х. Д. и И. Х. Д., чрез адв. Ж. С., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че ВРС е обсъдил подробно събраните в
хода на производството доказателства, изяснил е фактическата обстановка и въз основа на
тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, че бащата е пренебрегвал
родителските си задължение, както и че същият без основателна причина не се е възползвал
от правото на лични контакти с децата. Твърди се, че въззивникът не проявява интерес към
здравето и нуждите им, към тяхното физическо и емоционално развитие и не дава средства
за тяхната издръжка. Излага се, че бащата е предоставял издръжка преди 5-6 години, когато
е бил в България, но след заминаването си е изпратил последно такава през месец октомври
2018 г. Посочва се, че непосредствено преди съдебното заседание пред ВРС, бащата се е
свързал с майката и е изпратил парични средства и подаръци на децата през месец декември
2023 г., но това не оправдава незаинтересоваността му през предходните 4 години. Оспорва
се твърдението на процесуалния представител на въззивника относно това, че майката иска
да лиши бащата от родителски права, за да извежда децата в чужбина. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено изцяло. В
случай, че първоинстанционното решение бъде отменено, то моли да бъде дадено
разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата Х. В. Д. за издаване на паспорт на
децата М. Х. Д. и И. Х. Д., както и да пътуват, придружавани от майка си М. М. Ф. в
рамките на ЕС, за срок до навършване на пълнолетие. Претендират се разноски. С
уточнителна молба е изяснено, че исковете с правно основание чл. 132 СК и чл. 127а СК са
предявени в условията на евентуално съединяване.
Контролиращите страни ДСП-Долни Чифлик и Районна прокуратура - Варна,
редовно уведомени, не депозират становище по жалбата.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, влязло в законна сила на
24.04.2024г., производството по предявения иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 СК е
прекратено поради отказ от иска за лишаване от родителски права против бащата Х. Д..
В последното съдебно заседание въззивникът е изразил становище по предявените в
евентуалност искове, като е посочил, че не възразява родителските права да бъдат
предоставени на майката, да бъде определен един разширен режим на лични отношения
между бащата и децата- всяка втора и четвърта събота с преспиване, 20 дни през лятото и
някакви дни по Коледа. Съгласен е с размера на претендираната издръжа. Не оспорва иска
по чл.127а СК.
Въззиваемата страна е изразила също съгласие за разширен режим на лични
отношения, поддържа иска по чл.127а СК.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени в условията на обективно-
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК, предявени от М.
2
М. Ф. срещу Х. В. Д. за лишаване на ответника от родителски права по отношение на децата
М. Х. Д., ЕГН: ********** и И. Х. Д., ЕГН: ********** поради трайно неполагане на грижи
за децата без основателна причина и неосигуряване на издръжка. В условията на
евентуалност са били предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на майката,
при която да бъде определено местоживеенето им, да бъде определен режим на лични
контакти на децата с бащата, както и ответника да бъде осъден да заплаща в полза на децата
месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за всяко дете, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 18.10.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; както и
за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата, децата да пътуват до държави до граничните на Република България
държави - Република Сърбия, Република Турция, Република Гърция и Република Северна
Македония, държавите членки на Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия за период не по-дълъг от десет календарни дни за всяко пътуване,
придружавани от майка си или упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок от пет
години, сумарно до 30 дни годишно, както и за издаване на задгранични паспорти на децата.
В отговора на исковата молба чрез особения представител е оспорен изрично иска по
чл.132 СК /по който понастоящем производството е прекратено/, както и по иска с правно
основание чл.127а СК. Исковете по чл.127 СК не са оспорени.
Контролиращата страна РП-Варна е изразила становище за основателност на
исковете.
Контролиращата страна ДСП-Варна е изготвила социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените удостоверения за раждане се установява, че
са родители на децата М. Х. Д., роден на *** г. и И. Х. Д., роден на *** г.
Видно от трудов договор № РД-2630/30.11.2018 г. и допълнително споразумение №
РД-934/29.04.2022 г. към трудов договор № РД-2630/30.11.2018 г., ищцата е заета по
трудово правоотношение в Община Долни Чифлик на длъжност „ст. експерт обществени
поръчки“ при основно брутно месечно трудово възнаграждение от 1100,00 лв.
Съгласно служебни бележки изх. № АД-07-448/04.10.2022г. и изх. № АД-07-
447/04.10.2022г. издадени от СУ „Васил Левски“ – Долни чифлик, за учебната 2022/2022 г.
детето М. е записано като ученик в 5а клас, а детето И. в 1в.
Видно от писмо рег. № 365000-44281/08.08.2023 г. от ОД на МВР – Варна за периода
01.01.2017 г. – 30.07.2023 г. ответникът Х. В. Д. е влязъл в Република България през ГКПП
Аеоргара София на 03.04.2018 г. и на 04.08.2018 г., а е излязъл през същото ГКПП на
08.04.2018 г. и на 11.08.2018 г.
От писмо изх. № 4008-03-34431/04.08.2023 г. от ТП на НОИ – Варна се установява,
че за период от две години назад на родителите не са изплащани обезщетения за
безработица, временна неработоспособност, помощи от държавното обществено
осигуряване или пенсии. Видно от писмо изх. № 3764131/02.08.2023г. от ТД на НАП –
Варна, ведно с 2 бр. справки, няма данни за регистрирани трудови договори и осигуряване, а
за ответника за периода 02.08.2021 г. до издаването. От същото писмо е видно, че майката е
заета по ТПО при Община Долни Чифлик с основна заплата от 1100,00 лв.
Съгласно 2 бр. служебни бележки издадени от Футболен клуб „Моряк 16“, Старо
Оряхово от 09.08.2023 г. децата М. и И. участват в организираните тренировъчни и
състезателни мероприятия на клуба от месец юни 2023 г. и редовно заплащат членски
3
вноски, като за двамата е закупена пълна екипировка.
Съобразно поставените на ищцата въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, през
последните две седмици ответникът е проявил интерес да види децата по месинджър във
връзка с образуваното дело, но от 2018 г. не е изпращал издръжка. Ищцата е ангажирала и
гласни доказателства чрез разпита на водените свидетели А.С.М. и В.Р.Р., като и двете са
изложили, че само майката полага преки и непосредствени грижи за децата. Знаят, че бащата
живее в чужбина, не се вижда с децата и не изплаща издръжка.
Изготвеният от контролиращата страна социален доклад е установил по данни на
ищцата, че ответникът не се е прибирал в Бълария от 2018 г., като от тогава до настоящия
момент не е изпращал средства за децата. Социалното проучване установило, че основните
грижи по отглеждането и възпитанието им са поети от майката, а при необходимост разчита
на подкрепа, включително финансова от страна на родителите си, с които съжителства. В
социалното интервю ищцата споделила, че ответникът веднъж на година и половина
контактува с нея по телефона, а с децата не е осъществявал връзка от 2018 г. Ищцата
споделила също, че след образуване на делото бащата започнал да изпраща съобщения, в
които описвал, че не може да се свърже с тях, но тя не си е променяла телефонния номер и
не е възпрепятствала контактите му с децата. Била осъществена една видео среща между тях
чрез социалните мрежи. Излага се, че майката е оказала нужното съдействие за целите на
социалното проучване.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивните жалби възражения, намира за установено от правна страна следното:
Предвид прекратяване на производството по предявения главен иск за лишаване от
родителските права, съдът дължи произнасяне по предявените в евентуалност искове по
чл.127 СК и чл.127а СК.
При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий,
въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой
да упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС №
1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са
от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски
качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора
и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети
лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот.
Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката
по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в
ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
4
В производство, съдът като съобрази изразените от страните становища, както и събраните
доказателства, намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да
бъде предоставено на майката, при която да бъде определено и местоживеенето им. Същите
са отглеждани през последните шест години от майката, която не само е полагала преките и
непосредствени грижи, но и е осигурявала материалната им издръжка. Между майката и
децата е налице силна емоционална връзка, като последната е подкрепена в отглеждането
им от прародителите по майчина линия. Децата са добре гледани, осигурено е училищното
им обучение, както и посещение на извънкласни занимания. Всички изложени факти водят
до извода за добър родителски капацитет на майката, поради което и тя следва да е
родителят, комуто да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата М. и И.. Доколкото е важно възстановената в хода на производството
връзка между бащата и децата да бъде съхранена и доразвита, то и следва да бъде определен
разширен режим на лични отношения. Бащата следва да взема децата от дома на майката и
да ги вижда всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя
с преспиване, като ги връща отново в дома на майката. През лятната ваканция бащата следва
да може да взема децата два пъти по 10 дни или еднократно 20 дни /по споразумание между
родителите/, през който период майката не ползва платения си годишен отпуск. Всяка четна
година бащата има право да взема и вижда децата с преспиване от 12,00 ч. на 24.12 до
12,00ч. на 26.12. Всяка нечетна година бащата има право да взема децата от 12,00ч. на
Разпети петък и да ги връща в 12,00ч. на Великден. Така посочения режим на лични
отношения ще осигури в най-висока степен съхраняването на връзката между въззивника и
децата. Затова и решението на ВРС в частта, с която е определен режим на лични
отношения между децата и бащата, следва да бъде отменено и определен посочения по-горе
режим.
Досежно издръжката:
Бащата дължи издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Предявените искове са за
заплащане в полза на всяко от децата издръжка от по 200 лв. съдът, като съобрази, че
понастоящем, считано от 01.01.2024г., императивно определеният минимален размер на
издръжката възлиза на 233,25 лв. определен по реда на чл. 142, ал. 2 от СК, а именно на 1/4
от актуалната МРЗ от 933,00 лв., намира, че интересът на децата налага определяне на
издръжка поне в минималния размер. Следователно въззивникът следва да бъде осъден да
заплаща на всяко от децата чрез тяхната майка месечна издръжка от по 233,25 лв., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от предявяване на исковата молба – 18.10.2022 г. до настъпване на
законово основание за прекратяването или изменението й. Решението на ВРС следва да бъде
отменено и постановено ново в посочения по-горе смисъл.
По иска с правно основание чл.127а СК:
Цитираната норма предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на спорна
съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор основен критерий за
преценка винаги е интересът на детето. Настоящият състав намира, че е налице категорична
и непротиворечива практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане на
детето от територията на страната без съгласието на единия родител не е в интерес на детето
/ Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 116
от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о./ В този смисъл е и т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на
5
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК. При преценка какъв е интересът на детето пък следва
да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ понятието
„най-добър интерес на детето“. Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето
се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена. Настоящият състав, като съобрази, че бащата преимуществено живее извън
пределите на РБългария, както и че децата са във възраст, в която пътуването разширява
техния кръгозор и допринася за правилното им развитие, счита, че е в техен интерес те да
могат да пътуват извън страната, придружавани от своята майка. Съобразно т.1 на ТР №1 от
03.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, изискването за съществуването на
конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага
разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава
или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени
държави. Затова и съобразявайки постановките на цитираното ТР, съдът намира, че следва
да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, децата да пътуват до
граничните на Република България държави - Република Сърбия, Република Турция,
Република Гърция и Република Северна Македония, държавите членки на Европейския
съюз и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за период не по-дълъг от
десет календарни дни за всяко пътуване, придружавани от майка си или упълномощено от
нея пълнолетно лице, за срок от пет години, сумарно до 30 дни годишно. Следва да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на въззивника, за издаване на задгранични
паспорти на децата. Искът с правно основание чл.127а ал.2 СК следва да бъде уважен.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното в отговора на въззивната жалба искане
следва да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемата страна сума в размер на 400
лв., заплатени разноски за особения представител, назначен на въззивника пред настоящата
инстанция.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, държавна такса от
385,88 лв. съобразно присъдената издръжка за бъдеще време на двете деца, както и дължима
държавна такса по предявените в условията на евентуално съединяване и разгледани искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3347/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 13790/2022 г. по
описа на ВРС, ХХ състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата Х. В. Д., ЕГН **********, и децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН
**********, както и е осъден бащата да заплаща издръжка в полза на всяко от децата,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М. Х.
Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, на майката М. М. Ф., ЕГН **********, на
осн. чл.127 ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН
**********, при тяхната майка и законен представител М. М. Ф., ЕГН **********, на осн.
чл.127 ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Х. В. Д., ЕГН **********, и
децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, както следва:
6
бащата има право да взема и вижда децата всяка втора и четвърта седмица от месеца
от 9,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване, като ги взема и връща от и в дома
на майката;
през лятната ваканция бащата може да взема децата два пъти по 10 дни или
еднократно 20 дни /по споразумение между родителите/ с преспиване, през който
период майката не ползва платения си годишен отпуск;
всяка четна година бащата има право да взема и вижда децата с преспиване от 12,00 ч.
на 24.12 до 12,00ч. на 26.12.;
всяка нечетна година бащата има право да взема децата от 12,00ч. на Разпети петък и
да ги връща в 12,00ч. на Великден;
ОСЪЖДА Х. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплаща
в полза на всяко от децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, чрез
тяхната майка М. М. Ф., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 233,25 лв.,
считано от 18.10.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж всяко първо число на месеца, за които се дължи издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл.143 СК.
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата Х. В. Д., ЕГН **********,
децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, да пътуват до граничните на
Република България държави - Република Сърбия, Република Турция, Република Гърция и
Република Северна Македония, държавите членки на Европейския съюз и Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия за период не по-дълъг от десет календарни
дни за всяко пътуване, придружавани от майка си М. М. Ф., ЕГН **********, или
упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години, сумарно до 30 дни годишно.
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата Х. В. Д., ЕГН **********, да
бъдат издадени задгранични паспорти на децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител М. М. Ф., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Х. В. Д., ЕГН **********, да заплати на М. М. Ф., ЕГН **********, сума
в размер на 400 /четиристотин лева/, разноски за възнаграждение на назначения на Х. Д.
пред ВОС процесуален представител.
ОСЪЖДА Х. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Варна, ул. ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 385,88
/триста осемдесет и пет лева и осемдесет и осем ст./, дължима държавна такса по
предявените в условията на евентуално съединяване и разгледани пред настоящата
инстанция искове на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7