Решение по дело №1690/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

    №.............

 

                                              Гр. София, 26.02.2020 г.

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                              

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                              СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

                                                                          

         при секретаря Румяна Аврамова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1690 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

С решение  № 541277 от 21.11.2018 г. по гр.дело № 21009/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав съдът е признал за установено в отношенията между ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 4  и ответника Г.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът дължи на ищеца, следните суми - 1 420.89 лв., представляваща незаплатена главница по сключен Договор за потребителски паричен кредит № САSН - 10385806/11.10.2013 г., ведно със законна лихва от 26.07.2017 г. до изплащане на дължимото вземане, както и сумата от 163,73 лева законна лихва за забава за период 08.06.2016 г. до 26.07.2017 г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 51148/2017г. на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК във вр. във вр.чл.79, чл.99 и чл.86 ЗЗД, като е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани за разликата над 163,73 лева до предявените 314,94 лева за лихва за забава и за сумата от 1 312,73 лева договорна лихва за период 08.01.2014 г.- 01.10.2014 г.

С решението е прекратено като недопустимо производството за сумата от 491,68 лева предявено от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу ответника Г.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, с която в о.с.з. е увеличен размера на иска от 314,94 лева за обезщетение за забава по реда на чл.214 ГПК.

С решението ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 е осъден да заплати на ответника Г.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 341,94 лева съдебно-деловодни разноски за заповедното и за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска и за прекратената част, след извършено прихващане, на основание чл.78, ал.3, ал.4 и ал. 5 от ГПК.

Недоволна от решението, с което установителният иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД е уважен за сумата 1 420.89 лв., представляваща незаплатена главница по сключен Договор за потребителски паричен кредит № САSН - 10385806/11.10.2013 г., ведно със законна лихва от 26.07.2017 г. до изплащане на дължимото вземане, както и сумата от 163,73 лева законна лихва за забава за период 08.06.2016 г. до 26.07.2017 г., е останала ответницата Г.Б.С., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаканосъобразно, по-конкретно сеподдържа, че неправилно първоинстанционният съд приема, че не е нарушуна разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, доколкото ответникът в качеството си на длъжник не е уведомен за извършената цесия. Искането й към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се признае за установено недължимост на сумите по отношение на ищцовото дружество. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „А.з.с.н.в.“ ЕАД,  оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 30.01.2019 г. Претендира разноски.

Решението в ЧАСТТА, с която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, както и в ЧАСТТА, с която производството е прекратено, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя напълно изложеното в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави следното:

Предявения пред първоинстанционният съд иск е установителен при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.01.2018  г. по ч.гр.д.№ 51148/2017 г. по описа на СРС, 30 състав.

Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.

Правото си на кредитор на спорното вземане ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД извлича от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № САSН - 10385806/11.10.2013 г., от който се установява, че ответникът Г.Б.С. в качеството му на заемател е получил в заем от кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 1 500 лева, като ответницата не оспорва усвояването на тази сума. От заключението на изготвената и приета по делото пред първоинстанционният съд съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че остатъчното задължение на ответника по процесния договор № САSН-10385806/11.10.2013 г. е в размер на обща сума от 2 242,00 лева, от които договорна лихва е в размер на 821,11 лева и главница - в размер на 1420,89 лева.     

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно почеркова експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че подписите оспорени от ответника са положени от него в качеството на длъжник по Договор за потребителски кредит № САSН-10385806/11.10.2013 г. и придружаващите договора ОУ, също подписани от ответника. Задължението на ответника по процесния договор за кредит, е да внася анюитетни вноски за погасяване на вземането по договора за кредит, поради което погасителната давност започва да тече от дата на падеж на последната вноска по договора, т.е. в конкретния случай задължението за главница е станало изискуемо при настъпил падеж за плащане на 01.10.2014 г. Процесният договор за кредит не е договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, а носи характеристиките на потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Налице е активна материална легитимация на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, произтичаща от договора за прехвърляне на вземания от 21.07.2014 г., по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството си на продавач прехвърля на "И.А.М." АД като купувач вземанията си по Договори за потребителски кредит с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по него съгласно Приложение № 1 към договора (вкл.вземането на ответницата Г.Б.С., видно от приложеното по делото Приложение № 1 по Договор № САSН-10385806/11.10.2013 г.). Налице е и втори договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който "И.А.М." АД като продавач прехвърля и продава н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договора от 21.07.2014 година портфолио от вземания , произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с длъжници и продадени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014 г. С Договора за за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014 г., продавачът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД изрично упълномощава купувача "И.А.М." АД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името на продавача, с които да ги уведомява за извършеното прехвърляне на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД- §5, т.6. По делото пред СРС е представено Пълномощно (л.19 ), с което "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД изрично упълномощава купувача "И.А.М." АД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, възникнали посилата на сключени договори запотребителски кредити, които дружеството е цедирало по договора от 21.07.2014 г.

По делото в първоинстанционното производство е представено и Пълномощно (л.28), по силата на което "И.А.М." АД преупълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали възникнали посилата на сключени договори запотребителски кредити, които дружеството е цедирало по договора от 21.07.2014 г.

 Цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с получаването на приложеното към исковата молба уведомление. В установената съдебна практика е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Предвид изложеното съдът приема, че ответницата Г.Б.С., е надлежно уведомена за цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението за цесията.

Настоящата въззивна инстанция споделя изложените мотиви в решението на СРС досежно констатираните от първостепенния съд неравноправни клаузи, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част. Доколкото съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕИО, СГС споделя извода, че в случая се дължи чистата стойност на кредита - по арг. от чл.23 ЗПК. Нищожността на клаузите относно лихвите не влече нищожност на целия договор, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Следователно ответникът дължи неплатената главница по кредита, която при платени суми 79.11 лв. главница в общ размер на получчения кредит от 1 500 лева, остатъка от кредита е в размер 1420,89 лева, в подкрепа на което е и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ.

По отношение на иска за лихва за забава същия следва да се уважи за период 08.06.2016 г.- 26.07.2017г. в  размер на 163,73 лева, изчислена върху дължимата главница от 1420,89 лева.

Следва да се уважи и законната лихва от 26.7.2017 г. до изплащане на вземането от 1420,89 лева. За разликата над тази сума до предявените 314,94 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен.

На отхвърляне подлежи иска за договорна лихва в размер на 1312,73 лева поради нищожност на клаузите на Договора по реда на чл. 143-146 ЗЗП.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части.

С оглед изхода на делото на въззивника на следва да бъдат присъдени сторените в настоящото произвоство разноски.

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 541277 от 21.11.2018 г. по гр.дело № 21009/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав в ЧАСТТА, с която установителният иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД е уважен за сумата 1 420.89 лв., представляваща незаплатена главница по сключен Договор за потребителски паричен кредит № САSН - 10385806/11.10.2013 г., ведно със законна лихва от 26.07.2017 г. до изплащане на дължимото вземане, както и сумата от 163,73 лева законна лихва за забава за период 08.06.2016 г. до 26.07.2017 г., е уважен, вкл.в частта за разноските.

Решението в ЧАСТТА, с която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, както и в ЧАСТТА, с която производството е прекратено, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.