Определение по дело №851/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

21.2.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.07

Година

2012

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 1007 от 09.11.2011 година по гр. д. № 2549/2011 година Районен съд – град В. Т. е признал по отношение на Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/- град С., представлявана от Изпълнителния директор д-р Й. В., уволнениетона М. Е. М., извършено със Заповед № ОТОС – 84/01.03.2011 г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ – поради съкращаване в щата, за незаконно и е отменил цитираната заповед като незаконосъобразна. С решението М. Е. М. е възстановен на заеманата до уволнението със Заповед № ОТОС – 84/01.03.2011 г. длъжност ... при Регионален диагностичен ветеринарномедицински институт /РДВИ/ - град В. Т.. Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/ - град С., представлявана от Изпълнителния директор д-р Й.В., е осъдена да заплати на М. Е. М. сумата 4636.80 лева,представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 12.04.2011 г. – 12.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 10.06.2011 г. – до окончателното й изплащане, както и сумата 300.00 лева– направени разноски за адвокатско възнаграждение. Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/ - град С., представлявана от Изпълнителния директор д-р Й. В., е осъдена да заплати по сметка на ВТРС държавна такса върху уважените искове в размер на 285.47 лева.

Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/- град С., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалният представител на Агенцията развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и необоснованост на атакуваното от нея решение. Посочва, че по делото е установено по безспорен начин наличието на реално съкращаване в числеността на персонала не само в структурната единица, където М. е полагал своя труд, но и в цялата структура на работодателя. Твърди, че на основание чл. 329 КТ и във връзка с утвърденото ново щатно разписание на НДНИВМИ, в сила от 01.03.2011г., със Заповед № РД 11-23 от 01.03.2011г. на Изпълнителния директор на БАБХ, преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на М. е назначена комисия за извършване на подбор на служителите. Посочва, че въз основа на проведения подбор, комисията е изготвила протокол, въз основа на който е издадена и атакуваната заповед. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски.

Въззиваемият М. Е. М. заема становище, че въззивната жалба на Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/- град С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е направил обстоен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и е приел, че в конкретния случай при постановяване на процесната заповед, работодателят не е изпълнил от една страна задълженията си, предвидени в чл. 329 КТ, а от друга – не е изпълнил задълженията си, визирани в браншовия колективен трудов договор. Посочва, че по този начин Районен съд – град В. Т. е достигнал до обоснования извод, че процесната заповед е незаконосъобразна, във връзка с което е постановил и нейната отмяна. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/- град С. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

М. Е. М. основава исковите си претенции по делото съответно на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Претендира да бъде признато уволнението му със заповед № ОТОС-84/01.03.2011г. на Изпълнителния директор на Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/ за незаконно и същото да бъде отменено; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а именно ..., с код по НКПД 1229 6012, както и Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/ да бъде осъдена да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 4 636.80 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Безспорно по делото е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като към момента на прекратяване на същото М. М. е заемал длъжността ..., с код по НКПД 1229 6012 при Регионален диагностичен ветеринарномедицински институт /РДВИ/ - град В. Т., който е бил структурно звено към Националната ветеринарномедицинска служба.

Съгласно § 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската А. за Б. на Х. Агенцията е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба. Ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че трудовите и служебните правоотношения на служителите в НВМС се уреждат при условията на чл. 123 КТ и чл. 87а ЗДС. С Постановление № 35 на МС от 14.02.2011г. е приет Устройствен правилник на БАБХ. След структурните промени и съгласно правилника РДВИ е станал част от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт /НДНИВМИ/.

От утвърдените длъжностно разписание и поименно длъжностно разписание на РДВИ – град В. Т. към 01.04.2010г. се установява, че числеността на персонала е възлизала на 21 души, като М. М. е заемал длъжността „Ръководител лаборатория ТСЕ”.

От представеното по делото длъжностно разписание на НДНИВМИ, в сила от 23.02.2011г. и утвърдено от Изпълнителния директор на БАБХ, се установява, че утвърдената численост на персонала на Регионална диагностична лаборатория – град В. Т. е осем души, като в него не е предвидена длъжността „Р.”.

Със Заповед № РД 11-23 от 01.03.2011 година, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2, и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, във връзка с чл. 329 КТ, на Изпълнителния директор на БАБХ е назначена комисия в петчленен състав, която да извърши подбор на служителите по трудово правоотношение в РДВИ – град С. З., РДВИ – град В. Т. и НДНИВМИ, във връзка със съкращенията на длъжностите съгласно § 6, ал. 2 ПМС № 35/14.02.2011 година.

Със Заповед № ОТОС-84 от 01.03.2011г. на Изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, § 6, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 35/14.02.2011г, чл. 5, ал. 1, т. 11 от Устройствения правилник на БАБХ, утвърдено длъжностно разписание и протокол за извършен подбор е прекратено трудовото правоотношение на М. Е. М. поради съкращаване на щата. Заповедта е получена от М. на 12.04.2011 година.

От протокол от 02.03.2011 година за извършен подбор на служителите по трудово правоотношение от РДВИ – град В. Т. се установява, че след направена комплексна оценка по подбора, комисията предлага на Изпълнителния директор на БАБХ да бъдат прекратени трудовите правоотношения поради съкращаване на щата на 12 души, в това число и на М. М..

По делото е представен и браншови колективен трудов договор на работещите в системата на НВМС от 17.06.2010г. В чл. 15 и 16 от същия са предвидени задължение на работодателя за предварително предоставяне на информация на синдикатите при закриване на дейности, съкращаване на щата и намаляване обема на работа, както и спазване на специални изисквания в случаи на прекратяване на трудови договори по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съгласно чл. 17 от БКТД работодателят може да уволни работник или служител, поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, след предварително съгласие на съответния синдикален орган в системата на браншовия синдикален съюз на НВМС. Видно от Удостоверение от 10.06.2011 година на Председателя на Фондация на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/, М. Е. М. към 21.03.2011 година е бил член на синдикалната организация при РДВИ – град В. Т., която е поделение на ФНСЗ.

От приложеното по делото лично трудово досие на ищеца, сега въззиваем, е видно, че същият е работил в РДВИ от 01.11.1999 година, като съгласно допълнително споразумение към основен трудов договор № 37 от 17.02.2009г. основното месечно трудово възнаграждение възлиза на 690.00 лева и допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 10 % - по 1 % за всяка година трудов стаж. За месец март 2011г. на М. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 772.80 лева.

От представената по делото трудова книжка на ищеца, сега въззиваем, и служебна бележка № 3146/07.10.2011г. на А. по заетостта се установява, че от прекратяване на трудовото му правоотношение до датата на приключване на устните състезания в първоинстанционния съд, същият не е работил по трудово правоотношение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Уважаването на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предполага установяване от страна на ответника - работодател, сега въззивник, с оглед доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че законосъобразно е упражнил правото си за прекратяване на конкретно трудово правоотношение, като в случаите, в които работникът или служителят се ползва със специална закрила при уволнение, работодателят следва да докаже, че е спазил реда за получаване на предварително съгласие, а когато прекратяването се основа на съкращаване на щата, същият следва да докаже още извършването на подбор по реда на чл. 329 КТ и неговата законосъобразност.

Предвид извършените структурни промени и обстоятелството, че БАБХ се явява правоприемник на НВМС, и предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 11 от Устройствения правилник на БАБХ, заповедта от 01.03.2011г., с която е прекратено трудовото правоотношÕние на М. М., е издадена от компетентното за това длъжностно лице, а именно от Изпълнителния директор на Агенцията. Същата е мотивира и е налице е съответствие между цифровата и текстовата част на заповедта за уволнение.

По делото е установено съкращаване на щата, като премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието, извършено от компетентния за това орган. Именно след извършените структурни промени са изготвени и утвърдени длъжностно разписание и поименно длъжно разписание на НДНИВМИ, като специализирана структура на Агенцията, съгласно чл. 38, ал. 1 от Устройствения правилник на БАБХ. От тях се установява, че определената численост на персонала в Регионална диагностична лаборатория – град В. Т. е осем души, при което след съпоставяне с длъжностното разписание, действало преди структурните промени, е видно, че е налице намаляване на числеността на персонала с 13 души. В случая по делото на длъжността „Ръководител лаборатория”, преди посочените по-горе структурни промени, са били назначени седем души, а в длъжностното разписание, в сила от 23.02.2011 година липсва длъжността „Ръководител лаборатория”. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства относно трудовите задължения, които са включени за длъжностите, предвидени в длъжностното разписание, в сила от 23.02.2011г., още повече, че двама от служителите са заемали същата длъжност, преди съкращаването на щата, а след това са назначени на длъжности „доцент” и „асистент”. При това положение, действително не може да бъде установено дали се касае за едно реално, а не фиктивно съкращаване на щата, доколкото действително длъжността е премахната като наименование, но не е ясно дали трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност.В този случай е налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато обаче част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други нови трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемане на новата длъжност, съкращаването на щата е реално.

На следващо място, по отношение на извършения подбор на служителите, във връзка със съкращението на длъжността, настоящият съдебен състав приема, че същият е незаконосъобразен по следните съображения: Първо, в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по делото, сега въззиваем, е посочено, че е взет предвид протокол за извършен предварителен подбор. Действително със заповед от 01.03.2011 година на Изпълнителния директор на БАБХ е назначена комисия, която да го извърши. В протокол от 02.03.2011г. е отразено обаче, че „Комисията, назначена със Заповед № РД 11-23/01.03.2011г. Изпълнителния директор на БАБХ е приключила работата си по извършване на подбор по чл. 329 КТ на 02.03.2011г.” т. е. след издаване на атакуваната от М. М. заповед. Освен това от протокола не става ясно какви са били критериите при осъществения подбор. Формално е посочено, че са взети предвид „образование, квалификация, умения за работа в екип, обем на работа, слабости в процеса на работа, награди и наказания, както и декларациите по чл. 333 КТ”, но след това при обсъждане на служителите, в протокола е отразено само наличието на предварителна закрила по чл. 333 КТ, без реално да са изложени съображения във връзка с предвидените в чл. 329, ал. 1 КТ основни и в чл. 16 БКТД – допълнителни критерии при извършване на подбора.

Освен поради изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че атакуваната от М. М. Заповед № ОТОС-84 от 01.03.2011г. на Изпълнителния директор на БАБХ е незаконосъобразна и на друго основание. Ответникът по делото, сега въззивник, не е ангажирал доказателства нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд, относно обстоятелството, че е поискал и получил предварително съгласие за уволнението от съответния синдикален орган в системата на браншовия синдикален съюз на НВМС, съгласно разпоредбата на чл. 17 от БКТД. От представеното по делото Удостоверение, издадено от Федерацията на независимите синдикати от земеделието се установява, че М. е бил член на синдикалната организация при РДВИ – град В. Т. към 21.03.2011г., поради което същият се ползва от закрилата предвидена от страните по БКТД. Процедурата включва писмено искане на работодателя до синдиÛалния орган, което следва да е мотивирано и отправено преди уволнението. На основата на това искане синдикалния орган дава или не дава писмено съгласие. Спазването на тази процедура не бе установена по делото от страната, носеща доказателствената тежест - работодателят.

Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на Заповед № ОТОС-84 от 01.03.2011г. на Изпълнителния директор на БАБХ, съответно за основателност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението му със процесната заповед за незаконно и неговата отмяна.

Предвид основателността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по , основателен се явява акцесорният иск по за възстановяване на М. М. на заеманата преди уволнението длъжност – ... при РДВИ, независимо от това, че са настъпили структурни промени и че в длъжностното разписание на НДНИВМИ, като специализирана структура на БАБХ, липсва длъжност със същото наименование. Във всички случаи работникът или служителят има интерес и право да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като при ново евентуално уволнение то ще трябва да бъде съобразено с изискванията за законосъобразното му упражняване от работодателя и ще подлежи на нов контрол. ВКС последователно приема това становище поради съображения, че правото на възстановяване е обусловено единствено от незаконността на уволнението, а не и от това дали длъжността съществува.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 КТ настоящият съдебен състав приема, че същият е основателен за пълния претендиран размер от 4 636.80 лева. С оглед доказателствената тежест, ищецът по делото, сега въззиваем, е доказал оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението. В тази насока достатъчно доказателство за оставането без работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател. От приетото по делото писмено доказателство /лист 89 от първоинстанционното дело/ се установява, че основното трудово възнаграждение на М. за месец март 2011 година е в размер на 690.00 лева, а допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 12 % или 82.80 лева, т.е. брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този на уволнението е 772.80 лева. До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд е изтекъл максималният срок, за който на М. се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което настоящата инстанция приема, че изводите на Районен съд – град В. Т., по отношение на основателността и размера на претенцията, са правилни и законосъобразни.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/- град С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от Агенцията решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/- град С. следва да бъде осъдена да заплати на М. Е. М. направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 150.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1007 от 09.11.2011 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 2549/2011 година.

ОСЪЖДА Б. А. по Б. на Х. /БАБХ/- град С., представлявана от Изпълнителния директор д-р Й. В., да заплати на М. Е. М. с ЕГН * от град В. Т., ул. „В. П.” №... сумата в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените от него разноски по делото за въззивната инстанция.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от 21.02.2012г., на която дата съдът в съдебно заседание е посочил, че ще обяви решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: