Р
Е Ш Е
Н И Е №67
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич........……14.05..2019 г...................................
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД..............търговска колегия
в открито заседание на втори май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря БИЛСЕР
МЕХМЕДОВА-ЮСУФ....................и в присъствието на
прокурора...................................................като разгледа
докладваното от съдия докладчик
Т.Стоева Т.д.№328 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от С.К.К. ЕГН **********,представляван
от законния си представител К.С.К. ЕГН **********,двамата с адрес-***,чрез адв.Р.М.,САК с адрес-***-съдебен адрес срещу „Г. Ф.“,с
адрес –гр.С.,представляван от Б.М. и С.С. ,с цена на
иска сумата от 80 000 лв.и правно основание чл.558 ал.5 във вр.с чл.557 ал.1 ,т.2 б.“А“ от КЗ.
В исковата молба
се излагат следните обстоятелства:
На 13.04.2017г.
около 20,50-20,55 ч.С. К.К. пътувал в управлявания от В. А. Щ.л.а. марка „О.“,модел
„В.“ с рег.№** .Движели са се по междуселищен път ІІІ-293,с.Крушари –гр.Добрич,На
около километър и половина на разклона за с.Ломница шофьорът Щ. предприел
маневра за изпреварване на движещ се пред него лек автомобил марка“Ф.“,модел“Б.“,с
рег.№**,управляван от М. Д. Д..По същото време срещу него в противоположна
посока се движел трети лек
автомобил,останал неустановен при разследването.След като л.а.“О.“ ,управляван
от Щ. изпреварил л.а.“Ф.“,управляван от Д.,водачът
Щ. предприел маневра завой в дясно,с цел
да върне автомобила си в лентата си за движение и да се размине безпрепятствено
с движещия се насреща лек автомобил ,при което изгубил контрол върху
управлението ,автомобилът му започнал да се върти по часовниковата
стрелка,излязъл от пътното платно в дясно и се ударил в крайпътно дърво.В
резултат на удара е причинена смъртта на пътуващия на предната дясна
седалка С. К.К..
За настъпилото
ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №24001716,2017-1035-199
от 18.04.2017г.Образувано е и досъдебно производство№86/2017г.по описа на Второ
РУ на МВР ,прекратено с Постановление изх.№435 от 25.10.2017г.на Окръжна
прокуратура Добрич,на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК-поради смъртта на
виновния деец.
Починалият в
резултат на произшествието е брат на ищеца по делото.С. е роден по време на
съвместното съжителство на бащата на С. –К. с втората му жена И..Двамата братя
са израснали в едно домакинство и били силно привързани един към друг,много
близки и задружни.С. бил десет години по-голям от С. и помагал на родителите си
при отглеждането на по-малкия брат,те много се обичали,подкрепяли се,а С. бил
пример за подражание на С..
След
произшествието живота на ищеца е изцяло подчинен на скръбта от голямата
загуба.Без съмнение той ще изпитва болка и страдание до края на дните
си.Човешкият живот няма еквивалент,а крехката детска психика на ищеца е трайно
белязана от травмата,свързана със загубата на любимия брат.Неспокоен е,често сънува кошмари и плаче
насън.
Към датата на
ПКП -13.04.2017г. виновният водач,управлявал л.а.
марка „О.“,модел „В.“ с рег.№** не е притежавал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“-това се установява от съставения констативен протокол.Съгласно
разпоредбата на чл.557 ал.1 от КЗ всяко увредено при пътнотранспортно
произшествие лице има право да претендира обезщетение от Г. Ф. ,в случай,че
неимуществените вреди са причинени от МПС,което няма валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на авотомобилистите.
За настъпилото
застрахователно събитие ищецът е представил пред Г. Ф.,с молба вх.№24-01-711 от
17.09.2018г.,по която е получил отказ за изплащане на неимуществени вреди.
По изложените
съображения за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
изплащане от ответника на обезщетение в размер на 80 000 лв.за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие,настъпило на 13.04.2017г.,ведно със законната лихва
от датата на уведомяване на ответника от
17.09.2018г.до окончателното му издължаване.
В срок от ответника по делото е депозиран
отговор на исковата молба.
Претенцията се оспорва по размер.Не се
представят доказателства за близките и топли взаимоотношения между починалия и
ищеца по делото.
Не се спори,че е
отправена претенция,но фондът счита отказа си за основателен.
Според ответника
претенцията не кореспондира с трайната и непротиворечива съдебна практика,която
е посочена в отговора на исковата молба.Освен със съдебната практика
претенцията не кореспондира с понятието справедливост ,възприемана като
конкретно понятие,съобразено с икономическите условия в страната и стандарта на
живот.
Ищецът и
пострадалия живеят в различни домакинства,ищецът-отглеждан от неговия
биологичен баща,а така нареченият брат –от баба и дядо ,тъй като биологичния
баща се е отказал от него.Не се оспорва,че детето С. К.К.,произхожда
от биологични родители А. Т.А. и баща К.С.К..Родителите
на детето тогава са живеели на съпружески начала,като след раждането му са се
разделили.Налице е съдебно решение на РС гр.Добрич от 20.02.2004г.,от което е
видно,че С. К. А. е растял без грижите и вниманието на своите родители.Непосредствено
след раждането майката А. А. изоставила детето,установила се да живее в друго
населено място и изобщо не се е интересувала от него.Несъмнено и категорично се
установило от доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ при Община Добрич,че
детето се чувствало добре при баба си и
дядо си ,редовно е посещавало училище и
са му били осигурени много добри жилищни и битови условия.Лишаването от родителски права представлява цялостно
отнемане на родителските правомощия-изключителна и крайна мярка за защита на
децата в отношенията им с родителите.Установено е,че трайно не е полагана грижа
от родителите за детето.Родителските грижи в случая са били насочени към
новороденото дете-С..
Ето защо се
счита,че претенциите на т.нар. „брат“ са напълно неоснователни.
На основание
чл.219 от ГПК по делото е привлечена като трето лице помагач на ответника наследницата на посочения от ищците като
виновен за настъпване на ПТП водач В. А. Щ.–К.Р.Щ..
В срок от ищеца
по делото е депозирана допълнителна искова молба,в която се изразява следното
становище.
Оспорванията на отношенията,съществували между пострадалия
и родителите му са вън от предмета на
спора.
Към момента на
настъпване на смъртта му С. К. живеел на семейни начала със С. Х.в дома на баща си,тъй като дядото С. не можал
да преглътне факта,че внука му се е
обвързал с жена ,която има дете от друг мъж.С. К.,жена му С. К.,брат му С.,баща
му К. и съпругата му И. били сплотено и задружно семейство.По-големият брат
помагал на родителите си при отглеждането на малкия си брат.
Ищецът счита,че
претенцията е в размер ,съответстващ на понятието справедливост,сочейки в
допълнителната си искова молба кои конкретни обстоятелства обуславят така предявения размер на исковата прететнция.Счита се,че обезщетението е съобразено с
принципа на справедливост,визиран в чл.52 ЗЗД,така и с константната съдебна
практика по тези въпроси.
В допълнителен
отговор се поддържат доводите,изложени в отговора на исковата молба.
В съдебно
заседание страните поддържат позициите си,изложени в разменените между тях
книжа.
Третото лице –помагач
К.Р.Щ. депозира писмено становище,с което моли ,поради направен отказ от
наследството на починалия В. Щ. от нейна страна,определението за привличането й
да бъде отменено.Представя декларация за отказ от наследство от 18.10.2018г.с
нотариална заверка на подписите,вписана
в РС гр.Добрич въз основа на Определение№2422 от 23.10.2018г.по
ч.гр.д.№4213/2018г.на ДРС.
Окръжният
съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключенията на изслушаните автотехническа и съдебно медицинска експертиза,както и със
свидетелските показания,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно
представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№********* от 13.04.2017г. на СПП при МВР Добрич е настъпило ПТП на път ІІ
,посока с.Паскалево,обл.Добричка ,на около 200 м.след
разклона за с.Ломница с участници л.а.“О. В.“,с рег.№**,с водач В. Щ. и лек автомобил с неустановена ,останал
неустановен при разследването.За автомобила на водача Щ. няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“.При произшествието на място са починали
водачът на автомобила В. Щ. и пътуващият в автомобила С. К..Представени са
протокол за оглед на местопроизшествието от 13.04.2017г. и скица,както и албум
на произшествието,съдебно медицинска експертиза,изготвена по ДП №86/2017г.,две автотехнически експертизи и комплексна съдебно медицинска,трасологическа и автотехническа
експертизи по досъдебното производство.
С Постановление
от 25.10.2017г. на Окръжна прокуратура гр.Добрич по пр.№435/2017г.
наказателното производство срещу виновния водач е прекратено,на основание чл.24
ал.І ,т.4 от НПК,поради смърт на водача на автомобила.
По делото е изготвена и изслушана автотехническа експертиза,която дава следното заключение:
ПТП ,настъпило
на 13.04.2017г. е настъпило на суха ,асфалтова настилка,без неравности и
повреди по нея,по хоризонтален участък по пътя ,в района на произшествието.Движението
се е осъществявало двупосочно.Вдясно от платното са поставени пътни знаци
В24-Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и
А3-последователни опасни завои,един от които е надясно.Скоростта на л.а.“О.
„модел“В.“,рег.№** непосредствено преди произшествието е била около 138,85
км./ч.Ударът е на лекия автомобил е настъпил в крайпътно дърво ,намиращо се
върху десния банкет.Ударът е реализиран в областта на предната лява врата на
автомобила,като вследствие на посоката на движение,ъгъла ,под който е бил
разположен в този момент и факта,че ударът е осъществен зад масовия център на
автомобила,в резултата на възникналите моментни сили при удара е последвало
завъртане около вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка под ъгъл
около 90 градуса,след което автомобила се е установил в покой.
Механизмът на
ПТП е следният:На 13.04.2017г. около 20,50 ч.,по междуселски път ІІІ-293 в
посока с.Овчарово-гр.Добрич се е движел процесния лек
автомобил.Произшествието е настъпило през тъмната част от денонощието,при ясно
време и добра видимост,на прав участък от пътя ,с включени фарове на къси
светлини,преди два последователни завоя.Автомобилът е управляван от В.Щ.,а на
предната дясна седалка до него е пътувал пострадалият С. К.К..Наближавайки
мястото на произшествието ,водачът на лекия автомобил О. В. е предприел маневра
за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил Ф. Б. **,като при това
се е движел със скорост от около 138,85 км./ч. В същото време в противоположна
посока се е движел друг лек автомобил.По тази причина ,след като първият
автомобил е изпреварил втория автомобил,водачът му е предприел маневра на
движение завой в дясно,за да се върне в лентата си за движение.Тази
маневра,предприета от водача на лекия автомобил О. В. не е била съобразена със
скоростта му на движение,поради което той е загубил контрол над
автомобила.Автомобилът е започнал да се отклонява в дясно,като се завъртал по
посока на часовниковата стрелка,изнасяйки лявата странична част на купето
напред.Плъзгайки се по асфалтовата настилка,той преминава върху десния банкет и
в процес на транслация и ротация се придвижва на разстояние около 30м.напред и
се завърта под ъгъл 90 градуса,като се удря в крайпътно дърво,намиращо се върху
десния банкет.При огледа на автомобила не са констатирани повреди,които биха
могли да бъдат причина за настъпване на инцидента.
От заключението
на изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява следното:
При огледа и
аутопсията на трупа на С. К. се констатират черепно –мозъчна травма-разкъсване
на мозъчното вещество,счупване на костите на черепната основа,кръвоизлив под
меки мозъчни обвивки,разкъсно –контузна
рана,ожулвания и кръвонасядания по лицето;гръдна травма-счуплане на първо,четвърто до девето ребра в
дясно,контузия на белите дробове,коремна травма-разкъсване на черния дроб и слезката,кръвоизлив в коремната кухина,травма на
крайниците-счупване на лява раменна кост и раменна,лакетна
и лъчеви костив дясно.Причината за смъртта на К. е
несъвместима с живота черепно-мозъчна травма-разкъсване на мозъчния ствол.Установените
тежки травматични увреждания с в резултат на много силен удар с или върху
твърд,тъп предмет с голяма маса и отговарят да са получени при настъпилото ПТП.Установените
травматични увреждания на горни крайници и гръдна и коремна травма дават на
вещото лице основание да заключи,че починалият е бил без поставен предпазен обезопасителен колан.
От неоспорените
и компетентно изготвени две съдебни експертизи се установява по безспорен начин
механизма на настъпване на ПТП,противоправното
поведение на водача на автомобила-предприето е забранено изпреварване ,което е
извършено с несъобразена и над допустимата скорост на движение по пътя,вината
на дееца и причинно следствената връзка между претърпения пътен инцидент и
настъпилата смърт.
По делото не се
спори,че за лекия автомобил ,с който е причинена катастрофата липсва сключена
застраховка гражданска отговорност,поради което пасивно легитимиран по
претенцията е именно ответника по делото-чл.557 ал.1 т.2 от ТЗ.
Относно наличието
на твърдените в исковата молба
взаимоотношения между ищеца и пострадалия са разпитани като свидетели-св.Н. И.,жена
на брата на бащата на ищеца-К.,св.Н. К. –чичо на бащата на ищеца и св.Н.А.-първи
братовчед на бащата на ищеца К..
Според свидетелите
починалият и брат му С. били много близки,независимо,че са деца на един баща от
две различни майки.При произшествието с брат му ищецът бил много разстроен и
припаднал.До този момент понасял тежко загубата на брат си.С.-по-големият брат
помагал на С. ,като го пазел от лоши неща,купувал му дрехи ,давал му пари.Към
настоящия момент по-малкият брат все още страда от загубата.Към момента на
катастрофата ищецът е бил на дванадесет години.С.,К. и С. живеели в една къща
,заедно с жената на С..Според св.К. С. е живеел при баба си и дядо си,но къщите
били в един двор.С. и С. никога не са се карали помежду си ,отношенията им били
много добри и уважителни.Според св.А. ищецът споделил с децата му,че му е много
мъчно за батко му.Сам останал след смъртта му.
При преценката
на депозираните свидетелски показания съдът следва да вземе предвид родствената
връзка между свидетелите и ищеца по делото и съобразно разпоредбата на чл.172
от ГПК ,да отчете евентуалната им заинтерсованост да
се дадат показания в негова полза,като прецени показанията им наред с всички
останали доказателства по делото.Следва да се има предвид факта,че с Решение от 20.02.2004г.по гр.д.№54/2004г.на ДРС
пострадалият С. К. е настанен за отглеждане
в семейството на роднини по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД,а именно в
семейството на дядо си по бащина линия С.
К. до навършване на пълнолетие.Това решение е продиктувано от факта,че непосредствено след раждането на детето,то е
изоставено от майката,а бащата е създал ново семейство и двамата със съпругата
си не желаят малолетния С. да живее при тях.Следователно пострадалият,роден
през 1995г., е живял при дядо си до навършване на пълнолетие или до 2013г.В
известен смисъл това оборва достоверността на свидетелските показания по
делото,че двамата братя живели заедно от раждането на С. през 2005г. до смъртта
на С..
Съгласно ТР№1 от
21.06.2018г. на Общото събрание на наказателна,гражданска и търговска колегии
на ВКС ,е разширен кръга на материално легитимираните лица да получат
имуществено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък,а именно лица,различни от визираните в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г.на Пленума на ВС.Това право е
въведено като изключение-при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и настъпване на продължителни и интензивни болки и страдания,вследствие
на смъртта му.
Дълбоката и
трайна емоционална връзка се преценява от съда за всеки конкретен случай.Според
ВКС обезщетение следва да се присъди само тогава ,когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка,предполагаща оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за
емоционална подкрепа и доверие.
В настоящия
случай от свидетелските показания по делото съдът констатира наличие на
нормални житейски взаимоотношения между двама братя.С показанията си
свидетелите установиха,че по-големият брат се е грижил за по-малкия,което е в
реда на нещата,че не са се карали и били и че ищецът тежко преживял загубата на
брат си и досега страда от нея.Всички тези факти съставляват част от обичайните
отношения между братя и не са израз на такава дълбока емоционална връзка,която
да предположи прилагане на изключението,предвидено за лица,извън обичайния кръг
роднини ,имащи право на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди,съгласно цитираното тълкувателно решение.Още повече,че към момента на
настъпване на смъртта на брат си ищецът е бил на дванадесет години-възраст,в
която не могат да бъдат оценени напълно правилно трайните последствия от
загубата на близък,камо ли да са налице оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ. Следва да се изхожда от вложения в ТР №1/2016г.на ОСНГТК смисъл,а именно
изключителния ,излизащ извън обичайното характер на емоционалната връзка.В
противен случай ,позовавайки се единствено на родствена връзка между
пострадалия и увредения от смъртта му ищец,би се стигнало до злоупотреба с
права.
С тези мотиви
предявеният иск за сумата от 80 000
лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца,вследствие на
смъртта на брат му ,следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното
Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.К.К. ЕГН **********,представляван от
законния си представител К.С.К. ЕГН **********,двамата с адрес-***,чрез адв.Р.М.,САК с адрес-***-съдебен адрес срещу „Г. Ф.“,с
адрес –гр.С.,представляван от Б.М. и С.С., иск за
сумата от 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/ за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за болки и страдания,в резултат на ПТП,настъпило на 13.04.2017г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-гр.Варна в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: