Решение по дело №161/2020 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                  

№_______

 

          

22.10.2020г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №161 по описа на ДРС за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „М.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос” №47, ет.5  срещу „А. Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Кирил и Методий” №10   и А.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** иск за солидарно заплащане на сумата от 15612,41 лева, представляваща дължима сума по договор за покупко-продажба на горива, сключен на 26.08.2019 г. между „М.Т.” ООД и „А. Г.” ЕООД, подписан от А.Г.А., ЕГН **********, като поръчител, вземанията, по който са обективирани в издадени от ищеца фактури, както следва: фактура №**********/29.11.2019 г., издадена за сумата от 5881,94 лева и с неплатен остатък от 5699,21 лв.; фактура №**********/10.12.2019 г. за сумата от 5902,09 лева и фактура №**********/16.12.2019 г. за сумата от 4011,11 лева, ведно със законната лихва върху главното задължение от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства: Съгласно сключен между страните договор от 26.08.2019 г., ищецът в качеството си на продавач се е задължил да продава на първия ответник течни горива. В изпълнение на договора за продажба, ищецът е извършил доставки на горива по заявки на ответника "А. Г." ЕООД, като въз основа на продаденото от ищеца гориво са издадени фактури, както следва: фактура № **********/29.11.2019 г. за доставено гориво за сумата от 5881,94 лв. с включен ДДС, фактура № **********/10.12.2019 г. за доставено гориво за сумата от 5902,09 лв. с ДДС и фактура №**********/16.12.2019 г. за доставено гориво за сумата от 4011,11 лв. с ДДС, или общо доставено гориво на стойност 15 795,14 лв. с включен ДДС. Горепосоченото задължение освен, че е отразено в оборотната ведомост на ищеца, но също така е осчетоводено и от първия ответник, като същият е изплатил част от задължението си към ищеца по фактура №**********/29.11.2019 г. в размер на 182,73 лв., а остатъкът от дълга към настоящия момент е в размер на 5699,21 лв. с включен ДДС /главница/. По останалите две фактури от 10.12.2019 г.. и от 16.12.2019 г., не е извършено каквото и да било плащане. Многократно ищецът е провеждал разговори с ответниците /като вторият ответник е поръчител на първия ответник, видно от приложения договор/, като ги е канил да изпълнят задължението си, но само е получавал обещания, без след това да последва каквото и да било плащане от страна на ответниците.

Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба. Изразява се становище за допустимост и вероятна основателност на предявените искове. Представя се платежно нареждане от 02.03.2020 год. за заплащане сумата от 6287.14 лева по сметка на ищеца ,,М.Т. „ ООД. Тази сума включва в себе си сумата от 5699.21 лева, представляваща остатък от главницата по фактура №**********/29.11.2019г., сумата от 253.14 лева, представляваща дължимата лихва за забава на плащанията по фактура №**********/29.11.2019г. и сумата от 334.79 лева, представляваща частично плащане на главницата по ф-ра № **********. Неплатени остават сумите по главниците на останалите две фактури, общо в размер на 9578.41 лева. Предлага се на  ищеца сключване на спогодба за разсрочено разплащане на дължимата сума, лихвите и разноските по делото.

 

 

 

 

           Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1  ЗЗД и чл.141, ал. 1 ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответниците се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за търговска продажба, по който вторият ответник се е задължил като поръчител; обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да предаде реално уговорените по вид, количество и стойност стоки на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответниците носят тежестта да докажат точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението, както и други факти, които изключват, унищожават или погасяват задължението.

Страните не спорят и по делото се установява наличието на сключен между тях договор от 26.08.2019 г., по силата на който ищецът „М.Т.“ ООД в качеството си на продавач се е задължил да продава на първия ответник „А. Г.“ ЕООД течни горива. Ответникът А.Г.А. се е задължил по договора като поръчител.

Не е спорно и се установява по делото, че в  изпълнение на договора за продажба, ищецът е извършил доставки на горива по заявки на ответника "А. Г." ЕООД, като са издадени следните фактури: фактура № **********/29.11.2019 г. за доставено гориво за сумата от 5881,94 лв. с включен ДДС, фактура № **********/10.12.2019 г. за доставено гориво за сумата от 5902,09 лв. с ДДС и фактура №**********/16.12.2019 г. за доставено гориво за сумата от 4011,11 лв. с ДДС, или общо доставено гориво на стойност 15 795,14 лв. с включен ДДС. За извършените доставки са съставени приемо-предавателни протоколи от 29.11.2019г., 10.12.2019г. и 16.12.2019г.

След подаване на исковата молба, в хода на делото процесното задължение е погасено чрез плащане. Видно от представените документи главното задължение е погасено чрез извършени плащания на 02.03.2020г.  и на 23.03.2020г. Обстоятелството, че главното задължение към ищеца е погасено в хода на делото обуславя отхвърляне на предявения иск, като погасен чрез плащане.

На уважаване подлежи претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главното задължение от подаване на исковата молба – 21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Ответниците, комуто е възложена доказателствената тежест, не представят доказателства за погасяване на горното задължение. От представените доказателства за заплащане на лихва не се установява за какъв период и върху какъв размер на главното задължение е заплатена такава. 

С оглед изхода от спора ищецът има право на разноски в размер на 1695,20 лв. (645,20 лв. – платена държавна такса и 1050 лв. – платено адвокатско възнаграждение). Ищецът не е представил доказателства за претендираните от него разноски във връзка с наложеното обезпечение в размер на 145 лв.

 Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос” №47, ет.5  срещу „А. Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.„Кирил и Методий” №10   и А.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** иск за солидарно заплащане на сумата от 15612,41 лева, представляваща дължима сума по договор за покупко-продажба на горива, сключен на 26.08.2019 г. между „М.Т.” ООД и „А. Г.” ЕООД, подписан от А.Г.А., ЕГН **********, като поръчител, вземанията, по който са обективирани в издадени от ищеца фактури, както следва: фактура №**********/29.11.2019 г., издадена за сумата от 5881,94 лева и с неплатен остатък от 5699,21 лв.; фактура №**********/10.12.2019 г. за сумата от 5902,09 лева и фактура №**********/16.12.2019 г. за сумата от 4011,11 лева, поради погасяване на задължението чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА „А. Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.„Кирил и Методий” №10   и А.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят солидарно на „М.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос” №47, ет.5  законната лихва върху главното задължение - 15612,41 лева, представляваща дължима сума по договор за покупко-продажба на горива, сключен на 26.08.2019 г. между „М.Т.” ООД и „А. Г.” ЕООД, подписан от А.Г.А., ЕГН **********, като поръчител, вземанията, по който са обективирани в издадени от ищеца фактури, както следва: фактура №**********/29.11.2019 г., издадена за сумата от 5881,94 лева и с неплатен остатък от 5699,21 лв.; фактура №**********/10.12.2019 г. за сумата от 5902,09 лева и фактура №**********/16.12.2019 г. за сумата от 4011,11 лева, за периода от подаване на исковата молба – 21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „А. Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.„Кирил и Методий” №10   и А.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „М.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос” №47, ет.5  сторените по делото разноски в размер на 1695,20 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.

                

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: