О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№291 18.02.2022 година гр.Бургас
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С. Х.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
частно касационно административно дело № 220 по
описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.229-236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.111, ал.8 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по частна жалба, подадена от И.Н.Р., изтърпяващ
наказание в Затвора Бургас, против определение № 1550/21.07.2021г., постановено
от едночленен състав по адм.д.№ 1746/2021г. по описа на Административен съд -
Бургас, с което е отказано освобождаването му от заплащане на държавна такса за
производството и е отхвърлено искането му за предоставяне на правна
помощ.
Частният жалбоподател счита, че оспореното определение
го лишава от достъп до правосъдие и правна помощ, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон, при превратно тълкуване на доказателствата и
нарушение на правото му на защита. Възразява срещу подхода на съда да иска
справка за брутното му трудово възнаграждение само за 12 месеца, а не за 10 или
20 години, както и да не вземе предвид нетния размер без съответния данък. Посочва,
че част от притежаваните средства са получени от дарения, като не се отчита
волята на дарителя. Позовава се на множество решения на ВАС, като заявява, че с
малкото средства които притежава трябва да обезпечи консумативи, лекарства,
комуникация с близки, санитарни и други принадлежности, дрехи и т.н. По
отношение отказа за предоставяне на правна помощ счита, че съдът не се е
съобразил с липсата на правна грамотност у него, както и че той е от
категорията лица с висока уязвимост. Не е извършена преценка по отношение
налагащата се равнопоставеност между него и ответната страна, която разполага с
юрисконсулт, както и евентуалната неадекватна и непълноценна защита по
обективни причини.
В срока по чл.232 от АПК, насрещната страна – началникът
на Затвора- Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт Милен Георгиев, е подал
възражение в което счита постановеното от съда определение за правилно и
законосъобразно, което налага оставянето му в сила. Това произтича от
извършената справка, според която са налице финансови средства у жалбоподателя
да поеме заплащането на държавната такса от 10 лева. По отношение на правната
помощ намира, че интересите на правосъдието не я изискват.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
като разгледа частната жалба, намира от фактическа и страна следното:
Производството е образувано по жалба на И.Р. против заповед
№ 384/17.06.2021г. на началника на Затвора Бургас, с която на основание чл.101,
т.5 ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание – „Лишаване от хранителна
пратка за срок от 3 месеца“. В жалбата Р. е поискал да бъде освободен от
държавна такса поради липса на финансови средства, както и да му бъде
предоставена правна помощ и процесуално представителство, защото поради липсата
на средства и особеното му положение на лишен от свобода, няма възможност сам и
за своя сметка да ангажира юридически грамотен и правоспособен процесуален
представител, а самият той не разполага с юридическо образоване.
Към жалбата е приложена декларация, че не е женен,
няма деца, не разполага с движимо или недвижимо имущество, доходите му от
трудова дейност в затвора са: 35,10 лева за януари, 46,80 за февруари, 21,28
лева за март, 11,14 лева за април и 13,77 лева за май. Жалбоподателят заявява,
че същите са многократно по-ниски от прага на бедност и минималната работна
заплата. Не разполага с финансови средства във финансови институции и ценни
книжа, има заболяване, лишен е от свобода от 2001г. и е на 41 години.
С разпореждане от 05.07.2021г., съдия-докладчикът е
изискал справка от административния орган за размера на получените и налични у
жалбоподателя финансови средства за период от 12 месеца. На 14.07.2021г. е
постъпила изисканата справка, според която за периода 01.07.2020г. –
30.06.2021г. И.Р. е получил брутно трудово възнаграждение и парични преводи
както следва: юли 2020г. – 42,44 лева; август 2020г. – 11,62 лева; септември 2020г.
– 24,40 лева; октомври 2020г. – 66,54 лева; ноември 2020г. –
58,10 лева; декември 2020г. – 122,00 лева; януари 2021г. – 39,00 лева; февруари
2021г. – 52,00 лева; март – 23,64 лева; април – 12,38 лева; май – 15,30 лева и
юни – 11,82 лева.
След получаването на справката е било постановено
атакуваното сега определение № 1550/21.07.2021г. с първата част от което е
отказано освобождаването от такса. Като мотив за това съдът е изчислил, че за
последната година жалбоподателят е получил сумата от 424,24 лева, поради което
има възможност да заплати дължимата държавна такса от 10 лева. По отношение на
правната помощ е преценено, че не е налице третата предпоставка за
предоставянето й – „интересите на правосъдието да изискват това“, предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото заради характера на оспорения от
Р. индивидуален административен акт и съдържанието на жалбата, което показва,
че жалбоподателят може пълноценно да участва в производството при защита на
правата си.
След подаването на жалбата поставяща началото на
настоящото производство, същата е била оставена без движение с разпореждане на
съдията-докладчик на основание чл.235а, вр. чл.236, вр. чл.213а, ал.1 от АПК,
вр. чл.111, ал.8 от ЗИНЗС за заплащане на дължимата държавна такса за
обжалването в размер на 30 лева. В срок Р. е подал заявление за освобождаване
от заплащането и на тази такса със същите аргументи. С определение №
1799/13.09.2021г. това искане е оставено без уважение от съдията-докладчик със
сходни мотиви на тези по атакуваното сега определение. След обжалване, определение
№ 1799/13.09.2021г. е било отменено от тричленен състав на Административен съд
- Бургас с определение № 234/04.02.2022г. по адм.д.№ 2602/2021г. и Р. е бил
освободен от заплащане на таксата от 30 лева. Основният аргумент е, че действително
общият размер на полученото трудово възнаграждение е 479,24 лева, но този
размер е за период от 12 месеца, а средно на месец трудовото възнаграждение е в
размер на 39,94 лева – изключително ниска сума. Отделно от това от справката се
установява, че това е брутният размер на трудовото възнаграждение, което
означава, че средномесечният нетен размер на възнаграждението е още по-малък.
Определение № 1550/21.07.2021г. е съобщено на Р. на 26.07.2021г.
и на 28.07.2021г., чрез администрацията на затвора, той е подал процесната
частна жалба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото
подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат
неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е
законоустановеният 7-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна
в частта с която на Р. е отказано освобождаване заплащане
на държавна такса от 10 лева за производството.
Частният жалбоподател не разполага с движимо и
недвижимо имущество. Както е отбелязал и съдебният състав по адм.д.№ 2602/2021г.,
действително общият размер на полученото от него трудово възнаграждение е
479,24лв., но този размер е за период от 12 месеца и средно на месец трудовото
му възнаграждение е 39,94 лева. Тази сума е ниска, включително и за лице лишено
от свобода. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не са били налице
основания за оставяне искането му за освобождаване от държавна такса в размер
на 10 лева без уважение. Сумата от около 40 лева на месец, притежавана от
затворника, служи за покриване на елементарни негови екзистенциални нужди,
сравнима със социалния минимум. Това, както и обстоятелството, че той пребивава
в затвора от дълги години, водят съда до извода, че са налице основанията на
чл.83, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК за освобождаването на Р. от заплащане на
държавна такса от 10 лева. Ето защо атакуваното определение следва да бъде
отменено в тази му част с връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба в частта с която е отхвърлено искането
за предоставяне на правна помощ е неоснователна.
Съгласно чл.23,
ал.2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият,
подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. За съдебно-административните производства по АПК
не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на правна помощ
е предоставено на преценката на съда, след обсъждане на всички обстоятелства по
чл.23, ал.2 от ЗПП.
В случая са налице първите две условия –
жалбоподателят не разполага със средства (предвид освобождаването му от
заплащане на държавна такса) и желае да има адвокат. Следва да се прецени дали
интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ. При
обсъждането на тази необходимост настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия.
Настоящият казус не разкрива правна и фактическа сложност, изискващи адвокатска
защита, от което следва, че интересите на правосъдието не налагат
предоставянето на исканата правна помощ. Предоставянето на правна помощ не е
оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващото
лице, предвид начина по който прецизно е написана жалбата и са формулирани
исканията в нея. Също предварителното попълване на декларацията на имуществено
състояние, както и успешното оспорване на две определения на съда, което говори
за една добра правна грамотност – чл.24, т.1 от Закона за правната помощ, а не
за неграмотност у жалбоподателя. Последното обезпечава както осъществяването на
адекватна и пълноценна защита на собствените му права, така и равнопоставеност
между него и ответната страна.
Поради това правилна е преценката на
първоинстанционния съд, че искането за предоставяне
на правна помощ е неоснователно, поради което постановеното в тази насока
определение следва да бъде оставено в сила в оспорената част.
Водим от горното и на основание чл.111, ал.8 от ЗИНЗС,
вр. чл.235 от АПК, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 1550/21.07.2021г., постановено по адм.д.№ 1746/2021г. по описа на
Административен съд - Бургас, в частта
му с която е отказано освобождаването на И.Н.Р. от заплащане на държавна
такса за производството и вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА И.Н.Р. от
заплащане на държавна такса от 10 лева за производството по адм.д. №
1746/2021г. по описа на Административен съд - Бургас.
ОСТАВЯ в
сила определение № 1550/21.07.2021г., постановено по
адм.д.№ 1746/2021г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта му с която е отхвърлено
искането на И.Н.Р. за предоставяне на правна помощ.
ВРЪЩА делото на
същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.