Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 14500 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 162609 от 10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 51100/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 90-ти състав, е отхвърлен предявеният от Г.Д.С.
срещу В.Н.Р. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да
премахне поставена от него метална решетка, находяща се в края на югоизточното
крило на мазето на блок № 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******и която пречи
на ищеца да ползва и да упражнява правото си на собственост върху собственото
му избено помещение № 7.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.Д.С., в която са
изложени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че
районната съдебна инстанция не е обсъдила в цялост събрания по делото
доказателствен материал, което е довело и до превратното тълкуване на последния
и до игнорирането на установяването на съществени обстоятелства, които са от
значение за правилното решаване на спора. Намира се, че атакуваният съдебен акт
е постановен при допуснато от СРС съществено процесуално нарушение, доколкото в
същия съдът е изменил собствени си доклад по делото във връзка с подлежите на
доказване факти. Твърди се, че по делото е установено преграждането от страна
на ответника на коридора към мазетата, който представлява обща част по смисъла
на ЗС, посредством монтирането на метална решетка, за чието поставяне нито са
били уведомявани, нито са давали съгласие ищецът и неговата майка. Счита се, че
само по себе си поставянето на преграда в коридора, който води към мазето на Г.С.,
фактически препятства последния да използва свободно своето избено помещение,
като отказът на ищеца да получи ключ от процесната решетка не може да служи за
основание за отхвърляне на исковата претенция. Поради изложеното се отправя
искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В.Н.Р..
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба от Г.Д.С., в която същият твърди, че заедно със своята
съпруга Д.Х.-С.са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 26,
находящ се в гр. София, ул. „*******бл. *******към който е прилежащо избено
помещение № 7. Излага, че ответникът В.Н.Р. също е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******бл. *******а именно на апартамент № 30, към
който е прилежащо избено помещение, което се намира в края на коридора на
югоизточното крило срещу мазето на ищеца. Сочи, че през
2004/2005 г. именно в края на коридора на това югоизточно крило ответникът е
монтирал метална заключваща се решетка, като по този начин е преградил на ищеца
свободният му достъп по коридора до собственото му избено помещение и му е
създал пречка свободна да упражнява правото си на собственост върху последното.
Твърди, че Г.С. разбрал за монтираната от ответника решетка при идването си в
България пред 2015 г., като до тогава със своята съпруга предимно живеели в
Германия. Уточнява /с оглед дадени от съда с разпореждане от 01.10.2018 г. указания във връзка с
констатирана от последния нередовност на исковата молба поради необходимост от
конкретизация на изложените в нея фактически твърдения и искането към съда/, че
единствената пречка, която възпрепятства ищецът свободно да упражнява правото
си на собственост върху избено му помещение, е фактът на поставяне на металната
врата в коридора преди него, като по този начин се прегражда свободният му
достъп. По изложените съображения отправя искане районната съдебна инстанция да
осъди В.Н.Р. да премахне поставена от него метална решетка, находяща се в края
на югоизточното крило на мазето на блок № 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******и
която пречи на ищеца да ползва и да упражнява правото си на собственост върху
собственото му избено помещение № 7.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника В.Н.Р., в
който същият е изложил съображения за неоснователност на исковата претенция и е
отправил искане за нейното отхвърляне. Посочва, че не оспорва обстоятелствата,
че заедно с ищеца притежават самостоятелни обекти в процесната сграда, ведно с
прилежащи към тях избени помещения, както и че през месец декември 2004 г.
лично е поставил метална решетка в края на коридора в югоизточното крило на
мазетата на блока, която прегражда достъпа както до собственото му мазе, така и
до това, собственост на Г.С.. Акцентира, че е поставил решетката с оглед
зачестилите разбивания на избените помещения на живущите в блока, като по този
начин е искал да подсигури допълнителна защита на собственото си и на това на
ищеца мазе. Твърди, че металната решетка е била поставена със знанието и със
съгласието на майката на ищеца – М.С., която В.Р. мислел за собственик на апартамент
№ 26 и на която той предоставил ключ от решетката. Счита, че в началото на 2005
г. след проведено с участието на Г.С. общо събрание на блока, последният е
потвърдил пред свидетели съгласието си с монтираната решетка, като ако той е
загубил ключа от нея, то ответникът има готовност да му предостави такъв.
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че всяка една от тях е собственик на самостоятелен обект – апартамент,
находящ се жилищна сграда в гр. София, ул. „*******блок 1. Към всеки от
притежаваните от страните апартаменти е прилежащо съответно избено помещение,
като процесните две избени помещения се намират едно срещу друго в края на
югоизточното крило на мазетата. Установява се също така, че след закупуването
на собственото си жилище на 01.11.2004 г. през декември месец на същата година,
В.Р. е поставил метална решетка в края на коридора в югоизточното крило на
мазетата на блока, с която е преградил достъпа както до собственото му, така и
до мазето на ищеца.
По делото е
отделено като безспорно обстоятелството /доколкото са липсвали както твърдения,
така и доказателства в обратния смисъл/, че процесната метална решетка не е
била поставена след взето съответно решение от Общото събрание на Етажната
собственост на блок 1 в гр. София, ул. „********.
В хода на
първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д.С.Н.и К.Л.К..
В
показанията си св. Н. заявява, че през есента на 2015 г. Г.С. го е извикал във
връзка със започнал ремонт в апартамента му в гр. София, на ул. „*******блок 1.
Сочи, че тъй като свидетелят и ответникът са искали да занесат в мазето към
апартамента пружини от развалени легла, те поискали от майката на Г.С. - М.С.
/която била трудно подвижна/, да им даде ключ от катинара на мазето, но
последната им заявила, че не разполага с ключ и че не е слиза в мазето от 20
години, откакто бащата на Г.С. починал. Разказва, че с ищеца взели един чук и
слезли в мазето, като входната врата към общите мазета била отворена, а при
отиване към мазето на Г.С. видели поставена плътно на около 1,5 м. до стената
метална решетка. Двамата се върнали в апартамент при М.С. и й казали за
поставената решетка, като тя се учудила и попитала кой я е поставил, като
категорично заявила, че не знае за тази решетка. Свидетелят заявява, че след
едно общо събрание на Г.С. му е предлаган ключ към металната решетка /Д.Н. не е
бил свидетел на това предложение/, но същият не иска такъв, а иска тя да бъде
премахната, тъй като не иска да се занимава с незаконни работи и това е част от
общите части на жилищата.
Съдът
кредитира показанията на посочения свидетел като пълни, ясни и непротиворечиви,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При
разпита си св.К. споделя, че от построяването /а от 2008 г. - постоянно/
живее в процесния блок 1 в гр. София на ул. „*******като знае за поставената от
ответника решетка в коридора на мазетата и според свидетеля същата е поставена
през 2006 г. Заявява, че мазетата на страните са единствените, които не са били
разбивани, като от своята майка знае, че на майката на ищеца, която е покойница
от няколко години, й е бил предоставен ключ от решетката. Намира, че няма
причина Г.С. да не ползва мазето си, след като има ключ от металната решетка,
но не го е виждал да отключва мазето. Разказва, че по спомен ищецът не е имал
нищо против направата на решетката, но след възникнали други спорове е започнал
да намира същата за опасна, тъй като може да се самозаключи. Споделя, че на
проведено 2015-2016 г. общо събрания на блока, на което е присъствал и Г.С., е
коментираната въпросната решетка, като по-голямата част от собствените в ЕС са
били съгласни с нейното поставяне и са изразявали мнение, че е добре да има
такива решетки и на други места, а ищецът не е искал да получи ключ от
последната въпреки направеното му предложение от ответника. Излага, че В.Р. е
закупил своя апартамент в блока 2003 г., като не може да каже точно, като или
2006 г. или началото на 2007 г. ответникът поставил решетката.
Съдът
кредитира показанията на посочения свидетел като пълни, ясни и непротиворечиви,
с изключение на казаното от св.К. в частта по отношение момента на
закупуване от ответника на апартамента му в блока и момента на поставяне на процесната
решетка /доколкото в тази част показанията на коментирания свидетел
противоречат както на изложените от В.Р. в отговора му на искова молба
твърдения, така и със събрания по делото доказателствен материал – справка по
лице от служба по вписванията, направена по партидата на ответника/, както и в
частта, в която свидетелят споделя, че на майката на ищеца й е бил предоставен
ключ от решетката, тъй като за това обстоятелство свидетелят не споделя свои
лични впечатления, а пресъздава казаното му от трето лице.
Така, при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се установяват твърденията на ответника, че след
поставяне на процесната решетка на проведено в началото на 2005 г. общи
събрание на блока Г.С. е одобрил това действие, както и че последната е била
поставена със знанието и със съгласието на майката на ищеца – М.С., на която е
бил предоставен ключ от последната. По делото липсват каквито и да било
доказателства, които да подкрепят така поддържаните от В.Р. доводи, дори
напротив – от показанията на св. Н. се установява, че майката на ответника нито
е знаела за поставена решетка, нито е разполагала с ключ от последната.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледаната по същество, същата е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл.
269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението,
за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по
въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно,
допустимо и правилно, като във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Съгласно текста на коментираната
разпоредба, собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от
06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия
за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл. 109 от ЗС. Хипотезата
на чл. 109 от ЗС няма да е
налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои
въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 от ЗС е конкретна
по всяко дело.
В синхрон с така дадените от
върховната съдебна инстанция задължителни разяснения, в проекта си за доклад по
делото, изготвен по реда на чл. 140 от ГПК, Софийски районен съд е разпределил
доказателствената тежест между страните, като изрично е указал на ищеца, че
именно в негова тежест е да установи, че с поставянето на металната решетка от
ответника, то последната пречи на ищеца да полза правото си на собственост
върху избеното му помещение № 7. Нещо повече, районната съдебно инстанция е
указала на Г.С., че той не сочи доказателства за твърдението си, че металната решетка
му пречи да упражнява правото си на собственост върху процесното мазе. Тук е
мястото да се отбележи, че противно на поддържаното от въззивника във
въззивната му жалба, изложеното в мотивите на атакуваното решение съждение на
районната съдебна инстанция, че е без значение обстоятелството дали решетката е
била поставена със съгласието на останалите етажни собственици или не, защото дори
да е била поставена при спазване правилата на ЗУЕС, ако тя пречи на ищеца като
собственик на мазе да го използва по предназначение, тя би следвало да подлежи
на премахване, не представлява допуснато от съда съществено процесуално
нарушение. Действително, така изложените от СРС доводи влизат в противоречие с
дадените от последния в проекта му на доклад указания на ищеца, че в тежест на
последния е да установи, че решетката е поставена от ответника без съгласие на
останалите етажни собственици, но това несъответствие само по себе си по
никакъв начин не е стояло в основата за отхвърляне на исковата претенция, а
напротив – съдът се е позовал на липсата на проведено от страна на Г.С. пълно и
главно доказване на вмененото му в негова тежест обстоятелство, че с
поставянето от ответника на процесната решетка това създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя така възприетите от СРС крайни правни изводи. Както вече беше посочено,
за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС не е достатъчно ищецът да докаже, че е собственик на имота и че върху него ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/. В тежест на ищеца освен
това е да установи, че това действие или бездействие на ответника му създава
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. В
процесния случай и след дадени от районния съд изрични указания в тази насока, Г.С. е навел
конкретни твърдения свързани с това, че единствената пречка, която го
възпрепятства свободно да упражнява правото си на собственост върху избено му
помещение, е фактът на поставяне на металната врата в коридора преди него, като
по този начин се прегражда свободният му достъп. Единственото заявяване на така
посочените доводи обаче само по себе си не е достатъчно исковата претенция да
бъде уважена, като ищецът е следвало да ангажира по делото и необходимите
доказателства за това, по какъв конкретно начин преграждането на свободния му
достъп до избеното му помещение му създава пречки да ползва последното
по-големи от обикновените /в каквато насока
са били и изричните указания на СРС при разпределяне доказателствената тежест
между страните/. Доказателства в посочения смисъл в хода на производството не
са представени. Следва да бъде посочено с оглед наведените от жалбоподателя
доводи в тази насока, че само по себе си обстоятелството, че процесната метална
решетка е изградена в съсобствен имот – етажна собственост, не е достатъчно за
уважаването на иска по чл. 109 от ЗС, доколкото винаги е необходимо точно и
конкретно да се докаже с какво незаконният строеж пречи на засегнатия
собственик да ползва имота си по предназначение /в този смисъл решение №
139/10.01.2020 г. по гр. дело № 4222/2018 г. на ВКС, 2-ро ГО/.
За пълнота настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че по иска по чл. 109 от ЗС всякога
следва да се изследва също така, дали съществуват и други възможности за
ограничаване или преустановяване на пречещото въздействие, съответно дали за
това е необходимо задължително цялостното премахване на въздействието, или
интересите на ищеца по негаторния иск биха могли да бъдат защитени и по друг
начин. В тази връзка съдът счита, че с оглед събраните по делото доказателства,
а именно че на Г.С. многократно му е предлаган ключ от процесната
метална решетка, като последният категорично отказва да получи такъв от същата,
то силно се разколебава и основателността на искането за цялостното й
премахване, доколкото в принципен план свободното упражняване на правото на
собственост от страна на ищеца върху избеното му помещение в максимална степен
би се охранило, ако същият се съгласи да получи ключ за преминаване през
металната решетка.
Така, поради съвпадение
на изводите на двете съдебни инстанции, разглежданата в настоящото въззивна
жалба се явява неоснователна, а постановеното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
същата не е претендирала присъждането на такива.
Същевременно съдът констатира, че дължимата от Г.Д.С. държавна такса както за разглеждане на исковата му молба,
така и за разглеждане на въззивната му жална, не е внесена в нейния пълен
размер. Това е така, защото съгласно т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.
№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, когато негаторният иск съдържа
осъдителен петитум и се претендира ответникът да бъде осъден да извърши
определени заместими действия /какъвто е и процесният случай/, искът е оценяем
и цената му е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за
осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а
когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК. За оценяемите искове съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искова
молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева,
а съгласно чл. 18 от същата тарифа за обжалване пред въззивна инстанция се
събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното
производство, върху обжалваемия интерес. Съобразявайки посочените разпоредби,
както и обстоятелството, че ищецът е внесъл пред СРС държавна такса в размер на
30 лева, а пред СГС такава в размер на 15 лева, то на основание чл. 77 от ГПК последният
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд
допълнително сумата от 20 лева, а в полза на Софийски градски съд допълнително
сумата от 10 лева – представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
делото пред съответната инстанция, определена от съда по реда на чл. 70, ал. 3
от ГПК при съблюдаване предвидените в чл. 1 и
чл. 18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
минимуми.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 162609 от 10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 51100/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 90-ти състав.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 77 от ГПК Г.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Софийски районен съд сумата от 20 лева, представляваща държавна
такса за завеждане на делото, както и да заплати на Софийски градски съд сумата
от 10 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.