№ 41
гр. Бургас , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Румяна С. Калошева Манкова
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК. Образувано е по повод
протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен против определение №260055/
15.03.2021 год., постановено по НОХД №321/2020 год. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с
което на основание чл.249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на ОП- Сливен за отстраняване на допуснати в
хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
В протеста се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Сочи се, че съдът неправилно е възприел наличие на допуснато съществено процесуално
нарушение във фазата на досъдебното производство – несъответствие на обвинителния акт с
изискванията на чл. 246 ал.2 и ал.3 от НПК, довело до накърняване правото на защита на
подсъдимата. Оспорват се констатациите на съда за наличие на вътрешни противоречия в
обвинителния акт относно избрания метод на раждане - по „Кристелер“, като високорисков
метод в конкретната ситуация – поради несъответствието на бебешката глава и костния таз
на родилката. В атакуваното определение се посочвало несъответствието, а именно че от
направените измервания се установявало, че костният таз на Ж. е в нормални граници и
размера на плода и позицията му са благоприятни за естествено раждане, а след това се
правил извод че подсъдимата не е преценила несъответствието на костния таз на родилката
с размера на главата на плода при избора на метод на раждането. Счита, че посоченото от
съда противоречие в обвинителния акт не съществува и изразява несъгласие с изводите на
съда, че двете според съда взаимно-изключващи се твърдения, поставят в невъзможност на
подсъдимата да организира защитата си. Моли се определението на съда да бъде отменено и
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу протеста е постъпило писмено възражение от адвокат А.М. от САК, упълномощен
защитник на подсъдимата Т.С. Възразявайки срещу подадения протест, защитникът изтъква,
че неоснователно прокурорът от ОП Сливен в частния протест е посочил,че част от
фактическото обвинение се съдържа на стр. 10 и 13 от обвинителния акт. Твърди,че в
1
протеста са изброени хронологично всички изготвени експертизи, които обаче са
противоречиви и взаимноизключващи се.Счита, че в обвинителния акт прокурорът не е
изразил становище кои от възпрозведените експертизи приема и кои – не приема. В
писменото становище, защитникът на подсъдимата счита за неправилно възражението на
прокурора в частния протест,че констатираните от съда неясноти в обвинителния акт не са
основание за прекратяване на съдебното производство, защото могат да бъдат преодолени в
хода на съдебното производство, чрез постановяване на присъда по съществото на делото и
след оценка на доказателствената съвкупност. Цитира т. 2 от ТР № 2/2002г на ОСНК,
съгласно което решение обвинителния акт определя предмета на доказване,както и че
валидно за наказателната отговорност е е обвинението, формулирано в обвинителния акт.
Счита, че с обвинителния акт е допуснато съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението, обективирано в постановлението за привлшичане, като на практика са
предявени нови фактически обвинения, конкретно посочени в шест позиции.
С горните доводи се моли за потвърждаване на постановеното от ОС-Ямбол определение,
с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-
Бургас е изразена позиция за основателност на протеста. С конкретно развити съображения
в подкрепа на оплакването за неправилност на атакувания акт, се предлага същият да бъде
отменен и делото върнато на ОС-Ямбол за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди
наведените в протеста и жалбата доводи, и съобрази закона, прие следното :
Протестът е основателен.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен против Т. Д. С., с
обвинение за извършено престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК за това,че на 11.12.2018г в гр.
Сливен в отделение АГ при МБАЛ „д-р Ив. Селимински“ АД – Сливен, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия -
лекар със специалност акушер-гинеколог, представляваща източник на повишена опасност,
нарушила чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като не спазила медицинските
стандарти за качеството на оказаната медицинска помощ, утвърдени с Наредба № 12 от
21.07.2014г за медицински стандарт по АГ издадена от Министерството на здравеопазването
/ДВ бр. 66-14г/, пар. 1.19 б. А и б. Б от Наредбата- „ръководене на раждането“, т.1 и т. 1.6 от
глава 15 от същата Наредба, касаещ случаите на акушерска спешност- поради което се е
стигнало до асфикция на плода, поради прилагане на метода на „Кристелер“ по травматичен
начин, което е довело до черепно-мозъчна травма на плода на родилката Г. Д. Ж. от гр.
Сливен.
При обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК,
съставът на първоинстанционния съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249 ал.4
т.1 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Констатирал е, че
2
обвинителният акт не отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК за форма и
съдържание, предвид съществуващо противоречие между обстоятелствената и
диспозитивната му част, както и поради неотразяване в същия на конкретни нормативни
актове, изпълващи бланкетната диспозиция на чл. 123 от НК, въз основа на които на подс. Д-
р С. е повдигнато конкретното обвинение. Сочи се наличие на вътрешни противоречия в
обвинителния акт относно избрания метод на раждане - по „Кристелер“, като високорисков
метод в конкретната ситуация – поради несъответствието на бебешката глава и костния таз
на родилката. В атакуваното определение съдът се позовава на несъответствието в
обстоятелствената част на обвинителния акт, относно направените измервания, които са
установили, че костният таз на Ж. е в нормални граници,а размера на плода и позицията му
са благоприятни за естествено раждане, като непосредствено след тази констатация се
правил извод в обвинителния акт, че подсъдимата не е преценила несъответствието на
костния таз на родилката с размера на главата на плода при избора на метод на раждането. С
горните съображения, на основание чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, съдът е
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя аргументацията, дадена в
атакуваното определение, въз основа на която първостепенният съд е приел, че в този си
съдържателен вид, обвинителният акт не представлява годна процесуална основа за
образуване на съдебно производство. Принципно настоящият съд приема, че посочените в
обвинителния акт нормативни актове, които изпълват бланкетната диспозиция на чл. 123 от
НК дават рамка на поведение на лекаря, който следва да съобразява професионалното си
поведение в конкретния случай с медицинските стандарти по АГ, а ако те са непълни – с
установените правила на „добра медицинска практика“, като последното обстоятелство
може да бъде установено в хода на един състезателен съдебен процес, чрез възприемане или
не, на назначени по делото съдебно-медицински експертизи.
В този смисъл, настоящият съд счита, че обвинителния акт отговаря на изискванията на
чл. 246 НПК. В обстоятелствената част прокурорът е посочил приетата от него фактическа
обстановка, като подробно и ясно е изложил фактите, които според прокуратурата обуславят
съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в осъществяването му. Посочени
са и правилата и нормите, които подсъдимата не е спазила, с които е запълнена бланкетната
диспозиция на чл. 123 от НК. Посочено е и наличието на причинно - следствената
зависимост между поведението на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат. По този
начин обвинителния акт очертава рамките на обвинението по начин, щото да не нарушава
правото на подсъдимата да разбере в какво точно е обвинена и да реализира пълноценно
защитата си. Приетото несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна част на
обвинителния акт не се установява до степен да представлява отстранимо съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на подсъдимата. Преценката за
наличието или липсата на противоречия по фактите е въпрос по съществото на делото,
поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Бургаският апелативен съд споделя доводите, изложени в писменото становище на
прокурора от АП Бургас относно възприемането на обвинителния акт като рамка с която се
3
определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемото лице в него, както и че обвинителния акт определя и рамката на защитата.В
този смисъл, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва изчерпателно да бъдат
посочени фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на
престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното
производство. Следва да се посочи, че фактическата рамка на обвинението касае
съставомерните признаци на деянието, които са предмет на делото, но в тази рамка
съществува възможност за изясняване и проверка на фактите и то в хода на съдебното
следствие в което съдът следва да прецени на базата събрания доказателствен материал,
дали обвинението е доказано по несъмнен начин и да постанови своя окончателен акт -
присъдата, която може да бъде както осъдителна, така и оправдателна.
Необосновано окръжният съд е приел, че е налице непълнота в обвинението досежно
изброяването на доказателствата в обстоятелствената част на обвинителния акт , въз основа,
на които на подсъдимата е вменено обвинение с точно тази правна квалификация. На базата,
на изложените фактически твърдения, прокурорът е разграничил обективната и субективна
страна на извършеното престъпно деяние и отношението на подсъдимото лице към
настъпилите съставомерни резултати. Дали с такова субективно отношение дееца е
подходил при обективиране на поведение определено от прокуратурата като престъпно, е
въпрос по същество. От процесуална гледна точка е от значение да се отбележи, че в
обвинителния акт прокурорът е посочил по достатъчно разбираем начин субективното
отношение, с което смята, че подсъдимото лице е действало, поради което не е налице
ограничаване възможността на последния да разбере в извършването на какво престъпление
е обвинен и въз основа на какви доказателства.
Настоящият съд счита, че констатациите на първоинстанционния съд за допуснати
нарушения при изготвянето на обвинителния акт са неоснователни. Обективните и
субективни признаци от състава на престъплението са посочени разбираемо в
обстоятелствената и в заключителната част на акта, включително и доказателствата въз
основа, на които се позовава обвинението. Изводите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт са неправилни.
Съобразявайки изложеното, АС-Бургас намира, че първостепенният съд неправилно е
упражнил правомощията си по чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК. Съдържанието на
сезиращия ОС-Ямбол обвинителен акт не стои в противоречие с изискванията на чл. 246 от
НПК, тъй като пълно и ясно отразява съставомерните признаци на деянието и участието на
подсъдимиата в него. Доказаността на отразените в обстоятелствената част на акта
фактически констатации е въпрос по същество, решаването на който ведно с правната
трактовка на тези факти, предстои да бъде извършено в съдебния процес. Ето защо,
атакуваното определение, с което е било прекратено първоинстанционното производство и
делото върнато на прокурора като неправилно, следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, Бургаският апелативен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260055/ 15.03.2021 год., постановено по НОХД №321/2020 год.
по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което на основание чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от
НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на ОП-Сливен за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5