ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………. /11.11.2020г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито
съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа т.д.
№ 166 по описа за 2020 г., намери следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Ж.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление *** 29, чрез адвокат П.Д., срещу „А.2.“ ООД (н), с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за
признаване за установено по отношение на „А.2.“ ООД (н), че последният дължи на
„Ж.“ ЕООД следните суми: 3620 лева – наемна цена за имоти за месец
септември 2010 г., 18212,76 лева – неустойка за невръщане на имотите за периода
от 08.10.2010 г. до 23.12.2010 г., законната лихва върху тях от 10.01.2010 г.
до окончателното им плащане, 902,27 лева – съдебни разноски и 232 лева –
разноски в две изпълнителни производства са събиране на горните вземания.
В искова молба
ищецът твърди, че е кредитор на „А.2.“ ООД (н) с вземания за следните сумите: 3620 лева – наемна
цена за имоти за месец септември 2010 г., 18212,76 лева – неустойка за
невръщане на имоти за периода от 08.10.2010 г. до 23.12.2010 г., законната лихва върху тях от 10.01.2010 г. до
окончателното им плащане (за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и са признати за установени с
Решение от 18.06.2012 г. на Софийски районен съд (СРС), в сила от
04.10.2012 г.), 902,27 лева – съдебни разноски (за която длъжника е осъден с
Решението от 18.06.2012 г. на СРС) и 232 лева – разноски по образуваните през
2016 г. по молба на ищеца две изпълнително дела за събиране на горните суми.
Ищецът узнава едва през 2019 г., че с Решение от 18.04.2012 г. на Софийски
градски съд е открито производство по несъстоятелност срещу „А.2.“ ООД (н). В
тази връзка на 29.08.2019 г. предявява в производството по несъстоятелност на „А.2.“
ООД (н) горните вземания, включително сумата от 19 209,35 лева – законната
лихва върху главницата от 10.01.2011 г. до 27.08.2019 г. Вземанията са включени
в списъка на неприетите вземания, а подаденото срещу него възражение е оставено
без уважение от съда с определение от от18.12.2019г на съда по
несъстоятелността. С оглед изложеното се иска да се признае за установено по
отношение на ответника „А.2.“ ООД (н), че дължи на ищеца сумата от 21832,77
лева – главница (включваща 3620 лева наемна цена и 18212,76 лева неустойка за
невръщане на имоти за периода от 08.10.2010 г. до 23.12.2010 г), ведно със
законната лихва върху главницата от 10.01.2011 г. до окончателното ѝ изплащане, 902,27 лева – съдебни разноски и 232 лева – разноски по
двете изпълнителни дела. Претендира разноски в настоящото производство.
Исковата молба
е връчена на длъжника „А. 2.“ ООД (н) по
реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, но длъжникът не подава отговор.
Синдикът на „А.2.“
ООД (н) подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Синдикът
намира искът за недопустим, тъй като е предявен срещу ненадлежен ответник –
искът следва да бъде предявен срещу несъстоятелния длъжник, а не срещу синдика.
Освен това счита, че наличието на влязло в сила решение относно процесните
вземания е пречка за продължаване на настоящото производство. Искът е недопустим,
тъй като е заведен на 21.01.2020г след изтичане на преклузивния за това
14-дневен срок от обявяване на Определението на съда от 18.12.2019 г. в
Търговския регистър (ТР), с което възражението срещу списъка е оставено без
уважение. Излага възражение и по същество.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа иска. Посочва, че искът следва да
се счита предявен както срещу синдика на „А.
2.“ ООД (н), така и срещу „А. 2.“
ООД (н). По отношение на възражението, че влязлото в сила съдебно решение за
процесните вземани е пречка за преразглеждане на спора ищецът счита, че
доколкото синдикът не е страна в производството, по което са признати
вземанията, то с оглед тяхното удовлетворяване в производство по
несъстоятелност за ищеца е налице правен интерес да установи и по отношение на
синдика и останалите кредитори на длъжника „А.
2.“ ООД (н) съществуването на тези вземания. Ищецът намира, че
настоящият иск не е просрочен, тъй като Определението на съда по
несъстоятелност, с което възражението му е оставено без уважение, е обявено в
ТР на 07.01.2020 г., а исковата молба е подадена в законоустановения 14-дневен
срок на 21.01.2020 г. Посочва, че вземанията са установени по основание и
размер след откриване на производството по несъстоятелност на „А. 2.“ ООД (н), поради което синдикът неправилно
ги включва в списъка на неприети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
В отговора на
допълнителната искова молба синдикът обосновава тезата, че предпоставка за
допустимост на иска по чл. 694 ТЗ е предявяването на вземанията, възникнали
преди откриване на производството по несъстоятелност в преклузивните срокове по
чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. В настоящия случай процесното вземането е
от преди откриване на производството по несъстоятелност. Вземането не възниква
с влизане в сила на Решението на СРС, тъй като решението има установителен, а
не конститутивен характер. Повтаря, че доколкото надлежен ответник по чл. 694 ТЗ е длъжникът „А. 2.“ ООД (н) и именно
по отношение на него е постановено описаното Решение на СРС, с което е признато
процесното вземане, то провеждането на настоящото производство между същите
страни и по отношение на същото вземането е недопустимо. Освен това посочва, че
едва на 04.07.2013 г. за пръв път е назначен за временен синдик на длъжника,
поради което в производството пред СРС, което приключва на 04.10.2012г. с
влязло в сила решение, участието на синдика на длъжника е невъзможно.
Съдът, като прецени изложените
твърдения и направените възражение, намира следното:
От изложените от ищеца „Ж.“ ЕООД
твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания
петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото
производство са предявени искове по чл. 694 ТЗ, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване
съществуването на гореописаните вземания, които ищецът има към „А.2.“ ООД (н).
Във връзка с направените от синдика
възражения за недопустимост следва да се посочи, че надлежен ответник по иска
по чл. 694, ал. 2 ТЗ е длъжникът, който в това производство се представлява от
неговите органи (чл. 635, ал. 3). Същевременно разпоредбата на чл. 694 предвижда
задължително участие и на синдика в производство с оглед защита интересите на
масата на несъстоятелността и останалите кредитори.
В настоящия случай в исковата молба
ищецът посочва за ответник синдика, но в допълнителната искова молба уточнява,
че искът следва да се счита предявен както срещу синдика, така и срещу „А. 2.“ ООД (н), поради което следва да се
приеме, че след направеното уточнение искът е насочен срещу надлежен ответник в
лицето на „А. 2.“ ООД (н). Синдикът на „А. 2.“ ООД (н) не е ответник по иска, последният
не е страна по
материалното правоотношение, а участието му в това исково производство е като
субституент на кредиторите на длъжника.
Неоснователно е възражението на
синдика, че наличието на влязло в сила Решение между ищеца и „А. 2.“ ООД (н) по отношение на процесните
вземания е пречка за разглеждане на настоящото производство, тъй като
производството по иска по чл. 694 ТЗ включва участие на и други лица,
необхванати от предходното СПН, така и установяване съществуването на
процесното вземане с оглед повдигнатото възражение за давност и проверка за
спазване на реда и сроковете за предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност.
Неоснователно е и възражението на
синдика, че исковата молба е просрочена. Исковете по чл. 694 ТЗ следва да се
предявят в преклузивен 14-дневен срок от обявяване на списъка по чл. 692 ТЗ в
Търговския регистър (арг. от чл. 694, ал. 6 ТЗ). Настоящата искова молба е
подадена на 21.01.2020 г., а от направената служебна справка по партида на
длъжника в ТР се установя, че Определението от 18.12.2019 г. на съда по
несъстоятелността, с което е оставено без уважение възражението на кредитора
срещу списъка е обявявано в цялост едва на 07.01.2020г. Броен от последната
дата срокът е спазен.
Въпреки неоснователността на
възраженията на синдика, съдът намира исковете за недопустими по следните
съображения.
Сред абсолютните процесуални предпоставки за
надлежно упражняване на правото на установителен иск по чл. 694 ТЗ, изведена в
константната практика на Върховния касационен съд (Решение № 44 от
25.05.2017 г. по т. д. № 407/2016 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 378
от 11.06.2019 г. по ч. т. д. № 130/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Определение
№ 117 от 04.03.2020 г. по ч. т.д. № 1731/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС и
др.), е предявяване на кредиторовото вземане в производството по
несъстоятелност по реда и сроковете, предвидени в ТЗ. Срокът за предявяване се
определя с оглед момента на възникване на вземането. Ако те са породени преди
откриване на производството по несъстоятелност следва да се предявят в срок от
един месец, респективно два месеца от вписване на решението за откриване на
производството (чл. 685, ал. 1, чл. 688, ал. 1 ТЗ), а при възобновяване на
производството в условията на чл. 632, ал. 3 ТЗ тези срокове започват да текат
от вписване в ТР на решението на съда за възобновяване.
От извършената служебна проверка по
електронната партида на „А. 2.“ ООД (н) в ТР, производство по
несъстоятелност на „А. 2.“ ООД (н) е открито на 18.04.2012 г. с
Решение на СГС, постановено в хипотеза на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Производство по
несъстоятелност е възобновено с Решение на СГС 02.07.2013 г., вписано в ТР на
04.07.2012 г. От изложеното се установява, че съдебно предявените вземания за
наемна цена (от 01.01.2010г.) и неустойка (от 24.12.2010г.) възникват преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника,
поради което следва да се предявят най-късно до 04.10.2013г., когато изтичат
сроковете по чл. 685,
ал. 1, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ. Вместо това вземанията са
предявени на 29.08.2019г. Следователно сроковете за предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност на „А.
2.“ ООД (н) не е спазен, поради което искът по чл. 694 ТЗ по отношение
на тези вземания е недопустими и исковата молба в тази ѝ част следва да бъде върната.
Тезата на ищеца, че по отношение на
вземанията му не са приложими сроковете по чл. 685, ал. 1, съответно чл. 688,
ал. 1 ТЗ, тъй като тези вземания са установени по основание и размер на
04.10.2012 г. (дата на влизане в сила на Решението на СРС от 18.06.2012 г.),
т.е. след 18.04.2012 г. (датата на откриване на производството по
несъстоятелност) не може да бъде споделена. Както бе посочено приложимият ред
за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност се определя
спрямо това дали кредиторовото вземане е възникнало преди или след откриването
на производството по несъстоятелност. Вземането възниква тогава когато са се
осъществили правопораждащите го факти. В настоящия случай, съгласно твърденията
на ищеца и характера на сочените права (притезателни такива), нито
възникването, нито размера на вземането за заплащане на наемна цена и неустойка
е обусловено от съдебното им признаване.
Що се отнася до вземанията за
законна лихва върху наемната цена и неустойка, те възникват от момента на
забава в плащанията на двете вземания. Забавата за вземания с определен срок за
плащане настъпва след изтичане на срока, поради което вземането на ищеца за
обезщетение за забава в плащането на наемната цена е настъпило на 01.10.2010 г.
Забавата за вземания без определен срок за плащане настъпва с поканата, поради
което вземането на ищеца за обезщетение за забава в плащането на неустойката е
настъпило с подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК срещу „А. 2.“ ООД (н) или на 10.01.2011г. Следователно и вземанията
за заплащане на обезщетение за забава също възникват преди откриване на
производството по несъстоятелност на „А. 2.“ ООД (н), но тъй като не са предявени в
сроковете по чл. 685, ал. 1, чл. 688, ал. 1 ТЗ, искът по чл. 694 ТЗ по
отношение и на тези вземания е недопустими и исковата молба в тази ѝ част също следва да бъде върната.
Според твърденията на ищеца
следващото му вземане спрямо „А. 2.“ ООД (н) е в размер на 902,27 лева и
представлява направените от ищеца съдебни разноски, който „А. 2.“ ООД (н) е осъден да заплати с Решението на СРС от 18.06.2012
г. В доктрината е застъпено становището, че източник на правоотношението между
страните за заплащане на съдебни разноски е влязлото в сила съдебно решение, в
което съдът се произнася по въпроса кои разноски са доказани и кой следва да ги
понесе, тъй като при решаване на
въпроса, за кого възниква задължението да заплати разноските, съдът се ръководи
от правилата на чл. 78 ГПК – каква част от иска е уважена, дал ли е повод
ответникът с поведението си за завеждане на иска и признал ли е искът,
прекратено ли е делото или е завършило с решение. В настоящия случай вземането
за разноски се основава на влязлото в сила на 04.10.2012г. решение на СРС от
18.06.2012г. Следователно посоченото вземане възниква след постановяване на
Решението от 18.04.2012 г. по чл. 632, ал. 1 ТЗ за открито производството по
несъстоятелност на „А. 2.“ ООД (н), но
преди вписване на Решението за възобновяване на производството на 04.10.2013г.
Въпреки че вземането за съдебни разноски е възникнало с влизане в сила на
съдебното решение, постановено след откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника, настоящият състав намира, че тъй като вземането за
съдебни разноски и съдебно признатите вземания, по повод на който са направени
разноските, са генетично свързани, то редът и сроковете за предявяването им
следва да е един и същ. При това положение вземането за съдебни разноски следва
да се предяви също до 04.10.2013г. Вземането е предявено едва на 29.08.2019г.,
поради което законоустановените срокове за предявяване на вземането отново са
пропуснати и по отношение на него, с оглед на което и този иск се явява
недопустими, а исковата молба в тази ѝ част подлежи на
връщане.
Според твърденията на ищеца
последното му вземане спрямо „А. 2.“ ООД (н) е в размер на 232,00 лева и представлява разноски по
образуваните през 2016г. по молба на ищеца две изпълнителни дела за принудителното
събиране на гореописаните суми. С откриване на производството по
несъстоятелност спрямо длъжника се спират образуваните изпълнителните
производство спрямо имуществото, включено в масата на несъстоятелността на
длъжника (чл. 637, ал. 1 ТЗ), а образуване на нови е недопустимо. Това е така,
тъй като образуваното производство по несъстоятелност като универсалното
принудително изпълнение цели справедливо удовлетворение на кредиторите на
длъжника съгласно предвидения в специалния закон ред и в този смисъл има
предимство пред индивидуалното такова по реда на общия закон. Поради тази
причина (и под страх от погасяване на вземанията им съгласно чл. 739 ТЗ)
кредиторите на длъжника следва да предявят в предвидените за това ред и срокове
вземанията си в производство по несъстоятелност на длъжника. След като
образуване на индивидуално изпълнително производство срещу длъжника при висящо
производство по несъстоятелност е недопустимо, недопустимо е предявяването в
производството по несъстоятелност и на вземанията за разноски, направени в хода
на последното. В процесния случай производството по несъстоятелност е открито
на 18.04.2012 г., а ищецът твърди, че е направил разноски в размер на 232,0
лева в хода на образуваните на 17.03.2016г. две изпълнителни производство срещу
длъжника. Следователно, искът
по чл. 694 ТЗ по отношение и на това вземани е недопустим и исковата молба и в
тази ѝ част също следва да бъде върната.
Предвид изложеното, исковете по чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на всички вземания са недопустими, поради
което исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се
прекрати.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
исковата молба на „Ж.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***
29, по която е образувано т.д. № 166/2020г. по описа на СГС, ТО, 7-ми състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: