Номер 143313.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502091 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 31725/28.05.2020г., подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс „Е“ 258, срещу решение
№1395/16.03.2020г., постановено по гр.д. №12309/2019г. на РС - Вара, 10 съдебен състав, в
частта, с която е осъден въззивникът да заплати на „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК *********, с
адрес в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ 19, сумата от 24 000,00 лв. (двадесет и четири
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати
ползи, причинени от невъзможността да бъде отдаван под наем притежаваният от
дружеството ап. 4, находящ се в жилищна сграда с адрес в гр. Варна, КК „Св. Св.
Константин и Елена“, бул. „Княз Борис 1“ 348, за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г.,
поради издаването на наднормен шум от трансформаторна машина, находяща се в
построения в имота трафопост, собственост на „Електроразпределение Север“ АД.
В жалбата се навежда оплакване, че решението е неправилно поради нарушения на
материалния закон. Поддържа се, че предпоставките за уважаване на претенцията по чл.50
ЗЗД не са налице. Сочи се, че с отговора на исковата молба е оспорено, че
трансформаторната машина, считано от 17.03.2014г. е започнала да произвежда шум по
начин, изключващ ползването на жилищата на първи и втори етаж от сградата. Счита се, че
констатациите на вещото лице могат да се отнесат единствено към датите, на които вещото
лице е посетило обектите, а останалите доказателства не са годни да установят този факт.
1
Излага се, че ответникът единствено се е задължил да достави, но не и да монтира силовия
трансформатор. Решаващият състав не се е произнесъл по възражението, че при установени
наднормени нива на шум, същите са последица от несъобразяване с проекта за сградата, или
неправилен монтаж, или експлоатация на присъединителни съоръжения. Поддържа се и че
първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост и нарушения на
съдопроизводствените правила. Счита се, че неправилно са кредитирани констатациите в
оспорено уведомление от 22.05.2017г. на РЗИ – Варна и не е обсъдил доказателствата за
всички правно релевантни факти. Излага се, че районният съд неправилно е приел, че
ищцовото дружество е претърпяло претендираните вреди. В нарушение на
съдопроизводствените правила решаващият състав е допуснал със свидетелски показания
ищецът да установява датата на оспорен договор за наем от 10.03.2014г. Въвежда се
оплакване и че първоинстанционният съд неправилно е приел за необосновано наведеното
възражение за съпричиняване. Поддържа се, че липсва причинно-следствена връзка между
вредоносното въздействие на процесната вещ – трафопост и обема на вредите. Сочи се, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението за погасяване на претенциите
по давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от„Варна
Ойл 1“ ООД, ЕИК *********, в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи се, че въззиваемият не е лице, на което са възложени функции по
надзор на електроразпределителни съоръжения. Счита, че е ангажирал всички необходими
доказателства в подкрепа на твърденията си, а ответникът не е ангажирал доказателства, че
е доставил качествен трансформатор и не се е ангажирал с активна процесуална позиция
досежно причините за шума. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от
конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на ответника „ЗАД Алианц
България“, ЕИК *********, в който се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба
се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
2
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявена искова молба от „Варна
Ойл 1“ ООД, ЕИК *********, срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 48 000,00 лв., представляваща сбор от обезщетения
по 24 000,00 лв. за претърпени вреди - пропуснати ползи от невъзможността да бъдат
отдадени под наем притежаваните от дружеството апартамент с номер 7 и апартамент с
номер 4, находящи се в жилищна сграда с адрес в гр. Варна, КК „Св. Св. Константин и
Елена“, бул. „Княз Борис 1“ 348, за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г.
В исковата молба ищецът излага, че „Варна Ойл 1“ ООД е собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ с пл. номер 156, идентичен с УПИ IX – 156, находящ се гр. Варна,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, целият с площ от 2608,00 кв.м., предмет на НА 164, том
3, рег. номер 5571, дело 475/23.12.2005г. на нотариус Стелиана Костадинова, рег. номер 446
на НК, вписан в СВ – Варна на 02.12.2005г., закупен с инвестиционна цел, а именно за
изграждане на „жилищна сграда с басейн“. Отправено е запитване до ответното дружество
за възможността за присъединяване към електроразпределителната мрежа на проектираната
за изграждане жилищна сграда. Установено било, че ще бъде необходимо изграждането на
трафопост в ПИ, като ищецът се съгласил. Издадено било разрешение за строеж от 2006г. на
Главния архитект на Община Варна и строителството на трафопоста започнало. На
05.03.2014г. било издадено разрешение за ползването му. Междувременно, на 02.03.2008г.
между страните бил сключен окончателен договор, съгласно който ответникът поел
задължението да присъедини към ел. мрежа жилищната сграда на ищеца. В изграденото
помещение „трафопост“ била монтирана доставената от ответното дружество
трансформаторна машина. След поставянето на машината, същата започнала да произвежда
шум, дотолкова, че жилищата на първи и втори етаж станали негодни за използване по
предназначение. Това довело до невъзможност същите да бъдат продавани, или отдавани
под наем. Сочи се, че наематели прекратявали договорите поради нивата на шум. Високите
нива на шум водели до неблагоприятно въздействие върху хората. Твърди се, че по този
начин, чрез недобросъвестно отношение на ответника, който доставил некачествена и
несъобразена с изискванията за монтиране в жилищната сграда машина, ищецът търпи
вреди - пропуснати ползи от невъзможността да продаде или отдаде под наем притежаваните
апартаменти. Извършена била проверка от РЗИ – Варна, като било констатирано, че нивото
3
на шума, измерен след 23:00 ч., в спалнята на ап. 7 от сградата, превишава граничната
стойност за нощен шум. В ап. 17, находящ се над трафопоста, също е измерен превишаващ
граничната стойност шум.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който се поддържа, че предпоставките за уважаване на иск по чл.50 ЗЗД не са налице.
Ищецът не е представил доказателства, че е собственик на процесните имоти. Оспорва се, че
след монтирането и въвеждането в режим на експлоатация на трансформаторната машина,
тя е започнала да произвежда шум по начин, изключващ ползването на жилищата на първи
и втори етаж на сградата. Оспорва се, че ответното дружество е монтирало съоръженията и
трансформаторната машина, след което те са поставени под напрежение. Дружеството
единствено се задължило да достави, но не и да монтира силовия трансформатор. Твърди се,
че монтирането не било извършено според проекта. Евентуално се сочи, че ако проблемът с
шума идва от неправилното монтиране, то исковата претенция трябва да бъде насочена
срещу изпълнителя на работата. За периода на експлоатацията на трансформатора ответното
дружество не било уведомявано за проблем с шума. Оспорват се констатациите на РЗИ –
Варна. Сочи се, че не се установява, че посочените от ищеца вреди, са в резултат на пряка и
непосредствена последица от евентуално произвеждания шум от трансформаторната
машина. Оспорва се да е налице пропусната полза. Оспорват се договорите за наем от
10.03.2014г. и споразуменията от 17.03.2014г. като антидатирани и неавтентични. Излага се,
че силовият трансформатор е бил собственост на „Електроразпределение север“, но надзор
над силовия трансформатор е осъществяван от ищеца. Твърди се, че не е налице бездействие
от страна на ответника. При условията на евентуалност се сочи, че е налице съпричиняване,
поради бездействие на самия ищец. Твърди се, че за близо тригодишен период от време
ищцовото дружество е способствало, ако не за настъпването на вредоносния резултат, то със
сигурност за неговото продължаване във времето през посочения период. Поддържа се, че
липсва причинно-следствена връзка между вредоносното въздействие на процесната вещ и
обема на вредите, които се претендират в настоящия процес. Прави се и възражение за
изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение първоинстанционно решение, съдът е приел, че са налице
всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска, поради което го е уважил в цялост.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С нотариален акт номер 164, том 3, рег. номер 5571, дело 475 на 23 декември 2005г.
Мартина Петкова и Милен Петков са продали на „Варна Ойл 1” ООД недвижим имот,
представляващ място с площ от 2700 кв.м., находящо се в гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена”, ПИ с номер 156, идентичен с УПИ 9 – 156, одобрен със Заповед РД –
02-14-529/16.08.2005г. на МРРБ.
4
Установява се от представеното по делото съобщение от РЗИ – Варна, изпратено до
управителя на „Варна Ойл 1” ООД, че при проверка, извършена от инспектор на РЗИ –
Варна на 07.04.2017г. се установило, че източник на шум в имота е трафопост, вграден в
южната страна на сградата. Установило се, че нивото на проникващия шум, измерен след
23:00ч., в спалнята на ап. 7 от сградата, находящ се трафопоста, е 35 дБ и превишава
граничната стойност до 30 дБ за нощен шум. В ап. 17, находящ се над трафопоста, шума,
измерен преди 23:00 ч. е 37 дБ и превишава граничната стойност от 35 дБ за вечерен шум.
След 23:00 ч. измереният шум е 31 дБ и надвишава граничната стойност от 30 дБ за нощен
шум. Шумът в околната среда е 56 дБ, измерен преди 23:00 ч. и превишава граничната
стойност от 50 дБ. След 23:00 ч. измереният шум е 53 дБ и превишава граничната стойност
от 45 дБ за нощен шум.
Не се спори между страните, а и от представения заверен препис на Разрешение за
строеж с номер 48 от 10.05.2006г. се установява, че Община Варна е разрешила на „Варна
Ойл 1” ООД да извърши строеж на жилищна сграда с трафопост в процесния имот.
От ДНСК е издадено разрешение за ползване от 05.03.2014г. на построената в
процесния имот жилищна сграда с открит басейн и трафопост.
Видно от представения по делото Договор за присъединяване на обект на потребител
към електроразпределителната мрежа, сключен между страните на 19.03.2008г.,
присъединяването на обекта следвало да се извърши чрез изграждане на трафопост,
съгласно разработен проект в имота на потребителя. Съгласно чл.17 от договора,
присъединителните съоръжения се изграждат от потребителя, а чл.22 от договора предвижда
последващо придобиване на собствеността върху тях от електроразпределителното
дружество. Съгласно чл.23 от договора, съоръженията за присъединяване се поставят под
напрежение от „ЕОН България Мрежи“ АД.
По силата на Допълнително споразумение №1/22.07.2008г. към гореописания договор
за присъединяване, конкретно чл.14 от същото, за целите на присъединяването „ЕОН
България Мрежи“ АД се е задължило да достави силов трансформатор до 30 дни.
Представен е договор за наем от 10.03.2014г., сключен между „Варна Ойл 1” ООД и
Александра Саркизова Саркизова, по силата на който наемодателят предоставил на
Александра Саркизова за временно и възмездно ползване следния свой собствен имот –
апартамент 4, с площ от 81,08 кв.м., на адрес в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”,
за сумата от 400,00 лв. без ДДС ежемесечен наем. Договорът бил сключен за срок от 5
години, считано от датата на сключването му.
Съобразно споразумение за прекратяване на договор за наем от 10.03.2014г.,
сключено на 17.03.2014г. между „Варна Ойл 1” ООД и Александра Саркизова, причината за
прекратяване на наемния договор е с оглед невъзможността на наемодателя да отстрани или
намали в рамките на допуснатите норми шума от трансформатор, който е констатиран в ап.
5
4, с площ от 81,08 кв.м., на адрес в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”.
Представен е заверен препис на протокол за установяване на годността за ползване на
строежа „жилищна сграда с открит басейн и трафопост”, от който се установява, че ДПК е
приела строежа на процесната жилищна сграда.
Видно от заповед с номер 1861 от 08.08.08г. „ЕОН – България Мрежи” АД е наредило
на комисия да подготви и проведе 72 часови проби при експлоатационни условия на обект
„трафопост вграден 2х800 ква 20/0,4 кв., в УПИ 9 – 156, кв. 6, по плана на к.к. „Св. Св.
Константин и Елена” - гр. Варна с кабелно електрозахранване чрез разкъсване на кабелна
линия 20 кв между ВС „Св. Константин” и ТП „653”.
С влязло в сила решение по гр.д. 17793/2017г. по описа на ВРС от м. август 2018г. по
иска на „Варна Ойл“ 1 ООД по чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между „Варна Ойл 1” ООД,
продавач, и „Електроразпределение Север” АД, купувач, представляващ изградено
помещение за трафопост с площ от 25 кв.м., находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена”, представляващ самостоятелен обект с ид. номер
10135.2569.170.1.86 по КККР на гр. Варна. В съдебното решение е прието, че задължението
за заплащане на продажната цена за присъединителните съоръжения на
„Електроразпределение Север“ е възникнало още с изграждането на присъединителните
съоръжения от „Варна Ойл“ 1 ООД и въвеждането им в експлоатация. Видно от
съдържанието на решението, с писма от 15.02.2017г. и 28.04.2017г. от „Енерго – Про
Мрежи“ АД до ищеца, е посочено, че индивидуални партиди ще бъдат открити след
представяне на нотариално подписани декларации от всички собственици на обекти, че
нямат претенции към шума от трансформаторната машина.
По делото е представена проектна документация за строеж кабелно
електрозахранване на жилищна сграда с трафопост, включващо изместване на два броя
кабелни линии средно напрежение от процесното УПИ 156 до УПИ 145 и захранване на
трафопост – 20/04 кв. в УПИ 156, чрез разкъсване на кабелна линия СрН 20 кв.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза,
от което се установява, че средният пазарен наем на ап. 4 за процесния период е в размер на
481,78 лв. месечно, а за целия период – 28 906,78 лв.
Съобразно заключението на проведената съдебно-техническа експертиза, източникът,
който излъчва шум, проникващ в ап. 4 и ап. 7 от процесния недвижим имот, е
трансформаторна машина 800 ква, монтирана в обекта. По време на работа машината издава
шум и в двата имота. При експлоатация на трафопоста, същият причинява шум в завишени
нива в жилищните обекти на сградата. Нивата на шум превишават допустимите норми,
съответно с Наредба 6 за показателите за шум в жилищни и обществени сгради и шум
околна среда. Обектът „вграден трафопост” не функционира в съответствие с установените
6
стандарти и причинява нива на шум в жилищните помещения над допустимите. Шумът е
постоянен и пречи на нормалното обитаване. Необходимо е да се предприемат мерки по
шумоизолация. Измерените нива на шум в ап. 4 превишават граничните стойности за дневно
и нищно ниво шум.
Прието е заключение и по съдебно-техническа експертиза, която установява, че
процесните апартаменти 4 и 7 съществуват, както на място, така и в инвестиционния проект
на обекта. Същите са разположени на първи партерен етаж.
От заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът, положен за „наемател” в гореописания договор за наем от 10.03.2014г., е изпълнен
от Александра Саркизова Саркизова.
От разпита на свидетелката Севда Бабаджанова, проведен по искане на ищеца, се
установява, че тя живее на адрес бул. „Княз Борис I” 358 от 2016г., октомври месец, но
работи на адреса в магазин „АЕК Маркет” още от септември 2015г. Сочи, че служители на
„Енерго – Про” са влизали в трафопоста доста често.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства и чрез разпит на свидетелката Александра
Саркизова, която заявява, че през м. март 2014г. е сключила договор с „Варна Ойл 1” ООД за
наем на апартамент в сградата в „Св. Св. Константин и Елена“. Още на първата вечер
установила, че имало ужасен шум вечер, от който не можели да спят тя и децата й.
Запознала се със съсед от същия етаж – Ясен, който също споделил, че чува и по-силен шум,
тъй като неговият апартамент е много по-близо до трансформатора. Оказало се, че това не
може да се отстрани и тя напуснала апартамента и приключила договорни отношения най-
много една седмица след първата вечер. Усещала се дори вибрация.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно чл.50 ЗЗД, за вредите произлезли от вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето под чийто надзор те се намират. Отговорността по чл.50 ЗЗД е
обективна, като предпоставките за уважаване на иска са да се установи настъпването на
вреда в правната сфера на ищеца, която да е произлязла от собствена на ответника вещ.
Доколкото се претендират вреди под формата на пропуснати ползи, то следва да се установи
със сигурност неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, което е
произтекло именно от конкретната вещ. Следва да бъде установен и размерът на
претендираните вреди.
От гореописаните писмени доказателства се установява, че дружеството – ищец, е
собственик ап. 4, находящ се в жилищна сграда с адрес в гр. Варна, КК „Св. Св. Константин
и Елена“, бул. „Княз Борис 1“ 348 в рамките на заявения период. Няма спор между страните,
че по повод на гореописания договор за присъединяване от 2008г. и допълнително
7
споразумение към него, ответникът е доставил силов трансформатор, който да бъде
монтиран в изградените от ищеца съобразно договора присъединителни съоръжения. Видно
от гореустановената фактическа обстановка, конкретно по отношение на трансформаторната
машина, извън доставка на същата, не са уговорени никакви последващи права и
задължения на страните. Сам ответникът заявява в отговора на исковата молба, и се
установява по делото, че доставената трансформаторна машина е негова собственост преди
и след доставката на същата в процесния трафопост. Не е оспорено и че трансформаторната
машина е поставена в процесната сграда под напрежение през 2014г.
Фактът, че процесната вещ – силов трансформатор генерира шум над установените
норми, който прави обекта – апартамент номер 4, негоден за обикновеното му ползване,
респективно обитаване, съдът намира за безспорно установен по делото. На първо място
съдът съобразява заключението на вещото лице Пламен Петров по приетата съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
Заключението на експерта е, че към момента на огледа измереното ниво на шум в ап.4 е 40
dba, което превишава нормативно установените гранични стойности на показателите за шум
за дневно, вечерно и нощно ниво. Че шумът е бил наличен и в по-ранен момент се
установява от гореописания документ, издаден от Регионална здравна инспекция – Варна на
22.05.2017г., издаден по повод жалби на ищеца и на още едно физическо лице от м. април на
същата година, който макар и да не упоменава конкретния апартамент номер 4, обективира
констатация, че проникващия в жилищата шум превишава граничните стойности.
Ангажирани са също така и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Александра
Саркизова, които подкрепят извода на вещото лице. Съдът кредитира тези доказателства
като ясни, безпротиворечиви, съответни на останалите събрани по делото доказателства и
базирани на непосредствени впечатления. А показанията установяват именно, че шумът от
трансформаторната машина е правил невъзможно обитаването за жилищни нужди на
апартамент 4. Тези доказателства в съвкупност по убедителен начин установяват
твърдението на ищеца, че в рамките на заявения период, нивото на шум от силовия
трансформатор прави процесното жилище негодно за ползването му по предназначение.
По отношение на претърпените вреди, спорът между страните е годни ли са
ангажираните от ищеца доказателства да установят настъпването в неговата правна сфера на
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността жилището да се отдава под
наем. В тази връзка ответникът е оспорил представеният договор за наем от 2014г. и
споразумение за прекратяването му, сключен със свидетелката Александра Саркизова, като
антидатиран и неавтентичен. Навел е оплакване във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение, допускайки гласни доказателства за
установяване достоверността на датата на този документ. От проведената съдебно-
почеркова експертиза се установява, че договорът за наем е в действителност подписан от
Ал. Саркизова. По отношение достоверната дата на документа, съставът на въззивния съд
намира, че „Електроразпределение Север“ Ад се явява трето лице по смисъла на чл.181, ал.1
ГПК и по аргумент за противното от чл.181, ал.2 ГПК, достоверна дата спрямо третото лице,
8
неучаствало в съставянето на документа, не би могла в процеса да бъде установявана
посредством гласни доказателства. Въпреки изложеното, въззивният съд, както посочи по-
горе в останалата им част кредитира показанията на свидетелката Саркизова, от които макар
да не може да се установи конкретна дата на съставяне на документите, се установяват
фактите, че ищцовото дружество се е домогвало да отдава под наем процесния апартамент
№4, а и други жилища в сградата безуспешно поради това, че нивото на шум, произлизащо
от трансформаторната машина, е било прекалено силно. Този факт се установява не само от
тези гласни доказателства, а и от описаните по-горе становище на РЗИ и заключение по
съдебно-техническа експертиза, които констатират наднормените нива на шум, откъдето
само по себе си е сигурно обстоятелството, че жилищата не могат да се ползват според
предназначението си. По този начин от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът пропуска да увеличи имуществото си чрез отдаване под наем за ползване за
жилищни нужди, за каквато цел е оборудвано видно от съдебно-икономическата експертиза,
процесното жилище.
Съставът на въззивния съд намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения, че ищецът има
качеството на надзираващ вещта, както и че е бездействал след настъпване на вредоносния
резултат. До този извод съдът достига съобразявайки сключения договор за присъединяване
и служебно известното му и представено по делото решение по гр.д. 17793/2017г. по описа
на ВРС по чл.19, ал.3 ЗЗД. От тях е видно, че присъединителните съоръжения са изградени
съобразно договора от потребителя – ищец. Собствеността върху тези съоръжения обаче, в
които впоследствие е поставена собствената на ответника трансформаторна машина, е
следвало да бъде прехвърлена на електроразпределителното дружество още към момента на
приемане на съоръженията с разрешение за ползване, който не е спорен, че е през 2014г. с
въвеждане на сградата в експлоатация. Сключването на окончателен договор обаче към този
момент, съобразно представеното съдебно решение, не е осъществено поради забавата и
неизпълнение на задълженията на „Електроразпределение Север“ АД, което е станало
причина за обявяване за окончателен по съдебен ред на предварителния договор за
изкупуване на съоръженията. Т.е., силовият трансформатор е бил собствен през цялото
време на ответника, който е следвало и още през 2014г. да изкупи и присъединителните
съоръжения и да бъде както собственик, така и надзираващ процесната вещ. Наред с
изложеното, от показанията на свидетелката Севда Бабаджанова, които съдът кредитира
като обективни и базирани на непосредствени впечатления, се установява и че от 2015г.
служителите на „Енерго – Про” са влизали в трафопоста често, респективно те са
стопанисвали и надзиравали собствената на дружеството трансформаторна машина. Ведно с
това, не може да се възприеме тезата за бездействие от страна на ищеца. От становището на
РЗИ е видно, че сигнал за шума е подаден още през 2017г. А от съдебното решение по чл.19,
ал.3 ЗЗД, ангажирано като доказателство от самия ответник, се установява, че с писма от
м.02.2017г. и м.04.2017г. „Енерго – Про Мрежи“ АД е поставило под условие откриването
на индивидуални партиди в процесната сграда, като е изискал нотариално заверени
9
декларации от всички собственици на обекти, че същите нямат претенции към шума от
трансформаторната машина. Изложеното налага извод, че ответното дружество е било
известено и към него са отправяни претенции по повод шума от трансформатора много
преди завеждане на настоящото производство. Не са ангажирани доказателства и за
въведеното възражение, че установените наднормени нива на шум са последица от
несъобразяване с проекта за сградата. Напротив, от представените протокол за установяване
на годността за ползване на строежа и разрешение за ползване се установява спазване на
проектната документация. Поради това, липсва основание да се приеме, че ищецът с
поведението си е допринесъл за вредоносния резултат.
Съобразно заключението на вещото лице Нели Михайлова по проведената съдебно-
икономическа експертиза, размерът на средния пазарен наем за апартамент № за процесния
период възлиза на 28906.78лв., която сума надвишава претендирания размер от 24 000лв.
Т.е., по делото е доказан и размерът на претърпените от ищеца вреди.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
При този извод и с оглед изрично наведеното в тази връзка оплакване във въззивната
жалба, съдът дължи произнасяне по направеното с отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност, по което в действителност липсва произнасяне в
първоинстанционното решение. Вземането за обезщетение на вреди, претърпени от
непозволено увреждане се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Неоснователен е доводът на въззивника, че приложима в случая е нормата на чл.111, б. „в“
ЗЗД. В случая претенцията не е за заплащане на наем. Размерът на наемът е релевантен
единствено за определяне на размера на претърпените вреди под формата на пропуснати
ползи. Началният момент, от който ищецът твърди да е започнал да търпи вреди и от който е
заявено обезщетение е м. март 2014г. Исковата молба е постъпила в съда на 27.02.2019г.,
респективно петгодишният давностен срок за вземането не е изтекъл към момента на
завеждане на делото и възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Налага се извод, че предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, отправеното своевременно искане и
представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сторените по делото разноски. Претендират се от „Варна Ойл 1“ ООД
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 2400лв., като се представят
доказателства за заплащане по банков път на възнаграждението в полза на адвокатското
10
дружество. Своевременно от въззивника е направено възражение за прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 ГПК. Определен по реда на чл.7, ал.2, т.4, от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, вр. с пар.2а ДР на наредбата, съобразно
материалния интерес по делото, минималният еднократен размер на адвокатското
възнаграждение с ДДС възлиза на 1500лв. Производството се отличава както с фактическа,
така и правна сложност, поради което съдът намира, че възнаграждение от 2400лв. с ДДС не
се явява прекомерно и следва да бъде присъдено в претендирания размер.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1395/16.03.2020г., постановено по гр.д. №12309/2019г.
на Районен съд - Варна, 10 съдебен състав, В ЧАСТТА , с която е осъдено
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс „Е“ 258 да заплати на „Варна Ойл 1“
ООД, ЕИК *********, с адрес в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ 19, сумата от 24 000,00
лв. (двадесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени от невъзможността да бъде отдаван под
наем притежаваният от дружеството ап. 4, находящ се в жилищна сграда с адрес в гр. Варна,
КК „Св. Св. Константин и Елена“, бул. „Княз Борис 1“ 348, за периода от м.03.2014г. до
м.03.2019г., поради издаването на наднормен шум от трансформаторна машина, находяща се
в построения в имота трафопост, собственост на „Електроразпределение Север“ АД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ЗАД Алианц
България“, ЕИК *********, конституирано на страната на „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс „Е“ 258 да заплати
на „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК *********, с адрес в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ 19
сумата от 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща сторени във въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12