РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Русе, 25.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 73 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Е.А.В. ***,
представляван от адв.В.М. ***, против Решение № 2153-17-15/01.02.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е
потвърдено Разпореждане № 8/прот. № N1422 от 15.11.2021 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-гр.Русе. С потвърденото разпореждане е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл.
99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение поради нарушаване на материалния закон. Твърди се, че
административният орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.
69в, ал. 3 от КСО. Според жалбоподателя са налице предпоставките за отпускане на добавка към
пенсията му от Учителския пенсионен фонд (УПФ) по силата на чл. 69в, ал. 3 от КСО, а административният орган неправилно е отказал да зачете като учителски
стаж положения от него труд в периода 01.01.1985 г. – 31.08.1997 г. на длъжност
„треньор по лека атлетика“ в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – Русе. Иска
се от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на
пенсионния орган и приписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, в депозирана по делото молба
вх.№ 2765/24.06.2022 г. (л.30), дава становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Решение № 2153-17-15/01.02.2022
г. Директора на ТП на НОИ - гр. Русе е съобщено на Е.В. чрез изпращане по поща
и е получено лично от него на 07.02.2022 г. /известие за доставяне на л.3 от
преписката/. Жалбата е подадена на 15.02.2022 г., т.е. в срока по чл. 118, ал.
1 от КСО, от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който
изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение
№ 2153-17-15/01.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе (л.л. 1-2 от
преписката), с което е отхвърлена жалбата на Е.В. и е потвърдено Разпореждане №
8/15.11.2021 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ - Русе. С това разпореждане
(л. 5 от преписката) е изменена (определена е в т.нар. „действителен размер”)
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на жалбоподателя, считано
от 22.07.2021 г. (датата на отпускането й).
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в
съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото
съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал.
3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма. При издаване на решението не
е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон.
По делото няма спор, че на жалбоподателя е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и ал.
2 от КСО, чийто размер е определен по реда на КСО с Разпореждане № 8/15.11.2021
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, при зачетен
осигурителен стаж от 42 години, 7 месец и 3 дни и подробно описани данни за
осигурителния доход на жалбоподателя, от който се изчислява индивидуалният му
коефициент. С разпореждането е постановено да се изплаща пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 886,46 лв. Отпускането на тази пенсия е поискано от
жалбоподателя Е.В. със Заявление вх.№ 2113-17-1169/23.07.2021 г. (л.л. 7-8 от
преписката), в което В. е формулирал искане за отпускане на лична пенсия „ОСВ –
параграф 5”. Това посочване, подкрепено с приложените към заявлението документи
за придобит стаж като учител, очевидно има предвид определяне на пенсия
съобразно условията за пенсиониране на учителите, независимо дали става въпрос
за отпускане на пенсия за по-ранно пенсиониране или за определяне на добавка
към пенсия, отпусната по общия ред.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива от 1 януари 2021 г. – при възраст 61 години
и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36
години за жените и 39 години за мъжете. По отношение на лицата, полагали труд
като учители, КСО в чл. 69в предвижда възможност за по-ранно пенсиониране.
Съгласно чл. 19б, ал. 1, т. 6 от НПОС лицата по чл. 69в, ал. 1 КСО (т.е.
учителите) придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст от 1 януари 2021 г. – 58 години и 8 месеца за жените и 61
години и 4 месеца за мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца
за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Едновременно с това чл. 69в, ал. 3 КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия при
условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се
изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и
добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки
месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на
пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски
осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се
изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е
определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които
има осигурителни вноски в същия фонд. Разпоредбата на чл. 69в от КСО е нова и е
в сила от 01.01.2016 г., до която дата по отношение на учителите намира
приложение § 5 от ПЗР на КСО. По тази причина макар в заявлението си В. да
посочва „параграф 5”, всъщност с оглед датата на подаване на заявлението – 23.07.2021
г., следва да се приеме, че претендира да му бъдат преценени правата по чл. 69в
от КСО.
От съдържанието на Разпореждане № 5/28.07.2021 г., за
отпускане на пенсията, (л. 24 от преписката) и на Разпореждане № 8/15.11.2021
г. за изчисляване на конкретния й размер, е видно, че пенсията е отпусната по
общия ред по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО (липсват изчисления по реда на чл. 69в, ал.
2 от КСО). Административният акт обаче не съдържа произнасяне на
административния орган относно правата на лицето по чл. 69в, ал. 3 от КСО, т.е.
има ли право лицето на добавка от Учителския пенсионен фонд или не, след като
пенсията е отпусната при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.
Е.В. е оспорил Разпореждане № 8/15.11.2021 г. пред
директора на ТП на НОИ – Русе, считайки, че учителският му стаж е повече от 21
години, 8 месеца и 11 дни, според описа на осигурителния му стаж на л. 9 от
преписката (разпореждането не съдържа изрично посочване на зачетения учителски
стаж). В жалбата си до директора на ТП на НОИ – Русе В. посочва, че е постъпил
на работа в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – Русе като преподавател по
лека атлетика и през целия си трудов стаж в училището е изпълнявал една и съща
длъжностна характеристика. Приемал е ученици, оценявал ги е с текущи, срочни и
годишни оценки в дневниците. Участвал е в педагогическите съвети с право на
глас, попълвал е материална книга с броя часове по норматив. Поради това счита,
че целият му стаж в спортното училище следва да се признае за педагогически,
при което към датата на пенсионирането си В. посочва, че притежава 34 години и
половина учителски стаж.
Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл с
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-15/01.02.2022 г., с
което жалбата на Е.В. е отхвърлена изцяло. В мотивите си горестоящият орган е
цитирал разпоредбите на чл. 69в, ал. 1 и ал. 2 от КСО, както и тази на ал. 3 от
същия текст и като се е позовал на пенсионния доклад (описа на осигурителния
стаж на лицето) и отразения в него зачетен учителски стаж от 21 години, 8
месеца и 11 дни, подробно описан и в самото решение, е извел извод, че „тъй
като жалбоподателят няма придобит учителски осигурителен стаж 30 г. 08 м.,
необходим за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд съгласно чл.
69в, ал. 3 от КСО, не се следва отпускане на такава“. В мотивите на решението
са включени и съображения на горестоящия орган по въпроса защо стажът на
жалбоподателя в периода 01.01.1985 г. – 31.08.1997 г. (12 години и 8 месеца) на
длъжност „треньор по лека атлетика“ не следва да бъде зачитан за учителски
стаж. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е позовал на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от
НПОС като е посочил, че от наличните по преписката данни, включително
допълнително изискана от спортното училище информация, се установява, че в част
от спорния период жалбоподателят е изпълнявал длъжността „треньор по лека
атлетика“ като е бил назначен в Окръжния съвет на БФС – Русе, Дирекция ДЮС
(детско-юношески спорт) и ДФС „Локомотив“, а по допълнителни споразумения е
полагал труд в спортното училище. За друга част от периода били налице данни от
материални книги за преподавателска работа, но без установен норматив. Според
ответника при изчерпани възможности за установяване на релевантни за случая
факти, изводът който се прави е, че няма основание за зачитане на осигурителния
стаж на жалбоподателя в периода 01.01.1985 г – 31.08.1997 г. като стаж, положен
на учителска длъжност на основание чл. 19, ал. 1 от НПОС. Считайки, че този
извод съвпада с волята на пенсионния орган, макар да няма изрично изразена
такава, горестоящият орган е потвърдил оспореното пред него разпореждане.
В жалбата си до настоящия съд Е.В. навежда доводи за
неправилно приложение на материалния закон по отношение зачитането на
учителския му стаж като сочи, че без основание пенсионният орган прилага
разпоредбата на чл. 19 от НПОС към стаж, положен далеч преди влизане в сила на
тази норма. Твърди, че в случая приложение намира Правилника за приложение на
Закона за пенсиите (отм.). Посочва още, че заеманата от него длъжност, макар да
не е с наименованието „учител“, а да е наименована „треньор по вид спорт“,
всъщност е учителска длъжност и по нищо не се различава от периодите стаж преди
спорния и след спорния, които само предвид различното наименование са зачетени
от ответника като учителски стаж.
В хода на съдебното производство за изясняване на
спорните по делото факти е разпитан като свидетел Л. Й. К., който е работил
заедно с жалбоподателя в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – Русе като
„треньор по спортна акробатика“, а в част от периода е бил и директор на
учебното заведение. В показанията си свидетелят посочва, че от 1993 г. е бил
назначен на щат в училището като треньор по спортна акробатика, а
жалбоподателят вече е работел там като треньор по лека атлетика. Свидетелят е
водел редовни часове по спортна акробатика като посочва, че е бил учител в
спортното училище. Именно като такъв е участвал заедно с жалбоподателя в
ежемесечно провежданите педагогически съвети. Едва по-късно в годините е
променено наименованието на длъжността от „треньор“ на „учител“.
Преподавателите по спортни предмети е трябвало да имат 720 часа за учебна година, когато са на щат в
спортното училище.
По делото е назначена и приета без възражения от
страните съдебно-икономическа експертиза (л. 32-36 от делото), която
установява, че има данни за преподавателска дейност на жалбоподателя Е.В. за
периода 01.01.1985 г. – 31.08.1997 г., тъй като същият фигурира в годишните
дневници и книгите за преподадения учебен материал, открити в архива на Спортно
училище „Майор Атанас Узунов“ – Русе. От документацията в Държавен архив – Русе
и тази в спортното училище вещото лице е установило, че Е.В. е посочен като
преподавател по спортна подготовка и като такъв е следвало да участва в
провежданите заседания на педагогическия съвет на училището. В училищната
документация не са налични данни за норматив преподавателска работа на
жалбоподателя за спорния период. Към заключението си вещото лице е приложило
копия от страници на учебни дневници на различни класове от спортното училище
за периода 1984 г. – 1993 г. (л. 37-46), в които жалбоподателят е вписан като
преподавател (учител) по физическо възпитание/спортна подготовка. Вещото лице е
приложило и копия от страници от книги на преподадения учебен материал (т.нар.
материални книги) за периода 1993 г. – 1997 г. за предмета „спортна подготовка“,
в които са налице вписвания от жалбоподателя за взети учебни часове. Към експертното
заключение са приложени и отчетен доклад за резултатите от учебно-възпитателната
и тренировъчна дейност на Средно спортно училище за учебната 1984/1985 г. и Отчет – анализ на резултатите
от спортната подготовка на учениците от СУ „М-р Ат. Узунов“ към 30.06.1995 г.,
в които фигурират данни, че жалбоподателят е преподавател по лека атлетика в
училището и участва в обучението на учениците по съответната спортна
дисциплина.
С оглед на така установените по делото факти, по които
всъщност не е и формиран спор между страните, съдът намира, че изводите на
ответника за незачитане на спорния осигурителен стаж като учителски за
неоснователни и несъответстващи на закона.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО "пенсия за
осигурителен стаж и възраст" по раздел ІІІ от глава четвърта
е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а, чл. 69б, чл. 69в и § 4 и 5 от преходните и
заключителните разпоредби. С оглед на така цитираната дефиниция при подадено
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
административният орган е длъжен да извърши преценка дали заявителят отговаря
на условията за отпускането й като служебно прецени кои точно условия измежду
изброените текстове са приложими в конкретния случай. По заявлението на
жалбоподателя е извършена такава преценка и е установено, че лицето има право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и
ал. 2 от КСО. В този случай обаче, тъй като жалбоподателят притежава и
учителски стаж, гореописаната преценка следва да включва и хипотезата на чл.
69в, ал. 3 от КСО. Съгласно последната разпоредба, както беше цитирано и
по-горе в настоящото решение, на учителите, които са придобили право на пенсия
при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се
изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и
добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки
месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на
пенсия по ал. 1. Анализът на нормата сочи, че за да възникне право на изплащане
на добавка от Учителския пенсионен фонд, е необходимо да са изпълнени
кумулативно две условия. На първо място лицето да е придобило право на пенсия
при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, които за мъжете за 2021 г. са навършена
възраст от 61 години и 4 месеца и да придобит учителски стаж от 30 години и 8
месеца. На второ място като задължително условие за получаване на добавка от
УПФ е предвидено лицето да не се е пенсионирало по този привилегирован ред, а
да му е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (по общия
ред). В настоящия случай няма спор, че второто условие е изпълнено, тъй като на
жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия
ред на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Спорът е по отношение на първата
предпоставка, и в частност относно наличието на 30 години и 8 месеца учителски
стаж на жалбоподателя. Съдът намира, че в случая е изпълнена и тази
предпоставка, тъй като пенсионният орган неправилно не е зачел като учителски
стажът на жалбоподателя на длъжността „треньор по лека атлетика“ в спортното
училище в периода 01.01.1985 г. – 31.08.1997 г.
От съдържанието на оспореното в настоящото производство решение всъщност не става ясно на какво точно основание ответникът е приел, че спорният стаж не е учителски. От една страна е изисквана информация и се посочва, че липсват данни за това изпълнен ли е от жалбоподателя задължителният норматив преподавателска работа по години. Това обстоятелство има отношение към хипотезата на чл. 19, ал. 2 от НПОС, която е цитирана в решението и се отнася до зачитане на учителски стаж за длъжности, „приравнени“ на учителската длъжност, при наличието на определени в разпоредбата условия, сред които и изпълнението на задължителна норма на преподавателска работа. В същото време обаче изводите, които органът прави са свързани с липса на предпоставки за зачитане на процесния стаж като учителски по чл. 19, ал. 1 от НПОС, т.е. поради това, че заеманата от жалбоподателя длъжност не е на учителска или възпитателска длъжност. Това противоречие не дава възможност да се разбере на какво точно основание административният орган е приел, че спорният стаж не следва да бъде зачетен като учителски.Дори да се приеме, че по този начин ответникът е аргументирал липса на предпоставки за зачитане на учителски стаж и по двете алинеи на чл. 19 от НПОС, съдът намира, че отново е налице неправилно приложение на закона, тъй като позоваването въобще на нормите на чл. 19 от НПОС по отношение на стаж на жалбоподателя за периода 01.01.1985 г. – 31.08.1997 г. противоречи на разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за
осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите
дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на
положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава
разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират
съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на
съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Към момента на
полагане на спорния трудов стаж (01.03.1985 г. - 31.08.1997 г.) е
действал Закона за народната просвета (обн. Дв, бр. 218 от 1948 г., отменен с
Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.), Указ №
330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91
г.) и Закона за народната просвета от 1991 г. (Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991
г., отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) и съответните правилници
за прилагане на двата закона.
Зачитането на учителски стаж за
пенсиониране при привилегировани условия е въведено за пръв път през 1991 г.,
когато с чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.) е
дефинирано, че учителски
трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж,
положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За
учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и
зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили
пълната норма задължителна преподавателска работа. Едва през 1998 г. е
създадена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.), според която учителски
трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден
от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на
Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на
длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска работа. При това положение до 1991 г. преценката
за наличие на учителски стаж следва да се извърши по реда на ЗНП/1948 г.
(отм.). Съгласно чл. 11 от този закон службата на редовните учители на
административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за
учителска служба. В чл. 71 от ЗНП/1948 г. (отм.) са определени условията за
назначаване на редовни учители като е посочено, че за редовен учител в средно
училище се назначава лице, което отговаря, освен на условията в закона за
държавните служители и още на изброените в нормата условия за придобито
образование и учителска правоспособност. В случая от представеното от
жалбоподателя копие на диплома и приложение към нея се установява, че същият
отговаря на изискванията по чл. 71, от ЗНП (отм.), тъй като има висше
образование с придобита квалификация „учител по физическо възпитание“ (л. 7).
Няма спор, че е назначен и при пълно работно време, видно от представената
трудова книжка, в която липсват отбелязвания за назначаване на полови щат и пр.,
както и от издаденото от Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – Русе
удостоверение обр. УП-3, в което стажът е отчетен при пълно работно време.
Данните по делото еднозначно сочат,
че жалбоподателят, изпълнявайки длъжност „треньор по лека атлетика“ в спортното
училище, всъщност е изпълнявал учителска длъжност като редовен учител и на
основание цитираната норма на чл. 11 от ЗНП (отм.) стажът му на тази длъжност до
1991 г. е учителски.
По същият начин стои въпросът със
стажа на жалбоподателя на същата длъжност и след 1991 г., когато на основание
чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.) този стаж също следва да бъде зачетен за
учителски, със същия аргумент, че макар да е с друго наименование,
изпълняваната длъжност е учителска. За този извод свидетелстват приложените към
експертизата копия от дневници, в които жалбоподателят е вписан като
преподавател (учител), както и наличните данни за попълвани от жалбоподателя
материални книги за преподадения учебен материал след 1993 г. Данни за това, че
длъжността на жалбоподателя е преподавателска и педагогическа са налице и в
представените по делото отчети за дейността на училището, съхранени в Държавен
архив – Русе. Събраните гласни доказателства по делото също подкрепят извода,
че оспорващият е изпълнявал учителска длъжност в спортното училище.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че дори и в периода, в който жалбоподателят формално е бил назначен
към Окръжния съвет на БФС – Русе, отново са налице основанията за зачитане на
стажа му като учителски, т.е. като положен в учебно заведение, тъй като В. е
полагал труда си именно в учебно заведение, независимо от това коя е
организацията, от която е получавал трудовото си възнаграждение, тъй като
последното обстоятелство не е част от фактическия състав, при който се зачита
учителски стаж. Впрочем учителски стаж е бил зачетен и от ответника за периода
преди 01.01.1985 г., когато жалбоподателят е работил при същите условия (на
трудов договор с ОС на БФС – Русе), но на длъжност „преподавател по лека
атлетика“.
На последно място, предвид изложените
съображения относно определянето като учителска на заеманата от жалбоподателя
длъжност „треньор по лека атлетика“, следва да се отбележи, че установяването
на изпълнение на задължителна преподавателска норма се явява неотносимо към
конкретния казус. Това е така, тъй като зачитането на стажа като учителски,
когато става въпрос за заемане на учителска длъжност, е без обвързаност с
изпълнението на задължителна преподавателска норма. Изпълнението на такова
изискване е необходимо единствено в хипотезите по чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.),
респективно след 01.01.2020 г. за хипотезите по чл. 19, ал. 2 от НПОС.
Настоящият случай обаче не попада в нито една от тези хипотези именно поради
това че, както вече се изясни, заеманата от жалбоподателя длъжност макар и именувана
„треньор по ..…(вид спорт)“ е учителска и стажът положен на тази длъжност в
Спортно училище „М-р Ат. Узунов“ – Русе следва да бъде зачетен за учителски на
основание чл. 11 от ЗНП (отм.) и чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.), без да е налице
изискване за доказване изпълнението на задължителна преподавателска норма.
При това положение с оспореното в настоящото
производство решение на директора на ТП на НОИ – Русе, незаконосъобразно е прието,
че жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на добавка от УПФ. Това
налага отмяна на решението, а така също отмяна и на разпореждането на
ръководителя по пенсионно осигуряване, за който въобще няма данни да е
извършвал преценка на правата на жалбоподателя по чл. 69в, ал. 3 от КСО,
независимо от изрично заявеното искане от
страна на последния в тази насока. Преписката следва да се върне на
пенсионния орган за ново произнасяне, при което зачитането на учителски стаж на
жалбоподателя да бъде извършено съобразно изложените в настоящото решение
мотиви относно приложението на материалния закон, след което да бъде определен
съответстващият размер на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.
С оглед изхода на делото и
своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на оспорващия
сумата от 720 лв., включващи 300 лв. – депозит за вещо лице и 420 лв. –
адвокатски хонорар с включено ДДС, за чието договаряне и заплащане в брой са
представени надлежни доказателства -
договор за правна защита и съдействие (л. 9 от делото) и фактура №94 от
14.02.2022 г. (л. 87 от делото).
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Е.А.В. ***,
Решение № 2153-17-15/01.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане № 8/прот. № N1422 от 15.11.2021 г. на Ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – гр.Русе.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по Заявление вх.
№ 2113-17-1169/23.07.2021 г., подадено от Е.А.В., с ЕГН **********, съобразно
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение относно тълкуването и приложението
на материалния закон.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
гр. София да заплати на Е.А.В. ***, ЕГН **********, сумата от 720,00 (седемстотин
и двадесет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: