№ 116
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20241800500724 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от С. С. Б. и С.
Г. Б. срещу Решение № 68 от 10. 06. 2024 г., постановено по гр. д. № 97/2023 г.
по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, с което са отхвърлени предявените от
тях искове срещу Р. С. Ш. и К. А. Ш. за признаване за установено, че са
собственици на ½ ид. ч. от КИЛЕР в еднофамилна двуетажна жилищна сграда
(без гаража на първия етаж от сградата) с идентификатор № 38558.3.352.1.1,
находяща се в гр. К., ул. „Х.Н.П.“ № 67, със застроена площ от 88,00 кв. м.,
изградена в УПИ XI-759, в кв. 46, целият с площ от 458,00 кв. м. и с
идентификатор № 38558.3.352, при граници: УПИ X-672, УПИ IX-673 и УПИ
XII-758, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 от сградата, както и за
осъждането на Р. С. Ш. и К. А. Ш. да предадат на С. С. Б. и С. Г.а Б.
владението на ½ ид. ч. от килера, намиращ се в еднофамилната двуетажна
жилищна сграда. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците
сумата от 1 500,00 лева – направени от тях разноски в производството.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата
отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените от
въззивниците искове бъдат уважени. Твърди се, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с установените по делото факти и в противоречие
1
със събраните и приети по делото доказателства. Изпълнен е фактическият
състав на предявените искове, както и тежестта на доказването им, а именно:
собственици са на ½ ид. ч. от жилищната сграда, в която е изградено
процесното складово помещение, съответно притежават и ½ ид. ч. от същото;
складовото помещение се владее без основание от ответниците, които от своя
страна не са доказали правното си основание за осъществяване на
фактическата власт върху помещението.
Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни – Р. С. Ш. и К. А. Ш.
са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват, като
неоснователна, молят да бъде оставена без уважение и потвърдено
обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно. Не
отговаря на истината твърдението на жалбоподателите, че не оспорват титула
им за собственост, с който ищците са признати за собственици на ½ ид. ч. от
сграда с идентификатор 38558.3.352.1. Твърди се, че поцесната сграда не е
такава на основно застрояване, а тази с идентификатор 38558.3.352.3 на
допълващо такова. От доказателствата по делото се установило, че въз основа
на издадено разрешение за строеж от 1990 г. за адаптация на сградата на
изгорял обор и одобрени строителни книжа за жилищна сграда е изградена
сграда 38558.3.352.1, но не ставало ясно дали същата е била реализирана в
петгодишния срок от учредяване на правото на строеж. Ответникът Р. Ш. не се
твърди, че не е учредявал такова право на строеж и в качеството му на
съсобственик на 1/12 ид. ч. от поземления имот, по силата на приращението е
съсобственик на 1/12 ид. ч. на всички изградени след 1989 г. постройки в
имота. С оглед на това твърдят, че владеят като собственици складово
помещение, с вход откъм двора, което помещение не е идентично с килера,
описан в исковата молба, както не е предвидено за изграждане по
архитектурния проект.
Ответниците по жалба претендират присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирани
лица - ищци, останали недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Софийски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
за установено от фактическа и праван страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на С. С. Б. и С. Г. Б. с предявени обективно и субективно съединени
искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 108 ЗС, срещу Р. С. Ш. и
К. А. Ш. за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ ид. ч. от
килер, намиращ се в еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 38558.3.352.1.1, находяща се в гр. К., ул. „Х.Н.П.“ № 67, със
застроена площ от 88,00 кв. м., изградена в УПИ XI-759, в кв. 46, целият с
площ от 458,00 кв. м. и с идентификатор № 38558.3.352, при граници: УПИ X-
2
672, УПИ IX-673 и УПИ XII-758, който самостоятелен обект се намира на
етаж 1 от сградата, както и за осъждането на Р. С. Ш. и К. А. Ш. да предадат на
С. С. Б. и С. Г.а Б. владението върху ½ ид. ч. от килера.
Твърдят, че ползват помещението от изграждането на сградата, докато
ответниците не ограничили достъпа им до него, както и че представлява чат
от притежаваната от тях в съсобственост къща. На калкан с къщата им има
лятна кухня, която ответниците използват и представлява сграда на
допълващо застрояване с идентификатор № 38558.3.352.3.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които в срока по чл.
131 ГПК са подали отговор, в който оспорват предявените искове, които
считат за неоснователни и молят да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност правят възражение за придобиване собствеността върху
процесната постройка на основание давностно владение.
По делото е представен и приет като доказателство Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 175/2006 г., от който се установява, че С.
С. Б. и С. Г. Б., от една страна, и Н. С. Н. и Е. Н. Н.а, от друга, са признати за
собственици в режим на СИО на по ½ ид. ч. от двуетажна жилищна сграда
(без гаража на първия етаж), със застроена площ от 88,00 кв. м., състояща се
на първи етаж от проход за преминаване, входно антре с вътрешно стълбище,
трапезария с кухненски бокс, две бани и килер и на втори етаж от две дневни
стаи, две спални и два дрешника, която сграда е построена в съсобствено
дворно място, представляващо УПИ XI-759, с площ от 458 кв. м., в кв. 46,
съгласно утвърден със заповед № РД.02.14.453/14.12.1987 г.дворищно-
регулационен план на гр. К., при съседи: улица, УПИ X-672, УПИ IX-673 и
УПИ XII-758.
Установява се, че със заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ от 18. 10. 1990 г. К.
А. Ш., В. А. Г., П. Г.а С. и А. Ф. Г., като съсобственици на къща с дворно
място, намиращо се в парцел XI-756 в кв. 46, с площ от 500 кв. м. са дали
съгласието си в свободното строително петно на изгорелия обор Н. С. Н. и С.
С. Б. да построят жилищна сграда по утвърден архитектурен план.
Представено е писмо от Община К., с което е отговорено, че в
поддържания там регистър за строителни разрешения е посочено, че
Разрешение за строеж № 45 от 02. 11. 1990 г. за обект: „Адаптация на
стопанска сграда в жилищна“, находяща се в парцел XI-759, кв. 46 по плана на
гр. К. е издадено на Н. С. Н. и С. С. Б..
В производството пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на доведени от страните свидетели, от показанията
на които се установява, че до преди година и половина процесното помещение
се е ползвало от двете семейства – страни по делото, след което между тях
възникнал конфликт и наследниците на Ш.и поставили катинари, вследствие
на което Б.и повече не можели да го ползват. Св. Г. посочва, че познава добре
къщата и поцесната постройка, тъй като е извършвал строително-ремонтни
дейности в нея, посочва, че килерът е разположен в границите на сградата на
3
Б.и и няма нищо общо с другата сграда, която е на Ш.и, в това число и
покривната конструкция. В килера може да се влиза от сградата на Ш.и, тъй
като входът за него е от външната страна. Помещението било с две врати, една
до друга, едната от които правил свидетелят. Св. Ц. заявява, че 1989 г. – 1990 г.
оборът, който се намирал в двора, изгорял и всички сестри и един брат се
разбрали да отстъпят на сестра им К. Ш. да си построи на негово място мазе
от 6 кв. м. Направил го нейният съпруг Р., който го измазал и направил врата
откъм двора. Помещението се намирало между къщата на Б.и и лятната кухня
на Р. и К.. Помещението се ползвало като мазе от Р. и К., тъй като виждала там
да съхраняват зимнина, а наследниците на другата сестра – С. и Н. не ги
виждала да ползват килера, но не знае дали достъпът им до него е ограничен
от Ш.и.
От заключенията и на двете изслушани пред районния съд съдебно-
технически експертизи се установява, че процесното помещение е с
обслужващо предназначение – склад, с вход от двора, непосредствено до входа
на сграда с идентификатор 38558.3.352.1 и няма функционална връзка със
сградите в поземления имот. В представения от ищците архитектурен проект
предвиденият килер в жилищната сграда не е изпълнен и не са представени
екзекутивни чертежи за направени промени по време на строителството и
съществуващият към момента килер не съответства на този по строителните
книжа и тъй като обектът не е самостоятелна сграда няма отделни строителни
книжа за него. Размерите на процесния килер са 6,55/1,25 м., с полезна площ
от 8,19 кв. м. Заключва се с катинар, монтиран на външната от двете входни
врати, а двете входни врати се заключват с един и същ обикновен ключ.
С оглед наведените в жалбата доводи по отношение правилността на
решението, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед
наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик на
процесния недвижим имот на соченото основание, както и че същият се
владее или държи именно от ответника, като това владение или държане се
осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е
да докаже, че това владение или държане е правомерно.
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
4
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик на
процесния недвижим имот на соченото основание, както и че същият се
владее или държи именно от ответника, като това владение или държане се
осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е
да докаже, че това владение или държане е правомерно.
В случая правилно и в съответствие с доказателствата по казуса
първостепенният съд относимо е преценил, че според чл.37 от ЗС, етажи или
части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или
зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общини
и други юридически или физически лица, като е обсъдил и повелята на чл.38
от ЗС касателно режима на обслужващите части от етажи.
В конкретния казус, при наличните доказателства и експертни
заключения не се установи, че приземният етаж на жилищната сграда е бил
предвиден по архитектурен проект за складово помещение - килер, като за
процесния обект липсва издадено удостоверение за търпимост, няма такова и
за смяна на предназначението, нито е налице одобрен инвестиционен проект, а
същият не е отразен като самостоятелен обект в КККР.
През 1990 година, на основание чл. 57 ал. 3 ЗТСУ(отм.) в полза на Н. С.
Н. и С. С. Б. било надлежно учредено право да построят на мястото на
изгорелия обор жилищна сграда и гараж, като е видно, че сградата с
идентификатор 38558.3.352.1 е построена след тази с идентификатор
38558.3.352.3 - собственост на ответниците, на мястото на обора.
Съгласно представения архитектурен проект по делото от ищците,
предвиденият килер в жилищната сграда не бил реализиран, а одобреният
архитектурния чертеж не отговарял на констатираното на място изпълнение
на сградата, като процесното помещение се намирало върху тоалетната и част
от килера, с оформен самостоятелен вход от двора.
Представеното разрешение за строеж за адаптация на стопанската
сграда за жилищни нужди било издадено на 02.11.1990 г., като по силата на чл.
153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е загубило правно действие, поради липса на
последващи документи, удостоверяващи завършването на грубия строеж до
пет години от започване на строителството. Липсват и екзекутивни чертежи за
сторени промени по време на строителството.
Размерите на обекта, който не съответства на килера от чертежа и е
разположен в червените ограничителни линии са следните: 6,55/1,25 - полезна
площ 8,19 кв.м. Обектът е построен и се намира непосредствено до входа на
сграда с идентификатор 38558.3.352.1., за която е представено Разрешение за
строеж № 45 / 02.11.1990 година. Същият не представлява самостоятелна
сграда, поради което не разполага и с отделни строителни книжа, като в него
се влиза през самостоятелен вход от двора, до входа на сграда с
идентификатор 38558.3.352.1.
Ето защо въззивният съдебен състав приема, че ищците не успяха да
5
проведат успешно пълно и главно доказване на първата и трета кумулативни
предпоставки от фактическия състав на ревандикационния иск по чл.108 от
ЗС.
В тази насока настоящият съд споделя изцяло констатациите и мотивите
на първата инстанции и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, въззивната жалба след да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно – потвърдено.
По отношение на разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на делото на въззиваемите - ответници се следват
разноски за настоящата въззивна инстанция, за присъждането на каквито е
направено своевременно искане и са представени удостоверяващи ги
доказателства за платено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 10. 06. 2024 г., постановено по гр. д.
№ 97/2023 г. на Пирдопския районен съд.
ОСЪЖДА С. С. Б., с ЕГН ********** и С. Г. Б., с ЕГН ********** да
заплатят на Р. С. Ш., с ЕГН ********** и К. А. Ш., с ЕГН ********** сумата
от 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направени за
производството пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6