Решение по дело №211/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, образувано по жалба на Р. А. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0869-000063 от 01.04.2025г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)– изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради изчерпване на лимита от контролни точки, считано от 28.02.2025г. и са отнети документи- СУ на МПС № *********. В жалбата се релевират доводи за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради издаването ѝ в нарушение на материалния закон. Излагат се твърдения, че на водача към момента на издаване на атакуваната заповед не са били отнети всички контролни точки, като посочените в текста на заповедта Наказателни постановления (НП) не са влезли в сила, понеже няма спомен да са му били връчвани. Поради това се отправя искане за отмяната на атакуваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Д.М. от ШАК, който поддържа предявената жалба и отправя искане за отмяната ѝ като незаконосъобразна, както и за присъждане на деловодни разноски. Излага нови доводи, а именно, че не оспорва влезлите в сила НП, като сочи, че наложената с тях санкция е била заплатена, но твърди, че е минала давността и наказанието в частта за контролните точки е погасено. Освен това не е била посочено като правно основание за налагане на ПАМ разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, а именно, че водачът е бил длъжен да върне свидетелството за управление на МПС.

Ответникът, Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– [населено място], в съдебно заседание не се явява, като се представлява от процесуален представител главен юрисконсулт И. С., която оспорва жалбата като неоснователна. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда и в пледоарии се излагат подробни аргументи за неоснователност на оспорването и за законосъобразност на обжалваната заповед. Отправена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. А. С. бил правоспособен водач на МПС с издадено СУМПС [номер], за категории АМ и В с валидност до 24.09.2024г. и се водил на отчет в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Шумен. При извършена проверка било констатирано, че водачът е изчерпал лимита си от контролни точки и не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. За да достигне до този извод административният орган е установил, че на лицето са отнети контролни точки със следните Наказателни постановления, които са приложени към административната преписка:

1. НП № 21-0280-000141/21.04.2021г. на РУ Каолиново, влязло в сила на 30.12.2021г., с което на на жалбоподателя са били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз- 2539/2012 на МВР;

2. НП № 22-0851-001783/22.12.2022г. на Сектор „Пътна полиция“- Добрич, влязло в законна сила на 15.02.2023г., с което са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз- 2539/2012 на МВР;

3. НП № 23-0819-005263/01.02.2024г. на Сектор „Пътна полиция“- Варна, влязло в законна сила на 27.04.2024г., с което на водача са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз- 2539/2012 на МВР;

4. НП № 24-0819-003262/11.11.2024г. на Сектор „Пътна полиция“- Варна, влязло в законна сила на 29.01.2025г., с което са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз- 2539/2012 на МВР.

На датата на влизане в законна сила на четвъртото НП- 29.01.2025г., жалбоподателят изгубил правоспособността си, с оглед изчерпване на лимита от контролни точки, и е следвало да върне свидетелството си за управление. Въпреки законово регламентираното си задължение да върне свидетелството си за правоуправление, жалбоподателят подал заявление за издаване на ново СУМПС, при което на 28.02.2025г. с Протокол за доброволно предаване, приложен на стр.14 по делото, било предадено СУМПС на органите по контрол сектор „Пътна полиция“.

С оглед събраните доказателства, Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– [населено място], счел, че Р. С. е изчерпал лимита си от контролни точки, поради което издал, на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0869-000063 от 01.04.2025г., с която разпоредил изземването на СУМПС на оспорващия.

Препис от заповедта бил получен от Р. С. на 02.04.2025г., който я оспорил чрез административния орган с жалба на 15.04.2025г. до АдмС Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт- принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.4 се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 372з-3037/24.10.2024г. на Директора на ОД на МВР– Шумен, на основание чл.172 ал. 1 от ЗДвП, в изпълнение на т.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата, служителите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Шумен на длъжност полицейски инспектор, сред които длъжностни лица попада и издателят на процесния акт, са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП. Поради това, съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.

Процесната заповед отговаря и на изискванията за форма. Тя е надлежно мотивирана, като органът е посочил правните и фактическите основания за издаването ѝ, приемайки, че на водача са отнети всички контролни точки, като е посочил и конкретните наказателни постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът е изчерпал лимита си от контролни точки. Действително, не е посочено, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР, но видно от самата жалба, жалбоподателят не го е върнал, а е поискал да го подмени с ново СУМПС, месеци след изтичане на срока на валидност на документа. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта /справка за нарушител и заверени копия от цитираните НП/. Тези документи са посочени и в оспорваната заповед.

Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Процесната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.171 т.4, във вр. с чл.157 ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.171 т.4 от ЗДвП е категорична, че принудителната административна мярка "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление на моторно превозно средство, след като са отнети всичките му контролни точки. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за управление на МПС, които предпоставки са били налице.

Съгласно чл.157 ал.1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба № Iз- 2539/2012 на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, регламентира, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Съгласно предписанието на чл.3 от Наредбата, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Видно от посочените разпоредби, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателното постановление, при което за водача се поражда по силата на разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Въз основа на приложените по делото НП, настоящият съдебен състав намира, че на жалбоподателя към момента на издаване на ЗППАМ действително са били отнети целият набор от контролни точки. В тази връзка, съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че наложеното наказание е било погасено по давност. Изтеклата давност преклудира правото да се търси принудително изпълнение, но не заличава последиците от извършеното нарушение, за което са отнети съответния брой контролни точки. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл.171 т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП и приложимата наредба. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Съгласно разпоредбата на чл.157 ал.1 от ЗДвП, контролните точки са въведени за отчет на извършваните нарушения. Те са установени единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без отнемането им да представлява самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност. В случай, че отнемането на контролните точки беше вид административно наказание, с факта на изтърпяване на същото щеше да се погаси административнонаказателната отговорност на дееца, докато законодателно чрез Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. е уредено възстановяването им. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него, поради което самото отнемане на контролните точки не съставлява административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН.

Възражението на жалбоподателя, че не е налице целта на ПАМ, понеже иззетото СУМПС е с изтекъл срок на валидност, не се споделя от съда. С изтичането на срока на валидност на СУМПС за водачът се поражда единствено задължението да направи постъпки пред съответните органи да му бъде издадено ново такова. Също така с изтичане на срока на валидност на свидетелството, то се превръща в нередовен личен документ по смисъла на §1 т.2 б."ж" от ДР на ЗБЛД. Изтеклата валидност обаче не е приравнена на липса на документ и в настоящия казус същият подлежи на връщане от водача на контролните органи по реда на чл.171 т.4 от ЗДвП. Да се възприеме обратното би означавало жалбоподателят да черпи права от собственото си противоправно поведение, при което не подменя СУМПС незабавно при изтичане на срока му за валидност, а изчаква няколко месеца. Също така, при евентуална отмяна на процесната ПАМ въпросът за броя на отнетите му контролни точки и за наличието на условията на чл.157 ал.4 от ЗДвП към 01.04.2025г. би бил решен със сила на пресъдено нещо, поради което ще бъде недопустимо пререшаването му и не би съществувала пречка жалбоподателят да подаде искане за издаване на ново СУМПС. Именно такава хипотеза се е развила в казуса решен от АдмС- София с Решение № 8121 от 19.12.2016 г. на АдмС- София по адм.д. № 10025/2016г. Миналият срок на валидност на процесното СУМПС не означава, че не са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП, чиято цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

За пълнота следва да се посочи, че без отнемане на свидетелството за управление, при невръщането му в изпълнение на задължението по чл.157 ал.4 ЗДВП, касаторът не би могъл да реализира правата си по чл.157 ал.5 ЗДвП, защото законът допуска полагането на изпит за придобиване на правоспособност, но само след като са изтекли шест месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При положение, че касаторът не оспорва визираните в хипотезата на чл.171 т.4 ЗДвП факти в негов интерес е да върне свидетелството си колкото е възможно по-бързо, за да може да придобие правоспособност.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 от АПК съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт не противоречи на материалноправните норми и съответства с целта на закона, включително и на чл. 6 от АПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ОД на МВР- [населено място] следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, определен по преценка на съда– съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба на Р. А. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0869-000063 от 01.04.2025г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)– изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради изчерпване на лимита от контролни точки, считано от 28.02.2025г. и са отнети документи- СУ на МПС № *********.

ОСЪЖДА Р. А. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ОД на МВР- [населено място] сума в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172 ал. 5 ЗДвП.