Решение по дело №748/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1355
Дата: 7 юли 2017 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20171100900748
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.07.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 748 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Т.р.п.” ЕАД, твърди, че в негова тежест по силата на сключени търговски сделки са възникнали и са станали изискуеми задължения, както и публично-правни задължения към НАП, които към момента на сезиране на съда са в общ размер на 1 402 253, 21 лв. Посочва, че не разполага с парични средства, с които да изплати тези свои парични задължения, тъй като е спряло да получава изпълнение по сключен договор за наем с дружеството „П.” ЕАД, които средства са единствения му приход от извършваната от него търговска дейност. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност и моли съдът да обяви неплатежоспособността му, както и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали в тежест на молителя „Т.р.п.” ЕАД са възникнали парични задължения от вида на тези, посочени в чл. 608 ТЗ, т.е. или такива по търговска сделка или публично-правни такива, които да са изискуеми.

При съобразяване на изложените от молителя факти, на които той основава подадената от него молбата за откриване на производство по несъстоятелност, се установява, че той твърди, че е длъжник по две търговски сделки – едната е договор за заем, сключен с „БТК” АД, а другата е договор за лизинг, сключен с „П.Л.” ЕООД, със старо наименование „Е.Г.И.Б.” ЕООД. Ето защо и съдът следва да се произнесе дали в тежест на молителя са възникнали парични задължение по така твърдените сделки.

По делото е представен писмен договор за заем, който е сключен на 10.09.2014 г.. между „Б.Т.К.” ЕАД,  като заемодател, „Т.р.п. 2” АД, като заемател, и молителя „Т.р.п.” ЕАД, по силата на който последният е поел задължение да отговаря солидарно със заемателя за изпълнение на всички негови задължения, възникнали по силата на този договор, които са да върне на падежа предоставената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва в уговорения размер. Страните по тази сделка са договорили срок за изпълнение на тези задължения от заемателя и солидарния длъжник, който е до три години, считано от датата на сключване на договора, т.е. до 10.09.2017 г. След като падежът на паричните задължения, възникнали по договора за заем, не е настъпил към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък към момента, то се налага изводът, че те все още не са изискуеми и следователно нямат характеристиките на тези, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ и не могат да бъдат основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя „Т.р.п.” ЕАД.

Съдът намира, че по делото се доказва, че между дружеството „П.Л.” ЕООД, със стари наименования „Е.Г.И.Б.” ЕООД и „И.Б.” ЕООД, в качеството му на лизингодател, и молителя „Т.р.п.” ЕАД, в качеството му на лизингополучател, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за финансов лизинг, който следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ. Това е видно от приетия като доказателство писмен договор за лизинг от 06.12.2010 г., който е подписан от двете договарящи страни и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на основните престации на страните такова, каквото е отразено в него. По силата на тази сделка за лизингополучателя „Т.р.п.” ЕАД е възникнало задължение да заплаща възнаграждение за ползване на предоставените му лизингови вещи, представляващи урегулиран поземлен имот – УПИ V-1183 от кв. 8 по плана на гр. София, м. „*********”, и построената в него сграда – хипермаркет с офиси, подземен гараж и паркинг, което се дължи за срока на договора, който е 180 месеца, считано от първия календарен ден на месеца, следващ предаването на лизинговата вещ. С договора за лизинг, страните са постигнали съгласие за това, че лизинговото възнаграждение ще се заплаща на 180 месечни вноски, чийто прогнозен размер към датата на подписването му е 107 176, 87 евро, като са уговорени условия и процедура за неговата актуализация. В раздел II, б. „д” от договора за лизинг е предвидено, че падежът на лизинговите вноски е последния календарен ден на всеки месец за срока на действие.

С договора за финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ, какъвто характер има и сделката, която се твърди да е правопораждащ задълженията на молителя факт, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски. Ето защо по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на последния в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. Ето защо и лизинговото възнаграждение при тази сделка включва освен придобивната цена на вещта, така и раноските, които прави лизингодателя в тази връзка, както и печалба за последния, какъвто характер има уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Така е и в процесния случай, тъй като страните са уговорили, че размерът на месечните лизингови вноски ще се формира освен от покупната цена на предоставените за ползване недвижими имоти, а така също и от възнаградителна лихва, която се изчислява въз основа на годишен лихвен процент от 5, 5610 % и която лизингополучателят също дължи да заплаща на лизингодателя по процесната сделка за финансов лизинг.

Освен задължението за заплащане на лизингово възнаграждение, включващо и уговорената от страните възнаградителна лихва, с раздел Б, чл. 4 от договора за лизинг те са постигнали съгласие, че в тежест на лизингополучателя ще възникне и друго задължение, а именно да заплаща на лизингодателя всички обосновани разходи и разноски, свързани с обекта на лизинга, които се състоят от стопански /оперативни/ и допълнителни разходи, които са необходими за надлежната експлоатация на обекта на лизинга и които възникват за лизингодателя в качеството му на собственик на лизинговите имоти, включително всички данъци, налози и такси.

Описаните задължения за заплащане на лизинговото възнаграждение на месечни вноски, както и за заплащане на разходи, свързани с ползването на лизинговите вещи, са възникнали за „Т.р.п.” ЕАД за целия период, през който договорът за лизинг е действал, т.е. от 01.02.2011 г. – първото число от месеца, следващ датата на предаване на недвижимите имоти на лизингополучателя, до момента, в който той е развален с упражняване на потестативното право по чл. 87 ЗЗД от страна на лизингодателя, което следва да се приеме, че е възникнало в негова полза предвид признанието на длъжника, че е спрял изплащането на дължимите месечни вноски от лизинговото възнаграждение през 2016 г., когато е прекратен договор за наем, сключен с „П.” ЕАД, от който дружеството е получавало приходите си, с които да покрива всички задължения, включително и тези възникнали по договора за финансов лизинг. Правото на „П.Л.” ЕООД да развали лизинговия договор следва да се приеме и за надлежно упражнено, тъй като по делото се установява, че лизингодателят е направил изявление в тази насока с нотариална покана с рег. № 18918/ 06.12.2016 г. на нотариус В.И., която е достигнало до лизингополучателя на 06.12.2016 г., видно от направеното от длъжностното лице – нотариус удостоверяване на това обстоятелство. Следователно договорът за финансов лизинг на недвижими имоти е развален, считано от 06.12.2016 г. Предвид липсата на обратно действие на развалянето по отношение на периодичните задължения за заплащане на вноските от възнаграждението и на разходите за ползване на лизинговите недвижими имоти, то лизингополучателят дължи да заплати тези от тях, които са възникнали и станали изискуеми до 06.12.2016 г., до който момент сделката е имала действие и е обвързвала страните по нея. Тези задължения съдът приема, че са в размер на 543 038, 19 лв. – неплатени пет лизингови вноски с падежи 31.07.2016 г., 31.08.2016 г., 31.09.2016 г., 30.10.2016 г. и 31.11.2016 г., на 86 488, 28 лв. – неплатени стопански разходи, дължими  представлява раздел Б, чл. 4 от договора за лизинг, и на 14 881, 40 лв. – лихви за забавено плащане на задълженията по договора за лизинг, в каквато насока са извънсъдебните изявления на двете страни по договора за лизинг. Кредиторът на тези задължения, който е лизингодателят „П.Л.” ЕООД, е заявил, че това е размерът на изискуемите до момента на разваляне на договора за лизинг и неплатени задължения, които са възникнали в тежест на лизингополучателя „Т.р.п.” ЕАД, което изявление е обективирано в нотариална покана с рег. № 18918/ 06.12.2016 г. Последното дружество пък е признало този факт, като е осчетоводило задължения в този размер от общо 682 697, 61 лв., което е видно от записите във финансовия отчет към 31.12.2016 г. – в доклада за дейността и финансовия отчет за годината, завършваща на 31.12.2016 г. на „Т.р.п.” ЕАД е посочено, че към 31.12.2016 г. размерът на текущите финансови задължения, които са осчетоводени, извън тези по договорите за кредит, възлизат на 683 000 лв., която сума съвпада по размер с тази, която дружеството дължи на „П.Л.” ЕООД, поради което и съдът приема, че именно задълженията по договора за лизинг са осчетоводени в неговото счетоводство. Осчетоводяването от лизингополучателя на задължения в претендирания от лизингодателя размер по своята същност представлява признание, изразено от него чрез конклудентни действия, че в негова тежест са възникнали такива задължения. Следва да се приеме за установено и това, че тези задължения не са погасени към 31.01.2017 г., тъй като от отчета за паричните потоци към 31.01.2017 г. е видно, че за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. не са правени плащания на никакви други задължения освен на публично-правни такива за данъци в размер на 2 053 000 лв. От вещото лице, изготвило заключението на извършената в производството съдебно-икономическа експертиза, е констатирано, че за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. освен плащанията, отразени в отчета за паричните потоци, са извършени и други такива в размер на 46 212, 30 лв., които, обаче, са към кредитори различни от лизингодателя, поради което и с тях не се погасяват описаните задължения, възникнали за длъжника по договора за финансов лизинг. От „Т.р.п.” ЕАД не се твърди и не се представят доказателства тези просрочени задължения да са погасени и след датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в хода на настоящото производство.

След като в производството се доказа, че в тежест на молителя по силата на търговска сделка – договор за лизинг, са възникнали парични задължения към дружеството „П.Л.” ЕООД за заплащане на месечни вноски от лизинговото възнаграждение, както и на разходи за ползване на лизинговите имоти, които са станали изискуеми и които той не е изпълнил към момента, то следва да се приеме, че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се приеме, че това дружество е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали „Т.р.п.” ЕАД притежава активи, с които да заплати както така възникналите в негова тежест парични задължения по търговската сделка за финансов лизинг, а така също и всички други краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на молителя и междинен финансов отчет към 31.01.2017 г., както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размера на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2012 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Т.р.п.” ЕАД краткотрайни активи е 5 097 000 лв., към 31.12.2013 г. – тя е в размер на 5 852 000 лв., а към 31.12.2014 г. – възлиза на 5 830 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че към всяка една от посочените дати молителят е имал краткосрочни задължения в размер по-малък от този на притежаваните за този период краткотрайни активи, а именно в размер на 1 357 000 лв. към 31.12.2012 г., на 2 720 000 лв. към 31.12.2013 г. и на 1 401 000 лв. към 31.12.2014 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за някоя от тези отчетни години в тежест на „Т.р.п.” ЕАД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на това дружество. С оглед на тези факти, следва да се заключи, че за всяка една от посочените финансови години молителят е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност, които са над референтните. Следователно към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. ответникът не е бил в състояние на неплатежоспособност.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че в края на следващия отчетен период – 31.12.2015 г., балансовата стойност на притежаваните от „Т.р.п.” ЕАД краткотрайни активи е намаляла с повече от 4 000 000 лв. и те възлизат на 1 011 000 лв. Към този момент балансовата стойност на краткосрочните задължения, които са възникнали в тежест на дружеството, са в по-голям от този на притежаваните към същата дата краткотрайни активи, а именно в размер на 1 420 000 лв. Това означава, че към 31.12.2015 г. молителят вече не е притежавал достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължени, поради което към тази дата стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, е със стойност от 0, 7120, която е под минималните референтни такива. Това налага извод за влошеното финансово - икономическо състояние.

Доколкото от изводите на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, се установява, че през 2016 г. дружеството „Т.р.п.” ЕАД е увеличило притежаваните от него краткотрайни активи, като увеличението е в голям размер, а именно от 1 692 000 лв., като балансовата им стойност към 31.12.2016 г. е достигнала сумата от 2 703 000 лв., а към 31.01.2017 г. увеличаването на балансовата стойност е още по-голямо, като към тази дата те възлизат на 4 006 000 лв. и същевременно е намален размера на краткосрочните задължения, то съдът следва да извърши подробен анализ на притежаваните активи, да прецени тяхната реална реализуемост и въз основа на това да отговори на въпроса дали състоянието на неспособност на молителя да погасява своите задължения, което е било налице към 31.12.2015 г., е преодоляно през следващия отчетен период и към датата на сезиране на съда.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не е недостатъчно, за да се направи извод дали един търговец е платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че следва да се анализира дали краткотрайнте активи, представляващи материални запаси и вземания могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени тяхната реализуемост – дали материалните запаси са продаваеми на пазара и съответно дали краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г., постановено по т. дело № 284/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013 г., постановено по т. дело № 685/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 31.12.2016 г. основната част от притежаваните от „Т.р.п.” ЕАД краткотрайни активи представляват краткосрочните вземания, които са 90, 16 % от общата сума на актива и са с балансова стойност  в размер на 2 437 000 лв. Към 31.01.2017 г. балансовата стойност на вземанията, по които кредитор е молителя и които не са изпълнени от длъжниците, са в още по-голям размер от 4 003 993, 12 лв., което е 99, 95 % от общата сума на актива /този размер съдът приема при съобразяване на размера на вземанията, посочен в таблицата на стр. 13 от заключението на изготвената СИЕ, от която е видно, че и активите, които са осчетоводени като финансови в междинният финансов отчет към 31.01.2017 г., всъщност представляват вземания по договор за заем и по договор за цесия/. Ето защо и съдът следва да отговори на въпроса дали притежаваните от молителя вземания са реално събираеми или не и при отчитане на съотношението актив към пасив да вземе предвид само тези от тях, които могат да се квалифицират като събираеми в кратък период от време.

От вземанията, които „Т.р.п.” ЕАД е притежавал към 31.12.2016 г. и към 31.01.2017 г., по делото са представени доказателства за възникване и изискуемостта само на тези от тях, които това дружество има към „П.” ЕАД по договора за наем, сключен между тези юридически лица.

От приетия като доказателство по делото договор за наем от 02.06.2010 г. се установява, че молителят има периодично вземане към наемателя „П.” ЕАД за получаване на месечна наемна цена за ползване на предоставения му под наем обект, представляващ сграда, паркоместа, сервизна зона, зона за търговия на открито и рекламен пилон, която е дължима за целия срок на действие на договора от 10 години. Между страните по тази сделка на 09.03.2016 г. е подписано споразумение, с което те са направили изявления, че към момента на подписването му наемодателят има вземания към наемателя за получаване на сумата от 346 016 лв., която представлява неплатени месечни вноски от наемната цена, дължими за периода от месец 10.2015 г. до месец февруари 2016 г., както и разходи за ползване на електрическа енергия през месец февруари 2016 г., които не са погасени. С това споразумение страните са се съгласили, че наемателят ще изплати забавеното си задължение на 9 равни месечни вноски с падеж 30-то число на съответния месец в периода от месец март 2016 г. до месец ноември 2016 г. От съдържанието на писмо, изпратено от „Т.р.п.” ЕАД, адресирано до „П.” ЕАД и получено от последното на 09.05.2016 г., обаче, е видно, че наемателят не е изпълнил тези сви задължения и в уговорения в споразумението срок, с оглед на което е преустановено действието на уговорката за разсрочване на изпълнението и това дружество се счита в забава от падежа на вноските, т.е. от 06.10.2015 г. за заплащане на месечната наемна цена за м. 10.2015 г., от 06.11.2015 г. за заплащане на месечната наемна цена за м. 11.2015 г., от 06.12.2015 г. за заплащане на месечната наемна цена за м. 12.2015 г., от 06.01.2016 г. за заплащане на месечната наемна цена за м. 01.2016 г. и от 06.02.2016 г. за заплащане на месечната наемна цена за м. 02.2016 г. С оглед на тези факти се налага изводът, че към момента неизпълнението на задълженията към молителя, които са възникнали в тежест на дружеството „П.” ЕАД, вече продължава дълъг период от време - от около година и половина, като всички усилия, положени от кредитора за събиране на тези вземания чрез предоставяне на нови срокове за изпълнение, чрез намаляване на наемната цена за в бъдещ с цел намаляване на финансовата тежест за наемателя, са били напълно неуспешни и се е стигнало до разваляне на договора за наем. Наред с това, съдът съобразява, че с решение на СГС от 17.02.2017 г. по отношение на длъжника на вземанията за наем „П.” ЕАД е открито производство по несъстоятелност, като съдът е определил 31.12.2012 г. за начална дата на неплатежоспособността на търговеца.

При съобразяване на обстоятелствата, че забавата на „П.” ЕАД да изпълни задълженията „Т.р.п.” ЕАД по договора за наем от 02.06.2010 г. продължава дълъг период от време, както и на това, че с решение на съда, коет съгласно чл. 634 ТЗ и чл. 630, ал. 3 ТЗ има незабавно действие по отношение на всички трети лица, е прието, че длъжникът по тези задължения е неплатежоспособен, т.е. не е в състояние да изплаща задълженията към своите кредитори поради липса на ликвидни активи, то настоящият съдебен състав намира, че вземанията на молителя към него, които участват в структурата на краткотрайните активи към 31.12.2016 г. и към 31.01.2017 г., следва да се определят като несъбираеми в краткосрочен план. С оглед на това и този актив губи характеристиката си на бързо ликвиден, т.е. на такъв, който може за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо и предвид липсата на ликвидност на вземанията на молителя към „П.” ЕАД, възникнали по договора за наем от 02.06.2010 г., те следва да се изключат от краткотрайните активи при изчисляване на показателите за ликвидност и съответно при извършване на преценка дали „Т.р.п.” ЕАД притежава достатъчно такива, с които да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения към кредитори.

На следващо място, съдът ще разгледа и осчетоводените вземания на молителя „Т.р.п.” ЕАД към дружеството „Л.Д.” ООД, които са възникнали по сключен между тези юридически лица договор за заем, за получаване на сумата от 3 188 673, 40 лв., представляваща неплатена главница, и за сумата от 213 607, 47 лв., представляваща неплатена лихва, и ще се произнесе по това дали те са реално събираеми в краткосрочен план.

В производството не са представени никакви доказателства за момента, в който описаните вземания по сключен договор за заем са възникнали, както и за това кога е настъпил техния падеж, поради което и не може да се направи извод за това дали те могат да бъдат събрани от длъжника въз основа на данни за продължителността на допуснатата забава.

При извършена служебна справка на вписаните обстоятелства и обявени актове в търговския регистър по партидата на заемателя „Л.Д.” ООД, обаче, се установява, че съществуват документи, от чието съдържание може да се направи заключение дали това дружество има възможност да погаси възникналите в негова тежест задължения към молителя с притежаваното от него имущество. В тази връзка съдът съобразява, на първо място, данните от обявения годишен финансв отчет на дружеството към 31.12.2014 г., от който е видно, че към тази дата краткотрайните активи, които то притежава, които служат за погасяване на задълженията към кредиторите, са вземания на стойност от 1 000 лв., както и парични средства в рамер на 21 000 лв., т.е. такива на обща стойност от 22 000 лв., които по размер не са достатъчни за погасяване нито на акцесорното, нито на главното задължения, възникнали по договора за заем, сключен с „Т.р.п.” ЕАД, всяко от които е в много по-голям размер. Другите активи, които „Л.Д.” ООД притежава съгласно записванията в счетоводния баланс са дълготрайни и те представляват акции и/или дялове от капитала на други дружества, част от които са и 100 % от акциите от капитала на дружеството – молител в настоящото производство. Последните, обаче, не са източник на средства за погасяване на краткосрочните задължения на търговеца, каквито с атези по заема.

Освен това, съдът съобразява и това, че по партидата на „Л.Д.” ООД в търговския регистър е обявена молба от 19.04.2017 г., подадена до СГС, от това дружество за откриване на производство по несъстоятелност по оношение на него. В молбата е направено изявление, че към 19.04.2017 г., когато съдът е сезиран с искане по чл. 625 ТЗ, активите, които то притежава са само 100 % от акциите от капитала на две дружества - „Т.р.п.” ЕАД и „Т.р.п. 2” ЕАД, както и че не може да погаси нито на падежа, нито в последващ момент възникналите в негова тежест задължения към кредиторите си – „БТК” АД и молителя „Т.р.п.” ЕАД.

След като от страна на длъжника по договора за заем, от който са възникнали вземания в полза на молителя, е налице признание, че не притежава никакви краткотрайни активи, с които да може да изпълни тези свои задължения на падежа, а и след това в краткосрочен план, което се установява и от данните в обявения в търговския регистър финансов отчет за притежаваните от него активи, то съдът приема, че тези вземания не могат да бъдат реално събрани в кратък период от време и съответно трансформирани в парични средства, с които да бъдат погасени задълженията към кредиторите, т.е. не са ликвидни. Ето защо те следва да се изключат от стойността на актива на „Т.р.п.” ЕАД към 31.01.2017 г. при изчисляване на показателите за ликвидност.

Следователно общата стойност на краткотрайните активи на „Т.р.п.” ЕАД към 31.12.2016 г. следва да се приеме, че възлиза на 2 332 787, 11 лв. /сумата е получена като от балансовата стойност на тези активи са извадени краткосрочните вземания към „П.” ЕАД в размер на 370 212, 89 лв., които към тази дата са възникнали и са били изискуеми/. Общата стойност на притежаваните от молителя краткотрайни активи към 31.01.2017 г. е 233 506, 24 лв. /сумата е получена като от балансовата стойност на тези активи са извадени краткосрочните вземания както към „П.” ЕАД в размер на 370 212, 89 лв., така и към „Л.Д.” ООД в общ размер на 3 402 280, 87 лв./.

При сравняване на стойността на краткотрайните активи, притежавани от „Т.р.п.” ЕАД към 31.12.2016 г., и размерът на възникнали в негова тежест краткосрочни задължения към тази дата, който съдът приема, че възлиза на сумата, отразена в записванията в съставените от него счетоводни документи, и който съгласно изводите на вещото лице е общо 2 953 000 лв., се налага изводът, че и за отчетната 2016 г. това дружество не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения. Това се установява и от стойността на коефициента на обща ликвидност, който след корекциите, направени от съда с изключване на несъбираемите вземания, е 0, 7899, т.е. под минималната референтна стойност от 1. Стойностите и на останалите показатели за ликвидност също са под референтните такива. Това означава, че състоянието на неспособност на „Т.р.п.” ЕАД да изпълнява задълженията към кредиторите си, което се установи, че е настъпило през 2015 г., се е запазило и през 2016 г.

За да се отговори на въпроса дали това състояние съществува и към 31.01.2017 г. освен корекцията в стойността на краткосрочните активи, които следва да се съобразят, съдът намира, че следва да се извърши корекция и на размера на краткосрочните задължения към тази дата, посочен в заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза. Това е така, тъй като от разпита на експерта в съдебно заседание, проведено на 17.05.2017 г., се установява, че в стойността на тези задължения не са включени задълженията, които „Т.р.п.” ЕАД е поел към „БТК” АД като солидарен длъжник, които са тези, които се доказа, че са възникнали в негова тежест по договор за заем, сключен на 10.09.2014 г.. между „Б.Т.К.” ЕАД,  като заемодател, „Т.р.п. 2” АД, като заемател, и молителя. Доколкото по силата на договора за заем „Т.р.п.” ЕАД се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за всички негови задължения, възникнали по силата на тази сделка, то следва да се приеме, че кредиторът може да иска тяхното изпълнение в пълен размер от това дружество и съответно последното трябва да разполага с парични средства или други краткотрайни активи, с които да може да погаси тези задължения и то изцяло, ако претенцията бъде насочена към него. Те са в размер на поне 8 312 910, 63 евро с левова равностойност от 16 258 639, 99 лв., на колкото възлиза получената по този договор в заем сума, която подлежи на връщане. Както беше посочено, падежът на това задължение на заемателя и молителя, в качеството му на солидарен длъжник, е 10.09.2017 г., поради което и то следва да бъде включено в краткосрочните задължения на дружеството към 31.01.2017 г., които са тези чийто срок на плащане е в рамките на отчетната 2017 г.

При съобразяване на изложеното, се налага крайният извод, че към 31.01.2017 г. стойността на краткосрочните активи на „Т.р.п.” ЕАД е 233 506, 24 лв., а на краткосрочните му задължения е много по-голяма, а именно от 17 157 639, 99 лв., която е получена като към пасивите по счетоводен отчет е прибавено и задължението за главница по договора за заем, което е с падеж през 2017 г. Следователно коефициентът на обща ликвидност към тази дата е 0, 0136, която стойност е много под минималните референтни такива. Това безспорно показва, че към 31.01.2017 г. финансово - икономическо състояние на молителя е силно влошено и той не е способен да изпълнява краткосрочните си задължения.

След като „Т.р.п.” ЕАД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства, за да стори. Ето защо и така установената невъзможност на молителя да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.

Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни своите краткосрочни задължения продължава повече от две последователни години – отчетната 2015 г. и 2016 г., а и към момента, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че по отношение на „Т.р.п.” ЕАД са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на това юридическо лице трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.

Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.

В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Т.р.п.” ЕАД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.

В производството са представени доказателства, от които може да се установи, че най-ранната дата на настъпване на изискуемостта на някое от задълженията, които са възникнали в тежест на молителя, е тази на падежа на задълженията за заплащане на неплатените пет лизингови вноски, дължими по договора за лизинг, сключен на 06.12.2010 г., които са в общ размер от 543 038, 19 лв., които са на следните дати 31.07.2016 г., 31.08.2016 г., 31.09.2016 г., 30.10.2016 г. и 31.11.2016 г. Описаните задължения, които както беше посочено, произтичат от търговска сделка, са на значителна обща стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения към кредиторите.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото се доказа, че към 31.12.2016 г. „Т.р.п.” ЕАД има изискуеми задължения по търговска сделка, които са в общ  размер от над 543 038, 19 лв., който е значителен, поради което и към тази дата може да се направи извод, че е налице спиране на плащанията на изискуемите задължения на този търговец към всички негови кредитори. Освен това, в производството е установено, че към тази дата дружеството не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща своите текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към 31.12.2016 г. е на стойност под референтните такива /0, 7899/, като към 31.01.2017 г. стойността му намалява значително /0, 0136/ и не са събрани данни, че тази тенденция може да се преодолее, даже напротив това следва да се изключи, тъй като от този момент дружеството е прекратило и основната си дейност по отдаване под наем на недвижими имоти, поради прекратяване на договора за лизинг, по силата на който те са му били предоставени за ползване. Съдът намира, че по делото не може да се установи с категоричност по-ранна дата през 2016 г., към която да се приеме, че молителят е нямал активи, с които да погасява изискуемите си задължения към всички свои кредитори, тъй като от отчета за паричните потоци за 2016 г. е видно, че той е имал парични постъпления на значителна стойност от 1 496 000 лв., поради което и не е ясно точно в кой момент през 2016 г. те не са били достатъчни за изпълнение на краткосрочните задължения с настъпил падеж. Ето защо и 31.12.2016 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че „Т.р.п.” ЕАД има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.

Съдът намира, че въпреки, че в  молбата по чл. 625 ТЗ, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, е налице позоваване на свръхзадълженост, като отделно основание за откриване на производство по несъстоятелност, то всъщност в обстоятелствената част не се сочат никакви конкретни обстоятелства за това, че то е настъпило. Напротив, навсякъде молителят се позовава само на невъзможността си да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки, което по своя характер представлява твърдение за наличие единствено на платежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Ето защо съдът приема, че в случая е направено искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Т.р.п.” ЕАД само на едно основание и то е неплатежоспособност на този търговец, поради което и не може да се произнася дали и кога е настъпило състояние на свръхзадълженост.

На следващо място, при произнасяне по молбата на „Т.р.п.” ЕАД за откриване по отношение на него на производство по несъстоятелност, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че от приетото в производството заключение на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 31.01.2017 г. това дружество изобщо не разполага с парични средства, с които да покрие началните разноските в производството по несъстоятелност, тъй като наличните такива са само в размер на 16, 58 лв. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 07.06.2017 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Т.р.п.” ЕАД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.

Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 13.06.2017 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 27.06.2017 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Т.р.п.” ЕАД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.

С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „Т.р.п.” ЕАД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2016 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Т.р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Т.р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по т.д. № 748/ 2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.

УКАЗВА на кредиторите на „Т.р.п.” ЕАД и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.

УКАЗВА на кредиторите на „Т.р.п.” ЕАД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.

            ОСЪЖДА „Т.р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

           

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на  вписването му на основание чл. 622 ТЗ.

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.

 

 

 СЪДИЯ: