№ 2714
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110135329 по описа за 2024 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът К. А. Г. твърди, че на 1.6.2006г. сключили с „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД –
дружество, прекратено поради вливане в ответното дружество „Уникредит Булбанк“ АД,
договор за ипотечен кредит, като с анекс 1/27.5.2016г. договорът бил изменен. Твърди се, че
с решение № 5426/27.5.2022г. по дело № 44109/2021г. на СРС, 174 – ти състав, съдът е
обявил за нищожни, като неравноправни, клаузите на договора, които уреждат валутния
риск за кредитополучателя- разпоредбите на чл.8; 10, ал.4, ал5, ал.9, ал.10, както и клаузите
на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, които се сочи, че уреждат превалутирането на главницата от
швейцарски франкове в лева при курс 1,7931000 за един шв.фр.Твърди се, че с решението,
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 9826,45 лева – недължимо платени суми
за анюитетни вноски за период 3.6.2016г.- 26.7.2021г. по договора. Ищецът е твърдял в
исковата молба, че за период 1.7.2006г. до 26.5.2016г. ответното дружество е получило в
повече от дължимото , тъй като е прилагал обявените за нищожни разпоредби. Сумата
изчислява, като разлика между размера на изчислени и платени от ищеца въз основа
нищожните разпоредби 118 анюитетни вноски в период 1.7.2006г. до 26.5.2016г и размерът
на вноските, които ищецът дължи и би следвало да плати, ако не се вземат предвид
обявените за нищожни разпоредби на договора- в случай, че вноските са изчислени по цена
1,25149 лева за един шв.фр. В уточнителна молба № 299296/24.9.2024г., в изпълнение на
указанията на съда, ищецът е посочил, че твърди недължимо платена сума за анюитетни
вноски за период 1.7.2006г.- 26.5.2016г., формирана от главница и възнаградителна лихва,
като се твърди, че ежемесечно е погА.вал всяка месечна анюитетна вноска, съдържаща част
от главница и част от лихва в променливо съотношение, като първоначално, анюитетната
вноска е погА.вала предимно възнаградителната лихва, а към края на периода – основно
1
главницата.
В отговор на изложеното, ответното дружество потвърждава твърдението на ищеца,
че за исковия период кредитът е погА.ван чрез директен дебит / в молба по чл.143 ГПК е
посочено, че от отпускането на кредита, до 30.7.2007г., анюитетните вноски са погА.вани
чрез директен дебит, като в открито съдебно заседание от 28.11.2024г. е пояснено, че от
сметката в швейцарски франкове, банката е удържала вноската/ а след това – с вноски на
каса, които, отново в това о.с.з. е изложено като твърдение, че ищецът е внА.л на каса, във
шв.фр. Ищецът посочи, че в повечето случаи, швейцарските франкове са били
превалутирани преди внА.нето на каса.
Предявява се осъдителен иск за връщане на сочената сума, която се счита, че е
платена при изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, като в о.с.з.
от 30.1.2025г., СРС допусна изменение на иска, чрез намаляване на размера му до сумата от
10134,57 лева, като за горницата, до сумата 14000лева, ищецът упражни правото си да се
откаже от иска.
Ответното дружество, в срока за отговор, е упражнило правото си на отговор, като
оспорва иска, като счита, че силата на пресъдено нещо по предишния правен спор, не
препятства защитата му да направи възражение за погасителна давност на вземането,
предмет на иска, като се сочи, че давността за вземането е 5 – годишна, като се счита, че
същата е започнала да тече от получаването на сумата от ответника. Излагат се доводи, че с
исковата молба по предишното дело, заведена на 26.7.2021г., теченето на давностния срок е
прекъснато, като погасени по давност са всички вземания преди 26.7.2016г. Сочи се, че
доколкото Директива 93/13 няма директен ефект, а и същата е възприета в националното
право, то и срокът на давността се урежда от него. Сочи се, че националната правна уредба
не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на
потребителя да иска връщане на платените суми въз основа неравноправни клаузи, правото
на иск не е ограничено със срок. Прави се тълкуване на практиката на СЕС, обосновавайки
прилагането на принципа на ефективност и принципа на равностойност, като се счита, че
към предявяване на първоначалната искова молба ищецът е бил запознат с правата си
националния закон.
В писмената защита, към изложеното в отговора, е изложен и довод, че вземанията
му са начислени на основание чл.4 от договора – необявена за нищожна клауза, поради което
и сумата е събрана на валидно основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, прието без възражения от страните, за доклад по
делото, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
1.6.2006г. ищецът и „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД са сключили договор за ипотечен кредит,
с анекс 1/27.5.2016г. договорът бил изменен, че клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, уреждат
превалутирането на главницата от швейцарски франкове в лева при курс 1,7931000 за един
2
шв.фр.
На основание чл.298,ал.1 ГПК, между страните с влязло в сила на 17.10.2023г.е
формирана сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 44109/2021г. на СРС, 174 – ти състав /
образувано по искова молба от 27.7.2021г./ за следните обстоятелства: нищожността на
разпоредбите на чл.8; 10, ал.4, ал5, ал.9, ал.10, както и клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, че
сумата от 9826,45 лева – платена от ищеца за период от 3.6.2016г. – 26.7.2021г. съставлява
разликата между превалутирана главница, по курс за 1 шв.фр. - 1,7931000 лева и по курс на
БНБ към датата на сключване на договора за 1 шв.фр. - 1,25149 лева.
Предвид същата разпоредба на чл.298,ал.1 ГПК, не следва да се събират
доказателства, че към 1.6.2006г. курсът на БНБ за 1 шв.фр. възлиза на 1,25149 лева, към
27.5.2016г. - 1,76710 лева.
Съгласно представения по делото договор за кредит, сключен на 1.6.2006г., банката е
предоставила на кредитополучателя сумата от 49007 шв.фр. в заем, при усвояване не по –
късно от 2.7.2006г.,която сума ще се преведе по разплащателна сметка в швейцарски
франкове. Съгласно чл.4 от договора, погА.ването на кредита се извършва по посочена
разплащателна вноска на 300месечни вноски, първите 12, считано от 5.7.2006г. до 5.6.2007г.
в размер 230шв.фр., представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база
фиксиран лихвен процент по чл.9,ал.1; останалите 287 броя, към датата на договора –310
шв.фр., последната изравнителна – 299,21 шв.фр., 0,21 шв.фр., формирани от главница и
лихва, като в същата разпоредба е вписано, че актуализацията на базовите лихвени проценти
на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т.3,12,4а
ОУ, за което кредитополучателят дава съгласие. В чл.9 от договора е предвидено, че за
усвоените суми, се заплаща лихва- първите 12 месеца, фиксирана от 2,9 %, на годишна база,
за останалия период – лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на
договора годишен лихвен процент, определен от сбора на базов лихвен процент на банката
плюс надбавка -0,366 %, който към момента на подписване на договора е 6,27583 %. В
чл.10,ал.4 е предвидено, че кредитополучателят има правото да поиска банката да
превалутира предоставения му ипотечен кредит в шв.франкове, съответно – в български
лева или евро/…/, като кредитополучателят се съглА.ва изрично с подписване на договора,
банката да превалутира кредита в лева или евро по търговски курс купува на банката към
датата на превалутирането и лихвени проценти, съгласно действащия лихвен бюлетин за ФЛ
на банката за съответната валута и кредит; ал.5 – с подписване на договара,
кредитополучателят се съглА.ва банката да има право служебно да превалутира заема в лева
или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти
съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута.
Правото за служебно превалутиране възниква в полза на банката единствено в случай, че
средната стойност на шв.фр. към български лев за текущо полугодие, определена като
усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарски франк за
съответното полугодие се повиши с 20 %, в сравнение със средната стойност на
швейцарския франк към български лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В
3
ал.9 е предвидена декларация от страна напотребителя, че е запознат, че превалутиването
може да доведе до повишаване на месечните вноски, а в ал.10- че тези разпоредби са му
разяснени.
С анекс 1/27.5.2016г , е посочено, че отпусната сума е в размер 49007шв.фр.,
редовната главница възлиза на /чл.2,3/35898,81 шв.фр., начислена е неизискуема лихва
285,65 шв.фр. / чл.2,4/, посочен е размер на превалутирана редовна главница при курс
1.793100 – 69211,53 лева /чл.2,5/, 512,20 лева – превалутирана лихва при този курс / чл.2,6/,
като в чл.4 от анекса е посочено как се формира цената на кредита – ГЛП се формира,
според валутата на кредита и периодичността на олихвяване от приложиния към датата на
олихвяване пазарен лихвен индекс плюс фиксирана надбавка – за 27.5.2016г.- 5.6.2031г., по
кредити, изплащани чрез анюитетни вноски /чл.4,1/, тримесечния Софибор възлиза на
0,143%, фиксирана надбавка от 4,157 %, ГРП възлиза към датата на анекса, на 4,3 %. В чл.11
от анекса е посочено бланкетно, че възнаградителната лихва ще се формира по посочения в
чл.4,1 и 4,2 начин, препращайки към формулата н чл.9,4 и 9,5 ОУ, като съгласно чл.11,3
страните са се съгасили, че ГЛП се променя автоматично съобразно промяната на
договорения, приложим пазарен лихвен индекс и при условията, установени в т.9,4 и 9,5ОУ,
като промяната влиза в сила автоматично.
С влязло в сила на 17.10.2023г. решение на СРС, 174- ти състав по дело №
44109/2021г., по иск от 27.7.2021г. на К. Г. против Уникредит Булбанк АД, за признаване на
отделни клаузи на договора за кредит и анекса за нищожни, като неравноправни, и връщане
на дадено, на основание тези неравноправни клаузи, разпоредбите на чл.8, чл. 10, ал.4, ал.5,
ал.9 и ал.10 за нищожни; приел е, че с чл.2,3 и 2,5 от анекс 1, ищецът за период от 3.6.2016г.-
26.7.2021г. – сумата от 9826,45 лева, недължимо платени анюитетни вноски.
Ответникът е представил лихвен лист, от който е видно, че за период 1.5.2007г. до
26.5.2016г. ГЛП е променян / 2,9 за вноска 5.5.2007г./, 6,924 за вноска 5.72007г., 6,989 за
вноска 5,12.2008г.
По делото е приета, неоспорена от страните първоначално заключение и
допълнително заключение, които следва да се разгледат съвместно, като съдебно –
счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че към 1.6.2006г., валутният курс на БНБ за 1
швейцарски франк, възлиза на 1,25149 лева; а към 26.5.2016г.- 1,76599 лева.
За исковия период, ищецът е заплатил сумата 10392,06 шв.фр. главница, които се
равняват на 13005,56 лева по курс на БНБ от 1,25149 лева за шв.фр., за възнаградителна
лихва – 31059,83 шв.фр., която възлиза на 38871,07 лева; общо, ищецът е платил 41451,89
лева анюитетни вноски, като за исковия период ищецът е платил за главница, в повече,
сумата 2709,33 лева, и 7425,24 лева възнаградителна лихва – общо 10134,57 лева, платена в
повече, вследствие на увеличения валутен курс. Вещото лице е изследвало за период
12.5.2006г.- 7.5.2007г., неколкократни внА.ния от страна на ищеца по разплащателна сметка
в швейцарски франкове, на внесена сума в лева, превалутирана в швейцарски франкове,
впоследствие, използвана за погА.ване на вземането, останалите вноски, са правени
директно в швейцарски франкове.
4
В приложение към допълнителното заключение, вещото лице е изследвало разликата
между реално платената сума за главница и лихва / в швейцарски франкове.
Изложеното се установява от събраните писмени и гласни доказателства и от
заключенията на вещото лице, които страните не оспориха и съдът прие.
Предявеният осъдителен иск се основава на твърдението, за недължимо платено от
ищеца, като разлика между размера на изчислени и платени от ищеца въз основа
нищожните разпоредби 118 анюитетни вноски в период 1.7.2006г. до 26.5.2016г и размерът
на вноските, които ищецът дължи и би следвало да плати, ако не се вземат предвид
обявените за нищожни разпоредби на договора- в случай, че вноските са изчислени по цена
1,25149 лева за един шв.фр.
По предявения иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже
плащането на сумата, а ответникът- основанието си да получи същата.
С влязлото в сила решение, СРС е приел, че всички атакувани разпоредби на
договора и анекса, даващи възможност на банката да превалутира предоставената в заем
сума от шв.фр. в лева или евро, включително и служебно, са нищожни, като аргументи за
нищожността, обоснована с противоречие със закона, са изведени, че в атакуваните
разпоредби е предвидено при превалутиране да се приложи неопределен и неопределяем
курс на банката за валутата, потребителят носи валутния риск, без предварително и
обосновано ясна информация за последиците от него, която, като се съчетае с правото на
банката едностранно да определя размера на валутния курс, води до нищожност. С оглед
изложеното, решаващият състав е приел, че разпоредбите на чл.8, чл. 10, ал.4, ал.5, ал.9 и
ал.10 за нищожни; приел е, че с чл.2,3 и 2,5 от анекс 1, се цели формираното задължение, въз
основа неравноправните клаузи и настъпилия валутен риск, да се приеме изрично от
потребителя и да му се придаде индивидуален характер, поради което и те за обявени за
нищожни. За частта от претенцията, разгледана при основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, съдът е
приел, че ищецът е погасил определена, превалутирана сума – главница, като дължимата
главница, в случай, че се приложи курс на БНБ за шв.фр. към датата на сключване на
договора, то и ищецът за период от 3.6.2016г.- 26.7.2021г. – сумата от 9826,45 лева,
недължимо платени анюитетни вноски за сочения период.
Ответникът, извън срока за отговор на исковата молба, едва в писмените бележки по
спора, сочи, че сумите, предмет на настоящото производство, са начислени на основание
чл.4 от договора за кредит, а не на основание обявените за нищожни разпоредби. Тук е
моментът да се посочи, че това твърдение, като основаващо позицията на ответника, че
сумата е начислена при наличието на основание затова, е следвало да се направи в срока за
отговор / чл.133 ГПК, предвид на обстоятелството, че възражение в този смисъл е
правоизключващо/. Дори да се приеме тезата на ответника за неконкретизацията на исковата
молба, която да обоснове възможността му да направи и по – късно, след изтичане на срока
за отговор, това твърдение, то крайният му срок е първото по делото о.с.з, проведено на
28.11.2024г., в което заседание делото е докладвано, и в което такова твърдение не е
наведено. Въпреки изложеното, същото е и неоснователно – не обосновава основанието на
5
ответника да получи, респективно - задържи даденото от ищеца.
Приложимите, необявени с решението за нищожни разпоредби на договора, са:
чл.4 от договора, погА.ването на кредита се извършва по посочена разплащателна вноска на
300месечни вноски, първите 12, считано от 5.7.2006г. до 5.6.2007г. в размер 230шв.фр.,
представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен процент
по чл.9,ал.1; останалите 287 броя, към датата на договора –310 шв.фр., последната
изравнителна – 299,21 шв.фр., 0,21 шв.фр., формирани от главница и лихва, като в същата
разпоредба е вписано, че актуализацията на базовите лихвени проценти на банката се
отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т.3,12,4а ОУ, за което
кредитополучателят дава съгласие. В чл.9 от договора е предвидено, че за усвоените суми,
се заплаща лихва- първите 12 месеца, фиксирана от 2,9 %, на годишна база, за останалия
период – лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора годишен
лихвен процент, определен от сбора на базов лихвен процент на банката плюс надбавка -
0,366 %, който към момента на подписване на договора е 6,27583 %.
От приложение 1, на лист 183, към основното заключение, е видно, че за период от
5.7.2006г. до 5.6.2007г., ГЛП, приложен от банката, е 2,9 %, след която дата, ГЛП е над 5,90
%. При задълбочена проверка на изложеното от вещото лице в двете заключения,
съотнесено с представените от самия ответник доказателства за начина на формиране на
анюитетната вноска, е видно, че поради превалутирането, от страна на ответника, въпреки
формалното спазване на разпоредбата на чл.4 и 9 от договора, ищецът е заплащал
анюитетна вноска, с която е погА.вал все по – малка сума от главница, и все по – висока
сума от лихва. И двете части на анюитетната вноска – главницата и лихвата, се определят
едностранно от страна на ответното дружество, същите не са с една и съща величина, с една
и съща величина е само самата анюитетна вноска – 310 шв.фр., съгласно графа 8 от
приложение 1 към основното заключение. Чрез решението на СРС, с което определени
клаузи са обявени за нищожни, по същество отпада основанието на ответното дружество да
изчислява лихвеният процент по посочения в двете разпоредби – чл.4 и 9 от договора,
начин, защото за ответника е налице забрана да „актуализира“ вноските, актуализирайки
собствения си базов лихвен процент.
Така че, макар ответникът, формално, да прилага посочения в чл.9 ГЛП – 2,9% и
5,9%, за ответното дружество липсва основание да начислява този лихвен процент.
Неравноправността на клаузите, определящи начина на изменение на лихвения процент, не
означава сама по себе си основателност на предявения иск по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. Тя
означава, че приложение в договорните отношения между страните следва да намери
първоначалният лихвен процент, уговорен в договора за кредит, без да се вземат предвид
евентуални едностранни увеличения на лихвата, извършвани от банката – ответник.
От неоспореното от страните и прието от СРС заключение е видно, че ако ответното
дружество беше приложило при изчисляване на частта от главница и възнаградителна лихва
курс от 1,25149 лева към 1 шв.фр., то ищецът щеше да заплати сумата от 10134,57 лева по –
малко на ответното дружество. Следователно, изложеното обуславя основателността на
6
претенцията, тъй като даденото на основание нищожна разпоредба от договора подлежи на
връщане, като дадено при изначална липса на основание, при хипотезата на чл.55,ал.1,пр.1
ЗЗД.
Основният спорен въпрос, въведен от ответника по претенцията своевременно, с
отговора на исковата молба, е по въпроса дали вземането е обхванато от погасителна
давност, което възражение противно на разбирането на ответника, би довело до
неоснователност, а не недопустимост на предявения иск.
Предмет на притезанието по съдебното решение по гр.д.№ 44109/2021г., е иск за
нищожност на конкретни разпоредби от договора и анекса, както и иск за връщане на
дадено, въз основа на нищожните разпоредби – при същите факти, предмет на настоящия
спор, но за различен период. Страните по делото са същите.
С т.7, от Постановление на Пленума на ВС 1/1979г. е прието, че погасителната
давност на недължимо платено вземане, е петгодишна, и тече от датата на имущественото
разместване – тоест, от плащането. Пред СЕС са повдигани няколко преюдициални
запитвания по приложението на Директива 93/13, относно приложимостта на давностния
срок по реституционни претенции, на потребителя, в случай, че реституционната претенция
се основава на изключена неравноправна клауза от договора, тъй като давността за
вземането, по правило, се урежда от националното право. По тях, СЕС се произнА. с насоки
по отношение на установените от националните законодателства ред и условия за връщане
на даденото от страна на потребителя, които не следва да бъдат по – неблагоприятни, от
тези относно сходни съдебни производства по вътрешното право/принцип на
равностойност/, или да правят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред /принцип на
ефективност/ - така в решение от 26.10.2006 г. по дело C-168/05, Mostaza Claro, т. 24;
решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19, т. 83; решение от
22.04.2021 г. по дело C-485/19, т. 52.
СЕС приема, че противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен
характер, предявени от потребител с цел претендиране на права, черпени от Директива
93/13, само по себе си не противоречи на принципа на ефективност, стига прилагането му на
практика да не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени с тази директива (така в решение от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/19
и C-782/19, т. 40; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19, т. 92;
решение от 25.04.2024 г. по дело C-484/21, т. 27). Счетено е, че давностен срок може да бъде
съвместим с принципа на ефективност, ако потребителят е имал възможност да узнае за
правата си, преди този срок да започне или да изтече (в този смисъл решение от 10.06.2021 г.
по съединени дела C-776/19 и C-782/19, т. 46; решение от 09.07.2020 г. по съединени дела С-
698/18 и С-699/18, т. 67; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19, т.
91). В решение от 25.04.2024 г. по дело C-484/21, т. 32-35, и решение от 25.04.2024 г. по дело
С-561/21 на СЕС, т. 36-38, са дадени разяснения, че давностният срок по реституционни
претенции, който започва да тече от датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е
7
установена неравноправността на съответната договорна клауза в потребителския договор и
е обявена нищожността й, е съвместим с принципа на ефективност, тъй като потребителят
има възможност да се запознае с правата си, преди този срок да започне да тече или да
изтече, като продавачът/доставчикът си запазва възможността да докаже, че потребителят е
знаел или разумно е можел да знае за неравноправността й, преди да бъде постановен такъв
съдебен акт. В същия смисъл е и даденото от СЕС тълкуване с оглед принципа на правна
сигурност в т. 39-42 и в т. 1 от диспозитива на решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/21.
При съобразяване на горното тълкуване, се налага изводът, че за вземанията, предмет
на делото, не може да се приеме, че по този дългосрочен потребителски договор, към
момента на сключването му, респективно – момента на получаване на сумата от ответника,
потребителят е знаел или е можел да знае за неравноправния характер на атакуваните по
гр.д.№ 44109/2021г. клаузи. Договорът е сключен през 2006г., изменен с анекс през 2016г., и
срокът му е до 2031г. ищецът е заплащал вземанията, претендирани от ответника за
анюитетни вноски за период 1.7.2006г. до 26.5.2016г., както и през период 3.6.2016г.-
26.7.2021г/ това обстоятелство е видно от мотивите на соченото решение на СРС/. И по
предишното производство,и по настоящото, неясен до приключване на устните състезания, е
бил размерът на недължимо платеното, което е довело до процесуално действие по
намаляване на исковете.
Преценката затова „знание“, посочено по – горе, е конкретна, въз основа на
установените по делото обстоятелства. Ответната банка твърди, че към датата на
предявяване на иска, по соченото дело, ищецът е знаел за неравноправността на клаузите, на
които основава претенцията си. Съдът споделя този довод, защото в самото решение е
предадено твърдението на ищеца, че клаузите са неравноправни, респективно, с исковата
молба, е предявена претенция за връщане на даденото въз основа приложените нищожни
разпоредби, разликата е само в периода на претенцията, както и в неустановения й размер.
Следователно, към датата на предявяване на иска, въз основа на който е образувано гр.д.№
44109/2021г., потребителят е можел да знае за неравноправния характер на атакуваните
разпоредби, и тази дата би следвало да се приеме за дата, от която за него да тече давността
за вземането по реституционната претенция. /В този смисъл са и разсъжденията в Решение
№ 106/15.07.2024 г. по т.д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., и Решение №
124/24.7.2024г. по т.д.342/2023г. на ТК, Първо отделение.
Между страните е отделено за ненуждаещо се от доказване, че исковата молба по
гр.д.№ 44109/2021г.е предявена на 27.7.2021г., като към датата на предявяване на иска,
предмет на настоящото производство – 13.6.2024г., не е изтекъл 5-годишния давностен срок
за вземането, предмет на делото, като на основание чл.116,б.б ЗЗД и с предявяване на иска,
давността за вземането е прекъсната. Ето защо, СРС намира възражението за неоснователно,
а да се приеме тезата на ответната страна, че давността за вземането, предмет на
настоящото производство, е започнала да тече от датата на плащането, съставлява именно
„невъзможност за упражняване на правата, предоставени в Директива 93/13, чрез
противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен характер, предявени от
8
потребител с цел претендиране на права, черпени от Директива 93/13, защото прилагането
на приетото в т.7 на Постановление на Пленума на ВС 1/1979г., на практика прави
невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с тази
директива. Поради изложеното, настоящият състав приема, че възражението за давност е
неоснователно.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира 560 лева държавна такса, 600 лева депозит за първоначално
заключение и 57 лева за допълнително заключение, както и определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАДв, което следва да се определи, на основание
чл.7,ал.2, т.2 НМРАВ на сумата от 1300лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, площад „Света Неделя“ № 7, да заплати на К. А. Г. ЕГН **********
с адрес град София, ж.к.Надежда, блок 315, вход В, етаж 8, ап.54 на основание чл.55, ал.1
предл.1 от ЗЗД сумата от 10134,57 лева - представляващи платени при изначална липса на
основание /нищожни разпоредби на договор за кредит № 5/1.6.2006г., изменен с анекс №
1/27.5.2006г./ анюитетни вноски за период 1.7.2006г.- 26.5.2016г., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска – 13.6.2024г. до плащането, и сторените по делото разноски от
1160 лева.
Определя, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено безплатно
представителство на ищеца по делото от 1300лева.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, площад „Света Неделя“ № 7, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, да
заплати адвокат М. М. И. ЕГН **********, САК, вписан в Единния адвокатски регистър с
личен № **********, с адрес град София ж.к.Овча купел, блок 507, вход Б, ап.53 сумата
1300лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна
жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9