РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Бургас, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501021 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Фератум България“ – ЕООД – ответник в първоинстанционното производство, срещу
Решение №116/23.03.23г. по гр.д.№1140/22г. на Районен съд Несебър, с което на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на З. Ц. Ц., сумата
от 316,24 лв. - такса за банкова гаранция към фирма-партньор, платена при липса на
основание - нищожна клауза по Договор №732250 за предоставяне на потребителски
кредит от 15.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба - 19.10.2022г., до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 50 лв., представляваща направени по делото разноски за платена
държавна такса; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати
на адвокат Десислав Веселинов Михайлов от АК Пловдив, сумата от 400 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Оспорва извода на НРС, че договорът е нищожен на осн. чл.10, ал.1 ЗПК,
като намира, че съгл. чл.22 ЗПК, за да се приеме такава нищожност следва
кумулативно всички изисквания на чл.10, ал.1 да не са спазени. Оспорва извода на
НРС, че таксата гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите,
като анализира нормата на чл.19, ал.1 ЗПК и §1 ЗПК и формира извод, че договорът за
гаранция не е задължително условие за получаване на кредит и не подлежи на
включване в ГПР. Потребителят има и други възможности – да посочи поръчител.
Излага съображения, че договорът за гаранция е вид договор за поръчителство и
1
таксата съставлява възнаграждение за поръчителя.
Въззивникът пунктуално посочва начина за сключване на договор за кредит
и договор за гаранция, като обосновава тезата, че са налице два различни договора с
различни правни субекти, поради което възнаграждението за поръчителя не е част от
ГПК. На последно място подробни съображения въззивникът излага досежно
възнаграждението, присъдено в полза на адв. Михайлов в условията на чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ, за да обоснове извод, че по делото не
са налице доказателства за материалното състояние на ищцата и за наличие на
законовите предпоставки за оказване на безплатна адвокатска помощ в нейна полза.
Въззиваемият – ищец въззиваемия – ищец З. Ц. Ц. чрез адв.Михайлов
представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. С позоваване на съдебна практика, споделя извода на
НРС, че в ГПР следва да бъде включена таксата гарант, а заплащането й е лишено от
основание и подлежи на връщане – излага съображения.
С позоваване на съдебна практика, въззиваемата оспорва изложеното в
жалбата, досежно оказаната безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, относно сключен между ищцата и ответното дружество
Договор №732250 за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2019г., съгласно
който ответникът предоставил на ищцата сума, в размер на 800 лева, при ГЛП 8.47 %,
ГПР в размер на 49.03% и дължима сума за връщане в размер на 867,76 лева, на 4
вноски с първа падежна дата 14.04.2019г. Установил е, че съгласно т. 5 от Договора, че
същият е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на
ответното дружество, за което било уговорено възнаграждение за поръчителя, в размер
на 316.24 лева. Установил е, че ищцата е заплатила всички суми по договора за кредит,
в т.ч. и сумата от 316.24 лева. Поради това и на осн.чл.272 ГПК, въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им
част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Според разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от
ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 (относно годишният
процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Според нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В
настоящия случай въззивната инстанция намира, че клаузите, свързани със
сключването на договор за поръчителство (гаранция) - чл. 5 от договора за кредит, са
нищожни, като заобикалящи закона - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Чрез уговарянето на платено
поръчителство с фирма – партньор, възнаграждението за последния води до
оскъпяване на кредита, независимо от изричните формулировки в договора, че цената
на поръчителството не е част от договора и поради това не се включва в ГПР. Поради
тази причина и на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е
2
нищожна като противоречаща на цитираните законови разпоредби. Съобразно
основния предмет на договора (за кредит, с уговорено възнаграждение в размер на
договорна лихва), страните биха сключили същия и без тази клауза. Даденото по тази
нищожна клауза, следва да се считат за дадено без основание по смисъла на чл. 55, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД и подлежи на връщане.
Поради изложените съображения, искът е основателен. Решението на
Несебърския районен съд, с което е уважен, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на съдебно – деловодните разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение: Съгласно трайно установената съдебна практика (напр. Определение
№ 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Бонка Йонкова Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков и редица други), „предвиденият в § 2а ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 г. начин, по който се формира минималният размер на
адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както
за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и
неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на възнаграждението се
определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран
по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл.
80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в
приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен
върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС.“
„Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ са: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. и 2) в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1
ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски“.
Следователно не могат да бъдат споделени оплакванията на въззивника, че
съдът следва да преценява наличието или липсата на законовите предпоставки за
оказване на правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Достатъчно е в договора за правна
защита и съдействие да е посочено това основание, за да се приеме, че защитата се
осъществява по този ред.
Не могат да се споделят и съображенията на въззивника, че обстоятелството,
че ищцата не е поискала освобождаване от такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК
или че не е поискала предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК, следва да се
тълкува като наличие на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, респ. –
липса на предпоставки за оказване на безплатна правна помощ. Основания за това не се
съдържат нито в процесуалния, нито в специалния закони – чл.38 ЗАдв. не посочва
предпоставките, при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ, нито
препраща към разпоредбите на процесуалния закон.
По изложените съображения, искането на ищцата за присъждане на
възнаграждение за оказана й безплатна адвокатска помощ пред първата и въззивната
инстанция е основателно.
По отношение на размера следва да се каже: Разпоредбата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ е неприложима, съгласно даденото задължително тълкуване с решение на
СЕС по дело С-438/22, защото противоречи на правото на ЕС. Националната
юрисдикция е длъжна да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде
определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна
сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. Съобразявайки тези
обстоятелства съдът намира, че на адвоката, оказал безплатна правна помощ на
ищцата, се дължи възнаграждение за защита пред първата инстанция. При определяне
на неговия размер следва да се вземе предвид на първо място цената на иска; на
3
следващо място – фактическата и правна сложност на спора; броя съдебни заседания и
обема от доказателства и доказателствени средства, които се ангажират от двете
страни. В настоящия случай цената на иска ниска - 316.24 лева. Спорът се
характеризира с ниска фактическа и правна сложност, доколкото спорове от този вид
са преобладаващи за разглеждане в първоинстанционните съдилища. Делото е
разгледано в едно съдебно заседание. И двете страни са представили писмени
доказателства. Поради това за първоинстанционното производство възнаграждение в
размер на 400.00 лева, с включен ДДС отговаря на горепосочените критерии.
Първоинстанционното решение, с което е определено адвокатско
възнаграждение, в размер на 400.00 лева е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Във въззивното производство е проведено едно съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ищцата не се е явил. И двете страни не са представили
доказателства. Спорът се характеризира с ниска фактическа и правна сложност,
доколкото спорове от този вид са преобладаващи за разглеждане и във въззивните
съдилища. Поради това възнаграждение в размер на 200.00 лева без ДДС (240.00 лева с
включен ДДС) отговаря на горепосочените критерии.
В полза на адв. Десислав Михайлов – процесуален представител
въззиваемата страна, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на
240.00 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №116/23.03.23г., постановено по гр.д.№1140/22г.
на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
„Фератум България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София ул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, да заплати на
адвокат Десислав Веселинов Михайлов от АК Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе" № 81, ет. 3, ап. Б, сумата, в размер на 240.00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена във въззивното
производство.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4