Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 12.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
КРАСИМИРА
КОНДОВА
при секретаря Нина Кънчева,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.
д. №25 по описа за 2021год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение
№260201/05.11.2020г. по гр.д.№740/2020г. на Сливенски районен съд, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от Д.В.Д. против И.В.И. искове с
правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 279,12лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 26.02.2020г. до окончателното изплащане и по чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 44,91лв. С решението са присъдени разноски на
ответника И.И. в размер на 300лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в
първоинстанционното производство Д.В.Д., като с нея
се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.
Във въззивната жалба, въззивницата Д.Д. чрез
пълномощника си адв. С. – П. *** посочва, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
На първо място посочва, че съдът по свое усмотрение е квалифицирал иска по
чл.59 от ЗЗД, въпреки че същият е депозиран по чл.55 от ЗЗД, вр. чл.91 от КСО. Намира за неправилен извода на районния
съд, че ответникът не се е обогатил със средствата, изтеглени от сметката на
починалата си майка, тъй като те били използвани за нейното погребение.
Посочва, че сумите, платени към Община Сливен, само за които има касов бон с
дата, са платени на 05.09.2018г., т.е. преди да е получил последната пенсия на
майка им. Документа за разходите към погребалната агенция не бил датиран и към
него нямало приложен касов бон. Но дори и да се приеме разхода за извършен от
ответника, то това било сторено преди получаване на пенсията – преди
07.09.2018г. Следователно, ответникът е имал пари да заплати погребението и не
се е нуждаел от последната пенсия за това, а по закон половината от тази пенсия
е бил да предостави на своята сестра, също наследник на С. И.. Посочва, че
ответникът имал средства, тъй като още на 05.09.2018г. изтеглил от сметката на
майка им друга сума – 1960лв. – предмет на спор по друго дело. Въззивницата посочва, че към 07.09.2018г. ответникът вече е
изпълнил един свой морален дълг – с изтеглените на 05.09.2018г. вече е заплатил
погребението, поради което на основание чл.91, ал.1 от НПОС половината от
пенсията е следвало да се изплати на нея. Посочва, че след завеждане на
настоящото дело пред районния съд узнала, че изтеглянето на средствата от
сметката на починалата й майка е направено с пълномощно с нотариална заверка на
подписа на С. И. от 13.12.2013г., но съгласно чл.41, ал.1 от ЗЗД пълномощното
било прекратено със смъртта на упълномощителя. Счита,
че с изтеглянето на последната пенсия ответникът вече е изпълнил своя морален
дълг и се е обогатил със сумата от 279,12лв., като е довел умишлено до
обедняването на сестра си с тази сума. С оглед изложеното, въззивницата
моли съда да отмени изцяло решението на СлРС и да
постанови ново, с което да уважи главния и акцесорен
иск като основателни и доказани.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна - И.В.И. чрез
пълномощника адв. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият И.И. чрез пълномощника адв. Д.Н.Д. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира
първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивният съд да го потвърди. Посочва, че не оспорва
изтеглянето на сумата от 520,74лв., но твърди, че е била за покриване на
разходите по погребението на майка им, като въззивницата
не е поела никаква част от тези разходи. Служебната бележка от погребалната
агенция била годно доказателства за посочения в нея разход и правилно била
кредитирана от районния съд, като не е била своевременно оспорена. Правната
квалификация, направена от районния съд намира за правилна. Посочва, че
предмета на спора бил стриктно спазен от районния съд, като е направил ясни и безпротиворечиви изводи на база установените факти.
Претендира присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания съдът се е произнесъл
с нарочно определение по реда на чл.267 от ГПК, като е оставил същите без
уважение като преклудирани.
В с.з., въззивницата
Д.В.Д., редовно призована, не се явява
и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника й
адв. С. – П. ***,
която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба по
изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Излага подробни
съображения, аналогични с изложените във въззивната
жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемият
И.В.И., редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Д., който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения против нея отговор.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и
да потвърди решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното
решение е незаконосъобразно и неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.
Въз основа на събраните в
първоинстанционното производство доказателства /въззивният
съд не допусна събиране на доказателства във въззивното
производство, поради настъпила преклузия/ се
установява от фактическа страна следното:
Страните в производството Д.В.Д. и И.В.И. са брат и
сестра и единствени наследници по закон – низходящи от първа степен, съответно
дъщеря и син на С. Колева И., починала на 05.09.2018г.
На 05.09.2018г. И.В.И. ***
сумата от 70лв. – такса за погребение в стар гроб и сумата от 60лв. – такса за
ползване на гробни места до 15г.
Видно от служебна бележка,
издадена на 07.02.2020г. И.В.И. е заплатил на ЕТ „Бисер – Бисер Тодоров“ –
Сливен разходите за погребението на С. Колева И., починала на 05.09.2018г.,
погребана на 06.09.2018г. в размер на 450лв.
С. Колева И. е получавала
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 520,74лв. Пенсията за
м.септември 2018г. в посочения размер, била преведена по сметка на името на С. И.,
открита в Банка ДСК, на 07.09.2018г., откъдето била изтеглена на същата дата –
07.09.2018г. Ответникът в първоинстанционното
производство И.В.И. е признал факта, че той е изтеглил сумата от 520лв. на
07.09.2018г.
На 20.01.2020г. Д.В.Д. е
изпратила покана до брат си И.В.И. с телепоща,
получена от него лично на 20.01.2020г., с която го кани да й заплати сумата от
300лв., припадаща й се част от последната пенсия на майка им.
Във връзка с възраженията на
въззивницата относно кредитирането на допуснатото
писмено доказателство – служебна бележка от 07.02.2020г., изд. от ЕТ „Бисер –
Бисер Тодоров“, следва да се посочи, че ищцата в първоинстанционното
производство не е оспорила представения от ответника документ и същият е приет
като писмено доказателство по делото. Това доказателство съдът цени наред с
останалите такива по делото и не констатира установения с него факт да е
надлежно оборен, опроверган от събраните по делото доказателства. Поради това
съдът приема, че с приетия по делото частен документ се установява твърдяното
от ответника обстоятелство – заплащане от него на сумата от 450лв. – разходи за
погребението на С. Колева И..
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Първоинстанционният Сливенски районен съд е
сезиран с предявени от Д.В.Д. против И.В.И. при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:
иск за заплащане на ½ от пенсията на починалата им наследодателка
за м.септември 2018г. в размер на 279,12лв., с оглед допуснатото изменение на
претенцията с протоколно определение от 18.08.2020г. /първоначалния размер е
300лв./, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата
молба и акцесорна претенция по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва
за периода от м.септември 2018г. до подаване на исковата молба в размер на
44,91лв.
Въззивният съд квалифицира главната
искова претенция като такава по чл.59 от ЗЗД, каквато квалификация правилно е
дал и първоинстанционния съд.
Във връзка с възраженията
на въззивницата в тази насока следва да се отбележи,
че правната квалификация на иска се дава от съда, разглеждащ спора, въз основа на изложените в
исковата молба фактически и правни твърдения и отправените до съда искания.
Посочената от страната правна квалификация не обвързва по никакъв начин съда. В
случая, видно от изложеното в исковата молба като фактически твърдения и
отправеното искане, правната квалификация на главната искова претенция е иск по
чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване –
половината от пенсията за м.09.2018г. на починалата наследодателка
на страните, с която ответника се е обогатил неоснователно за сметка
обедняването на ищцата.
Исковите претенции са допустими. Разгледани по
същество са частично основателни.
За уважаването на
иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи от фактическия
състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на
другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност
за защита на интересите на обеднелия. За да е налице разместване на имуществени
права без основание е необходимо да се установи, че това е извършено при липса
на конкретен източник на права и задължения между страните - договор, водене на
чужда работа или деликт. Тежестта на доказване на
посочения фактически състав е върху ищеца. Формите, чрез които се реализира
обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които
е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено
обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия
състав на чл.
59 от ЗЗД. Обедняването може да има различни форми на проявление –
ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно
увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като
тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Посочените елементи от
фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването следва да произтичат от един общ факт
или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане
наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.
Вземането от
неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в
отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между
страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от
страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца в
иска по чл.
59 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на
ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването.
В случая, твърдението на ищцата е за обогатяване на
ответника и съответното нейно обедняване със съответната част от последната
пенсия на починалата им майка.
По делото е безспорно установено, че последната пенсия
на С. Колева И.,
починала на 05.09.2018г. е за м.септември 2018г. Съгласно разпоредбите на
чл.96, ал.1, т.1 и ал.2 от КСО пенсията се прекратява когато пенсионерът почине
от края на месеца, през който е починал.
Ответникът в първоинстанционното производство И.В.И. е признал факта, че
той лично е изтеглил от банковата сметка на починалата С. И. последната
преведена пенсия в размер на 520,74лв.
Не се спори и факта, че И.И. не е
предоставил на сестра си Д.Д. никаква част от тази парична
сума.
Твърдението на ответника, неговата защитна теза е, че
с тази сума той е погасил част от разходите, които е направил със свои лични
средства за погребението на майка им, поради което не се е обогатил с нея.
Следва да се посочи, че твърдените и доказани, според
съда, разходи за погребението на С. И. в общ размер от 580лв. са направени от
ответника И. на 05-06 септември 2018г., т.е. преди превода и изтеглянето на
последната пенсия на С. И.. Съдът приема за установено твърдението на
ответника, направено с отговора на исковата молба, че всички разходи за
погребението ги е заплатил той със свои лични средства. Няма твърдения и
доказателства, че ищцата е участвала по някакъв начин, с някакви средства в
посрещането на тези разходи.
Съгласно установената съдебна практика обаче, погребението
на починалия и последващите дейности, свързани с
почитане на неговата памет, макар и свързани с материални разходи за лицата,
които са приели да ги изпълнят, нямат характера на правни задължения за тези
лица. Това са задължения от морален характер, които не са санкционирани като
субективни правни задължения, защото не е налице правен субект, който да
изисква изпълнението им. Именно защото тези задължения са морални, с
изпълнението им се отдава почит към починалия, но изпълнението им не може да
бъде изисквано и натрапено от други лица от кръга на близките на починалия.
Това е така и защото дори лицето, което е направило съответните разноски във връзка с горепосочените събития,
също няма задължение да ги прави. Лицето, което е извършило тези разноски, ги върши в изпълнение на нравствен
дълг към починалия в знак на уважение.
За да може
задължението за заплащане на разноски за
погребение и помени да породи действие спрямо кръга от призованите към
наследяване лица, респективно – лицата, които по закон дължат издръжка на
съответно лице, волите на тези лица следва да бъдат съгласувани с оглед на това
какъв да бъде обемът на действията, свързани с изпращане на едно лице в
последния му земен път, респективно – какъв да бъде размерът на разходите,
които лицата, заети с изпълнение на това задължение, могат и желаят да си
позволят. Това е така, тъй като не съществува обективно установена мярка за
това колко и какви средства е нормално да бъдат използвани за посочените цели.
Още по-малко има обективно установена мярка колко, какви помени и колко време
след смъртта да бъдат извършвани за почитане на паметта на починалия. Няма
установена отнапред мярка и в какъв ковчег да бъде положен починалият, как да
бъде оформен гробът му и т.н.
В случая, ответникът И.И. е
направил разноски във връзка с погребението на майка си в изпълнение на
нравствен дълг към починалата, в знак на уважение, със съзнанието, че изпълнява
моралния си дълг за отдаване последна почит към майка си. В този смисъл и
доколкото не представлява правен източник на права и задължения, то
изпълнението на нравствения дълг не може да бъде претендирано
по законов ред. Тази невъзможност е определена от моралния характер, който има
самото задължение. Съзнателното изпълнение на такова задължение е обуславено от нравствено-етичните разбирания и правилата,
нормите и изискванията, наложени от морала. Затова и изпълнението на това
задължение може да представлява основание за ангажиране отговорността на ищцата
Д.Д., която не е изпълнила в същата степен своя
нравствен дълг.
В този ред на разсъждения, при липса на каквито и да е
уговорки между брата и сестрата във връзка с погребението на майка им и разходите
за това, ответникът не може да извърши прихващане, каквото на практика твърди
че е направил, на съответна част от разходите за погребението със съответната
на ищцата част от последната пенсия на починалата им майка.
Тъй като, с оглед правилата на ЗН, ищцата и ответника
са единствените наследници по закон – низходящи на починалата С. И., то всеки
един от тях има ½ ид.ч. от наследството на С. И.,
в случая от пенсията й за м.09.2018г., явяваща се част от наследственото
имущество.
Следователно, ищцата, като наследник по закон има
право на ½ част от пенсията на С. И., която е в установения размер от
520,74лв., т.е има право на 260,37лв. от тази пенсия.
Тъй като безспорно цялата пенсия от 520,74лв. е
получена от ответника И. /и то както бе посочено след като е направил вече
разходите за погребението със съзнанието че изпълнява свой морален дълг/, който
не е предал на ищцата нейната полагаема част от получената сума, то според
настоящия състав е налице обедняване на ищцата със сумата от 260,37лв., с която
ответникът И. се е обогатил, като я е получил и задържал за себе си /разходите
вече са направени, а право на прихващане той няма/. От това негово обогатяване
следва в пряка връзка обедняването на ищцата, като обедняването и обогатяването
произтичат безспорно от един и същи факт.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция
по чл.59 от ЗЗД е основателна и доказана в размер на 260,37лв., до който следва
да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран
размер от 279,12лв. – да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Следва да се отбележи, че в молбата, с която ищцата е
направила изменение на размера на първоначално заявената си главна искова
претенция, при посочване на новия размер е включила част от сума, преведена
като интеграционна добавка, но на практика с включването на тази добавка се
прави нова претенция, невключена в исковата молба и в предмета на делото пред СлРС. С молбата за изменение на размера не е заявена като
нова и самостоятелна претенция, а е направен опит да се получи част от тази
добавка като част от цената на първоначалната искова претенция, която е
единствено и само за последната пенсия на С. И., невключваща интеграционната
добавка, което е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да
бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2020г.
По отношение на акцесорната
искова претенция по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от м.септември 2018г. до подаване
на исковата молба в размер на 44,91лв. следва да се отбележи следното:
С оглед основателността на главния иск, акцесорният иск се явява основателен, но в завишен размер.
Съгласно чл.
86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му - чл.
84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора - чл.
84, ал.2 ЗЗД.
В
хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД, какъвто е настоящия случай,
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано с определен
от закона срок за изпълнението му, поради което
съгласно чл.
69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на
определен срок, настъпва след покана на кредитора - Решение № 394 от 27.11.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г., IV г. о., ГК. Следователно, макар
изискуемостта им да настъпва с възникването на тези вземания, то длъжникът
изпада в забава след покана от кредитора
/чл.
84, ал. 2 ЗЗД/, от когато се дължи и законната лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд намира за доказано, че съобразно чл.
84, ал. 2 ЗЗД ищцата е отправила надлежна покана до ответника за изплащане
на полагащата й се част от последната пенсия на майка им едва на 20.01.2020г.,
когато е и получена същата от И.. Поради това обезщетението за забава е дължимо
върху главницата от 260,37лв. за периода от 20.01.2020г. до подаване на
исковата молба и възлиза на сумата от 2,68лв. До този размер исковата претенция
е основателна и следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер и за периода от м.09.2018г. до
19.01.2020г. – се отхвърли като неоснователен.
Като е отхвърлил изцяло двете искови претенции като
неоснователни, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да се отмени до размера на посочените като дължими суми
за главница и мораторна лихва, съответно 260,37лв. и 2,68лв.
и да се постанови ново, с което на ищцата се присъди обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер от 260,37лв. и мораторна
лихва в размер на 2,68лв. за периода от 20.01.2020г. до 25.02.2020г. вкл. В
останалата отхвърлителна част, над посочените
размери, първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, макар и по
различни правни съображения и като такова следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковите
претенции в размер на 325лв., които следва да й се присъдят.
На ответника в
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 56,30лв.
при присъдени такива в размер на 300лв., поради което решението на СлРС следва да се отмени и в тази част над размера от 56,30лв.
до присъдения размер от 300лв.
За въззивната
фаза на производството, с оглед частичната основателност на въззивната
жалба, на двете страни, направили претенция за разноски, следва да се присъдят
такива по съразмерност, като на въззивницата Д. следва да се присъдят разноски в размер на
203лв., а на въззиваемия И. в размер на 56,30лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение
№260201/05.11.2020г., постановено по гр.д.№740/2020г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от Д.В.Д. с ЕГН ********** против И.В.И. с ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване до размера от 260,37лв.
и иск с правно основание чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава до размера от 2,68лв., както и в частта, с която е Д.В.Д. да
заплати на И.В.И. разноски над размера от
56,30лв., като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
И.В.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, както следва: на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 260,37лв. /двеста и шестдесет лева и тридесет и седем ст./,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване – ½ от пенсията
за м.септември 2018г. на наследодателката им С.
Колева И., починала на 05.09.2018г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2020г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 2,86лв. /два
лева и осемдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 20.01.2020г. до 25.02.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260201/05.11.2020г. по гр.д.№740/2020г. на Сливенски районен съд в останалите части.
ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 325лв., представляваща направени в първоинстанционното производство разноски по
съразмерност и сумата от 203лв., представляваща съразмерна част
от направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.И. с
ЕГН ********** ***
сумата от 56,30лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.