РЕШЕНИЕ
гр. Кърджали, 20.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Г. като разгледа
докладваното от съдията гр. N 254/2017г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано след изпращането му по
подсъдност от Административен съд-Кърджали, на основание чл.135, ал.2, вр. ал.1
от АПК, за разглеждане от РС-Кърджали на иск по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр.,
подлежащ на разглеждане по общия ред, предявен от П.И. *** за обезщетение от
10 000 лв. за претърпени вреди от допусната от кмета на Община Кърджали пряка
дискриминация по признак „лично положение“ по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. чрез
едностранно прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1
т.3 от КТ, установено с Решение N 463/23.11.2016г. на
Комисия за защита от дискриминация по преписка N 198/2015г.,
ведно със законна лихва от 20.01.2017г.-дата на предявяване на иска.
По редовната искова молба, с която е предявен допустим
иск, подсъден на РС-Кърджали, процедурата по чл.131 от ГПК е изпълнена пред АдмС-Кърджали,
пред който в срок постъпва отговор на
исковата молба, с който кметът на Община Кърджали предявява инцидентен
установителен иск за обявяване нищожност на Решение N 463/23.11.2016г.
на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/ по преписка N 198/2015г. в
частта, с която е установено, че кметът на Община Кърджали като работодател е
нарушил чл.21 от ЗЗДискр. и е осъществил спрямо П.И.К. дискриминация по признак
лично положение по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.В частта относно предявения инцидентен
установителен иск настоящият съд с Определение N 119/06.03.2017г. прекратява производството и
изпраща делото на АдмС-Кърджали по компетентност на основание чл.чл.145-178 от АПК, вр. чл.68 от ЗЗДискр., като е образувано адм.дело N 58/2017г., по което с Решение N 122/04.08.2017г. по
адм.д. N 58/2017г. на АдмС-Кърджали, влязло в сила след
потвърждаването му с Решение N 5202/08.04.2019г. по
адм.д. N 11152/2017г. на ВАС на Република България, е отхвърлено
искането за нищожност на горепосоченото решение на Комисията за защита от
дискриминация.Настоящото дело, спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК, е
възобновено след разглеждане на спора по валидността на решението на КЗД.
Обстоятелствата, на които ищецът основава предявения иск
за неимуществени вреди от установената с валидно решение на КЗД дискриминация са
следните: ищецът твърди, че е
самотен баща на три дъщери, едната от които е с трайно намалена
работоспособност, и поради липса на собствено жилище и материални затруднения,
семейството му е принудено от 1996 г. да живее в общинско жилище, а през 2009
г. той самият е назначен на работа като пазач в Община Кърджали. През 2014г.
започнал пред Община Кърджали гладна стачка, тъй като жилището, в което живеел
заедно с дъщерите си, било в изключително лошо състояние, с опасност от
самосрутване, когато по време на стачката на 28.09.2014 г. лично Кметът на
Община Кърджали инж.Х.А., го посетил и му отправил предупреждение и обидни
думи, които го засегнали. Твърди, че на 26.10.2014г. таванът на жилището, в
което живеел, се сринал върху него, покривната конструкция частично пропаднала,
и поради силния стрес, който преживял, на 27.10.2014г. е хоспитализиран в ДПБ –
Кърджали, където по време на болничния престой и на датата 06.11.2014г. му била
връчена Заповед на Кмета на Община Кърджали за уволнение.На 30.12.2014г. бил
изписан от посочената болницата, но само няколко дни по-късно, по негово
настояване, отново бил хоспитализиран /от 02.01.2015г./ и изписан на
13.02.2015г..Поради влошеното си здравословно състояние и липсата на финансови
средства, не оспорил уволнението, извършено от Кмета на Община Кърджали. На
15.05.2015г. подал до КЗД жалба срещу Кмета на Община Кърджали, по която Комисията
с влязло в сила решение от 23.11.2016г. по Преписка N 198/2015г. признала за установено, че Кметът на Община Кърджали, в
качеството си на работодател, е нарушил чл.21 от ЗЗДискр. и спрямо него
осъществил пряка дискриминация по признак „лично положение“ по смисъла на чл.4,
ал.2 от ЗЗДискр. чрез едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение.
Твърди, че уволнението по време на болничния му престой влошило допълнително
здравословното му състояние, тъй като работата, която изпълнявал преди
уволнението, била от изключително значение за него, като единствен за него и
членовете на семейството му доход, и след уволнението останал както без дом,
така и без доходи, но добри хора му помогнали. Твърди, че с извършените от
Кмета на Община Кърджали действия била накърнена честта и достойнството му, бил
съсипан физически и психически, останал без надежда за нормален живот.
Претендира, с оглед на надлежно установенoто да е осъществена дискриминация от ответника, чрез Кмета на Община
Кърджали, и претърпените в резултат на това негативни емоции-безсилие и
онеправданост от дискриминационното третиране и психоемоционален стрес от
накърняване на честта и достойнството му, ответникът да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска на 20.01.2017г.В съдебно заседание ищецът
лично и с адвокат пълномощник поддържа иска и претендира разноски по делото.
Ответникът Община Кърджали оспорва иска при възражение, че не е ясно дали искът е предявен срещу Кмета на
Община Кърджали или срещу Община Кърджали, както и, че обстоятелствата, на
които се основава иска не са в причинна връзка със същия, с искане производството по делото да се прекрати или искът
да се отхвърли.В съдебно заседание ответникът чрез юрисконсулт претендира за отхвърляне на
иска, алтернативно за уважаване на иска до размер от 1 000 лв.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
С влязло в сила Решение N 463/23.11.2016г. на КЗД, комисията е установила на основание чл.65, т.1 от
ЗЗДискр. допусната от Кмета на Община Кърджали, в качеството на работодател, дискриминация
спрямо ищеца по признак „лично положение“ по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. чрез
едностранно прекратяване на трудово правоотношение между Община Кърджали и П.И.К.,
извършено на основание чл. 328, ал.1,т.3 от КТ, представляващо нарушение на
чл.21 от ЗЗДискр., като в мотивите към решението Комисията приема, че кметът е
следвало да упражни право на подбор по чл.329 от КТ, позовавайки се на практиката
на ВКС, че има хипотези, в които това право задължително се упражнява, и
уволнението е по признак „лично положение“, тъй като ищецът е обявил гладна
стачка пред Община Кърджали, което го отличава от останалите работници и
служители, изпълняващи същата длъжност. Несъмнено ответник по иска е посоченият
от ищеца такъв-Община Кърджали, тъй като кметът в качеството си на работодател
действа като нейн законен представител, а не в свое лично качество, и
прекратяването на трудовото правоотношение при допусната от Кмета на Община
Кърджали спрямо ищеца дискриминация по признак „лично положение“ по чл.4, ал.2
от ЗЗДискр., е прекратяване на трудово правоотношение между ищеца и Община
Кърджали, и последната отговаря за причинени от нейния представител по закон/ чл.44, ал.1 т.15 от ЗМСМА/ вреди/аналогично
на чл.49 от ЗЗД/.Увреденият може по избор да предяви иска за обезщетение срещу
работодателя и/или лицата, които са проявили дискриминация-чл.74, ал.1 от
ЗЗДискр.Когато се касае за дискриминационно поведение на представител на
юридическото лице-работодател, извършено при или по повод дейността на
юридическото лице, искът може да се насочи както срещу физическото лице,
представляващо работодателя и пряк извършител на дискриминационния акт, така и
срещу юридическото лице –работодател, при което искът е предявен срещу надлежна страна.В този смисъл са Решение N 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. N 311/2012 г., IV г. о., ГК, Решение N 350 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. N 1730/2014
г., IV г. о., Решение N 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. N 5663/2013 г.,
IV г. о., ГК, Определение
N 1012 от 1.11.2017 г. на ВКС по гр. д. N
1422/2017 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
в случаите по раздел I /тези, в които дискриминационният акт е
установен с влязло в сила решение на КЗД по чл.
65, т. 1 и 2 ЗЗДискр./, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение
на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да
предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/ или органите, причинили
вредите. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.,
в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за
обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ.
Задължителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска за обезщетение, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
е влязлото в сила решение, с което КЗД е установила нарушението /дискриминационния
акт/, нарушителя и засегнатото от дискриминация
лице, тъй като искът е "в случаите по раздел I". Когато
нарушителят /извършителят на дискриминационния акт, установен с решението на
КЗД по чл.
65, т. 1 и 2 ЗЗДискр. е частноправен субект, искът за обезщетение,
предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
се разглежда по общия ред - от гражданския съд и по реда на ГПК /чл. 14 ГПК/. При установяване на материално-правните
предпоставки на вземането за обезщетение гражданският съд е длъжен да зачете
влязлото в сила решение на КЗК. Когато нарушителят /извършителят
на дискриминационния акт, установен с решението на КЗД, е административен орган
или длъжностно лице от неговата администрация, но нарушението не е при или по
повод изпълнение на административна дейност, искът, предвиден в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
е в подведомственост на гражданския съд.
Кметът на община е част от системата на изпълнително-разпоредителната
власт-чл.139, ал.1 от КРБ и чл.38, ал.1 изр.1-во от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, общински орган на местно самоуправление, но с дискриминационният
акт е прекратено трудовото правоотношение между ищеца
и общината като частноправен субект-юридическо лице. Чрез
издадената заповед по чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ кметът на община Кърджали е упражнил работодателска власт съгласно чл.44, ал.1 т.15 от ЗМСМА да представлява общината
като частноправен субект пред физически лица, а нарушението,
установено с влязлото в сила решение на КЗД, не е при или по повод изпълнение
на административна дейност. Правното положение на общината като частноправен
субект е установено в чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България,
съответно в чл. 14 от ЗМСМА.
Освен, че искът може да се предяви както срещу прекия извършител на
дискриминационното действие, така и срещу юридическото лице – възложител, няма
ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение и важи общият принцип на чл.
51, ал. 1 ЗЗД, че подлежат на обезщетение всички вреди, пряка последица от
увреждащото действие.
В изпълнение на указанията за доказателствена
тежест ищецът да установи претърпените от него неимуществени вреди, относими
към физическото и психическото му състояние, тъй като уволнението му довело до
загуба на дом, доходи, от които да осигурява издръжката си и тази на семейството
си, както и влошаване на здравословното му състояние, в частност установяване какво е било същото до към
датата на уволнението му, осъществено при неравно третиране на ищеца на признак
„лично положение“, са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и
съдебно психиатрична-психологична експертиза/СППЕ/, от които се установяват
следните обстоятелства.
Към 06.11.2014г., датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца с Община Кърджали, ищецът е хоспитализиран за
първи път в ДПБ-Кърджали, в периода 27.10.2014г.-30.12.2014г., по социални индикации-няма
къде да живее и средства за препитание, при налични от няколко години
психотравми от личен характер и свързани с тях социални проблеми с прояви на
тревожност, лабилно настроение и нарушен сън, с поставена диагноза
„Разстройство в адаптацията“, при проведено лечение с витамин „В12“ и изписване
с подобрение и възстановена работоспособност.В периода от 02.01.2015г. до
13.02.2015г. е следващата хоспитализация на ищеца в същата болница, по същите
причини и със същата диагноза, с проведена общоукрепваща терапия, както и
рационална психотерапия на фона, на която става по-спокоен, със стабилизиране
на настроението и съня, с изписване по негово настояване от стационар, с
подобрение и възстановена трудоспособност.Така посочените обстоятелства са
установените от вещите лица по СППЕ данни за ищеца като изследвано лице.След
извършено от вещите лица изследване въз основа на наблюдение, интервю и данни
от делото, психиатрично и психологично изследване, те дават заключение, че
подескпертният е преживял субективен стрес, но без да е налице
причинно-следствена връзка между него и уволнението, тъй като по същото време е
преживявал влиянието и на други фактори, които имат подобен ефект, а именно
финансови, социално-битови, здравословни проблеми с близки за него хора, и тези
действащи възможни увреждащи психологични фактори не са нозологично
специфични-всеки от тях би могъл да предизвика подобни оплаквания, и
оплакванията са от спектъра на неврозоподобните и успешно са повлияни от
проведената общоукрепваща терапия и рационална психотерапия.Според заключението,
претърпеният субективен стрес преди
уволнението достига до степен на Разстройство на адаптацията , което се
съчетава и с негативните преживявания вследствие на уволнението, като след
изписване на ищеца от стационара на ДПБ-Кърджали на 13.02.2015г. липсва
медицинска документация за провеждана специализирана амбулаторна или
стационарна диагностика или лечение. В
съдебно заседание вещите лица поддържат заключението и обясняват, че само по
себе си уволнението не е довело до болестен процес при ищеца и до влошаване на
състоянието му в стационара, а е довело до негативни емоции като нормална
психологична реакция.
В показанията си св.А. установява, че знае,
че по време на болничен престой на ищеца е връчена заповедта за уволнение от
общината, и след изписването на ищеца от болница го вижда като съсипан човек,
тъй като няма доходи.В показанията си св.Х. установява, че състоянието на ищеца
след изписването му от психиатрия е добро, но без финансови средства.
Показанията и на двамата
свидетели не установяват конкретно относими към оплакванията на ищеца
обстоятелства за преживяно чувство на онеправданост в резултат на
дискриминиращото го уволнение, като частично показанията на св.А. установяват,
че ищецът е бил съсипан.Това обстоятелство, наред с установеното от
неоспореното заключение на СППЕ и изслушването на вещите лица в съдебно
заседание за негативни емоции от
уволнението като нормална психологична реакция на ищеца, обосновава извод за
преживени от ищеца страдания като негативни емоции и съответно обуславя извод
за частична основателност на иска за обезщетение за неимуществени вреди, което,
определено при условията на чл.52 от ЗЗД, съдът приема за справедливо да е в
размер на 1 200 лв. с оглед доказаната интензивност и продължителност на
страданията.За да приеме този размер, съдът съобрази, че негативните емоции на
ищеца, причинени от дискриминационния акт, са протекли в нормални психологични
граници и не са прераснали в патологични/ болестни/ процеси, но актът е
осъществен спрямо ищеца по време на стационарното му лечение в психиатрична
болница, което именно допринася за това нормално протичане и за овладяване на
психическата травма от уволнението, при което лечението, осъществявано от
лекуващия лекар и останалия персонал в болницата, се явява подкрепящата ищеца среда, довела до преодоляване на тази
травма и изписването му по негово желание, в добро състояние, на 13.02.2015г.,
с подобрение и без поддържаща терапия
Обезщетението от 1 200 лв. следва да се
присъди със законна лихва от датата на предявяване на иска на 20.01.2017г., и
за разликата над тази сума и до пълния размер от 10 000 лв. искът подлежи
на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, при
което от общо заплатеното адвокатско възнаграждение от 830 лв. има право на
99.60 лв.
Платената от ищеца пред АдмС-Кърджали държавна такса от
10 лв. не следва да се възлага в тежест на ответника, тъй като съгласно чл.75,
ал.2 от ЗЗДискр. за производствата пред съд по този закон не се събират
държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от
изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА Община
Кърджали, ***, с код по Булстат ***, да заплати на П.И.К. с ЕГН **********,***, сумата
1 200 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от установена
с Решение N 463/23.11.2016г. на КЗД дискриминация по признак „лично положение“ по чл.4,
ал.2 от ЗЗДискр, чрез едностранно
прекратяване на трудово правоотношение между Община Кърджали и П.И.К.,
извършено на 06.11.2014г. на основание чл. 328, ал.1,т.3 от КТ, представляващо
нарушение на чл.21 от ЗЗДискр., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска на 20.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 99.60 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата 1 200 лв. до пълния му предявен размер от 10 000 лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: